151. Красивото, богатото, даващото

[Ани]

151. КРАСИВОТО, БОГАТОТО, ДАВАЩОТО

Христов й се усмихваше и гледаше Андрей, който искаше да му каже, че отговорил и на негови въпроси и разрешил много негови противоречия, но се страхуваше да заговори, защото мислеше, че ще заекне при това хубаво момиче. Христов продължи:

- Обаче, съвсем друг е въпроса за красивото, богатото, даващото..., което се обича, желае, притежава, гледа, слуша... естествено, защото прави удоволствие.

- Сега ми стана ясно още едно нещо - заяви възторжено!

- Добре, добре - казваше Христов и продължаваше да говори: -Богатото щедро, безвъзмездно раздава на всички и във всички посоки! То няма нужда да бъде обичано! Красивото е като да ти дойде на гости цар! Той носи много и скъпи подаръци!... Затова е силно желан от всички. На царя, не му липсва да бъде обичан и желан гост.

- А според Вас брат Христов, кой истински може да дава?

- Който е богат, знаещ, можещ, мощен, силен и най-важното -който обича! Затова само богатия може да обича грозното, бедното, нуждаещото се!

Богатият е като планински извор, който непрекъснато извира и тече, и ако някой изжаднял турист се напие колкото иска, изворът няма да се почувства, че му е взето нещо, че е дал, защото водата му нито намаляла, нито може да се свърши, защото изворът е свързан с някое голямо водохранилище някъде под земята, което пък черпи водите си от снеговете, дъждовете и от целия Космос.

Това е новото понятие за богат. Богатият се познава не по това, което има, а по това, което дава! Твоя баща, който минава за богат, такъв - богат ли е?

- Точно това си мислех, да знаете само колко е стиснат — косъмът цепи и за всеки лев държи сметка!

- Това показва, че не е богат! Думата „богат” у нас е загубила първичното си значение. Богат значи човек, който има Бога, а който има Бога, той има всичко! А не както сега разбираме - богат, който има пари и имоти!

- Още сега ще отида в къщи и нахвърля идеите, които ми развихте.

- Добре, това да ти бъде армаган за Новата година.

- Благодаря ти брат Христов! Но аз искам и нещо по-интимно да споделя с Вас брат Христов, кога да дойда?

- Винаги, когато няма при мене някой, ще те приема, затова често наобикаляй. Поздрави баща си, и му кажи през тази година да бъде по-щедър!

Момичето си тръгна зарадвано, а Христов се обърна към Андрей:

- Влез.

Андрей се наведе да си събува шушоните, по навик събу най-напред левия и ги захвърли по площадката. И като се изправи да влезе, блъсна се в Христов, който го наблюдаваше как се събува. Хвана погледа му, и го отправи към разхвърляните шушони. Но Андрей на това не обърна внимание, защото не можеше да си помили, че един Христов може да обръща внимание на тези неща. И в същото време почувства, че Христов и от друго нещо беше недоволен, но от какво - не знаеше. Изобщо, тези неща не му правеха впечатление.

Христов преди да влезе в стаята си, от площадката разгледа откъде беше минал Андрей. По пресния сняг нямаше друга диря, и дирята му криволичеше като на пиян. Помисли да го пита кой му е показал къде живее, но прецени и реши после.