264. Колкото по-дълги са съветите, по-далече ги водя

[Ани]

264. КОЛКОТО ПО-ДЪЛГИ СА СЪВЕТИТЕ, ПО-ДАЛЕЧЕ ГИ ВОДЯ

- Аз вече много пъти ти казах, и с това станах банален: - Отивай си, не съм те вързал със синджир! Хайде, връщай се! - Разбира се, веднага побърза да добави: - Ти си умен и разумен човек, изслушай ме за последен път, после чупи си главата.

Така Христов и Андрей се разправяха и вървяха. - Ти имаш много механично разбиране за „съвет”. Ти мислиш, че моя съвет е като на адвокатите - да те хванат за дойна крава, вече да не можеш да се отпуснеш; или като съветите на лекарите - прегледа те, изпише ти рецепта, вземе си хонорара и спокоен си отива, че си е изпълнил дълга; или като на попа -дойде на две на три, прочете Евангелието, прибере вземането си и си отива спокоен, изпълнил своя дълг - „Изпълнил волята Божия”; или професорът, който си прочете лекцията, отива си и повече нищо друго не го интересува! Всичките повтарят години наред все едно и също, а през това време живота е отишъл напред, а те с техните стереотипни съвети, са останали назад.

Обаче, ние мислим и постъпваме съвсем по друг начин. Какъв смисъл има да ти дам съвет, който няма да можеш да изпълниш? Аз вече от 15 години, давам съвети на хиляди и хиляди хора. Много често ги гоня, ругая, някой бия и пак идват. Това е, защото за съветите си и за съветниците се грижа като за мои деца, защото и съветът ми е моя рожба, той трябва да се роди, отгледа и да му се направи място в живота. Аз държа съветите ми да бъдат изпълнени, за да дадат съответния резултат. Моя съвет не е съвет на дълга, а съвет на Любовта, за който съвет отговарям пред Бога.

- Извинете господин Христов, но на всички ли давате такива дълги, километрически съвети, все по планините ли ги водите?...

В работата си над другите. Христов не се ръководеше от чувствата си. затова не се предизвика, защото това не щеше да бъде в негов интерес да си постигне целта, съвета му и в интерес на Андрей. Той като вещ алхимик, превръщаше неблагоприятното, неблагородното в благоприятно, благородно.

- Разбира се, разбира се - и по-дълги съвети давам, и по-далече ги водя. Всичко каквото изисква моя съвет, аз го правя. Понякога подготовката може да трае години. Преди всичко ти, за да ми изпълниш съвета трябва да бъдеш здрав, иначе не ще можеш да го разбереш! Болния не може да вижда реалността правилно, той няма правилни отношения към живота и света.

Аз не съм глупав, да давам съвети на болни хора!

За болния от всичко на света, най-важно е да оздравее! Затова най-напред го лекувам, и после съветвам. Болния всичко вижда през призмата на болестта, той е черноглед. Той трябва да бъде физически и психически силен. Моите съвети не са механични, те изискват съответни условия и възможности, те са изкачване нагоре.. Ти си пропаднал, защото си слизал надолу, загубил си перспективите. Трябва да те извадя от долината, да те изкача на висок връх, от който се открива широк хоризонт. Без това не може да се оправи живота ти.

Това, което чувствуваш като мъка, тежест, нежелание..., това е защото правиш усилие, качваш се. Ти видя колко много неща научи, това е качване вътрешно, духовно и при всякой красив изглед ти се радваш. Аз ти давам съвет, но ти трябва да имаш силата и знанието да го изпълниш. Ако нямаш сила и знание, ще ги придобиеш. Това се постига с работа и усилие, също както при физическите, но тук плюс тях, трябват и психични сили.

Трябва да си спокоен, да имаш мир в душата си, защото само тогава можеш да виждаш вярно, само тогава можеш да видиш положението, в което се намираш! Аз трябва да укротя развълнуваното море в тебе, и когато настане вътрешната тишина, чак тогава вярно ще видиш света и нещата. Трябва да ти дам методи, да те науча да ги прилагаш, да те убедя, че са верни и ще те заведат където искаш. Трябва още много неща да знаеш, и най-важното - да можеш. Ако направо ти кажа съвета, ти ще се дръпнеш и ще ми кажеш: „Това е невъзможно!" Спомни си от вчера насам колко пъти ми каза, че не можеш, и въпреки това можа. Аз не съм глупав да ти искам нещо, което не можеш!