8. Вергилий подвежда Мария Златева

[Ани]

8. ВЕРГИЛИЙ ПОДВЕЖДА МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Една от причините Вергилий Кръстев да ми предложи брак бе, че съм дъщеря на Крали Кралев.

Много хора в Братството познаваха и обичаха баща ми, заради предаността и смелостта му! Това тяхно чувство, естествено се пренасяше върху мен.

Вергилий явно бе решил да се възползва от това положение, и да си създаде по-голям шанс за получаване спомени и вещи от възрастните хора!

Ползваше ме като гарант, че дейността му е братска! Аз наистина, бях само за показ! Разговорите се водеха единствено от него!

Една от първите, които посетихме веднага щом станах част от семейството му, бе с. Мария Златева. Тя ме познаваше не само, защото съм Кралева, а още, и защото съм цигуларка! Свирила съм с нея на Молитвения връх, сутрин рано в 5 ч. за Наряда по Съборните дни.

Тя беше изключително предан на Учителя музикант!

Веднъж летувахме заедно на Зехирица. Една вечер, след няколко песни, изсвирени от мен край огъня, тя се приближи, и на ухо ми каза тихо: „Ти свириш на цигулката също като Него, тихичко и леко!.....” Разбрах като Кого!.... Казвам това, защото нейната откровеност тогава, ме зарадва! Споделеното от нея, ме насърчи! Беше сестринска постъпка! Но нека се върна на посещението ни у нея.

Вергилий се канеше, да ми покаже с. Мария в друга светлина. Как? Подвеждайки я умело, и предизвиквайки я да сподели пикантни истории за борбите между музикантите в Братството, по време на Учителя.

Тогава тя се беше приготвила за гости. Беше направила баница, и Вергилий, най-безцеремонно, веднага седна на масата да я опита! После нагласи магнетофона, извади листа с въпросите и започна с подвеждащи, тенденциозни подмятания от рода: „Вие с Мария Тодорова не се разбирахте, нали? Мария беше високомерна и ви обиждаше, нали?” И още: „Защо не ни разкажеш, защо се разведохте с Митко Сотиров?...”

„Интервю” като това, ме караше да се изпотявам след всеки въпрос!

Разбира се, че с. Мария се поддаде! Никак не е трудно с хитрост да подхлъзнеш някого, особено когато това е сестра, и тя е възрастна!

Така Вергилий е събрал по-голямата част от хрониките си!

Беше ми жал за сестрата, че се хвана на въдицата му! Тя наистина се разрови з спомените си, и поднесе онова което В. очакваше: противоречия и братски борби!

Интересното е, че аз присъствах на тази сцена, но отговорите на с. Мария отдавна съм забравила. Онова, което тя сподели, не беше мой свят. А и думите й бяха предизвикани, бяха изискани с насилие, за да се задоволи онзи, който искаше да ги чуе.

Ето как си спомням днес, след толкова години, сестра Мария Златева. Наметната с шушляковото дебело яке, закачулена срещу вятъра на открития връх, с цигулка в ръце. Помня вкочанените й пръсти, които не отказваха да свирят песен след песен.

Каква сила на духа, и каква преданост на идеята, излъчваше тази сестра! Тя беше с характер, беше искрена и пряма! И онова което ми каза на Зехирица край огъня, доказва, че когато е до свиренето на цигулка, тя има усещане!...

Публикувано от Milka Kraleva в 9:47:00