Jump to content

98 Отношенията към Бога и Учителя Дънов, са отношения на абсолютна чистота и единство на съзнанието му


Recommended Posts

98. ОТНОШЕНИЯТА КЪМ БОГА И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ СА

ОТНОШЕНИЯ НА АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА

И ЕДИНСТВО НА СЪЗНАНИЕТО МУ

Животът всеки момент ни сервира това, което реално заслужаваме!...

Всеки момент - с всяка наша мисъл, чувство и постъпка, с техните мотиви, ние сме теглени, мерени и веднага преценявани и отсъждани!

Обстановката, която ни заобикаля и душевното ни състояние е преценката и осъждането. Самото естество, обекта на изпита, това с което ни изпитват, показва, определя докъде сме достигнали и с коя страна на душевния си живот вървим напред.

Обикновено Учителят дава нещо на ученика, или той сам си взема от самия живот и си мисли, че е негово и с право го държи.

Разбира се, това което най-много ценим, определя степента на съзнанието ни, както в случая с евреина, най-ценното за него в момента е момичето.

То е по-ценно от Учителя, от мистичното познание и пр. И Учителят точно на него посяга и почва да го тегли - евреинът да го пожертвува, а той не може!

Библейският Яков беше подложен на подобен изпит. Той доби сина си Исака след много молби към Бога, и когато порасна детето, когато Яков очакваше да му се радва, да осмисли живота му, да го направи щастлив, Бог поиска от Якова да му принесе жертва сина си Исак. Яков издържа изпита си блестящо! Беше готов да го принесе в жертва.

Жената е последният изпит на окултния ученик - изпит, който много малко ученици издържат!

Трябва да се знае, че всеки, който държи нещо здраво, непременно когато и да е ще го изгуби, но докато го пази и здраво държи - ще страда!

И после когато го загуби, вземат му го, съзнанието му се променя, разширява се, пораства, нови елементи в него се включват и тогава вижда, че това за което така много е държал - може и без него!

Цената на нещата в живота е нещо нереално, тя се определя от съзнанието.

Учителят имаше за принцип да приема хората такива, каквито са, каквито животът Му ги предоставя, и от там почва работа с тях в духа на усъвършенствуването, еволюцията, като следва процесите в природата и законите на човешката душа. Той мълчеше и изчакваше евреина да се изяви напълно, да изнесе всичко каквото има в душата си по този въпрос, за да види какво има в себе си сам той.

Накрая му посочи стол да седне - остане.

Този факт даде условия в евреина да се проявят нова серия от неверни и нечисти мисли и чувства, да заплуват на повърхността на съзнанието му, също за да ги види. Съгласието на Учителя той да остане в стаята Му, евреинът изтълкува в себе си, защото ще впише мнението на Учителя за Ницше в монографията си. Това обяснение показваше реалното му мнение за Учителя, а не каквото беше говорил. От това ясно се виждат неговите две мнения за Учителя. Едното беше, което говореше и второто, което мислеше и от което се ръководеше в своите постъпки.

Той не беше разбрал, че в тази Школа имат значение само тези знания, които се покриват с фактите, живота, носят сила и можене. Отношенията към Бога, Учителя са отношения на абсолютна чистота, единство.

Всяко особено мнение от мнението на Учителя, е вече дисхармония, нечистота. Две противоположни мнения - мнението на Учителя и ученика в тази Школа не се търпят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...