150. Основният закон в природата е еволюцията. Грозното иска да еволюира

[Ани]

150. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН В ПРИРОДАТА Е ЕВОЛЮЦИЯТА.

ГРОЗНОТО ИСКА ДА ЕВОЛЮИРА

В това време към тях се приближи едно красиво момиче с големи изразителни очи, изпъкнало и високо чело.

- Добро утро брат Христов! Честита Ви Новата година! - И си подаде ръката през площадката.

- И на тебе да бъде честита Новата година! Да те направи писателка!

- Прочетохте ли разказа ми?

- Хареса ми! Имаш всичките данни да напишеш нещо по-голямо!

- Постигнала ли съм си целта?

- Разбира се, но ти едно не можеш да разбереш!

- Кое - запита смутено и изненадано момичето, и зачака нетърпеливо.

- Да се обича грозното... да се обича това, което причинява неудоволствие, отвращение, страдание... е парадокс. Това се знае от всички, и се изживява от край време.

Обаче, основния закон в природата е еволюцията. Всичко еволюира, развива се. На това основание би трябвало и това схващане, изживяване от грозното да еволюира, и ако не се надживее, показва че тези хора са останали назад. Тъкмо затова идват великите Учители - да дадат ново разбиране на живота, да тласнат хората напред и нагоре.

- Разбирам Ви - каза момичето, и интелигентност озари лицето му -то стана още по-красиво! - Но що е според Вас парадокс?

- Всичко, което противоречи на досегашното, на старото, това което не може да се обясни с досегашното ни знание. Парадоксите започват отвъд границата на това, което знаем, и което не знаем. Което знаем е вече минало, границата му - което не знаем, е настоящето. Отвъд тази граница е новото, бъдещето, царството на парадоксите.

Затова новото не трябва да се търси в настоящето. Новото не прилича на старото, и тъкмо затова е ново. Корените на новото са в старото, както корените на дървото са в земята, която е негово минало, старото. Новото е неразбраното. Който търси новото, не трябва да го търси в старото и не може да го разбере изведнъж. Новото започва от там, от където започва неразбирането, от там нататък почваме да виждаме света и всичко „не в реда на нещата”, „не логично”, „абсурдно”, „метафизично”, изобщо парадоксално.

Момичето беше си извадило тефтерчето и стенографираше. Андрей слушаше, гледаше Христов и пожелаваше момичето, и съвсем беше забравил за своите страдания.

- Как става разрешението на парадоксите? - запита момичето.

- Само като си разширим съзнанието, като включим нови елементи в него. Тъкмо в разрешението на парадоксите е скрито новото, великото, красивото, духът на еволюцията, както в пъпката е скрито, загърнато красивото цвете. А животът, опитът, приложението са критерия, мерките.

- Вие брат Христов отговорихте веднага на въпроса, който щях да Ви задам - всичко неразбрано, ново ли е? В тази светлина, аз наново ще преработя разказа си.

- he, не, в никакъв случай повече не пипай разказа, но напиши друг, а можете да започнете да пишете и роман.

Момичето с пламнали очи го гледаше отдолу, и вече виждаше бъдещия си роман. Но Христов не спря до тук, той задоволяваше жадната душа за знание на момичето:

- Никой не обича грозното! Това е неоспорим факт, защото грозното е като бедняк, който само иска, разбойник, който ограбва доброто настроение, вземащ, който нищо не дава!... Затова всеки съзнателно или несъзнателно не желае грозното, бедното, искащото и гледа по-скоро, с най-малко загуби да се освободи от него. А да го обича, не може и да се помисли! Това ни говори логиката.

Погледна Андрей, който всичко вземаше за себе си, мислеше си, че говори на него - грозния, бедния, нищожния!... И пак продължи:

- Изгубената красота е грозота, защото й липсва това, което я прави красива. И всеки, който е загубил красотата, богатството... много добре знае какво е красота, богатство, хубост... и ги търси навсякъде. Всеки търси и иска това, което няма.

Грозното иска много и всичко!

Най-много от всичко иска да бъде обичано силно, абсолютно и безкористно, защото тъкмо това не му достига! То много добре познава истинската любов, и има необикновено силен афинитет към нея, защото знае, че само тя може да му възвърне загубеното - красотата, богатството... и всичко, което няма!

- Брат Христов, вие сте душевед! Как отгатнахте това, което душата ми така силно искаше? Тъкмо тези въпроси занимаваха съзнанието ми от няколко дни. Тези разбирания, ще легнат в основата на бъдещия ми роман.