38. Защо превратът в Братството успя?

[Ани]

38. ЗАЩО ПРЕВРАТЪТ В БРАТСТВОТО УСПЯ

събота, 14 май 2016 г.

ГОДИНАТА Е 1991.

В Бургас, създадохме издателство „Сила и Живот”.

С това, едно отдавнашно желание на брат Борис Николов, тогава все още ръководител на Бялото Братство, се реализира. Той ни гласува пълно доверие.

Основателите бяхме общо девет души от цялата страна, хора от близкия кръг на брат Борис.

За председател на издателството, бе избран баща ми - Крали Кралев - дългогодишен активен член на Братството. Ангажирахме се да продължим братското книгоиздаване, забранено след 1944 г.

Дейността на „Сила и Живот”, бе посветена на живота и дейността на Учителя. Седалището му бе в Бургас - градът, където през 1907 г. се е създал първият братски кръжок.

„Сила и Живот”, още от самото начало по оригинален творчески начин доказа своята ангажираност и отношение към Учителя. Година след създаване на издателството, деветимата прехвърлиха издателството на мен, за да се продължи с по-малко финансови загуби.

През 1992 г. и след това, в издателството работех само с баща ми и сестра ми, а по-късно към нас се присъедини Надя Баева. Трудът ни бе на доброволни начала. Не получавахме заплащане.

ГОДИНАТА Е 1992.

В София се създаде издателство Бяло Братство. Създадоха го хора, които не бяха активни членове на Братството до този момент, и които игнорираха брат Борис като ръководител. Те принудиха, удобен на тях, но неподходящ човек да оглави издателството.

Работещите в издателството, нямаха нужната компетентност за работа със Словото на Учителя! Не бяха изпитани в трудностите на Братството от преди 1989 г.! Те не разбираха, че служат за маша в ръцете на други, за да се омаловажи дейността на „Сила и Живот” в Бургас.

Издателството в София не прояви творчество, и не внесе нищо ново. А времето изискваше точно това. За съжаление, то едва се справяше със задачите, които новото софийско ръководство му поставяше. От него се очакваше да стигне високата летва поставена в Бургас, но това бе непосилно за хора без знания в областта на духовен феномен като Учителя Петър Дънов.

Възстанови се издаването на сп. „Житно зърно”, но по съдържание то не бе новаторско. По това време в България вече имаше и други списания, с обща духовна тематика.

В това издателство работеха трима души: Елена Николова, Стефан Кирлашев, и брат Георги. Ръководството им гласува заплати. Това споменавам само като факт, който доказва, че човешкия стереотип на мислене там бе взел връх.

ГОДИНАТА Е 1993.

В София се създаде още едно издателство с претенциозно име: издателство ВББ. Почти съм сигурна, че тези инициали означават Велико Бяло Братство. Управител на издателството е Афродита Пеева, чието присъствие в Братството датира от годините след 1989 г. Въпросът за правото му да се нарече наследник на братските книгоиздател ски традиции е изцяло спорен, макар че и то се обяви за такъв.

ГОДИНАТА Е 2000.

„Сила и Живот” - спря да работи! Братството в Бургас ме заплете в съдебни разправии. От спасител на братския имот до 1989 г., братята ме обявиха за негов узурпатор.

Превратът в Братството, се прояви и на местна почва. За да продължа дейността на „Сила и Живот”, направих опит с добро да надмогна критичната ситуация. Но не успях! С прът, сложен в колелата, издателство „Сила и Живот” просто спря.

Аз напуснах страната!

Кризата в живота ми, създадена съзнателно от едно войнстващо невежество, направи творческата ми дейност в България невъзможна!

ГОДИНАТА Е 2012.

Прочетох в интернет написаното от Диан Семов за „Сила и Живот”: „Нивото на техните издания, още не е достигнато”. Пак повтарям, годината е 2012, т.е. минали са 20 години от създаването на „Сила и Живот”, и все още нашето ниво не е достигнато...

Същият автор ми даде светлина и за още един факт, свързан с преврата в Братството. Той пише: „Когато се създаваше Издателство Бяло Братство, се повдигна въпросът, дали другите, които вече издаваха материали свързани с Учителя, са от Братството или не са. Например, издателство „Сила и Живот” на Милка Кралева, Алфиола на Г. Кръстев.... Решение не се взе, но се формира мнение, че те не са братски, не са по Учителя и се игнорираха......”

Малка вметка за „Алфиола”, издателството на Г. Кръстев, което се движеше от двама души - споменатият вече Георги Кръстев и Огнян Николов.

Издателство „Алфиола” имаше братска ориентация, но то нямаше корени в Братството преди 1989 г. Така, че поставеният въпрос дали «Сила и Живот» е братско издателство, просто е смешен!

Този въпрос доказва само, че основателите на организация Бяло братство след 1989 г., са били неосведомени парвенюта, съзнателно решили да игнорират всичко, което е ставало преди тях!

Не само, че бях от Братството и издателство „Сила и Живот” е братско издателство, действащо и до сега, но аз се бях родила, и останала в Братството през целия си живот, работейки с ум, сърце и воля за доброто на всички край мен.

ГОДИНАТА Е 2016.

И сега ще ви попитам: „Защо успя превратът в Братството?” За мен отговорът е ясен! Защото всички вие мълчахте! Мълчите и сега. Страх ви е? Че от кого, не живеете ли пред Бога? Съвестта ви е гузна? Че променете се! С тази гузна съвест ли ще си заминете?

А ако имате въпрос... Просто ме попитайте. Аз съм тук. И ще ви отговоря. Защото не се страхувам. Живея и сега пред Него.....

Публикувано от Milka Kraleva в 12:51:00