Jump to content

123. Ритниците от Невидимия свят


Recommended Posts

123. РИТНИЦИТЕ ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ

Христов излезе на ул. „Опълченска” 66 и закрачи към трамвайната спирка на ул. „Пирот”. Цялото му същество беше погълнато от впечатленията, които беше получил и от изживяванията, които почна отново с размишления да преживява! Затова нищо не виждаше и чуваше! Вън около него светът за него не съществуваше!

Но не беше изминал двадесетина крачки, стресна се като на сън от силен ритник в кръста!

Ръката му автоматично сграбчи „Виктория” в джоба на шинела, мигновено освободи предпазителя и готов да стреля, се обърна. Каква беше изненадата му - нямаше никой! Помисли си: „Така ми се е сторило!...” И продължи към спирката.

Това, което ставаше в душата, съзнанието му, беше като ревнива любовница, не му позволяваше да мисли за нищо друго, затова отново веднага потъна в своите изживявания.

Но ето скоро, много скоро получи нов ритник!

Обърна се. Здрачаваше се вече и улицата беше съвсем пуста, нямаше жива душа.

- Халюцинаций! - обясни си той. - Да, но защо са толкова силни и ясни? Цялото ходило на крака се лепна на кръста ми!... Просто необяснимо! - И отново закрачи към спирката.

Едва се върна към мислите си - пак ритник!

Този път усети тока на обувката. Обърна се и както преди, помръзналата улица беше пуста. Внимателно огледа околните къщи, надзърна през оградите и в дворовете им... Никаква следа от човек!

Това изживяване беше още по-силно от тези на двора и в кабинета на Дънов! То затормози всичко досегашно с количеството, силата и разнообразието на нюансите си цялото му съзнание, и го завладя! Реши този път да бъде нащрек, да внимава! Обърна се и закрачи.

Недостигнал още първата пресечка - получи нов ритник!

Обърна се и видя далече в дъното на улицата някаква човешка фигура. - „Невъзможно беше оттам да ме ритне или да избяга толкова бързо, моментно!” - си каза Христов.

Яростта му премина в безсилие! Не знаеше кого да застреля! Цял съкрушен, се запита: „До кога ли този невидим ритач, ще си играе с мен?” — И тъкмо да каже по навик: „Не съм аз човекът, с когото може така!”

Сети се, че беше беззащитен както всички останали хора. - „Ако все така често ме рита, не мога да издържа до трамвайната спирка, не от безсилие, а от невъзможност да се съпротивлявам!” - Опита се да си спомни, не беше ли чел за нещо подобно. - „А не съм ли луд или полудявам? Господин Дънов ми каза: „Нервите Ви няма да издържат един диспут!”

И отново като пребит продължи, като че ритащият го съжали. Прецени, че действително не може да издържи, затова за днес повече не го ритна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...