161. Планини от страдания водят човека към Голгота

[Ани]

161. ПЛАНИНИ ОТ СТРАДАНИЯ ВОДЯТ ЧОВЕКА КЪМ ГОЛГОТА

- Не - рязко отговори Андрей - друго не желая - искам да бъда като Вас! - И хвърли поглед към етажерките с книгите. Христов го видя и каза:

-Ти не знаеше какво искаш! Избра най-трудното, най-невъзможното и това, което носи най-много страдания! Може би това избра, като си мислеше че книгите са ме направили това, което съм и което ти искаш да бъдеш? Книгите са били и са най-малкото нещо в живота ми. Това, което виждаш и ти харесва е само едната страна на истината - резултатите, плодовете, за които съм заплатил много скъпо - със страдания. Трябва да те предупредя: корените на това дърво, плодовете, на което те съблазняват, са в твърдата и черна земя и са поливани с горчиви сълзи!

Планини от страдания съм преминал и продължавам да преминавам, и отивам към най-страшното за всички хора страдание - Голгота!

Нали ти дойде да те освободя от страданията ти, а това което желаеш, ще ти донесе още по-големи и страшни страдания!

- Не Ви разбирам господин Христов, или разбирам само съвсем смътно. Но аз имам само едно желание - да бъда като Вас! Казал съм и няма да се откажа от него!

- Това е много добре, но ще можеш ли да издържиш? - Андрей без колебание отговори:

- От тези страдания, които сега изживявам, не мога да си представя какви по-големи страдания може да има! Пък и да ми дойдат, Вие нали ще ми помагате да ги премина?

- Твоите, сегашните ти страдания, са само предговор към страданията. Страданията, които те очакват като тръгнеш по моя път са особени, много по-мъчителни. Ти не си ги преживявал, и затова нямаш представа за тях! Но както искаш, твоя работа, искам да ти бъде ясно какво те чака. После да не съжаляваш и да ме обвиняваш, че аз съм виновен! Пътя, който пожела ще те заведе на Голгота. Разбира се аз винаги ще ти бъда в помощ, но страданията си остават страдания, ти ще ги изживяваш, ти сам ще се качиш на Голгота. Тези страдания са необходими, те са като копаене в дълбините на душата, за да бъдат извадени от нейните недра скритите диаманти.

Има един велик закон на битието и душата: всяко нещо, което се помисли, почувства, пожелае или изрази с жест, с ръка, с пръст или с очи, непременно ще се осъществи някога, може сега, през вековете или в поколенията. Ти вече направи непоправимата грешка - пожела. Това не беше случайно! Това твое желание се е подготвяло може би от хиляди години. Още може да се коригира грешката ти, да се отложат за по-далечно време страданията ти на Голгота. Ако пък продължаваш да държиш на своето, ще бъде според волята ти!

- Но и Вас ли Ви очаква Голгота, както Христа ли? - запита Андрей, без да има ясна представа какво беше Голгота.

- Да - отговори Христов.

Андрей чак сега се замисли, смути, искаше да каже нещо, може би че се отказва, но заекна и затова млъкна. И като, че пред съзнанието му се заспускаха плътни завеси, и желанието му да бъде като Христов - изчезна! И по стар навик потърси да види в Христов, какво впечатление беше му направило, че заекна. И този път не разбра нищо! После се закашля, и изплю една кървава храчка в кърпата си. Сърцето му се сви от болка, и като че отново чу думите на смъртта: „Сложи край на този безсмислен, и пълен само със страдания живот!... Единственото правилно решение на живота е смъртта!” - И почна да си разсъждава: „Тогава няма да имам нужди, няма да заеквам, няма да страдам...” И погледна Христов, който беше се навел и нещо си оправяше търлъка, но преди това, без Андрей да забележи, беше хвърлил бърз поглед в кърпата и видя храчката.

От днес Андрей пожела, и тръгна по пътя на Христов. Той с Христов сключи договор, затова в природата всяко пожелание е вече договор, то непременно трябва да бъде изпълнено. Такъв договор някога сключи Христов с Учителя, Адам и Мойсей с Бога, Фауст с Мефистофел...