223. Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина

[Ани]

223. БИЛО Е ВРЕМЕ, КОГАТО СЪЩЕСТВАТА

СА СЕ ХРАНИЛИ САМО СЪС СВЕТЛИНА

Чукна се и момичето със змиите на главата влезе.

То носеше поднос, едвам беше отворило вратата. Андрей се спусна да му помогне, но Христов го превари. Явно не искаше Андрей да направи връзка с него. Може би беше недоволен, че Андрей го гледаше! Пое подноса, и го постави на малката масичка пред Андрей.

- Какво толкова беше това готвене - ще ни измориш от глад! Помислих, че си ни забравила! - Момичето го изгледа сериозно и му отговори:

- Много добре знаете — не обядвам преди Вие да се обядвали!

- Добре, добре професоре, ти все много знаеш, все доказваш -говореше й галено и с обич Христов.

Андрей почувства, че не трябва повече да гледа. Но не можеше, беше свикнал всяка жена да я изглежда отдолу до горе.

И момичето го изгледа, но по съвсем друг начин, искаше да му каже: „Днес е Нова година, и ние сме хора, искаме да останем сами двама да се нахраним!...” Но Андрей не разбираше този зов на жената, която поддържаше традициите, защото на него тук му беше приятно - топличко, пък и Христов го задържаше. Но Христов долови нейната мисъл, и каза строго:

- Професоре, не се меси дето не ти е работата! - То нищо не отговори, и си излезе.

Андрей с бърз бакалски поглед обхвана съдържанието на целия поднос, и си помисли: „Това всичкото, само мене няма да нахрани!” - И почна поотделно всяко блюдо да разглежда, и си размишляваше: „Поставила десетина маслинки в една чинийчица, купичка със супичка, три-четири картофчета се гонят под плувналия ситно нарязан магданоз като плаващи водорасли в блато, без капчица масълце и без застройка с яйчице! Направо гола картофена супичка, пък кусур и черен пипер. Защо ли се мъдри до нея и този лимон?! Само лимон не й стигаше, затова и него сложила! Пак малка чинийчица с някакво ядене с картофи и ориз или нещо подобно, и една прозрачна филийка хлебец. Това е изглежда менюто само на господин Христов! А моето има около 200 грама от същата супица и малко по-дебеличка филийка хляб, и това е всичкото. Пък откъде да зная, после тази Детка може да донесе още нещо! Днес е Нова година, наверно е останала от снощи баница, или тази сутрин е станала рано и е разточила!...”

Христов се изправи и почна да се моли. И Андрей за приличие стана, затвори си очите и почна да си повтаря „Отче наш”, като често, често с края на окото си поглеждаше кога Христов ще престане да се моли, за да почнат да ядат. Молитвата на Христов продължи дълго, Андрей прочете 10 пъти „Отче наш” и вече изгуби търпение, а Христов продължаваше да се моли.

Христов разряза лимона на две равни половини, и едната даде на Андрей който веднага го изцеди и набърже залапа супичката, и почувства само измиване на устата и стомаха си. Беше още по-гладен и без стеснение запита:

- Вие господин Христов, много бавно и по малко ли ядете?

- Съвършените машини с малко гориво, много работа свършват. Ако е автомобил - с малко бензин по-далече стига. Може да ядеш много и питателна храна, но зависи от организма какво ще извлече от нея. Останалото се изхвърля, само напразно е изразходвана нервната енергия!

Многото ядене не само, че не е полезно, но и много вредно!

Стомахът и червата се разширяват, не могат да смелят храната. Многото храна, за да изгори, трябва много въздух - кислород, пък образуват се отрови, които тровят организма.

Било е време, когато съществата са се хранили само със светлина, после почнали да се хранят с въздух, с вода и сега с твърда материя.

Но вече е почнал обратния процес - връщаме се вече към храненето със светлина. Ние и сега се храним със светлина, чрез очите си.

Както винаги, и сега Христов премина от обикновения разговор към необикновения, възходящия, далечния, бъдещия живот, с което създаваше широки перспективи както пред Андрей, така и пред всички, които идваха при него. Трасираше пътя им в непреходимото бъдеще, по който път те и човечеството щяха да минат.

- Идва епохата, когато ще бъдат впрегнати на работа за човека цял океан отенергия, хиляди, милиони, безкрайно пъти по-голяма от енергията на Великия океан. Идва епохата, когато всички досегашни средства за производство на енергия ще станат безпредметни и смешни, защото всичкото движение ще става от този неизчерпаем извор на енергия.

- Кога? - запита с интерес Андрей.

- Когато Любовта и Братството зацаруват на Земята. Тогава много и от сегашните противоречия също ще стават безпредметни и смешни, тогава хората ще се чудят как е можело това да бъде противоречие.

- Кои са тези противоречия?

- Класите и борбите между тях. - Христов каза и разкри една нова перспектива пред Андрей. И веднага извика:

- Детка, донеси супа! - Тя веднага донесе грамаден супник със супа, и го постави пред Андрей.

Христов ядеше бавно, всеки залък отделно сдъвкваше добре, като че не ядеше, а свещенодействуваше.

Андрей пък набърже излапа и тази супа, и зачака за още. Той чувстваше нужда от нещо мазничко, соленко, което да го засити.

И почна да си мисли: „Чудни хора са това дъновистите! На Нова година ядат картофена супа, и то без масло и застройка! Колко хубаво ще бъде Детката да донесе сега една тепсия баница! Може би чака да си отида, тогава да я донесе!”

И погледна към прозорците, вече се смрачаваше. И продължаваше да си мисли: „Да, така ще направи. Не мога да допусна, че за Нова година да не е направила баница! А пред мене само за демагогия, както поповете през постите скритичко си хапват пържоли!...”

Христов му хвърли един поглед, разбра му мислите, но нищо не каза, продължи да яде съсредоточено. После дълго се моли, а Андрей четеше „Отче наш”. После извика момичето. Андрей си помисли, че ще му нареди да донесе баница, защото си мислеше, че дъновистите щом са толкова особени, за тях всичко е възможно, затова може би баницата ядат след молитвата. Но се разочарова! Детката влезе с празни ръце, и като видя Хрисюв колко малко беше ял, каза:

- Защо не сте изяли маслините и яденето?

- Хайде прибирай, нали знаеш, аз не обичам да давам обяснения. -Тя нищо не отговори, прибра подноса и излезе.