Jump to content

157. Работата му беше абсолютно безкористна и безвъзмездна


Recommended Posts

157. РАБОТАТА МУ БЕШЕ АБСОЛЮТНО БЕЗКОРИСТНА И

БЕЗВЪЗМЕЗДНА

Христов както много хора, беше още много човек. Подаде се на неприятните си спомени, предизвикани от нечистотата, която беше му донесъл в стаята Андрей, мълвата, че е убиец на жена си.

Изобщо - всички, които идваха при него, бяха се отклонили от правия гът и навлезли в блатото на живота, затова всеки носеше в колибата на Христов кал, различни мътилки, нечистота и неприятна психична миризма, които събуждаха в него заспалите му или надживяни стари състояния!

Тогава от дъното на подсъзнанието му се издигаше страхотна мътилка и размъщаше съзнанието му!... Той отново страдаше, струваше му много време и усилие, за да се изчисти - успокои, избистри и чак тогава да пристъпи към изчистване на посетителя.

В хаоса на Андрей, Христов трябваше да преброди всички кътчета на душата му, да намери нещо силно, здраво... за което да го хване и изтегли от блатото, в което беше затънал. Трябваше да разрови основно и дълбоко живота му, там да намери здрава почва - канара, върху която да постави основите, да зазида бъдещия му живот. Да събуди трите основни принципа на живота: Вярата, Надеждата и Любовта; да предизвика на живот и работа скрити сили на организма му; да открие в него някакъв какъвто и да е идеал, който ако е анемичен, да го подсили и оживотвори, ако пък няма, да създаде такъв. Защото без висок идеал, живота няма смисъл.

Работата на Христов над Андрей, пък и над всички, които идваха за помощ при него беше сложна, отговорна, неблагодарна, неразбрана, изобщо много трудна! Не само това, но както вече знаем, Христов се срещаше и съветваше царя, министрите, държавниците... Следеше отблизо целокупния живот на българския народ. Вземаше задкулисно участие и в тази отговорна работа - водеше политиката на България, и то в навечерието и през цялата Втора световна война, център на която беше Европа и Балканите.

Защо правеше всичко това, ние вече отчасти знаем, сега само ще допълним. Но от гледището на едно обикновено съзнание, трудно може да се обясни и докаже това. Това става още по-трудно, като се има предвид, че всичката му досегашна и бъдеща работа беше абсолютно безкористна и безвъзмездна!

Той имаше пенсия като инвалид от войната, с която добре живееше. Не очакваше да заема някакъв пост, макар да беше канен, и за бъдеще щеше да бъде канен да заеме най-високия пост в България.

Той отдавна беше надживял славата и почестите от хората! Никой от тези, които идваха при него, включително и царя, при когото ходеше, не можеше да му даде нещо, защото по неговите думи, той всичко имаше, а което нямаше, не можеха да му го дадат тези, които идваха за помощ. Тогава естествено идваше въпроса: Защо не си живееше със своите идеали и занимания, както би живял всеки на негово място, но не с неговото съзнание, защо му беше необходимо да се занимава с кривите работи на хората, царя и народа?...

И в Народния съд председателя го запита: „Защо сте се занимавали с политика?” - „Питам, защо детето, което живее спокойно, като стане юноша, нещо припламне в него, изгубва спокойствието си, тръгва да търси любим или любима, когато около него всичко е пак същото, както и преди?...” И още много неща в живота на хората и обществата се стимулират отвътре, от нещо невидимо! То се събужда дълбоко в човека и външните му прояви може да бъдат неразумни, нелогични...

Както Мойсей - царския син - защо напусна двореца и отиде да освобождава евреите, което му струваше толкова много страдания?! Не е ли същото и с Христа? И тъкмо, което Го заведе на Голгота. Това е с хиляди мъченици и революционери. И в Христов беше се събудило и стимулирало от Учителя, и тъкмо то го накара да постъпи така нелогично. Мисли се, че всеки човек има някаква предназначение в живота, може би това беше неговото предназначение. Още повече, той знаеше, че всички тези хора, които идваха при различни случаи при него, имаха някакви отношения с него от миналото, които сега при голямата светлина и огромното богатство, което беше донесъл и представил на учениците си Учителя, трябваше да изплати задълженията си към тях, и тогава да поеме пътя нагоре, към други светове и живот.

Към всичко това, трябва да се добави и обстоятелството, че той беше член на Бялото Братство, което от незапомнени времена воюва с Черното Братство, не разбира се с неговите методи - насилието, а със свободата и доброто. Той имаше задачата да превързва раните в тази битка, да работи за разпространение на Учението на Учителя. Видяното във безбрежните простори на Вселената, което беше рядка привилегия и знанията, които Учителя беше му дал, всичко това го задължаваше да се предаде всецяло в работа за идване Царството Божие на Земята.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...