Jump to content

110 Ницше се противопоставя на Бога, а живее и съществува философията му благодарение на Христа


Recommended Posts

110 НИЦШЕ СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА БОГА, А ЖИВЕЕ И

СЪЩЕСТВУВА ФИЛОСОФИЯТА МУ БЛАГОДАРЕНИЕ НА ХРИСТА

- Пак ще запитам за Ницше - някак стеснено каза Христов.

- Вземете противоположността на всеки текст от Евангелието, и ще имате горе-долу учението на Ницше - каза евреинът и продължи - Още по-интересното е, че Ницше не е против Христа или по-право казано, дотолкова е против Него доколкото иска да бъде на Негово място. Той иска да бъде и на местото на Сократа. Какво е Ницшевия „Зараустра” в сравнение с великия персийски учител Зороастър? - Една красива гледка, погледната с кривогледите очи на Ницше.

Момичето също искаше да се прояви, затова кокетно се усмихна на Христов и се включи в разговора:

- Ницше е против морала, но като направи няколко уговорки, приема Христовия морал. Той е против състраданието, защото спъвало закона за развитието, задържало назрялото да изчезне... и тук като направи една уговорка, излиза, че е за страданието.

- Каква? - запита Христов.

- Той казва: „Способността да състрадава, трябва да бъде налице в свръхчовека в името на висши цели.”

Той е против религията, но счита, че тя получава право на съществувание, ако укрепва народа в борбата му за съществувание.

В края на краищата, Ницше приема Христа! А точно това е дяволското в Ницше, че се противопоставя на Бога, а живее и философията Му, съществува благодарение на Христа!...

Той беше отрицател на „дълга”, а свърши с утвърждаването му, и то в най-мистичната му форма!... Беше против метафизиката, а създаде една от най-смислените метафизики - учението за вечното превръщане*. [*Учението за вечното превръщане и възвръщане на всички неща: Светът се движи в кръг, и всичко се повтаря след хиляда години, и започва отново.]

Единственото, на което остана верен до край беше отрицанието -сатанинското отрицание! През целия си живот той разрушаваше старите ценности... без нещо да създаде. Той беше един рушител и нищо повече - каза момичето и изгледа въпросително двамата си ухажори, от които очакваше одобрение и похвала.

Евреинът му подаде ръка засмян, и зарадван каза:

- Поздравявам те, работила си добре по реферата - всичко каза много добре!

Христов се беше вече съвзел от поражението и използва случая, та и той подаде ръка на момичето и го похвали:

- Действително сте схванали същественото! Аз за Ницше ще кажа повече на диспута.

Момичето зарадвано и зачервено, погледна да види какво би му казал Учителят, но Той си остана все същият, без да може да се разбере Неговото мнение. Евреинът се намуси, беше недоволен, че Христов се ръкува с момичето, че правеше освен словесната и зрителна връзка, но още и физическа! Отново нападна Ницше:

- Всичко в Ницше и другите философи, което не е взето отХристовото учение, не е в хармония с него е празно умуване, излишен баласт във философията! Тук има нещо по-интересно - границите и основните принципи на философията от памтивека до сега, границите на живота и културата са дадени, определени още в момента на грехопадането. Тогава за първи път човек е изживял състоянието страх.

И цялата тази култура, пък и всички култури от грехопадането до сега, са съградени с основния импулс - страхът. Тогава човек е познал що е добро и що е зло и целият му живот от тогава до сега протича между бреговете-добро и зло, сосновния и най-главен двигател-страхът. Ницше се опитва да превъзмогне тези граници, да отиде отвъд доброто и злото, да надникне в този свят, да види какво има там. Но крилете на фантазията му са анемични да я прелетят; възможностите на духа му стигат дотам и спират, както на всички философи.

И Щирнер и Гиьо се опитват да построят философията си върху живота, като си въобразяваха, че техните учения са нещо ново и оригинално. А още в „Битието” е казано: „Животът не дава да се разбере.” И няма да се разбере в тази култура, която е култура на изгонения човек от рая.

И Ницше и другите философи, вземат един текст от учението на Христа, почват да философствуват и написват няколко тома. Такова съчинение, ако го пресееш - да отнесеш всяко нещо откъдето е взето, както словослагателските чираци разхвърлят буквите, от него не остава нищо друго освен принципите, идеите на Христа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...