217. Животът на самия писател да е образец

[Ани]

217. ЖИВОТЪТ НА САМИЯ ПИСАТЕЛ ДА Е ОБРАЗЕЦ

Писателите всичко каквото са видели, разбрали, преживяли в този бъдещ път и живот на хората, го отразяват в своите произведения, които са като пътеводители. Затова трябва абсолютно да са верни, за да не объркат, а да оправят народа и личността в пътя на живота и еволюцията. Те трябва да построят мостове между старото и новото, между природата, обществото и човека, между обикновените и великите хора. Природата трябва да бъде майка, учителка и вдъхновителка на писателя.

Каква нужда имат истинските писатели да се срещат в задимените и усмърдени кафенета, когато могат да си ходят на гости, да се срещат в природата, градините, парковете, планината?...

На новия писател предстои да създаде произведения, които да са образци на правилен живот! Но за това, най-важното е живота на самия писател да е образец! Той в живота си да е разрешил правилно проблемите, до които народа - неговите четци сега и за бъдеще ще се изправят Произведенията на новите писатели трябва да създават в душите на хората високи идеали, мощни копнежи, да зазидат в тях велики импулси, които да ги движат макар и през джунглите, блатата, през бури и мразове напред и нагоре.

Но за всичко това е необходимо те да са преминали този път, да са пресъздали своя живот, а не както обикновено, както е сега - писателите предлагат на народа идеалите на своята душа, народа да живее по техните идеали, а те си живеят както народа живее. - Живота им по нищо не се отличава от живота на всички останали, дори често е много по-лош! Трябва да се прави разлика между това, за което душата копнее и това, което човек живее и осъществява.

Писателя трябва да описва това, което е преживял, проверил и приложил в собствения си живот и му е дало положителни резултати. Душата на писателя е като психическа лаборатория, в която той прави своите опити, и всичко каквото получава в нея, търси го в останалите хора, в живота на великите хора, прилага го в собствения си живот. И ако му е дало добри положителни резултати, тогава в произведенията си описва, предлага, разбира се без преувеличения и лъжи. Копнежите му за правда, равноправие, съвест, милост, красота и др. да не остават само копнежи, но да ги е приложил в собствения си живот, в семейството си, което е едно малко общество, в отношенията с приятелите си, и чак тогава да пише!

Ако той пише само за копнежите на душата си, а живее един обикновен живот, най-първо за него става нещо много лошо - той раздвоява съзнанието си, живее два живота - по един начин говори, по съвсем друг живее. Това носи големи поражения в неговия живот, физически болести, душевни болести, които могат да го доведат до полудяване и самоубийство, най-малкото ранна смърт, а за народите води към катастрофи.

- Това е много интересно! - каза Андрей.

- То е интересно, но то още за тебе не е. Сега друго по-важно има за тебе - да се научиш правилно да живееш.

С отрицанието могат да се занимават само най-великите хора в света, както лекарите се занимават със заразните болести. Отрицанието е най-заразния микроб, то е по-страшно от чумата!