367. Тук е Школа за учене и работа

[Ани]

367. ТУК Е ШКОЛА ЗА УЧЕНЕ И РАБОТА

Андрей вървеше по заляната със светлина и топлина алея, размишляваше си върху видяното и чутото и си чоплеше хляб.

Нс ето - нова изненада. Насреща му идваше един чудак*, помисли, че и той е брат и дори се зарадва в себе си, че и той почна да ги познава, както те го познаха, че ще стане брат...

Брата имаше среден ръст, с дълга коса както на всички братя, вървеше изправен, като че само краката му се движеха без в техните движения да участвуваше тялото. Походката му беше чевръста, стегната и бърза. [*Това е Иван Антонов. Виж „Изгревът”, т. 9, с. 171-172; т. 7, с. 393-405; т. 18, снимки № 66, 67, 77, 78, 79.]

Когато се приближи повече, Андрей почна да го разглежда по-внимателно и почувствува страх, защото не приличаше на човек, а на орангутан, облечен в син костюм. И дръпна се настрана от пътеката, за да мине и през главата му преминаха няколко мисли: „Този е най-грозния и най-страшния човек, който съм виждал! Дали дъновистите не правят опити от животните да правят хора, и този е още в периода на преминаването?” Защото след всичко това, което досега видя и чу в този квартал, естествено беше да помисли това...

Докато така си мислеше, брата се насочи направо към него и си даде лицето до самото негово лице, и запита строго:

- Кой те пусна?

- Вратата беше отворена и сам влязох, да се разходя и да разгледам... - отговори Андрей смутено и уплашено, и се дръпна още повече настрана от пътеката, чак се опря да бодливата тел.

- Тук не е място за разходки, ще отидеш да се разхождаш на Царя или в Борисовата градина! Тук е Школа на учене и работа. Казвай, кой те прати, при него си дошъл, по-скоро казвай! - И без да го изчака да се обясни, продължи: - Хайде, махай се, отивай си откъдето си дошъл!

- Но чакайте, защо, как? - забърка се Андрей - един брат...

- Казвай по-скоро, кой брат?

- Ясновидеца Христов... полковника... - избърбори набърже Андрей.

- Ясновидец ли? Кой ти каза? - Може би щеше да каже нещо лошо, но се спря. - Той все такива ги мъкне! Веднага отивай при неговата врата да чакаш! Тук по пътеката не се яде! Разпиляваш хляб, който се тъпче! Хляб не се гази! Нали виждаш, че е чисто? Ако всички като тебе разпиляваха, как ще се пази чисто?

Орангутанът говореше бързо като картечница, и не оставяше Андрей да се съвземе и да обясни.

- Чакай да се разберем бе господине! - едвам свари да отговори, и да се освободи от притеснението. - Какво искате от мене, да изляза ли? Ето, аз излизам, но защо ме обиждате, какво съм Ви направил? Ако нещо съм сбъркал, ще го поправя... заплатя! Трохите, колкото съм разпилял по земята, птичките ще ги изкълват.

- Хайде, хайде отивай си и не философствувай! - И току да го хване и изхвърли, Андрей кипна:

- Не се приближавай, да не си посмял да се докоснеш до мене - му ревна вече на свой ред Андрей, който беше решил да се бие. - Аз съм виждал и по-страшни и по-грозни от тебе, и не са ме уплашили! Добре че и другите дъновисти не са като тебе маймуноподобни - Христов, Радев, Деветаков, сестрата!... Те бяха само добри, а ти си цял дивак! Като те хвана сега като торба захар, ще помета цялата пътека!

Но му направи впечатление, че орангутана не се обиди от тези обиди. Сети се, че в раницата на гърба си носеше нелегални материали, затова и той омекна: - Дошъл съм да се записвам в Братството ви. Кой е касиера ви, къде живее? Аз вече говорих с него, но веднага не ме записа, защото кочана с квитанциите не беше в него - излъга Андрей.

На това орангутанът почна с висок глас да се смее, въпреки, че искаше да бъде сериозен. Сега усмихнат, на Андрей вече не изглеждаше така грозен, дори беше симпатичен.