244. За тебе Бог се грижи

[Ани]

244. ЗА ТЕБЕ БОГ СЕ ГРИЖИ

Върнахме се в къщи, хазяинът отиде да даде последните си разпореждания на парахода - на другия ден щяхме да пътуваме. А на мен ми каза, че от днес съм назначен за камериер на парахода.

Жената на капитана не ме обичаше! Хазяина като се върна вечерта от пристанището, пак ми повтори да се приготвям.

Цяла нощ не заспах от радост, но на сутринта, под влиянието на жена си, ми каза да си замина за родния град. Има влак в 9 часа, и повече да не се мяркам във Варна, защото стражарите може да ми одерат кожата.

Още веднъж мечтите ми рухнаха! Преди да тръгна за гарата, отидох да си взема личната карта от участъка. Хазяина се сетил и ме настигна пред участъка.

- Не ти трябва карта, ще си извадиш нова, но ще си отидеш без кожа. Изпрати ме на гарата, извади ми билет...

Андрей се разплака. Инженер Киров го гледаше с интерес.

- Това ли е момчето, което сварили двата доктори?

- Да.

-Те ми казаха, че заеквало, а аз не забелязвам никакво заекване, говори много добре. Още тази вечер ще Ви кажа, че момчето е излекувано.

- Добре разказва - сега остава да ми го напише - добави Христов

- Аз много съкращавах, но историите са много дълги.

- Всичко в подробности ще опишеш, може да започнеш още тази вечер. Доброто трябва веднага да се прави - без отлагане, а злото да се отлага - каза му Христов, за да го подпомогне да изживее тази нощ. - А колкото до твоите работи, затова съвсем не мисли - аз имам грижата за тях!

- Господин Христов, какво ще кажете ако Ви го напиша с всичките разговори, на които бях днес свидетел в твоята колиба?

- Това е великолепно хрумване, непременно го направи!

- Хайде, ако каже Христов, ще те взема като доверено лице - надзирател на обекти, а след някоя и друга година може да станеш и предприемач. Ще те оженим за някое роднинско момиче, и всичко ще стане от хубаво, по-хубаво! Аз вече имам предвид едно - каза инженер Киров.

Христов почна с глас да се смее:

- Видя ли, видя ли, ето - и работа и женитба! Нали напразни бяха тревогите ти? Ако беше се самоубил, това добро щеше да отиде на вятъра! Аз ти казвам - за тебе Бог се грижи! Нали ти казах, работа има но трябва добри, честни работници. Друг път да не се безпокоиш за такива глупави работи!

Христов погледна часовника и стана, стана и Андрей, и запита:

- Утре в колко часа да дойда?

- В осем.

- Ако времето е лошо?

- Лошо, добро, ще отидем - нали сме герои! Ще си вземем дебели дрехи и две ризи за преобличане.

В коридора Елен беше оставила една грамадна раница, натъпкана с продукти.

- Ето, Бог се погрижил и за храната ти! - Щракна ключа и на външната лампа, и отвори вратата. На площадката имаше една обемиста връзка с дърва и подпалки, добре завързана. - И за дървата ти се погрижил Бог. Какво искаш повече от това? Вземи ги, остава ти само да вървиш в Божийте пътища, да благодариш и да не мислиш за утрешния ден.

Но чакай, чакай, ти забрави кошницата с Новогодишните подаръци, и най-важното - портокала от Учителя! Върна се и му ги донесе. - Запали си тази вечер печката.

Андрей слушаше и си обуваше галошите. Пръв обу левия. Този път Христов не даде да се разбере, че е недоволен, защото имаше по-важно.

- Хайде, всичко добро, бъди здрав! - каза Христов, и си дигна дясната ръка.

И Андрей направи същото. Като измина тясната пътечка, обърна се. Христов продължаваше да стои на прага, и почна да му маха с ръка.

Андрей надолу по шосето се обръщаше, и виждаше лампата над вратата на Христов да свети като фар в тъмната нощ на живота!