70. Да бъдеш посят като зърно в земята, за да поникнеш отново

[Ани]

70. ДА БЪДЕШ ПОСЯТ КАТО ЗЪРНО В ЗЕМЯТА,

ЗА ДА ПОНИКНЕШ ОТНОВО

Почука се на вратата. В стаята влезе красивото момиче от двора, за което евреинът беше помислил, че Христов ще му го отнеме. То беше на около 22 години, добре сложено физически - хармонично изградено тяло и лице.

Христов се зарадва, защото се влюби, щом го видя на двора! Много му хареса! Приличаше му на голямо дете, в което чувствата още не бяха се развихрили и не бяха нанесли мътните си утайки по лицето и маниерите му.

Учителят го представи на Христов и му посочи стол да седне.

То беше изпратено от членовете на кръжока да покани Учителя на обед, всъщност да разбере какво ставаше с буйния офицер, който вече говореше тихо и те не можеха нищо да чуват от коридора.

Пък и самото момиче имаше силно желание да се запознае, да бъде по близо до този така интересен офицер!

Всичко това и още много неща, за Учителя бяха ясни. Той знаеше и още по-дълбоките причини за желанието му да дойде да се запознае, затова не го остави да излъже, че идва да Го кани на обед, защото беше против лъжата в каквато и форма да беше. Според Него тя носеше лоши последствия на хората, а Той се стремеше да подобри съдбата им. Затова отвлече вниманието му, да не каже защо е дошло - да не излъже. А Христов го разглеждаше внимателно и с възхищение! И през съзнанието му преминаваха всички по-интересни и красиви момичета, които познаваше.

Но изведнъж ушите му писнаха, свят му се зави, като че се намираше в самолет чиято перка е престанала да се върти! После му се стори, че пред него се е търколило грамадно кълбо прежда, което почна да се развива, както живот с всичките му перипетии и се спря на едно място.

И когато се съвзе от шемета, двамата с момичето се гледаха и не можеха да откъснат погледите си един от друг! Не можеха да се сетят откъде се познаваха!

Христов се промени. Почна да говори още по-тихо, меко, благо, кротко, чертите на лицето му се отпуснаха. Нажежената атмосфера, се изпари.

Той почувствува едно омъчнение, умиление, желание да плаче.

Не само това, но сега за първи път в живота си почувствува колко е лош и груб..., а тя колко е нежна и мила! Пожела и той да стане добър.

Видя се като грамаден планински поток, който започваше от подножието на висок връх. Понякога, много-много отдавна през зимата, страшна виелица беше струпала огромна преспа под върха. Напролет един слънчев лъч промуши небесните простори, целуна върха - яви се потока. Потекоха сълзи по лицето на върха, затичаха буйни води по планинските урви, запровираха се между корените на тревите, цветята и дърветата, които измиваха, нахранваха и отминаваха. Тичаха при други... Водите минаваха през различни почви, оцветяваха се, оставяха по тях мътилка. Блъскаха се о бреговете, скалите и канарите, влачеха пясък, камъни... В потока живееха много риби и животинки... Така разбит, изморен, накалян, мътен, нечист той слизаше в долината и от там бавно, укротен като старец от живота, поемаше пътя към морето, океана!... Загледан в потока - пътя на своята душа, Христов срещна погледа на Учителя.

- Това, което видяхте е един от пътищата на живота, но има и друг - много по- тесен!

Офицерът Го гледаше с широко отворени очи и изумление! Какви ли не мисли минаваха светкавично през ума му! Как става всичко това? Взираше се още по-напрегнато в Учителя, а Той като, че не забелязваше изненадата му или не й обръщаше внимание, продължаваше да говори спокойно.