344. Може ли един сън да предскаже голямо нещастие

[Ани]

344. МОЖЕ ЛИ ЕДИН СЪН ДА ПРЕДСКАЖЕ

ГОЛЯМО НЕЩАСТИЕ

- Беше около две седмици преди Нова година, работата беше много намаляла. Аз бях отчаян и не знаех какви обяснения да давам пред управата на „Напред”.

Тъкмо тогава идва майстора локумджия. Беше пийнал и без да съобразява, заговори ми пред Цонко:

- Дължа ти четири торби захар, парите съм приготвил, те са в къщи -дай ми сега още четири, понеже има кола към нас. Привечер ще ти донеса парите за всичката взета от мене захар.

Съгласих се. Задлъжня ми 18 000 лева - сума достатъчна да се обзаведе един среден колониален магазин...

До вечерта, локумджията не донесе парите! На другия ден го чаках целия ден, пак не донесе парите! На третия ден, рано сутринта идва инспектора, който правеше на магазина ми ревизия, същия на когото бях прочел писмото на Цонко. Той веднага ми зададе въпроса:

- На кого си давал захар на торби и на кредит?

- На никого! - Отговорих рязко без колебание и крадешком погледнах Цонко, който гузно избягна погледа ми. Инспекторът почна да ме увещава като човек, баща и брат да призная, като ми даде честната си дума, че няма нищо лошо да ми направи, тъкмо напротив - ще ми помогне да си взема от локумджията парите, защото същия локумджия и от други магазини и централния склад е взел по същия начин захар, и общо към кооперация „Напред” дължи пари за около 50 торби захар, че против него било заведено от кооперацията дело. На думите на инспектора абсолютно вярвах, защото наистина беше добър човек, но аз не признах. Нещо отвътре беше ме здраво запънало!

Инспекторът се ядоса много! Взе Цонко и отиде в дома на локумджията. Като се върнаха разбрах, че не са го намерили. Той отново ме моли да призная, но аз останах непреклонен. През обедната почивка се срещнахме с локумджията и уговорихме той да твърди, че въобще не е вземал от мене никаква захар - нито с пари, нито без пари.

- Той с удоволствие се съгласи, нали? А защо не ти изплати захарта?

- Защото и на него не били изплатили локума, който е дал на кредит на магазин „Торино”.

- Ти винаги правиш каквото не трябва! Какво може всичко това да те ползва?

- Може да е така, но да продължа: - Отивам при главния инспектор на кооперация „Напред” - Загоров. Вместо той да ми се кара, аз му се скарах като обиден, защото той е повярвал на един току що постъпил хлапак в „Напред”, и му поисках същата вечер да ми се направи проверка на магазина, дори да предам магазина. Това ми държане заблуди инспектора - изгони ме. Той по принцип не удовлетворяваше никога исканията на магазинерите.

Така изминаха няколко много мъчителни дни. Помислих - размина се! Дори се похвалих на моята Мими за голямата си победа, и по този случай я заведох на сладкарница. Впрочем, ние всяко вечер ходехме с нея на кино, театър, като истински културни хора, и все се прибирахме в малките часове.

Една вечер като се завърнах в къщи, закашлях се и получих кръвоизлив, но на никого не казах. Но правеше ми впечатление, че Мими по-правилно схващане нещата от мен. Тя се тревожеше за моите работи повече. Веднаж ми разказа един сън и ми го изтълкува, че мене ме очаква голямо нещастие. Аз й се изсмях, защото уж е комунистка, сътрудничка на вестник „Ехо”, а вярва на сънища! И най-интересното, съня й излезе верен! Това беше може би съвпадение, или защото искаше да се оженим.

Напоследък бях станал страшно нервен! Скарах й се и не я изпратих, както друга вечер.

На другия ден тя дойде в магазина, но аз я изпъдих, не можех да я понасям, защото правеше ми лоши внушения, че ме очаква нещо лошо.