106. Духовната борба в съзнанието на човека

[Ани]

106. ДУХОВНАТА БОРБА В СЪЗНАНИЕТО НА ЧОВЕКА

Учителят добре познаваше и работеше с тези закони, и ги използваше в работата Си с учениците. В раздвоеното съзнание на евреина, на едната страна Той поставяше нови елементи, факти, засилваше я, постепенно тя заемаше все по-големи територии от съзнанието му, докато най-после щеше да заеме цялото му съзнание, цялото му съзнание да стане единно.

С Христов пък постъпваше по друг, обратен начин. В единното му, но отрицателно съзнание, в едно ъгълче поставяше нещо положително. Това беше първия пристъп към раздвоение на съзнанието му. Това ъгълче с положителното в съзнанието му беше като предмостово укрепление, и Той почваше там да натрупва положителни елементи и да увеличава все повече и повече територията му, т.е. да раздвоява все повече и повече съзнанието му, като поставяше все повече и повече положителни факти и знания в цялостното му отрицателно съзнание.

На евреина възстановяваше единството на съзнанието към положително, а на Христов единното отрицателно съзнание раздвояваше, като увеличаваше положителните факти. Това бяха класически методи на работа с душите.

За Учителя времето нямаше голямо значение, защото работеше с много големи и широки диапазони, почти с тези на природата. Сееше новите идеи, и не мислеше кога и как ще поникнат. Те щяха да поникнат, когато им дойде времето. Нито ги насилваше нито искаше непременно да види резултатите, плодовете от тях. А кой щеше да жъне плодовете им, съвсем не влизаше в Неговата сметка.

Христов беше безкористен както към своето разбиране, така също и към новите идеи на Учителя, които мислеше за погрешни. Но днес новите идеи навлизаха в него като буен поток, смесваха се, съединяваха се със старите и променяха съзнанието му.

Наистина, това не стана механически. Върху всяка идея в момента и после, той много мислеше. Някой неща той веднага прие, разбира се след като му бяха доказани, защото беше честен. По този начин съзнанието му все повече и повече са раздвояваше, новото се пъхваше като клин в старото, както клинът се забива в дървото и го разделя на две. Новото все повече и повече вземаше територията на старото. Това става и с всеки човек.

Така наречената духовна борба, е борба между две неща, идеи, за да вземе надмощие, превес едната да превземе съзнанието.

След години Христов напълно прие Учителя! Той повярва!

Тогава само вярваше, съзнанието му беше единно, в него нямаше място за неверие, съмнение и колебание!

От всички ученици на „Опълченска” 66, най-големи познания по окултизъм имаше евреинът, и въпреки това беше най-малкият, последният от учениците. Това беше, защото различните хора вървят с различни страни на естеството си напред, от различни страни гледат и познават света и живота. Едни вървят отвътре навън, а други отвън навътре. Едни вървят от формите към съдържанието, законите и принципите, а други обратно - от принципите, законите, съдържанията към формите.

Тези които започват от формите, които са безброй, изглеждат, че много знаят и разбират, те може да блестят със своите научни познания, с изкуството си и външния си блясък. А тези, които се движат отвътре навън, те познават същината на нещата - принципите, най-общото, главното, но разнообразието на света не познават. Те имат вътрешен живот.

Новото Учение, Учението на Учителя е Учение за душата, за нейните закони и пътища, за принципите на живота. Същината на Учението е тяхното овладяване и придобиване на сила и можене.

Друго нещо, което пречеше на евреина да се движи по-бързо към същината на Учението беше това, че от всички Школи, които беше посетил, от всички книги които беше прочел по окултизма, той беше взел по нещо, беше образувал един конгломерат, една мозайка, но те всичките макар да изглеждат, че имат нещо общо, всяко от тях представлява един отделен организъм, в който освен това което ни е харесало и сме го взели, има още много части и страни, които отиват заедно с това, което сме взели. Те имат с него една неосезаема, но чувствуваща се връзка и взетото води със себе си и всичките останали части, целия организъм. Затова всички тези знания не пасваха, не се хармонираха и много трудно се асимилираха, и в същото време правеха движението, еволюцията много трудни и тежки, което е също нечистота.

Той непрекъснато се разпъваше между Учителя и взетото от други Школи!

Учителят, за да създаде Своето Учение, беше проучил основно българина в целокупния му живот и характер.

Живял дълги години в Америка, където има преселници от цял свят, Той ги проучил основно, и въз основа на тези и още много други проучвания е сътворил сградата на Своето Учение. Прекарал е всички дотогавашни учения и религии през съзнанието Си, както износените железа като преминат през пещите с висока температура възстановяват качествата си.

Религиите и ученията като всичко в света и живота, се износват. Преминали през съзнанието на Учителя, Той ги претворява в съвсем нови форми, влага им нови съдържания и дава нов смисъл.* [*Виж „Изгревът", т. 12. - „ВЕРУЮ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ”, както и е т. 29.]

Той е създал и нещо съвсем ново, което отговаря на новите условия, новите изисквания на новите времена и живота. Евреинът като държеше в съзнанието си старите форми, не можеше да възприеме новите.