135. Новогодишна нощ в София

[Ани]

I. ПЪТ В ЖИВОТА

Ако страдате, съдят ви вече.”

Любомили

135. НОВОГОДИШНА НОЩ В СОФИЯ

Полунощ. Топовни гърмежи разтърсиха София!

Роди се 1934 година.

През тази нощ както през всяка Новогодишна нощ, въпреки вилнеещата криза, увеселителните и игралните заведения бяха препълнени с „пъстра маса хора”, стекли се тук от покрайнините и центъра на София.

Те възлагаха на Новата година големи надежди, защото вярваха, че както я започват - весели, доволни, печелящи... щастливи, така щеше да им бъде през цялата година! Най-фантастичните мечти, които някога бяха посещавали главите им, но веднага бяха изтикани и приспани от тежките условия на живота, в затънтените пътища на съзнанията им.

Тази вечер алкохолът беше ги събудил и оживотворил! Те набърже се отърсиха от праха на времето и затичаха, залудуваха като пролетни размътени води по планински урви.

Хората, за които щастието и смисъла на живота бяха в удоволствията, които им доставяха ресторантите, увеселителните заведения, магазините за платове, накити, бижута... но нямаха пари, дадоха мило и драго или откраднаха, за да имат, да си купят всичко, което мислеха, че можеше да ги направи щастливи и с най-добро самочувствие, да бъдат както всички и между своите си, да разкъсат щастието както глутница вълци жертвата си, и всеки да грабне най-голямото парче. Те играеха хазарт, обхванати от сладката и примамлива като куртизанка мисъл да печелят без труд, наведнъж по много... да бъдат щастливи!

Цялата нощ улиците на столицата бяха оживени от „пъстра маса хора”, които до полунощ заливаха увеселителните заведения, а след полунощ си отиваха наситени от удоволствие. Но и по улиците продължаваха настроенията от увеселителните заведения.

Те се движеха бавно, смееха се гласно, високо. Мъжете подхвърляха игриви, цинични и двусмислени закачки, в гласовете им звучеше натрапващо самочувствие... Честолюбията им се носеха като ветрец над паважа. Жените бяха натруфени с най-блестящи бижута, лицата им бяха като лица на циркови клоуни, а косите - на вещици. Те демонстрираха повишените си самочувствия по всички начини. Едно от най-силните им удоволствия беше другите да се обърнат след тях, да ги изгледат с интерес и те да почувстват студените пламъчета на завистта!

Всъщност, какво бяха всички тези хора? Платовете за дрехите, които носеха бяха изтъкани от тъкачите, ушити от шивачите; обущата - направени от обущарите; косите и лицата - от фризьорите и козметиците; бижутата - от бижутерите... - Само манекени!