91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му

[Ани]

91. МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА НА ЧОВЕКА

СЕ ОТПРАВЯТ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА СЪЗНАНИЕТО МУ

Лъжата и ласкателството обществените закони не ги санкционират, а етиката само ги констатира и порицава като неморални деяния и нищо повече. Но в светлината на Учителевото Учение, те са нарушение не само от морално гледище, но са нарушение в самата природа, и тя има свой начин да ги санкционира.

Кой от обикновените хора, от учените, интелигентните, културните не би постъпил като евреина? - Всички! Те всеки ден и по много пъти на ден крият по най-различен начин мотивите на постъпките си, заблуждават и лъжат. И ако някой постъпи така както мисли, минава за непрактичен, за наивен. Всички лъжат по много пъти тези, от които зависи успеха им, защото знаят, че това не се наказва, а моралните санкции са нещо несъществено. Затова лъжата и лицемерието, са приети като нещо в реда на нещата. Обикновено се смята, че всеки е свободен да мисли, да чувствува както си иска, стига с това да не засяга интересите на другите - за мисленето му никой не го държи отговорен.

Но хората не предполагат дори, че техните мисли и чувства се регистрират преди всичко в самите тях!

Достатъчно е, че те знаят, че мислите, чувствата и постъпките им не са такива, каквито трябва. А това показва, че те знаят какви трябва да бъдат правите. Следователно, те за самите себе си са вече нарушители.

И не само това, но техните съзнания са вече нечисти, раздвоени между това, което трябва да мислят и чувствуват и това, което мислят и чувствуват!

И когато такива нарушения се напластят много в съзнанията им, те почват да ги смущават и да си мислят, че и другите ги знаят и ги мислят за нарушители, лицемери, неморални личности... Те почват да изживяват, като че безпричинни смущения и страхове. Често тези състояния почват да се обличат в различни външни форми, и несъществени неща отвън или отвътре з тях да предизвикват големи страхове и смутове, и по този начин смущават целокупния им живот.

Те оказват влияние върху храносмилането, жлезите с вътрешна секреция, свиване на кръвоносните съдове, в дейността на сърцето и пр. и пр., и по този начин стават далечно начало на много заболявания.

Не само това, но тези мисли и състояния и последвалите от тях физиологични смущения, стават по-нататък предпоставка за нови покварени мисли и чувства. А всички заедно изграждат съзнанието, целия душевен живот от покварени материали, и постройката на живота им почва преждевременно да се руши.

Това са болестите - санкция за неправилните мисли, чувства, постъпки, които нито официалните закони не са санкционирали, нито етичните, но природните закони не пропущат абсолютно нищо и не прощават!

Като чели хората имат донякъде право, основание да крият мотивите на постъпките си, защото живеят между хора, които са жестоки и безскрупулни и могат да ги използват против тях. В такъв случай те се страхуват от хората и обществените закони, които не са съвършени и не действуват абсолютно, може да не долавят някои нарушения или да ги пропускат. А не се страхуват от природните закони, които са неумолими, абсолютно чувствителни и към най-малките нарушения, както никоя човешка везна или уред не може да долови! Че в океана е хвърлена една песъчинка, природата веднага регистрира това и реагира, като на съответната височина водата на океана се повдига.

Но какъв смисъл има евреинът да си крие мотивите и постъпките пред Учителя, за Когото знае, че при никакъв случай няма да ги използва против него?!

Затова трябва ученикът да застане като дете пред Учителя, и всичко да говори както е! Доброволно и свободно да разкрива душата си, без да се извинява или оправдава! Още повече като знае, че Учителят вижда всичко, каквото става в него.

Но евреинът не се спря до тук, той използваше всеки случай, дори сам създаваше такива да подкрепи и да обоснове пред Учителя правотата на своите неправи мисли, чувства и постъпки. Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя. Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към Учителя, искаше по най-брутален начин да Го уязви.

Евреинът отвън се държеше с Учителя точно така, както трябваше да се държи един ученик. Христов отвън и отвътре се държеше лошо, беше само отрицателен, съзнанието му беше чисто - единно отвън и отвътре, но отрицателно.