Jump to content

221. Да стана ученик на Велик Учител


Recommended Posts

221. ДА СТАНА УЧЕНИК НА ВЕЛИК УЧИТЕЛ

Андрей отново мина на съвсем друга тема, имаща много малко общо с това, което говореше:

- Бях в 6 клас на гимназията, не зная защо, дълбоко в душата ми се яви силно желание непременно да стана ученик на някой Велик Учител!

И понеже в нашия град нямаше друг по-подходящ, отидох при господин Попов, ьо не можах да му кажа, защото се чувствах много нищожен, за да си губи времето той с мене. Не само това, но той беше и много студен. Изглежда беше зает със своите научни занимания. Почувствах, че чака по-скоро да си отида.

- Пак ти казвам, ти си бил ученик на велик Учител!

- Не помня.

- Ти много неща не помниш, но ще си ги спомниш.

- Сетих се нещо друго - господин Христов, Вие нали разигравате масички, хайде да извикаме някой духове... Бих искал да ми каже нещо...

- Разбира се - отговори шеговито Христов.

- Искам да видя поне един дух. - Христов почна да се смее.

- Те ако се виждаха, нямаше да бъдат духове!

- Но масичките?

- Ние всичко това можем, но не се занимаваме с това, защото е излишно и много вредно. На тебе поне веднъж ще ти покажа картини от миналото, но сега искам ти да ми разказваш това, което мен интересува. -Андрей сети се нещо и отново запита:

- Вие господин Христов как мислите, господин Попов нали е велик човек?

- Да, но както виждаш от него има по-велики, какъвто е Учителят, Когото v той признава за велик.

- Аз мисля, че и Вие сте велик! - Христов го гледаше с поглед, който питаше: „Кое ти дава повод да мислиш така?” - Господин Попов едвам ме изтърпя един час, а Вие вече ме държите повече от 5 часа!

Христов се усмихна, това му се виждаше интересно, че мери величието на хората с тяхното търпение и жертвуване на времето им. Христов понеже във всичко търсеше и намираше смисъл и там, където другите дори не подозираха никакъв смисъл, отговори:

- Търпението и времето, което хората могат да жертвуват за другите безкористно, действително може да се вземе като мярка за величие! Културния човек можеш да го познаеш по това, че времето за него е много ценно, то е невъзвратимо - като кълбо, което може да се развива, но не и обратно да се навива. Като се развива, живота намалява и като се развие напълно, ние умираме. Човек трябва да има друга по-голяма ценност, за да може да жертвува по-малката - времето, трябва да се е докоснал до света извън времето и пространството - вечния живот. Такъв човек, наистина е необикновен!

- Аз като ти казах това, съвсем не съм мислил за всичко това, което ми казахте.

- Ти даде формата, а аз я изпълних със съдържание и смисъл.

- Нали и Вие господин Христов сте вегетарианец?

-Да - му отговори Христов с повишен възторжен глас — може ли един разумен човек да не бъде вегетарианец?

Андрей си помисли: „Ето, още по едно нещо си приличаме.” Христов подсили тази мисъл: „Ти в това отношение приличаш не само на мене и Учителя, но и на Виктор Хюго, Бърнард Шоу, Сократ, Плутарх, Буда, Русо, Ламартин и много други още велики като тях. Наредил си се до тях и може да станеш като тях или подобен на тях, но трябва много работа -време за губене няма! Трябва да четеш, да пишеш, да наблюдаваш, но от всичко най-много е необходимо себе си да наблюдаваш и проучаваш и да ставаш все по-съвършен и по-съвършен в постъпките си.

- Велик ли? - Възкликна Андрей, цял грейнал от радост, възторг и щастие, като че вече беше такъв.

- Да - отговори Христов, и в същото време му текнаха стихове от Евангелието: „Велики Ти са делата Господи!... Незнайни са пътищата Ти!... За Бога всичко е възможно!... Бог като иска, и от камъните ще направи чада Аврамови... И по-големи дела ще правите от мене!”

Андрей не слушаше, защото не беше на земята от радост, летеше! Дълбоко от душата му бяха почнали да се възземат красиви мисли, чувства и плътни мечти, които за пръв път изживяваше. Лицето му заруменя, очите заблестяха, изгледа с възхищение Христов и в един необуздан изблик извика:

- Вие господин Христов, сте най-великия човек на света! Виждам през Вашите очи да ме гледа нещо велико, красиво, голямо... неописуемо! Ако наистина има Бог, аз го виждам да ме гледа през Вашите очи! Вие

ме запалихте! Аз не живея, а горя във Вашите пламъци! - И се хвана за гърдите. - Това, което пламти тук, никога вече няма да угасне, нито да изгори! Изникнаха ми криле, изхвръкнах като лястовица!... Разбрах и видях безброй неща в този така дълъг миг. Обичам Ви господин Христов, обичам това, което ме погледна през Вашите очи и запали огън, неугасим с нищо огън в гърдите ми!...

Христов се смути, затвори си очите и можа само да каже: „Търси славата, която идва от Бога!” - Но Андрей вече беше слязъл на земята:

- Господин Христов, как мога да Ви се отплатя за това, което изживях?

Христов днес за втори път беше поставен на страшен изпит! Той се зарадва от резултатите на работата си, и като че нещо му нашепна, събуди приспаното или контролирано с будно съзнание „аз”, и си помисли само за миг, че това постижение е негово, стана благодарение на неговото знание, сили и мощ. И веднага мрак забули душата му, лицето му потъмня!... Стресна се като на сън, уплаши се като човек, който е извършил престъпление, позна гласа на своя „аз” - радостта му изчезна!

Но той веднага се съвзе, бързо мобилизира силите си и потъна в дълбока молитва. Искаше да настигне в необятните небесни простори мисълта си: „На мен се дължи това състояние, на моите знания, сила и работа”, която летеше между звездните пространства към престола на Бога. Той искаше да я превари, да се яви пред Бога, да падне ничком в краката Му и да каже: „Велики Господи, не слушай мисълта ми, която ще дойде - тя е зачатие и отроче на дявола. Аз зная: Ти Си Единствен, Който знае, работи и може, на Когото се дължат всички постижения! Аз съм само една клетка, уд, с който Ти Господи благоволи да се проявиш! Но Ти Господи, имаш безбройни възможности да правиш добро! Аз се радвам и Ти благодаря, че тъкмо чрез мене изпрати това добро, от което и аз се полъгах, че ме направи съучастник на Твоята работа!...”

И накрая си каза, може би за стотен път: „Трябва да бъда буден, на щрек, да се пазя от заразата на тщеславието!” После потърси и намери процепа в съзнанието си, от който беше се промъкнало без да го забележи това себично чувство, затвори процепа, и чак тогава си отвори очите.

- Господин Христов - започна Андрей - не мога да разбера, Вие защо се молите толкова много, когато сте толкова силен, и знаете и можете? Аз мисля, че трябва да се молят само слабите, да искат помощ от Бога.

- Не бързай, всичко ще разбереш, има време. Твоите хвалебствия са като киселини, които могат да разяждат съзнанията!

- Нищо не разбирам.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...