241. Който изтърпи докрай

[Ани]

241. КОЙТО ИЗТЪРПИ ДОКРАЙ

- Наистина ли? - запита Андрей, обхванат в пламъците на радостта.

- Нали знаеш, аз не лъжа, говоря само истината! И аз имам един герой като тебе, казва се Генко.

- Син ли?

- Героя на моята повест „С Христа” - син, роден от душата ми!

- А второто кое беше, което Ви направило впечатление?

- Аз мисля, че ти вече си се сетил.

- Не.

- Ами ти вече не заекваш!

С това Христов направи решителното внушение, като използва това повишено състояние, защото имаше много голямо значение за него състоянието, когато се прави внушението. Не е един и същ резултата, ако се направи в понижено състояние!

- И после какво стана? - запита Христов. - Андрей помълча, зарадва се и после продължи:

- Влязохме в стаята на дежурния стражар, той скочи и отдаде чест на хазяина.

- Къде е началника ти?

- В кабинета.

- Няма да е в обора, е! Но къде е кабинета му? Не знаете да отговаряте! Пък какво ли знаете! - Старшията му посочи постройката на двора. - Оставям ти този герой, този пехливанин. Да не си посмял с пръст да го пипнеш! Разбрано ли е?

- Тъй вярно, господин капитан!

- Аз ви зная вас колко ви е вярното и колко си разбрал, но после да му мислиш! - Хазяина излезе, а аз останах при старшията със свито сърце. Той почна да ме разглежда и да четка с езика си, учудваше се и после ме запита:

- Откъде се взе у тебе толкова сила и кураж, да изхвърлиш наш Марко в езерото?

Нищо не му отговорих, и той повече не ме запита. Край прозореца почнаха да минават стражари и да надничат, други идваха уж по работа, а не си отделяха погледите от мене!

Скоро началника на участъка и хазяина, хванати под ръка, влязоха. Те си говореха като стари приятели и се смееха. Старшията скочи и отдаде чест. Началника не му обърна внимание, и на мене не обърна внимание. Почна де се оглежда, търсеше да види някой друг.

- Старши, изведи тези и доведи арестанта!

- Господин началник, кой е арестант? - запита старшията.

- Като че си паднал от небето! Този... за Марко.

- Този е господин началник - и ме посочи. Началникът изумен, дълго ме гледа, после погледна старшията, очите му се накървиха! Имах чувство, че ще се хвърли и ще ме разкъса на парчета!

- Къде са другите?

- Съвсем няма други - доложи старшията. - Това още повече вбеси началника. Тогава хазяина се намеси:

-Андрей, кажи, не се страхувай, че сам си хвърлил неговия Марко в езерото! Удари се в гърдите и кажи: „Аз!” Какво му се страхуваш?

Началника се сепна, като че се събуди от кошмарен сън, изгледа хазяина, цял занемял! А хазяина продължи: „Трябваше честните български

граждани да се пазят от куршумите на полицаите, които като не можаха да хванат крадеца на цветята в Морската градина, разпищолили се по улиците!"

Аз веднага разбрах, че се отнасяше за цветята, които аз бях брал.

- Всичко се плаща! Макар тогава да не те хванали, сега и за това си платил.

- И така да е - каза Андрей, и продължи разказа: - Твоите тулуми със стрелбата си, взели ума на момчето! Те да се благодарят, че не съм бил там, да им кажа как се стреля!

Началникът беше се изпотил от гняв!

- Старши, доведи Марко.

- Марко!

- Аз, господин началник!

- Това дете ли те хвърли в езерото?

- Господин началник - започна да обяснява Марко.

- Млък! Не искам бабини деветини, направо кажи!

- Но, господин началник...

- Само с една дума! - Стражарят заекна и отговори както искаше началника му: „Да!” - И после добави: „Той!”

- Как той бе - този мъж ли е, човек ли е - това е дете! Добре, хвърли те, хвърли, после не можа ли да го настигнеш и ей тъй да го хванеш за гръцмуля? - Пресегна се и ме хвана за гушата отпред с грамадната си, твърда и силна ръка. Щях да издъхна, но нито охнах, нито помръднах. Почувствах как началника изпрати и последните си сили в пръстите, искаше да изпищя, но аз реших да изтърпя до край.

„До край!” - хареса на Христов, и той го използва за своята цел:

- Много добре си направил, че си изтърпял до край. Казано е: „Който изтърпи до край, спасен ще бъде!” Ти и сега като изтърпиш до край, велико бъдеще те чака!

„Велико бъдеще те чака!”-Тази мисъл прекоси като царица съзнанието на Андрей, и седна на специалния трон за нея в душата му.