Jump to content

81. Какво мислеха Светилата на запад и изток за Учителят Дънов


Recommended Posts

81. КАКВО МИСЛЕХА СВЕТИЛАТА НА ЗАПАД

И ИЗТОК ЗА УЧИТЕЛЯТ ДЪНОВ

Млъкна и зачака. Но чу безмълвие! Отново продължи:

- Вашето мнение Учителю, ще бъде лайтмотива на цялата ми работа за Ницше.

Млъкна и още по-проницателно Го загледа, искаше да види не се ли появи една микроскопична радост в душата на Учителя както беше предполагал, защото си мислеше от негово гледище, какво по-съблазнително от това, мнението му за Ницше да се чете по цял свят. Обаче лицето му изрази разочарование!

Събра останалите си сили и продължи: „Учителю, ако кажете мога Вашето мнение да го стилизирам по особен начин и да го дам като мото с Вашето име под него.”

Уви, и това не помогна! Учителят стоеше твърд, искаше да го накара всичко, всичко да каже, и най-важното - да каже тъкмо това, което така старателно криеше и заобикаляше. Разтърсваше из основи цялото му същество! Евреинът изпитваше реално силата, издръжливостта и волята.

Най-после цялата тази фасада, която евреинът така майсторски построи, макар и верна, защото и други светила от запад и изток така мислеха за Учителя, никак не му помогна.*

[*Виж „Изгревът”, т. 5, с. 551-552 - „Учителят не се доказва, Учителят се изявява и се проявява чрез Духът!”]

Нещо в него почна да се издига и да го стиска за гушата, като че ли ще го удуши! Изпадна в ужас и паника, но продължаваше да се бори да се задържи, затова почна да се самоуспокоява, като си мислеше: „Съвсем не съм смутен, нищо ми няма! Само ми се струва, че нещо ме души!...”

Той много добре боравеше и със самонаблюдението, но сега и то беше против него - увеличаваше смущението му още повече. Изобщо, днес всичкото му знание беше насочено против него, като че той не беше господар на знанието си, друг го насочваше против него.

Бяха останали още няколко неща неказани. Учителят искаше той всичко да каже, да извади всичко каквото имаше в душата му, за да го види той самият.

- Учителю, Вие при всички случаи знаете истината!

Един глас в него му нашепна: „Тогава знае и истината за твоите мисли, знае защо така мислиш, и защо искаш да останеш в стаята!” - Спря се, помисли и му дойде мисълта: „Може би има случаи, когато Учителят не знае истината, може да не е толкова голям ясновидец, може пък моите мисли да не може да чете и вижда!” И веднага спря този поток от мисли, чак се уплаии от тях, защото от горчив опит знаеше къде водеха те. Виждаше, че като върви в тази посока на мисли, ще затъне в едно тресавище, от което Учителят трябваше да го вади. Затова ги изостави и почна отново да повтаря по друг начин казаното вече, но винаги внимателно заобикаляше най-важното, на което пък Учителят без да го казва, най-много държеше.

Силите му вече се изчерпиха и имаше чувство, че още малко и ще издъхне в нозете на Учителя!

Стоеше и си мислеше, че не е лесно да бъдеш в нозете на Учителя, че зад тази красота от която се възхищаваше, когато някога четеше, се иска много работа над себе си, много усилия, много чистота!

Наистина, нямаше по-лесно и по-възвишено състояние от това да бъдеш в нозете на Учителя, но за чистите, искрените и единните души! За съжаление, той не беше от тях.

Всичко, което каза на Учителя беше от хубаво по-хубаво, по форма беше напълно издържано, никой досега не беше го казвал като него, но му липсваше едно важно нещо - силата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...