Jump to content

220. Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството


Recommended Posts

220. ПИСАТЕЛЯТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЕЛИКАТА

СЪВЕСТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

- Господин Христов, право да Ви кажа, не зная какво да мисля! Вие сте много убедителен. Аз не съм учен, нямам Вашето образование и знание, затова Вие си играете с мене както котка с мишка, казвате ми каквото искате и ми го доказвате както искате, но аз чувствам, че нещата не са така както ми ги казвате и доказвате. Така ли бихте говорили за писателя, ако при Вас дойде един начетен комунист като например Георги Бакалов, Крум Кюлявков, Георги Димитров, Благоев, Кирков?...

- Вярно, така не бих им говорил, но принципното в говоренето ми ще остане същото. Аз с тях бих говорил на техния и с техния език тези същите твърдения. Георги Бакалов, Крум Кюлявков и Георги Димитров са ми приятели и сега често ми идват на гости тук - ние си говорим като приятели.

- Така ли бихте говорили и на Димо Казасов - най-големия политически въжеиграч и голям журналист? И той има така пъргава като Вашата мисъл, както иска, така доказва нещата, участвува в преврата на 9 юни 1923 година и после пише книга „В тъмниците на заговора”. След като изби толкова работници и селяни, после доказва, че е прав.*

[*Виж „Изгревът”, т. 3,с. 208 - 209; т. 4,с. 512-517; т. 31, с. 166 -167.]

- Димо Казасов ми е съученик, но това не е важно, да се върнем на това, за което говорехме. Ти например, би ли приел в къщата си един човек като Смердяков от „Братя Карамазови” на Достоевски? Ако героите на Зола и Балзак са действителни хора, ти би ли ги приемал в къщата си, би ли им ходил на гости, би ли се разхождал по улиците с тях? Хората биха помислили, че те са ти приятели, и щяха да почнат да странят от тебе. Би ли седнал с тези герои на една маса в кафенето на писателите и то на витрината, за да те виждат всички, че те ти са приятели?

- Разбира се, не.

- А писателите като ги описват в книгите си, те влизат в много библиотеки и къщи, на които стават приятели, те разговарят с тях, после техния живот става съдържание на тяхното съзнание - отиват на гости в главите им, съзнанията им.

Следователно тази нечистота в широк смисъл на думата, като влиза в главата им, носи там своята неприятна миризма, мръсота и нацапва всичко, до което се докосне в главата ти - мислите, чувствата, съзнанието ти! Ти вече ги носиш в себе си и със себе си.

Или още по-ясно да ти стане, това не е ли все едно да ти дойде на гости един от чистотите на градските канали с работните си дрехи? Какво ще ти бъде положението, ако тези всичките герои от световната литература ти дойдат на гости? Всеки един от тях носи една специфична неприятна миризма, и ти и къщата ти ще се усмърдите толкова много, че хората ще те заобикалят, когато те срещнат, ще си затуляват носа!...

Затова ти казвам да се създават такива герои от писателите, които на всекиго да са приятни, всеки да чувства желание да ги покани в къщата си, да се гордее, ако някой го види да се разхожда с тях и да има желание и той да стане като тях.

Христов гледаше със снизхождение учудения Андрей, и затова може би му каза:

- Аз виждам, чашата ти се препълни, повече не може да побере, затова за днес толкова ти стига, ти мисли върху това, а друг път пак ще говорим.

- Все пак кажете ми, ако обичате какво бихте ми казали за Гьоте, който е най-големия писател на Германия и в света?

- Какво си чел от него?

Андрей помисли, помисли - нищо не беше чел! Сети се за „Фауст”, който бяха разглеждали в гимназията, после се сети за „Страданията на младия Вертер”, който скоро беше гледал в Народния театър. - Христов отгатна мисълта му и без да чака отговора му, му отговори:

- Знаеш ли какво казва Гьоте за своя Вертер? - „Ако Вертер не беше се самоубил, аз щях да се самоубия.”

Гьоте чрез Вертер изхвърлил навън всичката отрова на душата си, която беше насъбрал от своите неправилни мисли, чувства и постъпки.

Когато Вертер е излязъл от печат, самоубийствата под негово влияние са станали на мода във Виена. Във Виена много млади хора са се самоубили, в желанието си да подражават на Вертер!

Затова новите писатели трябва да пишат произведения, които да карат хората да живеят, да стават добри, благородни...

Писателят трябва да бъде великата съвест на човечеството. Те трябва да кажат чрез устата на героите си как човек може да намери щастието.

Христов още много говори за новия писател, думите му бяха като снаряди, които бомбардираха и унищожаваха старите разбирания на Андрей. После Христов взе „Етични проблеми” на Попов, прелисти и на една страница имаше подчертани редове, които зачете: „Първия психолог в България и една от най-нравствените личности в света г-н Петър Дънов, има някога любезността да ни напише следните съдържателни думи, във връзка с вегетарианския режим...”

- Но това, което казва господин Попов, за Вашия Учител Петър Дънов ли се отнася?

- Разбира се, в България да не има десет Петър Дъновци? Ето на, прочети, ако не вярваш! Това е писано на 114 страница. Виждаш ли сега колко по-гениален е Петър Дънов от господин Попов, който Го признава?

За Андрей не оставаше нищо друго, освен да приеме Учителя, защото според него Попов беше най-учения човек в техния град.

- Господин Попов не лъже, щом казва, така е! Той много добре познава хората. Веднъж на една своя сказка предложи, който иска да излезе, за да му определи публично характера. Много граждани и ученици излязоха. На всички без изключение, с удивителна точност определи характерите, определи и професиите, в които могат да успяват. На учениците каза кои предмети им се отдават. Но казваше само положителните качества и доброто.

- Видя ли, че и той е бил за доброто? - Христов му говореше и прелистваше „Етични проблеми”, и на една страница зачете: „През месец януари 1918 г., ние се допитахме до едно лице, което бе посетило Петър Дънов през декември 1917 г., дали последният е говорил пред него по въпроса за края на войната. Ние чухме с удоволствие, че мирът щял да се сключи на 3 март 1917 г.”*

[* Виж „Изгревът”, т. 20, с. 961-962, №387, № 1 и 2 - „Предсказанията на Учителя Дънов”]

- Ето на, провери, това е писано на последната страница.

- Щом господин Попов казва, истина е! - каза многозначително Андрей.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...