301. Напред - „Без страх и тъмнина, с Мир и Светлина!“

[Ани]

301. НАПРЕД - „БЕЗ СТРАХ И ТЪМНИНА, С МИР И СВЕТЛИНА!”

- Виждате ли от тук на около 1000 крачки една грамадна купчина камъни - зад тях е Бивака. Вятърът на тази поляна е много силен, затова вие може да тръгнете надясно по онази долина. Там е завет и по-лесно ще излезете, ще се срещнем там.

Ще вървите смело и непрекъснато ще си казвате: „Без страх и тъмнина, с мир и светлина!” И няма да се боите от нищо! Духовете на тъмнината и смъртта, се страхуват от това оръжие на Бялата ложа!

Кучето беше си изпънало напред главата, с изцъклени очи гледаше към планината как бучеше зловещо.

Христов отново погледна планината и си спря погледа на облака над планината, и извика високо като за атака: „Напред момчета! Без страх и тъмнина, с мир и светлина!” - И тръгна направо към купчината камъни.

Но необяснимо защо се обърна след няколко крачки и като видя, че Андрей и Благовест не бяха помръднали от местата си, още по-високо и командно им викна:

- Ей момчета, това което виждате е нищо пред войната! На фронта всяка снежинка е куршум, който носи смърт. Там се бълва огън и желязо! Всичко кипи, ще ти вземе ума - земята се раздира да те погълне! - Отново се обърна към планината, каза високо: „Без страх и тъмнина, с мир и светлина!”

И тръгна срещу вятъра. Андрей го последва, след него и Благовест, а кучето се върна малко по-ниско в гората и се сви в един храст.

Но вятърът грабна Христов и го тръшна на земята. Той веднага скочи на краката си, и пак с щурм тръгна нагоре. От това Андрей и Благовест се изплашиха и спряха, но вятъра със сила зафуча и се нахвърли върху тях, и ги смъкна в гората и тримата изчезнаха един за друг!

Христов стигна Бивака*, който беше една поляна, обърната на юг и заградена от към запад с дебела каменна стена - висока около един метър и малко по-долу от нея имаше чешма.

[*Виж „Изгревът”, т. 32, с. 1132-1133, снимки № 48-85 - „Бивака „Ел Шадай”на Витоша’]

Той веднага разрови снега и отрови голямото огнище, извади от раницата си талаш и дръвца, прехвърли палтото си през глава и запали огъня. Вятърът раздуха силно огъня. После извади от раницата си чайник, отиде и разрови затрупаната със сняг чешма и го напълни, постави на огъня и отиде към долът да види какво става с двамата. Вятърът беше утихнал малко, в дола беше още по-тихо. Той слезе надолу и намери Андрей, потънал в снега до шията и не можеше да помръдне по-нататък, и зад него на около 50 крачки още повече беше затънал Благовест.

Христов извади Андрей от преспата, после и Благовест, заведе ги при огъня и двамата в един глас запитаха:

- Къде е Бивака?

- Това е Бивака.

- Къде е хижата, постройката?

-Ако е въпрос за постройки и хижи, в града ги има колкото искате. Тук сме дошли да бъдем сред природата, да чуем какво ще ни каже планината, вятърът снегът, студа, зимата...

Андрей и Благовест настръхнаха, те бяха вкочанени и бяха готови да се карат, но Христов веднага ги изкомандува:

- Аз започвам да се преобличам, и вие ще се преоблечете! - И извади от раницата двете ризи на Андрей, подхвърли му ги и каза: „Вземи ти едната, а другата дай на Благовест, и веднага почвайте да се събличате!” И той бързо се съблече до кръста, облече си бързо нова чиста риза, и отгоре облече останалите си дрехи. И после изгледа страшно двамата, които изумени го гледаха и им извика: - Какво чакате? Веднага почвайте! Ако не се преоблечете, ще замръзнете и ще стане много лошо!

- Не, ще ни стане лошо, ще умрем ако се съблечем на този студ и течение! - възрази Благовест.

- Сега няма време за философствуване, веднага почвайте!

Андрей и Благовест се разколебаха, спогледаха се и Андрей разкопча

палтото си. Христов използва това, уж да му помогне, бърже го разсъблече, облече му сухата риза и почна като дете да го облича. Чаят вече вреше. Извади от раницата си едно голямо канче, напълни го с кипяща вода, постави му няколко бучки захар, изцеди му половин лимон.

- Хайде, вземай и бързо пий, че и ние с Благовест трябва да пием, защото друго канче нямам!

Благовест като видя какво стана с Андрей, предположи, че Христов и с него няма да се церемони, затова почна с нежелание да се съблича. Христов силеше Андрей да пие по-скоро, докато е горещо, за да се загрее. И щом Андрей изпи водата, веднага Христов си наля вода в същото канче, без дори да го оплакне, и почна бързо да сърба горещата вода. После оплакна канчето и наля на Благовест.