163. От къде идват внушенията

[Ани]

163. ОТ КЪДЕ ИДВАТ ВНУШЕНИЯТА

Андрей се сети защо беше дошъл. Вълна от мъка го заля! Черен облак прекоси съзнанието му, и хвърли свойта сянка върху душата му!

- Дойдох за съвет - дайте ми го и да си отивам - каза той печално.

- Ще ти дам съвет, но защо бързаш? В природата времето е неизчерпаемо - дадено без мяра, а силата е ограничена, строго определена. Затова трябва да пестим силите си, за сметка на времето. Не бързай, времето най-правилно решава противоречията.

- Не разбирам!

- Нищо от това, твоя живот ме интересува, разказвай ми за себе си.

- Аз зная защо искате да Ви разказвам. Вие сте писател и търсите сюжети, но в моя живот няма нищо интересно - всичко е много обикновено и наситено със страдания!

На външната врата се почука. Христов отвори. Двама господа на околс 35-40 години с интелигентни физиономии, добре облечени, се смутиха като видяха Христов, защото имаха сведения, че е шарлатанин, а видяха една сериозна, внушителна и интелигентна физиономия, особено очите му им направиха силно впечатление.

- Добър ден! - поздрави единият. - Нали Вие сте господин Христов? -Запита той с акцент на българин, живял дълго време в чужбина.

Христов само кимна с глава.

- Господин Христов, аз съм брат на инженер Киров, аз съм лекар в Париж - интернист. Да Ви представя господина. Но на когото името само смънка неразбрано, а титлите му обяви високо, ясно, подчертано: виден Берлински хирург, добър познавач на Фройд и учението му и журналист.

Двамата лекари си подадоха ръцете да се ръкуват, но се изненадаха, учудиха и смутиха, когато Христов не си подаде ръката!

С това той искаше да ги смути, да се противопостави на старото, на традициите, на установените форми, и най-главното - да не бъде тяхната воля. И още по-важното - да разбърка плановете, с които идваха при него.

Той искаше да даде посоката, линията на разговорите, да стане господар още от началото на положението, той да диктува условията. Защото отношенията на хората, в края на краищата са отношения на борба между волите им.

- Аз зная кой сте и защо идвате - прекъсна го Христов с рязък тон, и го обърка още повече.

Господинът го изгледа въпросително в очите, помълча, помисли, искаше да разбере мисълта му, да спечели време, за да прегрупира мислите си.

- Идваме да си поговорим.

- Аз съм много зает и нямам време - му отговори дръзко, като го разглеждаше внимателно.

- Въпросът е много важен - касае се за живота на един човек! Телеграфираха ми от Париж, че брат ми е много болен от язва в дванадесетопръстника. Веднага тръгнах за София, като телеграфирах на приятеля си - видния Берлински лекар - пак смънка името му - веднага и той да тръгне за България, като специалист да направи операцията, да спаси живота на брат ми.

И почувства, че казаното не беше достатъчно убедително, и още веднъж каза, че приятеля му е Фройдист и журналист.

- Всичко това, което избърборихте, абсолютно не ме интересува! Занимавахте ме с излишни неща: имена, фирми, титли... Фирмите и титлите не ми влияят, на рекламите не обръщам внимание! Не сте много умен, ако искате с всичко това да ми повлияете!

Българинът лекар, превеждаше думите на Христов на колегата си немец.

- Моя брат и ние живо ни интересувате!

- Това е ваша работа!

- Но ние идваме от хиляди километри да се обясним, и спасим един човек! - му отговори строго и нервно.

- Започнете!

- Тук на улицата ли - елементарната учтивост изисква, да ни поканите вътре.

- Вашата учтивост не е мярка! - И широко разтвори вратите, за да видят, че има в стаята му посетител.

- Добре, Вие господин Христов, в качеството си на какъв внушихте на брат ми - инженер Киров, че ще умре ако му направят операция, когато рентгеновите изследвания, изследванията на моя приятел - видния световно известен български хирург професор Станишев твърдят, че операцията ще мине благополучно?

- Но оперираният умрял - апострофира Христов. - Лекарят не обърна на това внимание и продължи:

- Смешно и невежествено е да се твърди, че кризата му се дължала на минали болести, които сега се проявявали само психически или нещо подобно, както Вие сте се изразили - по атавизъм. Вие сте го убедили, че няма язва, и че бил здрав - без лекуване след няколко дни ще бъде здрав.

- И сега твърдя това - държа на това, което съм казал! След няколко дни, без лекуване ще бъде здрав, но ако го оперирате — ще умре! Оперирайте го и ще се убедите в това, но за съжаление инженер Киров няма да бъде между живите! Още щом отворите коремната му кухина - ще издъхне!

- Ние бихме го оперирали, без да Ви питаме - той вече се караше

- но Вие сте направили фаталното внушение, че ще умре!... По нашето компетентно мнение като лекари, язвата му всеки момент може да се пукне, и тогава и без Ваше предсказание ще умре!

- Това не е моя работа, аз с умрели не се занимавам!

- Но ние ще Ви държим отговорен!

- Не е забранено всеки да си има мнение, без да бъде непременно лекар.

Въч пред вратата разговорът продължаваше остър и динамичен, а Андрей отвътре слушаше, макар всичко да не разбираше.

Христов, като наложи своята воля - да водят разговора, където той иска и като прецени, че беше по-добре за неговата работа да ги покани вътре, да заработи едновременно и с тримата - двамата лекари и Андрей

- и тримата да ги втъче в своето платно, на което идеите му бяха основата, а техните мисли, чувства, идеи, преплитането на интересите им, борбата между старото и новото в тях, скърбите, страданията... бяха вътъка, а шарките Христов образуваше с методите си.