371. Ясновидка от най-висока класа

[Ани]

371. ЯСНОВИДКА ОТ НАЙ-ВИСОКА КЛАСА

Излезе на шосето и тръгна към града.

Времето беше хубаво и приятно, затова не му се слизаше. Стигна до пътеката край гората, погледна по нея и тръгна. Извади хляба от джоба си, който беше скрил при конфликта с орангутана, почна отново да си чопли и да размишлява за това, което беше видял и чул при сестра Блатова.

Скоро пресече околовръстната линия, и се отправи по същото шосе, по коетс вчера отиде на село Симеоново с Христов. Но скоро почувствува, че нещо му липсва, сети се, че това беше раницата. Не му се искаше да се върне, но трябваше заради нелегалните материали и той се върна.

Блатова му отвори, и почна упорито да настоява да влезе.

- Не желая да влизам, защото много бързам, върнах се само защото раницата е чужда.

- Тук е раницата, при мене нищо не се губи. Аз съм честна и почтена сестра!... Аз отворих раницата и видях, в нея имаше 6 дюли. Веднага изтичах и ги занесох на Учителя. - Това прозвуча съвсем фалшиво и лъжливо, и Андрей едвам изтърпя да не й каже в очите, че лъже. Тя без смущение разказваше на дълго и широко как ги занесла на Учителя, как Той питал кой Му ги праща, как се зарадвал и пр.

Андрей клатеше глава, с всичко се съгласяваше. Тя не чувствуваше вътрешното му състояние, затова продължаваше да му разказва какви ли не небивалици. Но в същото време в нея любопитството я разяждаше, и тя запита:

- За кого бяхте донесли дюлите?

- За господин Христов - спокойно отговори Андрей. - Но от това тя се ужаси:

- На Христов ли? Как може на Христов? Пренебрегнали сте Учителя? Той ли Ви поръча да му донесете дюли?

- Не, аз още не познавам господин Дънов. - Но тя се престори, че не чу това и продължи своята мисъл:

- Христов нищо не разбира от Учението! Той е още от света. Неговото знание е светско, той няма Божията Любов! Той не обича Учителя така, както аз Го обичам!

- Откъде знаете всичко това? - запита леко иронично Андрей.

- Това ми каза лично Учителя на четири очи. Учителя не го обича, особено дето е прибрал това момиче при себе си.

- Детката* ли? [*Детката е Бенита.]

- Той такъв дъртак, чуди се как да се глезоти. Тя му е любовница. Когато бяхме на Рила, той дойде с това момиче, двамата бяха се отделили горе в клековете и повече от месец не слязоха при Учителя. Затова Учителя го извика и му каза в мое присъствие: „Какво като вълк си взел това агне на врата си?...” И още много неща му каза. И можеш ли да си представиш, той възразяваше на Учителя?!

Веднага след това напусна езерата, напусна и Изгрева и дълго живя някъде в провинцията. После се върна, но дълго време не идваше на беседи. Сега от скоро почна да идва.

Тя говореше, а Андрей си мислеше: „Почнах малко по малко да навлизам в дирите и кривите пътеки на тези „Божи хорица”. Блатова схвана, че това интересуваше Андрей, защото слушаше с интерес, затова продължи:

- Ами да ти разкажа за жена му-той я уби, защото искаше да се омъжи за любовницата си - Малина Тимева. Но той трябва да се благодари само на Учителя. Той го спаси. Ти знаеш ли аз колко много хора съм спасила?

- Как?

- Това да спасяваш хората, е много трудна работа! Стоя цял ден тук на прозореца, както Божи войник на пост. Хората които не разбират, мислят че аз нищо не правя, а аз изпълнявам Волята Божия.

Гледам кой влиза и кой излиза от колибата на Христов, посрещам го и му обяснявам кой е Христов, особено ако е жена. Нали знаеш, на жените ангелите са слаби? - И отново въведе Андрей в стаята си. - Ще ти направя кафенце и ще ти разкажа за всичко, което става по Изгрева, защото аз всичко зная, аз имам силно развита интуиция. Не само това, но аз съм и ясновидка от най-високата класа!

И увлечена от тези разкази, тя отвори широко шкафа, който беше точно срещу Андрей, за да извади кафето и приборите. Андрей видя своите шест дюли в шкафа!

Тя се сети, но беше късно, веднага се обърна и погледите им се срещнаха. Тя като проститутка, хваната на местопрелюбодеянието, се изсмя, закикоти с висок глас, опита се да прикрие смущението си!

- Аз наистина занесох дюлите на Учителя, но Той ми ги върна, като ме помоли да Му ги сваря на сладко. Да знаеш само Учителя колко много обича дюлево сладко. Аз разбира се Му казах, че същия брат ще донесе и захар за сладкото. Учителят много Се зарадва и каза: „Добре, добре, да се благослови този брат.” Затова казвам ти, слушай ме и не се бой, работата тръгна добре, всичко е наред. Само побързай да донесеш захарта...

Андрей се задоволи само да замълчи, като притегли раницата до себе си и се успокои като напипа в нея връзката с нелегалните материали. Тя направи кафето, привлече си столчето съвсем близо до Андрей и започна:

- Не отивай вече при Христов. Ако Учителя Се научи, че ходиш при Христов, непременно ще ти забрани.

Андрей не вярваше във всичко, което му говореше Христов, и въпреки това пак почувствува едно особено разколебаване от него. Той беше като желязо оставено на влага, беше се окислил - ръждясал, въпреки, че Христов така добре беше го излъскал през тези няколко дни.

- На кого е тази раница? - Най-после Блатова беше достигнала до най-интересуващия я въпрос.

- На една сестра - отговори й кратко Андрей.

- Защо ти я даде? - заразпитва тя с удвоен интерес. - Андрей се ядоса и остро отговори:

- Не е важно. - Но Блатова не обърна внимание на това и продължи разпита на интересуващия я въпрос.

- Аз зная на кого е раницата, тя е на Елен* - скоро я ши. И Елен е любовница на Христов. [*Елен е Елена Андреева - стенографката. Виж „Изгревът”, т. 9, с. 576-755 - „Моят роман”.]

Андрей нищо не отговори, но в това повярва, защото и той така мислеше.

- Те неговите любовници брой нямат, и са все от света - като, че на Изгрева няма сестри! - И пак почна да си оправя чорапите, роклята и деколтето... - Те Христовите истории нямат край! Аз с моята силна интуиция и ясновидството ми като седя тук, току мярне ми се една мисъл, веднага направя връзка с невидимия свят, и от там вече всичко зная. Но ти идвай при мене, ще ти правя кафенце, баничка и всичко, всичко ще ти казвам какво има из невидимия свят.

Андрей изпи набърже кафето, грабна раницата да си тръгне, но тя го спря:

- Чакай, ще ти гледам на кафе.

- Не, бързам, за да мога навреме да се върна с продуктите.