Jump to content

146. Срещата с пепелянката


Recommended Posts

146. СРЕЩАТА С ПЕПЕЛЯНКАТА

Отвътре измърмори нещо неразбрано груб мъжки глас.

Андрей чу качване по стъпала, затова огледа се, но не видя нито сутерен, нито втори етаж на колибата. Помисли: „Магия!... Магьосникът ще излезе из подземията или направо от въздуха! Затова трябва да внимавам!... Говори се - дъновистите са магьосници!... Не току така този Христов е успял да излезе от здравите клещи на 5 следователи, когато убил жена си!... Необикновен човек, трябва да е!... И то непременно магьосник!”

Вратата леко се открехна. На процепа се показа момиче на неговите години. И пак си помисли: „Ето чудо, вече няма съмнение!... Магия..., мистерия..., мъж говори, а жена излиза! По стълби се ходи, а няма нито втори етаж, нито изба!”

Но случи се нещо по-необикновено! Андрей видя върху главата на момичето* две пепелянки обвити, видя и зигзагите по гърбовете им! И още, видя от самата глава, отвътре да излизат много малки змиички, като червеи от труп!... Видя и широко разтворени змийски уста... раздвоен език... дори чу съскане! Андрей знаеше, че това не беше истина, че само така му се стори или помисли. И все пак го обхвана ужас!

[*Това е Бе ни та - псевдоним на Невена Неделчева. Виж „Изгревът", т. 23, с. 586-695. За Бенита - виж с. 644, снимки № 81-96]

Защо Андрей така видя или помисли, не може да му се иска обяснение, защото човек какво ли не вижда, какви ли не мисли не минават през главата му, на които не може да се даде някакво обяснение. Само можем да предположим, че се дължеше на мълвата за дъновистите, че си служат с магия. Без да имаше на лице причини, той не ги обичаше, склонността му да фантазира, температурата, която имаше или като отражение на личните му състояния, на доловени чужди мисли или мисли на самото момиче, които в него получиха такава форма...

Обаче, каквито и обяснения и предположения да правим, тези първи впечатления за момичето здраво се захванаха в съзнанието му и удариха в него неизлечим печат, станаха като прокоба и съдба. Не беше изключено те да повлияха на момичето, да се проявява в някой моменти от живота си като змия.

После винаги, когато Андрей срещаше момичето или само помисляше за него, виждаше пепелянките по главата му. Още по-късно, когато биваше недоволен от него, той направо го наричаше пепелянка или усойница.

От процепа, момичето изгледа Андрей бързо и изпитателно, и веднага виновно си наведе главата към пода. Андрей можа да забележи, че лицето му беше умно, но бледо, измъчено и си помисли, че е гъркиня.

- Ухапа ли Ви? - запита то разтревожено.

Андрей само посочи края на палтото си, имаше малко пяна от слюнка.

- Гласът от вътре все така страшен, запита:

- Ухапа ли?

- Не, само края на палтото захапало - отговори му момичето.

- Слава Богу! - Тържествено каза гласът и после ядовито добави: -Дните на това куче са прочетени! - И след кратка пауза, добави ужасяващо:

- Господи, какво направих - започнах денят и годината с предсказания за смърт!... Детка - назова той момичето - кой е този, който ме предизвика, какво иска?

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...