265. Моето съзнание е много по-широко и високо, и виждам много повече и по-далече

[Ани]

265. МОЕТО СЪЗНАНИЕ Е МНОГО ПО-ШИРОКО

И ВИСОКО, И ВИЖДАМ МНОГО ПОВЕЧЕ И ПО-ДАЛЕЧЕ

- Но защо Вие все ми искате парадоксални неща?

- Така е, но ти не разбираш и това, че тъкмо в парадоксалността на моите съвети е тяхната сила и реалност! Какъв смисъл има да ти казвам нещо, което ти и всички знаете? То и без мене не ти е дало резултат. Аз не съм глупав също да ти давам съвети, които ти знаеш, и които не са ти дали резултат. Аз виждам много добре какво ти знаеш, и какво не знаеш. Това което за тебе е парадоксално, за мене е реално, възможно, защото моето съзнание е много по-широко и високо и виждам много повече и по-далече. Затова ти казвам, слушай ме и не се бой - знай, че всичко което вчера и днес говорихме, това което става с тебе е подготовката за съвета.

Повярвай ми, твоите работи са вече оправени!

Това и ти ще видиш и разбереш по-късно. Водя те към мястото, от където ще видиш това. Пак ти казвам, повярвай ми, послушай ме, изпълни което ти искам. Ти виждаш коджа ми ти цар ме слуша... нищо лошо няма да ти се случи!

Бог те пази заради това, което е скрил в тебе, а то е велико, красиво!

Ти си като една банка на Бога, в която Той е вложил Свои капитали и затова бди над тебе!

Помисли си само, колко скъпо струваш на Бога!

Най-после, все един ден - рано или късно ще умрем. Ти вчера нали беше решил да се самоубиваш? Нали мисълта за моя съвет те спря вчера да се самоубиеш? Да живееш до днес, аз съм причината. Направи това, което ти казвам, пък после каквото искаш това прави.

- Защо не ми казахте, че съветите Ви са толкова дълги?

- Ако така ме питаш, ще ти отговоря - Защо не ми каза, че искаш къс съвет? Право да ти кажа, съжалявам, че се захванах с тебе, взех си на главата бела! Прави каквото искаш, не съм те спрял! Но и аз и ти ще съжаляваш, че нещо голямо и велико ще остане непроявено!

Христов така кротко и бащински му говореше, и така двамата вървяха по шосето, духани от насрещния студен вятър. - Впрочем ти още не ми каза защо дойде и какво искаш, аз само се досещам!

- Да Ви разкажа сега.

Христов с насмешка изгледа побелялото поле и пушеците, които се дигаха във Витоша - местността „Кумините”, където планината и небето се сливаха, като че вулкан изригваше!

- Ти си като глезено дете, което не позволява на лекаря да го пипне..., глезоти се!

Христов искаше да предизвика в Андрей и други сили, амбицията, мъжкото и срама от постъпките си. И млъкна. Винаги, когато му казваше да прави каквото иска, да си отиде или нещо подобно, веднага след това му казваше нещо, с което да го задържи. Андрей със страх чувстваше, че всеки момент може да му каже категорично: „Махай се!” - и повече да не го погледне. Той също чувстваше, че тогава щеше да настане най-страшното за него. Но въпреки това, и двамата това не го искаха! По този начин Христов го поотпущаше малко, за да го захване още по-здраво и по-отдълбоко за душата.

Може би затова го погледна в устата. Веднага радост изпълни душата на Андрей, защото от тази сутрин до сега не беше заекнал нито веднъж! Само с това Христов му каза толкова много, че беше излишно и щеше да развали ефекта, ако нещо кажеше.

Но и духът на отрицанието, който беше претендент за живота на Андрей - смъртта, не спеше, не беше се отказал да има живота му, дебнеше го, затова сега му нашепна:

- Каква полза от това, че не заекваш, когато след малко ще бъдеш мъртъв?

Усиления вятър носеше зърнестия сняг по полето, който удряше двамата туристи по лицата като сачми. Те вървяха настрана, като криеха лицата си и излагаха гърбовете си на вятъра. Христов чувстваше всичко, каквото става в Андрей. Спря, сне раницата си, извади от там кожухчето, облече Андрей в него и отпред го загърна бащински както майка детето си.

Въпреки всичко, на Андрей му стана необикновено приятно!

Христов извади от неговата раница въжето, което му даде, накара го с него да си завърже галошите, за да не излизат като нагазват вече дълбокия сняг. Това беше една малка почивка и физическа и психическа, и отново тръгнаха. Но скоро Андрей се спря, и изохка:

- Не мога повече, разберете лошо ми е, не ми се сърдете! Като ми се сърдите става ми още по-тежко! Пипнете ми челото, цялото пламти!