85. Кога се получава посвещението

[Ани]

85. КОГА СЕ ПОЛУЧАВА ПОСВЕЩЕНИЕТО

Другата личност беше евреинът, който беше много интелигентен, притежаваше наистина огромни познания по философия, литература и окултизъм. Беше много пътувал, почти беше обиколил света, беше видял и чул много и много знаеше. Сега той беше може би най-интелигентният човек в България!

Беше влюбен в момичето и мечтаеше да се ожени, да си създаде тих семеен дом, да се обзаведе най-комфортно, да има деца.., да бъде щастлив... и с това да направи разказа ни банален, всекидневен както всички досегашни разкази и романи, с които е преситена художествената литература.

Той дойде при Учителя да го просвети - да получи свръхчувствени познания за света, нещата, хората, душите, техните пътища, законите по които се движат и целта им в живота. Тези познания се отличават във всяко отношение от всички останали познания, включително и научните, каквито са например естествените науки. При посвещението се получават познания за принципите, основните идеи за бъдещите научни изследвания, те дават материалите, идеите за бъдещите научни изследвания. Някой ги наричат „фантастични хрумвания”, но тези хрумвания имат изключително значение за полагане основите на дадена култура. За да се получат те, се изискват специални външни условия и вътрешни възможности и съответен живот.

Понеже постиженията са необикновени, изисква се и съответно необикновен живот. Който иска да ги притежава, трябва да не мисли, да не чувствува и да не постъпва както своите съвременници - както хората с обикновени знания, пък били те и професори, а да мисли, да чувствува, да постъпва както хората биха мислили, чувствували и постъпвали, когато тези познания станат общодостъпни - след много хиляди години.

Посвещението засяга целокупния живот на посвещавания. Не остава кътче както във физиката така и в психиката, незасегнато от посвещението - става основна промена на цялото му същество!

Посветените, това са челниците на бъдещата култура, които трябва да излезат напред пред днешното човечество, да заживеят коренно различен от техния живот. Разбира се, те имат и коренно различни радости и щастие, каквито обикновените хора нямат и не подозират дори! Ето къде беше трагедията на този евреин!*

[*Кой е евреинът? - „Изгревът”, т. 4, с. 95-97 - „В тяхната аура -Швейцария”; т. 6, с. 382-384 - „Студентката и Моис Басан”]

Той искаше да получи посвещение, свръхчувствени познания, но да продължава да живее живота на обикновените хора - да се жени, да има деца, както всички останали хора! Това е абсурд!

Но не само той искаше да примири това непримиримо противоречие, това са желали и много други ученици от древните и сегашни Школи, някой от които са постигали замайващи висини на познанието, близки до степента на Учителите. Останало може би от далечното минало нещо неизживяно в тях, сега като напреднали трябва да се връщат да го изживяват, без да чувствуват, че това вече не им подхожда.

В това положение бяха много от учениците на Учителя, начело с евреина.

Те искаха едновременно да са светии, и да имат приятелки!

Така те стигнаха до лъжата, почнаха да играят роля на светим.

Или пък искаха да са богати, да са търговци или индустриалци и да са светии. Те не разбираха, че човек е това или онова според туй, с което се занимава, това което го заобикаля. Материалната среда не позволява на Духа да се издигне над обикновеното.

Обикновените науки може да изучава всеки, който пожелае, без каквито и да било ограничения, достатъчно е само да може да чете, да има желание, да има материални условия и съответни умствени способности. Може да живее както си иска - да бъде овчар, еснафин, рибар, месар, разбойник, убиец, изобщо да заема което и да било стъпало на човешката йерархия в живота. Може да мисли, да чувствува, да постъпва както си иска.

Обаче, за получаване на посвещение, на това особено познание, желаещият трябва да притежава освен всичките горни способности и условия за обикновените науки, но още и специални! Целокупният живот се заангажира със специални, строго определени занимания.

Целият му живот трябва да престане да прилича на живота на останалите хора! Наглед ще живее както всички: ще яде, ще спи, ще мисли..., но по начин коренно различен от тоя на обикновените хора!

Разбира се, има и специфични изисквания за посветените - те не пият алкохол, не пушат, не ядат месо...

Едно от многото неща, които не трябва да правят, е да не се женят!

Евреинът, само с решението си да се жени - вече постави преграда към посвещението!

Това той може би не знаеше или го знаеше, но смяташе, както мнозина на негово място, че той е силен и ще преодолее трудностите, ще съумее да се справи със семейните задължения: жена, деца - и ще успее да получи посвещение.

Защото посвещението не е знание само на интелекта и паметта, то е знание, което дава сила!

Да притежаваш това знание, означава да знаеш и да можеш!

Знание, при което приказките нямат никакво значение или имат дотолкова, доколкото се покриват със силата и моженето.

При това познание - моженето е, което говори по категоричен начин!

Съвременното знание е разказване за война, история на войната, която всеки може да научи, а знанието получено при посвещението е воюване, което не всеки може да направи.

Евреинът мислеше, че е много силен, защото беше много чел, и защото околните се възхищаваха на знанията му, без да разбира, че четене на книги и знания без можене и притежание на сила е излишно бреме, че всичките му знания, получени от книгите и живота, мислите му за себе си и отношенията на хората към него могат да подигнат самочувствието му!...

Но всичко това е абсолютно без значение, ако той не притежава съответните сили на знанието, ако мислите му за самия него не се покриват с истината за него, ако на мненията на хората в него, не отговаря съответното съдържание! В такъв случай, ако няма силата на знанието, което притежава, ако не отговаря с нещо реално на мислите за себе си и на мненията на другите, всичките му знания са един много тежък товар който, за да го носи и подържа, трябва да изразходва големи сили.

Такъв човек едва се движи в обикновения път на живота, колко по-трудно би се движил той, ако понесе и товара на една жена, на деца, на семейство! Още повече, като му предстои да се движи не по обикновените пътища на живота, които са асфалтирани, а по планини, чуки и места без прокарани пътища, места, където още човешки крак не е стъпвал, места през които той трябва пръв да мине и да направи пътека за другите след него!

Затова, който иска посвещение, трябва да бъде лек и без товар, защото и лекият и без товар едва ще издържи!

Не само това, но желаещият да бъде посветен, трябва да придобие и специални психически и физически качества и знания - да е готов абсолютно безкористно да използва тези познания за доброто на хората, да стане съработник на Бога, да изпълни волята Божия!

За това се изисква чисто, единно съзнание и знание да се пази то чисто и единно, да се знае кое може да го раздвои и замърси, защото е необходимо всичките му сили да бъдат насочени към една цел. Защото в нечисто съзнание както в нечист съд, не може да се постави нещо чисто без да се нацапа, повлияе от нечистотата, оскверни, промени и следователно да има лоши последствия за посвещавания и за обществото.

Третото съзнание беше съзнанието на Христов. За него много казахме и за в бъдеще, още повече ще кажем.