Jump to content

195. Госпожица от двореца донася подаръци за Нова година


Recommended Posts

195. ГОСПОЖИЦА ОТ ДВОРЕЦА

ДОНАСЯ ПОДАРЪЦИ ЗА НОВА ГОДИНА

Христов въпреки, че умееше да се владее и да не издава вътрешните си смущения и борби, днес във всичките му прояви се забелязваше прикрито неспокойствие, нервност, едно очаквателно състояние! Затова при всяко почукване на вратата, едвам забелязано потрепваше, затова може би, и често си поглеждаше часовника!

Най-после дойде многоочакваното! Почука се на вратата с познатото и очакваното почукване.

Пипето му светна, засия! Стана, но преди да отвори вратата, обърна се към Андрей и му каза:

- Ти мисли за какво ще ми разказваш 24 часа! - И след себе си остави и двете врати отворени, за да слуша Андрей, защото и тези слушани разговори с другите имаха значение в неговата педагогика.

- Добро утро, господин Христов!

Андрей надникна през процепа и видя красива госпожица, която се ръкуваше с Христов. Госпожицата очакваше да бъде поканена, защото беше научена винаги да бъде най-добре приемана и канена. Искаше вътре да започне своите Новогодишни пожелания, но Христов не я поканваше.

Това я изненада! Тя се огледа наоколо и смутена, стана това, което никога не беше ставало с нея, и без да съобрази, надникна през процепите на вратите в стаята. Веднага си отмахна погледа виновно, сконфузено:

- Извинете ме господин Христов, че погледнах, но никога не съм предполагала, че толкова рано ще имате посетители, и то на Нова година!

- Почти е обед. Струва ти се рано, защото си легнала в малките часове! - Използва случая Христов, както винаги да я упрекне, че си ляга късно.

Тя му се усмихна любезно. Той така говореше отвън, но вътре беше силно развълнуван - не разбира се от царската почит!

Госпожицата* беше от двореца, и беше дошла да му донесе традиционните дворцови подаръци за Новата година.

[*Госпожицата от двореца е принцеса Евдокия - сестра на цар Борис III. - Виж „Изгревът”, т. 20, с. 907. № 92, 94; т. 21, с. 431-433.]

Христов много добре знаеше, че тези неща стават по протокол, по списъци, за които дори царя често нищо не знаеше. Той не се вълнуваше и от красивата елегантна госпожица, още по-малко от нейните пожелания!... Не, той очакваше от нея да чуе това, което очакваше от месеци насам, от последната му среща с царя, когато се разделиха скарани, и царя не беше му се обадил досега... да чуе решенията на царя, които може би щяха да бъдат съдба - живот или смърт на хиляди българи.

Госпожицата се примири и изказа пожеланията си за Новата година, разбира се предаде най-напред пожеланията на царя, както е протокола. И Христов на свой ред пожела:

- Честита да бъде Новата година на Негово величество и на семейството му, на тебе, на българския народ и на всички хора по света!

- Млъкна и зачака да чуе най-важното. - Но госпожицата следваше своя протокол:

- Негово величество Ви изпраща тези подаръци за Новата година. - И даде знак на близко спрелите се двама служащи от двореца, които пренесоха грамаден сандък.

- У, как сте ги носили чак от двореца? Какво ще ги правя толкова много? - каза Христов, и надникна в сандъка.

- Камиона е на шосето - отговори тихо и кротко един от служителите.

- Занесохте ли на Учителя? - запита Христов госпожицата. Тя разбрала едва сега пропуска си, съобрази и отговори:

- И за Него има - като си мислеше да Му занесе един сандък с подаръци, определени за други дворцови хора.

Христов я изгледа въпросително, и сериозно и каза:

- Този занесете на Учителя!

Госпожицата познаваше характера на Христов много добре, че той не търпи възражения и още по-малко убеждаване, затова даде знак на служещите да тръгнат след нея с подаръците за Учителя. Но след няколко крачки, обърна се и с пресилена усмивка каза:

- На господин Христов, Негово величество лично постави един грамаден портокал в сандъка, и ми каза да Ви го дам от ръка.

Христов се зарадва, както много отдавна не беше се радвал! Това значеше, че царя не му се сърдеше! До тук беше добре, но по-нататък, дали щеше да изпълни съвета му или не, не знаеше, пак оставаше една загадка. И с пренебрежение каза:

- Не, всичко занесете на Учителя.

Госпожицата се усмихна пак пресилено, и продължи недоволна. Като измина още няколко крачки, Христов й извика високо: - Хем да не забравите, от Учителя елате да ме сурвакате! - Госпожицата от това беше доволна, и с радостна усмивка отговори:

- Непременно ще дойдем! Тъкмо си мислех - как силно исках да дойда! Отдавна чаках тази сутрин с нетърпение, и идвам най-напред при Вас, макар съвсем да не сте ми на път! Една моя грешка, пропуск лишаваше ме от радостта да си поговорим с Вас!

- Непременно, непременно елате, чакам Ви!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...