10. Щастливец ли съм?

[Ани]

10. ЩАСТЛИВЕЦ ЛИ СЪМ?...

април 2016 г. (петък, 1 април 2016 г.)

Щастливец съм! Защо?

Първо, защото се чувствам такъв най-вътре в себе си! И второ, за това, че съм дъщеря на Крали Кралев, и нося име и фамилия на един светъл, достоен и сърцат човек!

Как се е случило това? Тук на Земята, към света на хората ме е привлякла една..... книга. Специална книга! Със заглавие „Учителят говори”.

През 1948-1949 г., баща ми е все още предан брат и библейски лектор в Петдесятната църква, гр. Бургас. Тълкува Библията, и се моли искрено да бъде осенен свише, т.е. да проговори на „език”.

В Петдесятната църква, най-високото благословение свише, е да проговориш на език, неразбираем за околните! Това се приема като посещение на Святия Дух. Това се е случило с учениците на Исус, след Неговата смърт. Те са благовествали на непознати им преди това езици, за чуят Христовите думи присъстващите там чуждоезични хора.

И днес още, братята петдесятници се молят горещо да станат проводници на Светия Дух, и да заговорят на чужд език. Давам този факт за обяснение къде е бил, и какво е правил баща ми в годините преди да се родя.

През 1948 г., двамата с майка ми отиват в неговото родно село Голямо Буково, за да работят и да изплатят дълга направен за новопостроената си къща.

По това време, селяните в Странджа започват да се гражданеят, и искат да се облекат с по-модерни дрехи. Баща ми - по професия шивач, и майка ми - наскоро завършила Стопанското училище, се хващат здраво, шият денонощно в дядовата ми къща там в селото, и изплащат за една година дълга си.

По това време братята от Петдесятната църква, не забравят баща ми. Посещават го, и понякога му носят книги.

Един ден, приятелят му Банчо, буден и интелигентен бургазлия, му дава книгата „Учителят говори”. За търсещия дух на баща ми, тази книга се оказва врата към Рая! В нея той открива отговори на много от загадките на Библията. Ефекта от нея, той определя с една дума: Възкресение!

През 1949 г. дългът е изплатен и семейството се връща в Бургас, в новата къща на ул „Толбухин” 39.

Елка е на 4 години. Аз все още се ослушвам „отгоре”, за да разбера какъв път ще вземе баща ми. А и майка ми. Не бързам!....

Новината, че баща ми чете Дънов, стига до ушите на братята петдесятници! Те не могат да се примирят с това!

Започват често да го посещават, и настойчиво го убеждават да похули Дънов, както и да изхвърли книгите Му! Баща ми, за техен ужас, не само не изхвърля книгите, и не хули Дънов, но Го защитава. Казва им, че Дънов говори по-смислено от тях за Христос, и че му харесва и допада писаното в книгите Му! Не се стеснява да им каже, че Неговите тълкувания на Библейските истини са по-дълбоки, от тези на който и да е евангелски пастор слушан до тогава!

Заради смелата му защита на Дънов, на следващото събрание го изключват от църквата!

Баща ми става и излиза. И не се връща никога повече! Но душата му е пълна, и пред очите му е светло! Намерил е нещо, което разширява хоризонта за неговата мисъл!

На Димитровден -26 октомври 1949 г., баща ми купува един шаран, и го занася в къщи. Казва на майка ми: „Йорданке, сготви този шаран за тебе и за Елка. Аз спирам да ям месо от днес! Реших да стана вегетарианец!”

Майка ми, като добра дъщеря на дядо Петър, един от най-преданите петдесятници в Бургаската църква, е все още в шок от промяната, която става с Кральо (така го наричаше тя). Но не роптае. Замисля се, и въпреки, че не го разбира напълно, хвърля шарана в кофата за смет. Казва си: „Ако Кральо не яде месо, аз не искам да готвя това нещо! Точка”

Вечерта тя си ляга с една гореща молитва в сърцето: „Господи, ако Кральо е тръгнал в пътя на Сатана, моля те, вземи таз нощ душата ми! Искам да умра, не мога да живея така!...” На сутринта тя се събужда, и усеща странен мир в душата си! Не е умряла! Господ не иска душата й. Значи, Кральо е прав. Майка ми спира да се съмнява, и приема новия път на баща ми и като свой път.

Щастливец ли съм? Съм! Родителите ми са вече избрани! Аз със сигурност съм ги обичала още преди да се родя, за това че са единни, и че са свободни духом!

Рождената ми дата е 14 юни 1950 г.

Кръстена съм на името на баба ми, майка на татко - Милка.

Духовният ми път е определен в първите три букви на името: М,И,Л. Принципите на Мъдрост, Истина и Любов, така както Учителя ги е поставил.

Наследих още и двете имена на баща ми, което ме прави два пъти Кралева. За по-сигурно....

Публикувано от Milka Kraleva в 14:22:00