Jump to content

196. Царските подаръци от най-страшната човешка форма


Recommended Posts

196. ЦАРСКИТЕ ПОДАРЪЦИ ОТ НАЙ-СТРАШНАТА

ЧОВЕШКА ФОРМА

Христов се върна в стаята. Погледна Андрей, за да види въздействието на царските..., който да разказва за своите детски спомени. След това, което видя и чу, съвсем не можеше! Христов веднага излезе някъде в мазето, остави сам Андрей, за да може да помисли върху всичко, което стана, да се опомни от шемета, и най-важното - да си направи заключенията.

В първия момент, Андрей беше като не на себе си. Гъста мътилка от мисли, чувства, състояния, омраза... натрупана от няколко поколения назад и от неговия бедняшки живот, се надигна от дъното на душата му! Тази госпожица, тези царски подаръци и отношението на Христов към всичко това, като че бръкнаха в дълбините на съществото му и силно разбъркаха цялото съдържание на съществото му! Всичко в него затича нагоре-надолу, залудува, забесня както кукери - мисли и чувства с уродливи животински лица, разни митични образи, облечени в лудешки дрехи...

Андрей като чу само „Негово величество”, ужас го обхвана, защото то беше по-страшно от „Бог”! За него „Бог” беше нещо недействително, което съществува само в главите на разни бабички и на заблудените, и служи само да плаши и да заблуждава простолюдието, но на невярващите не може да направи нищо лошо. Обаче „цар” - това е истинско осезаемо същество, което всеки може да види, да напипа... То има най-страшната човешка форма! За разлика от „Бог”, то може да подписва смъртни присъди, в негово име се наказва..., то е най-силното оръдие на капиталистите против работниците и селяните!

Андрей се запита: „Какво търся аз при този Христов, който има работа с Бога, на когото всяка трета дума е Бог, царя му е приятел?!...

Как не се срамувам да чакам помощ от него?... Ясно ми е като бял ден - царя му е приятел! Но защо тогава живее в тази колиба, а не в някой разкошен апартамент или вила?...” - Тази мисъл - въпрос, дълго остана в съзнанието му, без да може да си отговори, и накрая каза: „Чудак! Опасен човек!... И царската госпожица му се страхува!”

Мислите му се редяха бързо една след друга, и съвсем леко се огъваше тяхната посока, докато се завъртя на сто и осемдесет градуса: „Ако царят каже или някой от неговите хора в двореца се обади на кооперация „Напред”, особено ако тази красавица си направи труд лично да отиде при главния инспектор да му почурулика нещо хубаво за мен, той веднага всичко ще потули и аз отново ще си бъда на работа!”

Андрей се зарадва силно, и отново се видя зад бакалския тезгях сред толкова много лакомства! Приятно се ухили и облиза, като плъх подал си главата от хамбар. Но изведнъж почувствал трагедията си, каза рязко и злъчно на себе си: „Не, презирам се - цял негодяй съм! Как мога да си мисля за помощ от един народен изедник - в никакъв случай! Ние работниците можем да разчитаме само на нашите собствени сили... на революцията!

Само когато вземем властта в ръцете си, когато средствата за производство, работилниците и фабриките станат наша работническа собственост!...”

И нова вълна от радост го заля, като че всичко това, както и първото вече беше факт!... Постоя, порадва се, помисли, но като се сети, че това е само мисъл, настана в него отлив: „Това е далечна работа, само перспектива. А аз сега съм гладен, безработен!... Трябва да направя още сега нещо, за да се нахраня...”

И сети се, че беше чувал да казват другарите му от клуба на улица „Позитано”: „Комуниста трябва да бъде гъвкав, бързо да се приспособява към всичко и винаги с оглед той последен да нанесе смъртоносния удар -удара на победата.” - Отчете се в Партията като грешка дето комунистите не взеха участие в юнските събития през 1923 година на страната на земеделците против Цанков, и после щяха да бият и земеделците...* [*Димитър Благоев не е разрешил Комунистическата партия да се намесва. Приели са, че това е борба между две буржоазни течения.]

Не току така гениалния Ленин е казал: „Една крачка назад, две крачки напред.” А народа казва: „Стани с дявола ортак, докато минеш моста.” И накрая реши - Христов вместо да му дава съвет, да му издействува чрез двореца да го върнат на работа в кооперация „Напред”...

Христов се върна и без да обръща внимание на Андрей, почна да рови нещо из етажерките, после в чекмеджето на бюрото си. Разгъна три ниски сгъваеми столчета, и ги нареди едно до друго срещу своя стол.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...