219. Животът еволюира. Школата е за опит и реални знания

[Ани]

219. ЖИВОТЪТ ЕВОЛЮИРА.

ШКОЛАТА Е ЗА ОПИТ И РЕАЛНИ ЗНАНИЯ

Христов почна да се смее и каза:

- Виж как не можеш да разбереш! Не си ли забелязал, че всичките череши на дървото не узряват едновременно? Най-напред узряват тези, които са от южната и източната страна на дървото и тези, които са по върховете и после, по-късно узряват другите, които са на запад и север и по ниските клони. Това което си виждал красивото в любимата си, когато си я обичал, това били узрелите и затова сладки плодове на нейния живот, а после почнал си да гледаш зелените плодове. Като отидеш при една череша, от кои череши се интересуваш?

- От зрелите.

-Така е, гледаш зрелите, а от зелените не се интересуваш. Но зелените череши и това, което си виждал лошото в любимата си, под влиянието на топлите лъчи на живота и те ще узреят, и ще станат сладки.

Андрей усилено мислеше, и като в захлас каза:

- Вие всичко в мен обърнахте с главата надолу!

- Не, всичко в тебе обърнах с главата нагоре - към Слънцето! Че всичко з тебе е било с главата надолу ми показва, че работите ти не вървяха добре. Сега, като почнеш да мислиш, чувстваш и постъпваш както ти казах, работите ти ще тръгнат добре. Ти се наведи и между краката си гледай света. Така днес хората гледат света, и затова имат обърнати.

- Но Балзак, Зола, Достоевски?...

- И това ще ти кажа. Балзак, Зола, Достоевски, Джек Лондон и др., са писатели от старата школа. Живота еволюира, всичко се мени!... Живота се придвижил напред, и пейзажа на живота сега има друг изглед.

- Кой е той?

- Който ти казах.

- Още не мога да си представя, как може злото да е факт и писателите да пренебрегват този факт.

- Ти си висок 1,7 метра.

- Точно толкова съм, от къде знаете?

- Сега това не е важно! Само мога да ти кажа, постигнал съм го с упражнения. Аз зная колко ти са дълги ръцете, краката, трупа...

Ти трябва да разбереш, че си влязъл в една Школа, която не е Школа на приказки, а на опит, на реални знания!

Във връзка със знанията, които имам за тебе, аз ти говоря това, което отговаря на тези данни. Защото и височината на ръста и дължината на ръцете, краката, не е случайно, то отговаря на нещо в човека, но за това друг път. Ако ти влезеш във връзка с джуджета, които са високи да кажем 20 сантиметра, те какво ще видят от тебе - миризливите ти крака и по-горе, най-много до пояса, по-нагоре - лицето ти няма да видят. Те ще виждат само лошото в тебе - миризливото, косматото. И ако такова едно джудже стане писател, какво от тебе ще опише? - Миризливите ти крака и нагоре докъдето вижда, а за главата ти, за нейните желания да стане нов писател, да стане певец, твоята постъпка да изтърсиш снега от дръвчетата - към тях и още много неща, това джудже писател няма отношение, и не може да ги опише! То ще опише действителността, която видяло през своята 20 сантиметрова височина, своите очи, своите ноздри и това. Това е, което всичките джуджета знаят за тебе. Но представи си, че ти хванеш едно джудже и го повдигнеш да види лицето ти, разкажеш му по някакъв начин за своите мисли, чувства, идеи, всичко което другите джуджета не виждат от тебе?

- Но Вие пак обърнахте нещата! - ядосано извика Андрей.

- Не ги обърнах, а ги изправих на краката им и с лице към тебе. Такива и по-малки духовни джуджета са повечето от хората по отношение на хората великани като Мойсей, Христос, Учителя..., на които ние виждаме грозното, отрицателното, което е най-близкото до нас, това и ние знаем. Защо трябва и писателя да ни го описва, за какво ни е необходима тази действителност, която знаем?

Но това лошото, което ние виждаме в другите, има свои представители в нашето съзнание в мозъка, и като мислим и говорим за него, в съответните мозъчни центрове нахлува повече кръв, те се подхранват, подсилват, а някой отрицания, които съпътстват нашите глави, някъде в подсъзнанието ни се събуждат и става нещо много страшно на един писател, на когото съчиненията се четат от стотици хиляди хора, в които се подхранва и събужда отрицанието.

Затова аз казвам - да оставим злото да спи, а да разбуждаме доброто, желаното, красивото, като мислим и пишем за него. С това ние го поливаме, разкопаваме, чистим от плевелите. И понеже всички мисли, чувства и постъпки дават своите плодове, плодовете на доброто са сладки, ще ядем сладки плодове. Това е работата на новия писател - да сее семена на сладки плодове, да събужда великото, красивото и доброто в себе си и хората, да жъне той и народите сладки плодове.