380. Призракът на безработицата

[Ани]

380. ПРИЗРАКЪТ НА БЕЗРАБОТИЦАТА

Андрей като остана сам, размисли за настоящия и бъдещия си живот... И настроението му се помрачи!

Скоро Христов се върна, погледна часовника си, ръкописа на романа си върху бюрото, накрая погледна Андрей и две мисли мигновено се пребориха в него: „Веднага ще изпратя Андрей, а аз ще се заловя да поработя над романа си.”

И отново погледна Андрей, който беше потънал в старите си мисли за лошото си настояще и безперспективното бъдеще на своя живот. Как да изпрати Андрей да си отиде, когато е в това тежко положение, още повече утре му предстоеше трудния изпит-да направи писмено признание пред директора на кооперативна централа „Наред” - Петър Пенчев?!

Христов мълчеше и се колебаеше. Андрей се измъчваше от колебанието и мълчанието му, без непосредствено да знаеше какво става в душата на Христов. Андрей потърси в съзнанието си нещо, с което да наруши това ужасно мълчание. Сети се за нещо радостно, но веднага почувствува смущение, и въпреки това наведе си главата и заговори:

- Господин Христов, вчера и днес само веднъж заекнах, когато не Ви казах Истината!

Но това прозвуча вяло, а не както друг път пълно с радост и възторг! Това беше, защото Христов остана безучастен. И когато Андрей си повдигна главата и погледна Христов в очите, той не му се усмихна. Може би, защото това вече беше му омръзнало - да слуша все едно и също и защото вече беше факт, с който по негово мнение Андрей не трябваше повече да се занимава. Ако чопли, може отново да разрани тази стара рана - заекването.

Но Андрей изживя много тежко това безучастие на Христов, и положението му стана още по-мъчително! Христов всичко видя и разбра, каквото ставаше в душата на Андрей, но пак продължаваше да се колебае. Не му беше лесно да се освободи от своите лични желания, които като тайфуни бушуваха в него, разкъсваха, раздираха душата му както светкавиците небето!

Андрей отново си наведе главата, и затърси там в хаоса нещо да заговори, после реши да каже каквото и да е, но да заговори. И заговори това, което в момента изплува на повърхността на съзнанието му:

- Господин Христов, всичко стана добре, мина благополучно - искаше да каже за устното си признание - но има нещо по-важно, най-важното в живота - хляба! Аз го нямам, защото съм безработен! Откъде да взема пари, за да живея? Не съм платил наема си, нямам въглища - само дюли не ми се ядат!... Искам и аз като хората да се оженя, задомя!...

Всички тези думи в него бяха като ехо от въздишките на стотиците хиляди безработни, наситени сужаса и отровата на страха от неизвестното утре!

Пред съзнанието на Андрей беше се спуснал траурен воал, дълбока мъка, страшният призрак на безработицата сред тази зима.

Той видя, стори му се или само помисли библейските думи: „Мене текел уфар син!”, което за себе си изтълкува: „Царството ми се свърши! Сложен на везната, оказах се лек, щастието ми е разкъсано!” И почувствува душата си, как се сгромолясва в страхотната бездна на неизвестността.

Андрей погледна Христов в очите, както се поглежда сред безмълвие!

И изведнъж, каква изненада! Очите на Христов бяха влажни и видя как една сълза от тях се търколи по дясната му буза и падна върху ръкописа на романа му.

Андрей не можеше да помисли, че този толкова суров човек може да рони сълзи! Скръбта и мъката на Андрей изчезнаха, като че са били скръб и мъка на сън, от който той беше се събудил.

Но нова изненада - Христов с разярени и блеснали очи, замахна с ръка и изпрати ръкописа зад вратата! Листите се разпиляха по пода.

Андрей въпреки изненадата си се наведе смирено да ги събира, но Христов нежно го хвана за рамото и спря, като продължаваше да гледа с презрение разпилените листи на романа си и се заканваше на себе си:

- Няма да те погледна нито за минута десет дни! Да се науча, как се колебая! - Затвори си очите и почна да се моли. И в Андрей спонтанно се яви желание да се моли, и почна да повтаря своето „Отче наш”. Скоро му омръзна, а Христов продължаваше да се моли. Андрей отново си затвори очите и почна да се моли, но вече не с „Отче наш”, а направо и конкретно искаше от Бога: „Искам работа Боже, искам пак да бъда магазинер в „Напред", искам, искам, искам!” И се видя магазинер сред лакомствата на магазина, които с удоволствие опитваше.

Увлече се дотолкова в молитвата си, че почна гласно да предявява на Бога исканията си! И толкова беше потънал в молитвата си, че престана да чувствува всичко наоколо. През това време Христов беше свършил молитвата си, и слушаше и чакаше Андрей да престане да се моли. И когато Андрей си отвори очите, чу ясно как прозвуча гласа на Христов:

- Бог чу горещата ти молитва - ще бъдат изпълнени всичките ти прошения.

- Нали пак магазинер в кооперацията? - запита той с усмивка, и си облиза устните.

- Кооперацията ли? Ти знаеш ли какво представлява кооперацията за този, който ясно вижда в тъмнината на живота? В полето по междуселските пътища по оставените изпражнения на животните, често се виждат да се трупат синкаво-черни, по-големи или по-малки бръмбари, а около тях прехвръкват грамадни, лъскави зелени и други мухи.

- Виждал съм.

- Такова едно изпражнение за мен е кооперация „Наред”, а вие -нейните служители сте малките, големите бръмбари и мухите!

Андрей го гледаше в недоумение!... И пред него пак беше застанал прословутият корен квадратен от минус единица. Той гледаше изумен алгебричния израз, и като че чуваше някой да му казва: „Повдигни го на четвърта степен!”

- Господин Христов, не зная как да изразя учудването си - откъде пък сега това измислихте?

- Нищо не съм измислил, това е гледане на реалността. Не само това, но всяка лъжа е едно изпражнение на дявола!... Кражбата е друго такова изпражнение. И вие работниците и началните от „Напред”, като мухите и бръмбарите върху изпражненията живеете - от тях и в тях.

Аз лично нямам нищо против всичко това - против бръмбарите, че се трупат върху... Но запомни, това има смисъл за мухите и бръмбарите, но ти, който вече си вкусил от нектара на Истината, пожелай с цялото си същество винаги само с нектар да живееш! Сега като те изкъпах, не отивай отново като прасе в гьола.