Jump to content

229. Кой може да те освободи


Recommended Posts

229. КОЙ МОЖЕ ДА ТЕ ОСВОБОДИ

- Ще бъда убит ли? - смутено запита Андрей. - От къде знаете това? - И млъкна. Мълчеше и Христов със затворени очи, молеше се за Андрей. Андрей пръв наруши мълчанието. Толкова беше смутен, че гласно си мислеше: „Откъде ли знае, че разнасям вестници, позиви и разлепвам афиши, пиша по стените лозунги с нелегално съдържание?...” - И още по-изпитателно загледа Христов в очите. - Нали след Христа всички пророци са фалшиви? Нито Вие, нито който и да било друг, може да каже какво ще стане с човека след един месец! - Млъкна и зачака, но не можа да изчака, отново заговори:

- Разбрах, сетих се, ясно ми е - предсказвате, като имате предвид митинга, който Партията подготвя за 1 февруари 1934 година - протест против изхвърлянето на новите 50 000 работници от фабриките?*

[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 634-635.]

Действително, тогава може да бъда убит! Нека бъда убит! Ние знаем, има провокатори! Всеки ден ги откриваме и чистим като въшки, но те никнат като гъби след дъжд! Въпреки всичко, ние с труповете си ще постелем, калдаръм ще направим, по който свободата ще мине триумфално. Вие господин Христов сте само комунист, защо не станете член на Партията? - И веднага изостави тази мисъл, и заговори друго: - Нашите, комунистическите и истинските народни представители протестираха в Народното събрание против издевателствата на „Народния блок”, затова ги изгониха от Народното събрание. Но напразно, те никога не могат да изгонят недоволството! Аз лично видях, как жестоко бяха бити студентите в Университета през Цанковите събития, как ги хвърляха през прозорците озверените жандарми на Салабашев, как сечаха българските синове!... Но въпреки това, ние начело с Червения поп викахме: „Смърт на българоубиеца Цанков!... Долу окървавения професор!... Вън от Университета на убиеца на тридесет хиляди верни синове на народа!”

Христов беше оставил да изтече тази мътилка от душата на Андрей, макар на няколко пъти го поблазни мисълта да му каже: „Щом знаеш толкова много, какво търсиш при мене? Иди при комунистите да ти дадат съвет, и да те освободят!”

[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 635-637: Учителя Дънов: „Болшевизмът е идея на адептите”]

Искаше му се да му каже още много неща, но знаеше, че не трябва да се ръководи от чувствата си и от това, което му се иска, защото ако направеше както му се искаше, още тази нощ Андрей щеше да замръзне или да се самоубие!

- По тези въпроси и по много още други, ще има тепърва да говорим, и ти много да мислиш. Сега аз ти повтарям, има много работа, която те чака - да бъдеш готов за нея - тогава няма да ти остава време да ядеш и да спиш!... Относно работата, повече не говори и не мисли, това предостави на мен.

От насъщния, както птичките и всичките животни не са лишени, и ти няма да бъдеш лишен! Природата е сложила една огромна трапеза, която не се вдига от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, на която се хранят всички живи същества - от микробите до слоновете и китовете. На тази трапеза има храна за всеки вид животно според естеството му - месо за месоядните, трева за тревопасните и плодове за плодоядните. Всички идват, нахранват се и си заминават, без да заплащат и без да работят.

Андрей с учудване гледаше Христов, и интензивно мислеше.

- Това е много интересно! Как не съм го забелязал до сега, че трябваше Вие да ми го кажете?

- Хм, ти нямаш представа колко много неща не виждаш, които стават около тебе и в тебе! - И пак се върна на мисълта:

- Щом имало според Вас толкова много работа, да отида да кажа на работниците, които сега ги уволняват да дойдат да им дадете работа.

Христов силно се ядоса, но се овладя и отговори сериозно, като че не разбра подигравката:

- Идеята ти е добра - да се грижиш за другите, да искаш да споделиш благото, но по-добре е ти да започнеш да работиш, и ако ти хареса работата, тогава повикай другите. Бъди сигурен - щом мислиш и се грижиш за другите, макар и на подигравка, гладен никога няма да си легнеш! - Но Андрей отново се сети това, за което беше дошъл, изведнъж стана унил и с жален глас каза:

- Дайте ми съвет, защото вече трябва да си ходя, за да имам време да напиша изложението си, за да ме приемат веднага на работа.*

[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 637-638 - „Социалисти и комунисти”]

Христов го изслуша внимателно, и в себе си се чудеше как можеше да мисли, че след всичко това, като направи някакво изложение, може да бъде върнат на работа? Христов беше сериозно загрижен за Андрей, защото наближаваше да си отиде! Как щеше да прекара нощта?...

Излезе навън, разгледа небето, което беше ясно и звездно. Още от сега беше много студено. Важното за него беше, Андрей тази критична нощ да остане жив и здрав! Затова гледаше да го задържи по-дълго при себе си на топло, макар да му разказваше наивни и безсолни разкази, в които трудно намираше нещо интересно, как мислят хората от низините на живота по тези кардинални проблеми.

Андрей беше изморен, беше се прегърбил, очите му се затваряха за сън, имаше и температура.

Христов се върна, и отново подхвана Андрей:

- Аз ти казах - писател съм, разказите ти живо ме интересуват. Като ми разказваш, правиш ми голяма услуга.

Искаш работа - ето ти работа - седни и напиши ми каквото знаеш за работниците, заедно с това което ми разказа. Ще ти заплащам по средната работническа заплата. Ти знаеш ли, че има много писатели, които търсят сюжети.

- Добре - съгласи се Андрей и беше доволен, че и той можеше нещо да даде на един човек като Христов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...