343. Да се очертаеш рязко като предател

[Ани]

343. ДА СЕ ОЧЕРТАЕШ РЯЗКО КАТО ПРЕДАТЕЛ

- Сега да се върна на мисълта си - през тези безсънни нощи, аз много често се сещах и за писмото на Цонко, което бях поставил в една специална папка. Ставах от леглото, прочитах го и си мислех, че гениално съм разрешил тази трудна задача - и агнето цяло и вълка сит... Мислех си, че няма от мен по-способен!... И под влияние на тези мисли, незабелязано почувствувах желание да се похваля на колегите си и по-късно, да се похваля на инспектора. Не можах да се стърпя, похвалих се! - Христов направи недоволна физиономия. - Колегите ми ме обвиниха, че не съм набил и изгонил Цонко! Един дори ми каза, че в практическия живот нямало място за Христос... Щом аз съм имал възможност да изям Цонко и не съм го изял, той щял непременно да ме изяде. Най-интересното беше, че стана както тези прости хора мислеха и казваха.

- Те за себе си били прави, а ти както винаги искаш да примиряваш непримирими неща като муха - искаш да преминеш през стъклото на прозореца... И после?

- Отидох и при инспектора, който обикновено правеше ревизиите на моя магазин и му прочетох насаме писмото. Още щом почнах да го чета, почувствувах, че не трябваше, че това е грешка от моя страна.

- Много добре си почувствувал, трябвало да се вслушаш в това чувство. Запомни, така ще се почувствуваш и много по-страшно, ако отидеш да предадеш Цонко и другарите му - добави Христов.

-Да, но след като се обърне колата...

- Не е изключено по този същия път, по който колата ти се обърнала, да минеш пак и пак да си обърнеш колата - да направиш същата грешка! Но благодари на Бога, че така е станало! - Сега продължавай.

- Помолих инспектора сега да не повдига този въпрос по-горе. Той беше добър човек - съгласи се.

- Той е бил добър, но ти си бил предател! Видя ли, че като си предал човека, станало по-лошо, така и сега като предадеш, ще стане несравнено по-лошо! Ти вече ще се очертаеш рязко като предател. Ти вече много си се зацапал, само като си мислил това да направиш.

А Андрей днес вече на няколко пъти си мислеше, че Христов днес се държи грубо с него. И въпреки това имаше непреодолимо желание да му прави признания, които Христов не му искаше.

Христов се държеше днес грубо, за да затрудни признанието му, поставяше препятствия пред тях, искаше както винаги и с всички да разшири границите на техните възможности. Верен на принципа си - на силен ученик да дават трудни задачи, едвам с последни усилия да ги решава, за да не остане с мисълта, че е много способен, за да не се развие в него гордостта и тщеславието; на слабите даваше лесни задачи, и то пак толкова лесни, но да ангажират всичките им сили и знания, като ги предпазваше да не останат с впечатлението, че са слаби, защото какво са способностите и възможностите на който и да било човек пред възможностите на Бога?

За Христов и едните и другите бяха еднакво ценни, защото имаха различни предназначения еднакво важни в живота.

- Каквото и да мислите за мене, ще Ви разкажа всичко - истината. На Вас ще оставя да прецените и после, ако обичате да ми помогнете.

- Продължавай, аз и без твоите забележки ще направя каквото трябва.

Андрей си помисли: „Работата отива към скарване, скоро ще стана и ще си отида.” И в същото време почувствува, че не може да си отиде, за което са необходими много сили, с които не разполагаше, защото здраво беше се привързал към Христов! Защото да се мисли и да се каже какво се мисли е лесно, но да се направи е трудно, невъзможно!

И все пак в себе си реагира толкова, колкото да се каже, че е реагирал: „Маниера на Христов се покрива с маниерите на широканците, широканец е!” - Погледна го враждебно и изпитателно и продължи да си мисли: „Широканците, когато правят услуги, „мотат” работника седмици и месеци, поставят му разни ограничения и отрупват го с формалности и накрая ще се похвалят, ще пишат във вестниците, докарват работника до положение да съжалява, че им е поискал услуга...”