251. Как може човек да вярва в Бога

[Ани]

251. КАК МОЖЕ ЧОВЕК ДА ВЯРВА В БОГА

Предмостовото укрепление, което Христов беше създал в главата на Андрей, вече действуваше успешно, подготвяше го утре да отиде на екскурзия, като измъкваше от време на време тази мисъл за екскурзията. Андрей, макар отначало да реагираше, да се противопоставяше енергично, но скоро щеше да свикне с нея и да се убеди и осъществи.

- Не мога да разбера тези хора дъновистите, при тях винаги остава нещо неизяснено, тъмно! Края на всичките им работи остава винаги неразбран. Изглежда вярно е дето се говори, че братя и сестри спели наедно, че сутрин посрещали слънцето голи!... Ех, те не знаят кой съм аз и какво мога! - Каза и се опита да се изправи, да издаде гърдите си напред и да тръгне по-смело. Но това остана само желание, тялото му остана прегърбено. - Каквото ще да става, аз ще надникна във всяка барака, и то когато аз си избера времето!

Тук тези мисли се прекъснаха от спомените на Андрей за любовните му приключения, за които само той знаеше. Това бяха тъмни и неприятни истории, затова тези спомени ги изостави и се върна на мисълта си: „Ще се запозная с всички от Изгрева, ще ги изуча подробно, ще се намъкна някой ден и в стаята на Дънов, ще издебна и Христов, ще го сваря!... На тези „Божии хорица” ще извадя кирливите ризи на пазаря, всеки да ги види!”

Андрей вървеше, мислеше, говореше си и често потръпваше от възбуждение. Отрицанието му даваше сили да продължи. Текна му мисълта: „Ще се върна да видя дали Елен не се е върнала при Христов, ще се сгуша до южния прозорец и всичко ще чуя и разбера!” - Но се отказа от намеренията си, защото нямаше сили.

Интересното беше, че виждаше само отрицателното, за него продължително мислеше, а положителното или не го виждаше и почти не мислеше, или само мимоходом.

- Този Христов, не мога да го разбера що за човек е! С тези големи знания и връзки, как може да вярва в Бога?! Ако аз знаех поне на половината, не бих помислил за никакъв Бог, впрочем аз и сега не мисля.

Дали с всичко това не ме е заблудил? Дали не е някой по-префинен Тартюф или Абат-Жул? И пак: - Защо ли пък ще ме лъже и заблуждава, какво ли очаква от мене да получи, когато аз нищо нямам? Чудно нещо, как ме излекува от заекването ми! Нищо не разбрах! Дали не беше ме хипнотизирал? Всеки случай, интересен и силен човек е!

В кооперация „Напред” идваха в моите магазини най-различни хора: и лекари и професори, и артисти, и офицери. Всичките горе-долу си приличаха, те в много неща приличаха и на мен, особено в обикновения си живот, а Христов във всяко отношение се отличава от всички, които познавам и от мене. Никой от тях на него, по нищо не прилича.

Андрей така вървеше с оклюмнала глава, и какви ли не мисли не минаваха през главата му. Но ето, че му блесна една особена мисъл: „Цели 12 часа, аз бях център на внимание от този необикновен човек! Имах разговори с този велик човек, който е приятел на царя! Той ми каза, че ще ме приеме пак. Ето, утре ще отидем с него на екскурзия!” - Каза това и се сегна: „Как мога да мисля за това, нали реших, че няма да отида на екскурзия? Затова няма какво повече да мисля!” - възропта той, но вече много по-меко и анемично.

- Истина е, видях много и интересни неща! - започна пак да си мисли Андрей. - Как можеше всичко това да се случи в тази колиба? Как може такъв велик човек да живее в такава колиба?! Това е една великолепна приказка! Но дъновистите са врагове на прогресивното човечество, на работническата партия!*

[*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 636-638.]

Ако всичките дъновисти са като Христов, кой може да излезе насреща им? Те ако образуват партия, веднага ще грабнат властта и ще задължат всички хора да се кланят на Слънцето!...

Властта трябва да вземе мерки против дъновистите! И Партията трябва да бъде предупредена, и тя да вземе мерки против тях, защото те заблуждават трудящите се и парализират революционния им дух!