242. На планината ще сваря ангелска супа

[Ани]

242. НА ПЛАНИНАТА ЩЕ СВАРЯ АНГЕЛСКА СУПА

Почука се. Момичето със змиите на главата [Бенита - Невена Неделчева] отвори, и каза:

- Аз ще си ходя. Оставила съм Ви вечеря и закуска.

- Отивай си! Нали знаеш, когато закъснея не вечерям! Утре също няма да закуся. Ако е казал Бог, на планината ще сваря ангелска супа.

Всичко това го каза по-скоро на Андрей, защото се отнасяше само за него, че и той тази вечер не трябва да вечеря и утре не трябва да закуси...

- Ти и днес почти не яде, ако и утре не ядеш?...

- Добре, добре, няма какво да ти давам обяснение. Прибери вечерята и закуската и си иди. Занеси ги на някой гладен. Отивай си и повече не ме безпокой, защото сега имаме важна работа! И изгледа Андрей. Когато момичето излезе, заговори на Андрей:

- Аз зная, ти си герой! Много трудни неща можеш, но все пак искам да те запитам: „Ти днес почти нищо не си ял, можеш ли утре и други ден също да не ядеш, като имаш предвид, че и аз с тебе няма да ям?”

- Вие като кажете - мога, особено пък и Вие, ако не ядете.

- Да, двама с тебе няма да ядем - повтори Христов.