16. Кральо, пиши, пиши

[Ани]

16. КРАЛЬО, ПИШИ, ПИШИ ...

събота, 9 април 2016 г.

В Бургаското Братство по времето когато растях, имаше няколко мои връстници. Те бяха деца на две семейства, дошли от айтоските села да търсят поминък в Бургас.

Към нас се присъединиха по-късно и братовчедите ми Петко и Божанка. Баща ми водеше винаги сестра ми и мен в салона, и считаше това за естествено. Като бивш член на Петдесятната църква, където деца и родители са заедно, той не мислел, че някой ще възрази на такъв акт.

Но явно, в Бургаското Братство по това време е имало друго разбиране за присъствието на деца в салона. Но възрастните братя в салона, не били доволни. Упрекнали го, че децата шумят и ги разсейват, и че Учението е твърде сложна материя, за да води децата си на беседа!... Това внесло известен смут в баща ми! Той чувствал, че в салона, децата приемат духовната атмосфера по други пътища и се зареждат с нея. Правел го съзнателно, за да се развиваме. И той продължил да ни води с Елка на всички беседи. Окуражени от баща ми, и другите две семейства идвали с децата си.

Имам спомен. Често, когато беседата беше много дълга, ни позволяваха да излезем на двора и да поиграем там, докато събранието свърши. Баща ми разказваше, че когато конфликта с възрастните братя се поизострил, той решил да отиде в София. Решил да поиска съвет от по-напредналите братя. Това не му било за първи път.

Той често търсел връзка с тях, за повече светлина по възникващи въпроси!

Борис Николов, Боян Боев, Влад Пашов и още от будните ученици на Учителя, са го приемали с много добро братско чувство!

Този път, от гарата, баща ми отишъл направо на Изгрева при брат Боев. Седнал, поговорили, разказал му за братските дела в Бургас, и накрая му задал въпроса, за който дошъл. Описал му картината такава каквато била, без да упреква никого. Изказал желание да разбере, какво би било мнението на Учителя за присъствието на деца в салона.

Брат Боян го погледнал строго. Въпросът бил сериозен. Повдигнал ръката си с подканващ жест, и казал: „Кральо, пиши, пиши......” Баща ми извадил тефтер и молив, и брат Боян му продиктувал ясно и отчетливо: „Родител, който не свърже детето си с Бога, Небето го отхвърля като родител!....”

После изчакал баща ми да напише, и вече по-спокойно казал: „Кральо, върни се в Бургас, и кажи това на братята. Водете децата си в салона. Така е според Учителя.....”

След тази визита баща ми се успокоил! Чувствал подкрепата на тези, на които вярвал, и които уважавал. Но най-вече, убедил се, че е постъпвал правилно, че е имал вътрешно ръководство, когато ни води в салона. Изпитвам респект към брат Боев за думите му, по повод родителските задължения.

Ако беше жив, днес, щях да го попитам за случая с Вергилий Кръстев и собственото му дете. Откровено казано, аз не мисля че споменатият се съобразява с онова Небе, за което Боян Боев говори. Той си има друго Небе, където бащите изхвърлят своите деца от живота си, много преди даже те да се родят! За свое удобство!...

Публикувано от Milka Kraleva в 12:10:00