243. Дребен инцидент

[Ани]

243. ДРЕБЕН ИНЦИДЕНТ

Почука се. Христов отвори и покани инженер Киров в стаята, помогна му да си съблече палтото, посочи му да седне на леглото му до Андрей.

- Как, сполучлива ли излезе операцията? - запита на смях Христов.

- Ще направят? Момчешка работа! Били парижки и берлински лекари! Аз си вярвам в тебе. Станах и дойдох. Това момче, ако иска да ми помогне после да си отида, много е плъзгаво.

- Не, аз ще те заведа - му отговори Христов. - Хайде докато си почиваш, той да ми доразкаже и тогава ще си говорим.

- Сякак ще я наредим - отвърна Киров. - Христов се обърна към Андрей:

- Продължи! Хем да не се разбързаш, да ми разказваш през куп за грош - всичко подробно искам. Беше стигнал дето началникът беше те стиснал за гушата.

- Да, хазяинът разбра положението ми, хвана ръката му и каза много сериозно: - Не си играй с момчето, пусни му врата! И ти и аз, и всеки може да стиска до смърт един беззащитен човек, но твоите тулуми да бяха го хванали! Тогава вече може да стискаш колкото искаш, но хванат и докаран от мен, това не позволявам! Пусни го, ако си ми приятел!

- Господин началник, той много силно бяга! Аз още в градината изпразних по него два пълнителя - каза Марко. А хазяина почна да се смее с висок глас, като ми освободи гушата от ръката на началника:

- Пусни го, пусни, той ми трябва на парахода. Не знаеш ли, че тича по-бързо от Марковите куршуми? - Като чух за парахода, отново мечтите ми възкръснаха! - На момчето едно му е само лошото: не пуши, не пие, не псува и за хубави женички още не се сеща! Истинските моряци пият, пушат, гуляят и ценят хубавите женички!... Но Бог е добър, никой не се е родил научен и той ще се научи.

Началникът ме пусна, но ме гледаше учудено, а Марко го изгони и сериозно каза на хазяина:

- Ще трябва да снемем дознание, а то не става лесно, затова трябва да преспи тук. - Аз бях погълнат от мечтите си, това чух като на сън.

- Да де, че на нас ли тези? - застърга баса на хазяина.

- Давам ти честна дума, никой с ръка няма да го пипне!

- В това не се съмнявам! Защо да ви болят ръцете с бичове, като можете да го налагате? И баба бийва готов, хванат, вързан! Ако вие бехте го хванали, и два дни тогава да остане - бийте колкото искате, но сега в никакъв случай!

Като сте такива бабаити, защо не хванете този, който бере цветята от градината? Ето, него хванете и дръжте го колкото искате! Но не можете! Какво щяхте да хванете, ако вместо госпожицата беше излязъл той? Да се разберем като приятели - момчето ми е съвсем чуждо, живее у нас на тавана, но се застъпвам и няма да отстъпя - ти ме познаваш! И какво толкова е направило - намокрило един стражар! Голямо чудо, да не е царски син! Ако е въпросът за дознанието, направете го още сега в мое присъствие. Но съветвам ви, по-добре за вас да не правите дознание, потулете всичко да мине като дребен инцидент, защото може утре вестниците да излязат с грамадни заглавия: „До къде достигна некадърността на нашата полиция?”, „Цял взвод стражари гонят и стрелят по едно момче, и не могат да го хванат!”, „Девойката, която преминала през кордон от стражари, без да я забележат!”, или „Цветята в Морската градина редовно се обират, и крадеца още не е хванат!”...

Началникът слушаше замислен, не знаеше какво да прави. Най-после се оживи и заговори:

- Ние с тебе сме приятели от 30 години, може ли така да си говорим? Действително, хлапакът е симпатяга и заслужава да го защищаваш, и аз на твое място бих го защищавал!

- Какъв хлапак, двайсет годишен мъж, но твоите тулупи щели да му вземат ума! Изведнъж е отслабнал най-малко с десет килограма, не мога да го позная!

- Дай си бе момче личната карта - изкомандува с престорена усмивка началника.

- Е, това може, позволявам - и ми направи знак да я дам.

- Утре сутринта ела да си я вземеш, както му е реда.

Хазяинът му смигна, искаше да каже,че разбира тези трикове. Сбогуваха се, но началникът и на мене подаде ръка. Аз изтръпнах като видях грамадната му ръка, като крокодилска уста! Той с особена хватка я хвана в дъното, и силно стисна! Щях да издъхна! Помислих, че ми счупи пръстите, но външно останах спокоен и не помръднах! Видях по лицето на началника как направи последни усилия, и капитулира! Хазяинът ме дръпна, и той със съжаление ме пусна.

- Капитане, герой момче!

- И аз така мисля, тъкмо момче да се бори с бурите на Черно море. - Христов добави:

-Така ще побеждаваш и житейските бури! Такава буря те изхвърли на моя остров. И сега ще победиш!