Jump to content

92. Без чистота и единство на съзнанието, не можеш да бъдеш посветен


Recommended Posts

92. БЕЗ ЧИСТОТА И ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО,

НЕ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ ПОСВЕТЕН

Разбира се Учителят не Се подаваше нито на похвалите, нито на обидите - те не Го засягаха! Той имаше принципни отношения както с евреина, така и към Христов и към всички останали хора. И техните отношения към Него, каквито и да бяха не Го променяха, защото знаеше защо мислят, чувствуват и постъпват така. Знаеше тяхното минало, от което тези състояния избликваха както водите на изворите не се образуват в самия извор, а идат някъде отдалече, от техните хранилища -подсъзнанията.

Учителят беше като ковач, Който кове насветленото желязо, за да изкове нещо. Че от желязото изхвъркват искри, които Го парят това не Го смущава, то е взето предвид. И той Се пазеше, но желязото за Него не беше нито приятно нито неприятно, нито добро нито лошо, още по-малко го обичаше или мразеше.

Евреинът и Христов го интересуваха дотолкова, доколкото искаше да си постигне целта - да ги обработи и направи това, което искаше от тях да станат природата.

Учителят съдействуваше за еволюцията в природата, за развитието на формите. Той беше неин функционер... съработник на Бога.

Както вече казахме, евреинът външно беше благовиден, възпитан, знаеше как да се държи, но в съзнанието си беше раздвоен, нечист. За Учителя имаше и още едно мнение, че може и да не е Миров Учител... и може да не е толкова голям ясновидец!... Тези две идеи за Учителя в него често се сменяваха една с друга според интересите, които имаше в момента - ту Учителят беше Миров Учител... ту Учителят не беше Миров Учител.

Евреинът знаеше всичко, което беше писано от великите посветени, но за да бъде посветен, човек може и без това знание, стига да бъде абсолютно чист и предан на Бога и да изпълнява Неговата Воля. Но без чистота, единство на съзнанието и пълна, абсолютна вяра, не може никой да бъде посветен!

Трябва непременно да има знания, на които да отговаря можене, които да се покриват с фактите от живота. Тъкмо това знание, той не притежаваше.

Вътрешното - съдържанието на съзнанието, както и да се прикрива, се изявява по безброй начини навън! То пропива цялото същество на всеки човек, и всичките му прояви. Това евреинът много добре знаеше, че и неговото състояние се изявява навън, че психичната нечистота има една специфична психична миризма, която с нищо не може да се премахне или неутрализира. Единственото средство против нея беше - да се изчисти съзнанието. Но това знание не беше в негова полза, защото още повече раздвояваше съзнанието му и внасяше смут.

Той въпреки всичкото си знание и опитности, не беше пожален от раздвоението както и всички останали хора, дори те в него бяха позасилени. Както видяхме, той не беше пожален и от ревността! Всички слабости, които изтезаваха обикновените хора, към него „знаещия”, бяха като че ли по-жестоки!

Той беше в положението на притежаващ тайните свещени книги, без да знае езика на който бяха написани, или като натоварено магаре с икони, което претендира да е светия, на камила натоварена с вода, а умираща от жажда!

Знанията му бяха само излишен товар, увеличаваха задълженията му и му създаваха противоречия! Той изпитваше същото безсилие пред противоречията, както всички останали хора.

Но беше успял да заблуди братята и сестрите на улица „Опълченска” 66. Те си мислеха, че той е най-напредналият и най-добре разбиращият Учителя, защото постоянно беше с Него, свободно се разговаряше и Учителят, когато ходеше на гости, го вземаше със себе Си. И защото той заедно със студентите и другите младежи от Братството, беше образувал кръжок за изучаване на беседите и преоценка на всички досегашни ценности на културата в светлината на Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...