Jump to content

156. Бъдещето не зависи от нас


Recommended Posts

156. БЪДЕЩЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ НАС

Две радости, като две реки се вляха в душата на Андрей! - Ще бъде приет и друг път от този - най-великия за него човек, и че не заекна нито веднъж. Андрей достигна един висок връх, на който не можа да се задържи.

- На много пъти ми се е случвало за малко време да не заеквам - с недоверие и колебание каза той.

Христов направи недоволна гримаса и строго отговори, за да го задържи на тази висота:

- Не мисли за бъдещето, нито дори за утре!... Сега нали не заекваш - радвай се! Защо разваляш настоящата си радост за това, какво ще бъде за бъдеще. Разбери веднъж завинаги: бъдещето не зависи от нас!

Обаче Андрей това смътно чуваше, мислите му бяха като наловени на верига, една водеше друга, трета... Той помисли за това, което го доведе тук и после за живота в София... И настроението му почна да се понижава и скоро беше същото, с което дойде. Влезе в старите си състояния, като че се облече в старите си чумави дрехи. Андрей беше се търколил от високия връх. Христов въздъхна дълбоко и се зае отново да го изкачи, да възстанови доброто му състояние:

- Как се сети да дойдеш при мене, кой ти каза къде живея? По снега бяха само твоите следи.

- Но и тези подробности ли сте видели?

- Разбира се, и още много неща видях!

- Когато бях на площадката пред вратата Ви, забелязах, че бехте от нещо недоволен, но от какво, не разбрах.

- Добре си видял, когато му дойде времето, ще ти кажа. Сега кажи ми, което те питам! - Настоя Христов, защото никога и на никого не позволяваше, съзнателно или несъзнателно да отклони, да отбегне въпросите му, освен когато обстоятелствата налагаха това.

- Аз и друг път съм говорил с Вас.

Христов се вгледа внимателно в него и се ядоса, че не можеше да си спомни. Андрей продължи:

- Когато дойдох в София, една далечна моя братовчедка ме доведе насам и ми показа Изгрева. Тогава заобиколихме целия квартал.

- Какво ти направи впечатление?

-С момиче бях, и нищо не ми направи впечатление. От околовръстната линия, бараките ми изглеждаха като бели гълъби, накацали на хълма.

Христов както винаги, така и сега използва това изказване на Андрей, за да посади в съзнанието му едно семенце от своите идеи:

- Право си видял! Виждаш ли, това са бараките, от които ще изхвръкнат гълъбите на мира, ще отлетят във всички посоки на света, за да отнесат новата култура.

Андрей се усмихна някак си снизходително и въпросително каза:

- От тези бараки ли?

- От тях - троснато отговори Христов и продължи: - Простите Христови рибари, не родиха ли великата култура на любовта? И после каза: - Отговори това, което те питам?

- Когато бях магазинер в кооперация „Напред” в София, веднъж бях се простудил, получих силни бодежи, едвам дишах! Не можех да се лекувам в къщи, нито в болница, защото нямаше кой да ме замества в магазина.

- Нали имаше помощник? - запита Христов, с оглед да го наведе на една своя идея.

- Да, но нямах му доверие - отговори той и добави: - Нали вие казахте, че който краде и лъже, не вярва на другите. - И се изчерви.

- Добре е, че си запомнил какво съм казал, добре е и, че си признаваш! Сега кажи, каквото те питам.

- Не зная как, но сетих се, че Христос на времето е лекувал като казвал на болните: „Здрави сте!” - И те бивали веднага здрави. При мене на магазина често идваха адвентистки - корпортьорки, да ми продават книги, и ми разказваха много библейски и евангелски неща. Реших да опитам да ме излекува по този начин. Дойдох на Изгрева и първия, когото срещнах, бяхте Вие. Имахте дълга брада* и бяхте много навъсен, стояхте пред бараката си, печахте си гърба на есенното слънце. [*Любомир Христов Лулчев с дълга брада след убийството на жена му - виж „Изгревът”, т. 20, снимки № 60, 61.]

Помислих, че Вие сте господин Дънов, но Вие ми посочихте с пръст един старец пред Салона. Аз тръгнах към Него, но от една барака излезе една жена на средна възраст и ми каза да се пазя от Вас, защото вие сте известния Христов - убиеца на жена си.

От това на Христов стана неприятно, но сети се и веднага нервно запита:

- Ти как мислиш, аз убиец ли съм?

- Всичките хора, които познавах, а те бяха много, всичките ми клиенти на магазина бяха разделени на две: едните казваха, че сте убиеца, а другите, че не сте убиеца.

- Ти на коя страна беше? - бързо и нетърпеливо го запита.

- Вие сте велик човек, Вие не може да бъдете убиец! - рязко и откровено отговори Андрей.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...