94. Школата на Учителя Дънов бе Школа за живота

[Ани]

94. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ БЕ

ШКОЛА ЗА ЖИВОТА

Той си мислеше, че Школата на Учителя е като другите окултни Школи, затова очакваше подготовката и самото посвещение да стане със съответния церемониал и ритуал.

Точно в това отношение се отличаваше Школата на Учителя от всички останали, че посвещенията стават в самия живот и от него. В повечето случаи подготовката става без знанието на ученика, понякога става направо в съзнанието му.

Разбира се, от единия до другия край беседите бяха подготовка в посвещения. Учителят само използваше някои факти да заостри съзнанието на ученика, да го разшири, като включи нови факти и като ги осветява с по-силна светлина - всичко останало правеше самият живот.

Затова тази Школа беше Школа на живота!

Тя имаше отношение не само към учениците, които лично познаваха Учителя, но и към много, които не бяха чували дори за Него. Затова подготовката и посвещението ставаха абсолютно на време и без грешки, както ставаше всичко в природата.

Много по-късно, когато в съзнанието на евреина се набавиха необходимите елементи за разбиране, той си даде сметка и разбра положението в което е бил.

В Школата на Учителя нищо не се казваше за посвещението, то с нищо не се регистрираше, още по-малко можеше да става дума да се дават знаци за посвещение или някакви степени. Издържалите и неиздържалите изпитите ученици на Школата - всичко това се регистрираше само в съзнанието им, и от там се проектираше в живота и заобикалящата ги среда. А именно: разкриваха се нови перспективи, възможности и можения, и най-главното - получаваха сила! Само тези единствени прояви говореха, че е посветен и за степента на посвещението му.

Обстановката, в която живееше, съответно на посвещението му се променяше. А можеше и да не се промени. След като съзнанието се е променило при посвещението, старата обстановка придобива съвсем друг облик и смисъл в живота му. Например, ако отношенията на близките му до посвещението са били лоши, след посвещението стават добри. Съответно се изменят и отношенията на другите към него. Може дълго време някой да имат старите си отношения, такива, каквито са били преди посвещението, но затова пък той има вече други отношения, които не могат да не окажат влияние върху околната среда.

Посветеният е константна, а заобикалящата го среда и хората са функция от него, когато и да е хората ще си променят отношенията към него, ще го приемат по съответния начин на посвещението му.

Евреинът не послуша Учителя, не напусна кабинета Му. А послушанието е едно от главните условия на ученичеството.

Ако ученика не послуша Учителя си, за Когото мисли, че е най-съвършеното във всяко отношение същество, кого ще послуша? Това показва, че има друг учител когото слуша, който реално погледнато за него е по-съвършен!

Както Бог беше баща и учител на Адама и този Бог му каза: „Не яж от дървото...” - Те с Ева не Го послушаха, послушаха Дявола, следователно фактически Дяволът им беше учител.

Този когото слушаш и на когото изпълняваш волята, фактически ти е учител, както Дяволът беше учител на Адам и Ева!