Jump to content

160. Ти можеш да бъдеш само като себе си неповторим


Recommended Posts

160. ТИ МОЖЕШ ДА БЪДЕШ САМО КАТО СЕБЕ СИ НЕПОВТОРИМ

Христов беше достигнал до тази степен в развитието на съзнанието си, че вече нямаше право да използва силите и знанията, които притежава за свои нужди, нито да се защищава с тях.

За всичко в живота му, вече се грижеше Бог. А той, чрез силите и знанията, които притежаваше, грижеше се за другите. Те му бяха предоставени както са предоставени парите на касиера, за да ги раздава на другите.

Да помогне на Андрей, за него беше лесна работа, като богат стопанин да бръкне в огромния си хамбар и на едно врабче да хвърли няколко зърна! И после да чете, да пише, да коригира... Но волята на Бога, плана на Бога за днес беше съвсем друг.

- Кажи от какво имаш най-голяма нужда или изреди ми всичките си нужди, една от които по твой избор ще ти изпълня още сега! - Заяви той някак гордо, надменно и самонадеяно, като банкер.

- Искам да бъда като Вас! - отговори Андрей, като че отговора му беше предварително приготвен.

Христов погледна в очите му и прихлюпи главата си върху бюрото, като да предпазваше очите си от някаква голяма светлина, както Мойсей беше паднал на земята, когато чу гласа на Бога от горящата къпина. През очите на Андрей беше надникнал Бог и видя картина, как пътя му криволичи между пропасти. Трябваше да внимава, да държи будно съзнанието си, защото това беше едно предупреждение за по-големи изненади! Христов се видя в положението на Крали Марко от приказката, който когато се възгордя от силата си, Бог му я отне с торбичката на стареца.

Христов се ужаси, когато разбра, че пак беше пренебрегнал Волята Божия!

И в същото време се трогна от величието на Бога, че беше вложил в толкова обикновеното същество на Андрей такива възвишени желания и се зарадва, че и той вече беше станал идеал.

Всички тези външни и вътрешни борби, грешки, коригирания, страхове, наказания..., нямаха нищо общо с обществените порядки и закони. Христов изпълняваше всички съществуващи закони в държавата, но той изпълняваше и други още, към които обикновените хора нямаха отношение, но тъкмо от които зависеше здравето и щастието на всички хора.

В тази толкова обикновена и банална история на борба, терзания, противоречия, размисли... Христов виждаше великата идея на всички същества да гледа, както гледа на тях Бог с еднаква важност и уважение. Защото във всяко живо същество беше Бог, през очите му Той надничаше. Никога Божественото - по-висшето, да не пожертвува за по-низшето -човешкото!

Но това, което ставаше в съзнанията и душите на Христов и Андрей, ставаше в една или друга форма в съзнанията и душите на всички хора, независимо от това дали ги чувстваха по същия или по друг някакъв начин. Тези, които не ги разбираха, идваха им страдания, разочарования и противоречия, а които ги разбираха, бяха извори на знание и щастие.

Христов, като разрешаваше противоречията си, решаваше противоречията на всички хора по света, които имаха връзка с него. Те приемаха решенията му по законите на телепатията, които закони хората не познаваха, но се ползваха, както животните и някой хора не познават своята физиология и нейните закони, но тялото им се ползва от нея.

Христов остави своите планове за днес, и загледа Андрей с необходимата сериозност. Гъвкава като сърна усмивка пробягна по лицето му, и се разцъфна в красиво ароматно цвете:

- Ще бъде, ще бъде и още много други красиви неща ще бъдат! Ще постигнеш копнежите на душата си!

Но ти не можеш да бъдеш като мене! Ти можеш да бъдеш само като себе си, защото всеки човек е само един-единствен, един път даден и неповторим, всеки човек е нещо специфично!

Хората могат да бъдат само в известни отношения подобни един на друг, пътищата им да бъдат успоредни... Ти си беден, безработен, болен, заекващ..., имаш толкова много нужди - защо не пожелаеш да ти изпълня една от тях? Поискай нещо полезно, практично. Сега нищо няма да те ползва да бъдеш като мене! Напротив, ще ти причини много страдания, ще ти пламне главата и ще се чудиш какво да правиш - живота ти ще стане много по-труден!...

Христов така му говореше, но не вече с желание по-скоро да го изпрати, да се освободи от него, а да оправи живота му. Христов, когато сгрешаваше, той се самонаказваше и то много по-строго отколкото наказваше другите. Особено строг и взискателен беше към себе си, когато грешките му се дължаха на не будното му съзнание. Сега за тази си грешка към Андрей, реши да го държи целия ден при себе си. Това беше за самовъзпитание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...