292. Аз не мога да Ви науча на нещо, което нямам

[Ани]

292. АЗ НЕ МОГА ДА ВИ НАУЧА НА НЕЩО, КОЕТО НЯМАМ

- Господин Христов, мисля, че е уместен въпроса: „Във Вас всичко в ред ли е?” - язвително запита Благовест.

- Не съм казал това. Аз ти казвам как трябва да бъдат нещата. Ако той, и посочи с пръст на Андрей, който се беше изкривил настрана, за да си пази от вятъра лицето - дойде при мене в положение да се самоубива и му разреших противоречията, ако вчера като дойде не можеше да говори от заекването си, ето днес нито веднъж не заекна! Ако при мене всеки ден идват по десетина такива като него, в годината с хиляди, те после водят и други... Ако и тебе Учителят те прати при мене и ето, ако ти продължаваш да ме следваш в този студен и ветровит ден, да ме търсиш с моя брутален характер да те обиждам, и въпреки това да ме следваш! Казвам ти, и на него - като погледна Андрей, отивайте си, пъдя Ви, а Вие продължавате да ме следвате... Отговорете си сами, защо правите това - защото аз лично не съм в ред, или защото?...

- Вярно е, но кажете го Вие.

- Показва, че сте видели, което другаде не сте видели и не сте прочели. Не само това, но това е по-ценно от Вашето самолюбие, тщеславие и азът Ви, които аз безпощадно тормозих.

Ето, и Андрей вече втори ден от както го обиждам непрекъснато, болен е, а иска да върви след мене на планината!

Аз не мога да Ви науча на нещо, което аз сам нямам. Ако пък Ви заблуждавам, това ще бъде за кратко, после ще настане най-страшното - разочарованието.

- Макар да ми е болно от раните, които ми нанесохте, но много ми приличате на Ницше. Словото и находчивостта Ви са като на Ницше, и пак картината при „Страшното езеро” на Рила. Като че виждам как Вие разхвърляте тези грамадни каменни блокове, като че един от великаните, които са ги разхвърляла, сте Вие...

И всичко това не го виждам в думите Ви, които са най-обикновените, но това ми се натрапва направо в съзнанието. Вие действувате направо на въображението ми! Аз отивам още по-далече - Вие може би мисля не сте толкова прав. Това което говорите, мога да се опитам да го опровергая, но го казвате с такава логика и динамизъм, насищате го със страшна сила, и като че го запращате направо във главата ми, и като че всичко което казвате е абсолютно вярно и неопровержимо. Просто не давате човек да помисли друго освен, което казвате!

Това е истината - властен, силен човек сте! Чувствам, че зад Вас, ако мога така да се изразя има нещо голямо, мощно, което Вие владеете и насочвате, където искате и към когото го насочите, не може да устои...

Но и Вие както всички други, отбягвате въпроса за посвещението, но не посвещението, за което досега говорихте - посвещението в живота, а посвещението, което са правили великите посветени на своите ученици. Вие ясно разбирате какво искам - тъкмо затова най-много тичах след Вас!

- Не, ти тича и за друго...

-Да, да разбирам какво ще ми кажете, че съм разочарован от приятел. И така да бъде, аз разбрах от Вас, че не съм посветен, че не съм окултист, така и предполагах. Но кажете ми, как да бъда посветен и как да стана окултист от Вашия маниер? Господин Дънов може ли да ме посвети?