189. Младежките сражения чрез игрите

[Ани]

189. МЛАДЕЖКИТЕ СРАЖЕНИЯ ЧРЕЗ ИГРИТЕ

Андрей въздъхна и започна:

- Това беше през Балканската война. Аз живеех в най-бедната част на града - „Чобан-махле”, децата на която бяха най-лошите деца, както можете да си представите - гамени и крадци.

Когато родителите ни и по-големите ни братя се биеха по фронтовете, ние учениците от отделенията, прогимназията, а имаше между нас и момчета, които бяха завършили прогимназия, по причина на войната не бяха отишли на занаят, играеха с нас, всички се биехме с учениците от съседната махала - „Страже-махле”.

Сраженията ставаха в лозята. Обект на сраженията беше един баир, кой да го владее - Чобан-махленските деца или Страже-махленските деца. После много пъти съм се питал - родителите ни се бият, за да пазят родината и нейните интереси, а ние защо се биеме? И не можех да си отговоря!

- Родителите Ви да се бият, не е причината родината и нейните интереси - те са същите причини, които и Вас са карали да се биете. Но друг път ще говорим за това, сега разказвай!

Но Андрей като се замисли върху тези проблеми и като се зарадва, че Христов пак ще го приеме, забрави за какво говореше. Христов го подсети:

- Кога се биехте?

- Щом се върнем от училище, захвърлях си книгите на масата, отрязвах филия хляб, насолвах го с шарена сол и лют домашен червен пипер и изхвръквах на улицата. Там другарите ми също бяха с филии в ръцете, събирахме се под старата върба. Майка ми и сестрите ми, напразно ме викаха да обядвам с тях! Хлябът горчеше, миришеше на мухъл, защото беше направен от брашно от мухлясали царевици, смлени с кочаните, но в устата ми хляба ставаше сладък.

- Защото си бил здрав - забеляза Христов.

- Може - и продължи - под върбата ние се надпреварвахме да разказваме с огън и жар небивали истории - от страшни, по-страшни, които често завършваха със сбиване. Под върбата се сговорвахме и за предстоящето сражение. След това, цялата „ордуя” потегляхме за баира, за да го завладеем.

- Мотивът е бил баира, но причината съвсем друга. Като превземете баира, какво Ви ползва той - нищо - забеляза пак Христов.

- Може - отговори Андрей, обхванат от силно желание да разказва.

Тези сражения ставаха със сапенджици /прашки/, много често имаше и ранени. Затова в бреговете на реката, която течеше под баира, ние изкопавахме пещери за лазарети. В тях постоянно гореше огън и до него имаше купища вълна, наскубана от гърбовете на овцете, които пасяха по полето. Имахме и санитари, които изгаряха вълна и налагаха с нея раната, която веднага завяхваше и скоро оздравяваше. А по-големите и тежки рани, превързвахме с бинтове, които събирахме от боклуците на болницата. Най-интересното беше, че нито едно дете не се зарази и не умря, само няколко момчета се удавиха в реката, в която отивахме да се къпем през лятото.

Христов слушаше с интерес и никой не би си помислил, че го чакаше толкова много работа, че Андрей беше разбъркал плановете му, и че имаше лични тревоги и страдания! А Андрей, увлечен в детските си спомени, като че не беше същия Андрей, който тази сутрин щеше да се самоубива!... Разказваше свободно, високо, вдъхновено, без следа от страдания или заекване:

- Санитарите имаха и задачата да крадат тикви от бостаните и покривите на сайваните, носеха ги в превързочната, там в глинените брегове бяхме изкопали пещи, които санитарите опалваха с колове, откраднати от лозята. И когато бойците от първата бойна линия се връщаха на почивка, отваряхме капаците на пещите, лъхваше ни приятна миризма и пара на печени тикви, устата ни се изпълваха със слюнки. Всеки грабваше по-голямото парче тиква и лапахме направо с устата си, без вилици и ножове, с нечистите ръце както сме хвърляли калните камъни. Да знаете само как сладко ядяхме - всички имахме страшен апетит!

Често се случваше брат или баща да се върнат от фронта ранени, превързани или накуцвайки да се движат по улиците заедно със сина си, също превързан, ранен в нашите детски сражения. Първата работа на бащите ни, когато се връщаха в отпуск беше да ни заведат на баня и после на бръснар да ни подстриже, защото приличахме на калугери с дълги повиснали коси.