Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Нели Недялкова, 1.02.2015

Архивна единица

ОПОЗНАВАНЕ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г.

Първо издание, София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940

Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

Опознаване

Една от задачите на съвременните хора е да се опознаят. Опознаване без участието на проявите на Съзнанието не става. За да се опознаят, хората трябва да минат през четирите области на съзнанието: през подсъзнанието, през съзнанието, през самосъзнанието и през свръхсъзнанието. Подсъзнанието е подобно на състоянието на детето, което е в утробата на майка си; съзнанието е подобно на състоянието на новородено дете; самосъзнанието е подобно на състоянието на дете, което ходи вече на училище; свръхсъзнанието е подобно на състоянието на човек, който служи на Бога. От тези четири състояния се създава стремежа на човека, от тях произтича и животът. Като говоря за проявите на съзнанието в човека, аз имам пред вид организирания живот, а не живот на страдания и изпитания. Организираният живот подразбира пълно обединение между мислите, чувствата и постъпките на човека.

В първа глава на Битието се казва, че Бог направил човека от пръст. Докато е бил в състоянието на пръст. човек е бил лишен от съзнание. Той е бил в бременно състояние, каквото е състоянието на водата, която тече; на въздуха, който се движи; на камъните, върху които стъпва.

„И вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана човек жива душа." (– 7 ст.). От този момент в човека се събуди съзнанието. Носът е свързан със съзнанието на човека, устата – с подсъзнанието, ушите – със самосъзнанието, а очите – със свръхсъзнанието. Тези фази на съзнанието се обединяват в едно посредством любовта.

Опознаването крие в себе си великата идея – придобиване на любовта. Любовта включва в себе си два процеса: слизане и качване. Само разумният човек слиза. В света само Бог слиза. Дойдем ли до възлизането, до качването, ще знаете, че пак Бог възлиза, като Разумно начало. Дето Бог слиза и възлиза, никой друг не може да слиза и възлиза. Животът, който носим в себе си, показва, именно, присъствието на Бога в нас. Той е слязъл от възвишения свят в нашия. За да слезе в нашия свят, Бог специално се е приспособил, за да заеме съответно място. За да се настани между нас, като между свои деца, Той се е отказал от всичко, което има – от славата, от величието си. При това положение Бог живее между нас като човек. Когато отидем при Него, ние ще живеем като човеци. Щом е дошъл между нас, той търси начин, как да ни предаде своите благословения, да не злоупотребим с тях. За да оценим тия блага, ние минаваме през школата на радостите и на страданията. Пресили ли се човек вътрешно, страданията започват да го следват. Достатъчно е човек малко да претовари стомаха, сърцето или мозъка си, за да му дойдат известни страдания. Когато се заеме да извърши една работа, за която не е готов, човек страда. Извърши ли някаква работа, за която е готов, той се радва.

Всички хора се стремят към любовта, защото само тя е в състояние да преобрази света. Първоначално човек е живял за себе си. Велико нещо е да живее човек за себе си. Това е Божествено качество. И Бог е живял за себе си. След като е създал света, Той започнал да живее за всички същества, които сам е създал. По този начин Той се е самоограничил, но радвал се е на самоограничението си, че може да опознае съществата, които е създал. Присъствието на Бога в малките същества е станало причина за техните страдания. Да се ограничи човек, това значи, да застане пред някоя голяма планина, която да хвърля сянка върху него. Застанал в сянката на планината, той страда, мъчи се, защото е лишен от онзи простор, който би имал, ако е на планината, или пред нея. Всеки човек страда от засенчване, все някой го е засенчил. Дъщерята страда от майка си, която я засенчила, синът – от бащата, ученикът – от учителя си, слугата – от господаря си. Светът е пълен със засенчени хора. Искат ли да се освободят от къщите, които ги засенчват, хората ги разрушават. Искат ли да се освободят от горите, които ги засенчват, хората ги изсичат. Следователно, в бъдеще, за да не се засенчват едни други, хората трябва да бъдат прозрачни. Майките, бащите, децата, учителите и учениците, господарите и слугите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Къщите също трябва да бъдат прозрачни, от стъкло, да не се засенчват. Само любовта може да направи нещата прозрачни. Думата „прозрачност" подразбира отсъствие на всякаква съпротива, или противодействие на светлите и възвишени човешки мисли, чувства и постъпки.

Съвременните хора живеят в един свят, който сами не оценяват, вследствие на което са недоволни. Никой не е доволен от положението, в което се намира. Майката не е доволна от децата си, че не я обичат, както тя желае. Бащата също не е доволен от децата си. Децата не са доволни от родителите си, че не са такива, каквито ги искат да бъдат. Понякога бащата и майката са принудени да стават капелмайстори. Те искат децата им да бъдат добри певци, а децата не са научили още пеенето. Всички хора искат да живеят добре, но не знаят, как да постигнат това изкуство. Първоначално човек е бил затворен в яйце. За да излезе от яйцето, той трябва да знае, как да постъпи. Който не знае изкуството да прояви живота си, той счупва яйцето. Който знае това изкуство, той разтваря яйцето. Разтварянето на яйцето наричат основен тон на живота. Който взима основния тон на живота правилно, той никога не боледува. Болестите показват, че човек не е взел правилно основния тон на живота.

Да познае човек себе си, да познае и ближния си, това значи, да се създадат условия един на друг, да се развиват физически, сърдечно а умствено. Новият живот носи условия за опознаване на хората. Опознаването започва с говор. Човекът, когото трябва да опознаеш, ще ти проговори. Дойде ли до този момент, всички възможности за човека ще се проявят. Душата му ще се разтвори той ще види, с какви възможности разполага на механическия, на органическия и на психическия свят. Всяка форма представя една възможност за човека. Като изучава тази форма, той се свързва с нея и придобива известно богатство. Който не разбира това, той мисли, че растенията нямат никаква разумност в себе си. Той се самозалъгва. Растенията са чувствителни и разумни. Забелязано е, че ако някой престъпник се доближи до едно дърво, то изсъхва. Ако праведният се допре до изсъхнало дърво, то оживява. Значи, когато се вършат престъпления, дърветата изсъхват; когато се вършат добри дела в света, изсъхналите дървета оживяват. Когато се вършат престъпления, хората умират; когато се вършат добри дела, хората се раждат. Някои мислят, че само хората са разумни същества. Всеки човек мисли добре само за себе си. Това е ограничено разбиране.

В древността живели трима учители, които се състезавали за една и съща мисия. За да се реши, кой от тримата трябва да изпълни дадената мисия, заставили ги да гласуват. Като прегледали бюлетините, намерили три различни имена – всеки гласувал за себе си.

При посрещането на един европейски цар били избрани 12 красиви моми, всяка от които носела по един букет цветя. Решено било, обаче, една от момите да поднесе букета на царя. Те трябвало да гласуват, да изберат една измежду тях, която да изпълни мисията. Като прегледали бюлетините, намерили 12 бюлетини с 12 различни имена. И тук вече момата гласувала за себе си.

Това е противоречие, което съществува навсякъде в живота. Как може да се разреши това противоречие? Противоречието ще се разреши, като дойдат 12 царе. Щом посрещнат 12 царе, всяка мома ще поднесе по един букет. В живота, когато момата се жени, този въпрос има друго разрешение. Момъкът, за когото момата се жени, е царят, когото посрещат. Момата е красивата девойка, която поднася на царя букет. От друга страна, новороденото дете е царят, който иде, а майката – момата, която поднася букета. За да не се създават противоречия в живота, човек трябва да има само една идея в ума си – царя, когото посрещат, и само едно чувство в сърцето си – царицата, която посрещат. Царят иде всякога със своята царица.

И тъй, от всички се изисква ново разбиране за живота и за любовта. Да обичаш някого, това значи, да слезеш на неговия уровен; да обичаш някого, това значи, да му занесеш от своите блага и да го научиш, как да ги употребява; да обичаш някого, това значи, да го приемеш в себе си и да го заведеш в своето отечество. Отечеството на човешката душа представя рая – мястото на всички възможности и блага, които човек някога е имал. Днес всеки човек се стреми да се върне в рая, отдето е излязъл. Между земята и рая има една тъмна зона, която човек неизбежно трябва да мине. За да я мине спокойно, нужна му е светлина, равна на светлината на 25 милиона свещи. Щом мине тъмната зона и влезе в Божествения свят, свещта не е нужна вече. В Божествения свят тя изглежда слаба, червена светлина, която едва мъждее. Тъмната зона се отличава и с голям студ. Температурата там е под 273°. За да мине през тази зона, човек трябва да има любов. Само любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона. Голяма е топлината на любовта. Тя преодолява и най-големия физически студ.

Не се минава лесно тъмната и студена зона. Съзнава ли това, или не, човек се държи здраво за земята. Той не иска да я напусне. Човек се държи за земята поради своя егоизъм. Двата полюса на земята – северният и южният, показват егоизма на мъжа и на жената. Северният полюс представя егоизма на мъжа, т. е. на ума, а южният – егоизма на жената, т. е. на сърцето. За да разберете, какво нещо е егоизмът на северния полюс, представете си, че всичкият лед от полюса е събран на едно място и образува ледена планина, висока две хиляди метра. Ако разхвърлите този лед по цялата земя, ще образувате леден пласт, дебел 40 метра. Какъвто е мъжкият егоизъм, такъв е и женският. Егоизмът не е нещастие за човека, но благо, което той трябва да знае, как да използва. Егоизмът е богатство, което мъжете и жените са събирали от излизането си от рая до днес. Като не са знаели, къде да го складират, те са го трупали на двата полюса – на северния и на южния.

Съвременните хора търсят начин да се освободят от егоизма. Как ще се освободят? Къде ще го турят? Ако го разпръснат по повърхността на земята, той ще унищожи живота, ще унищожи цялата култура. Ако го стопят, на земята ще стане такъв потоп, какъвто човечеството никога не е виждало. Единствената сила, която може правилно да се справи с егоизма, това е любовта. Тя ще го топи малко по малко, незабелязано. Следователно, не бързайте и вие да се освободите изведнъж от своя егоизъм. Ако го разпръснете по цялата земя, той ще спре еволюцията ви. Ако го разтопите изведнъж, той ще произведе голям потоп във вас, който ще ви удави. Оставете вашия егоизъм на мястото му, да чака идването на любовта. В ума на човека е събран мъжкият егоизъм, а в сърцето – женският. Като вижда опасността, която дебне човека, Бог вика при себе си първо жената и казва: „Сине мой, дай ми сърцето си !" Бог иска първо жената да отиде при Него, да се справи с нейния егоизъм, да го организира. След това Той ще повика мъжа. От хиляди години насам Бог топи женския егоизъм. Това е старата епоха. Новата епоха, която сега иде ще се занимава със стопяване и организиране на мъжкия егоизъм. Това е епохата на мъжа. Понеже жената се освобождава вече от своя егоизъм, тя ще помага на мъжа, и той да се освободи. Тази е причината, поради която мъжът търси любовта на жената. Понеже любовта носи топлина, тя ще стопи мъжкия егоизъм. Аз взимам думите „мъж и жена" в широк смисъл и казвам: Човешкото сърце трябва да помага на човешкия ум.

Човек крие в себе си големи дарби, способности и сили, но не ги съзнава. Щом не ги съзнава, той няма вяра в себе си. Като не вярва в себе си, човек живее в недействителен свят и мисли, че от него нищо не може да стане. То е все едно да наблюдавате земята през зимата и да мислите, че от нея нищо не може да излезе. Имайте малко търпение. След четири–пет месеца, когато слънчевата светлина и топлина се проявят по-силно, когато влагата се увеличи, вие ще видите, че много главички се подават от земята, и живот кипва навсякъде.

Сега, като изучавате живота на земята, виждате, че тя прави две главни движения: около слънцето и около себе си. От движението на земята около слънцето се образуват четирите годишни времена; от движението на земята около оста й се образуват ден и нощ. Като живее на земята, и човек минава през тези движения. От движението около себе си човек минава през радости и скърби. Радостта представя светлата страна на човешкия живот – деня; страданието представя тъмната страна на човешкия живот – нощта. Както денят в човешкия живот се сменя с нощта, така и радостта – със страданието. И обратно: страданието се сменя с радостта. Освен около себе си, човек се движи и около слънцето – около Бога. При това движение в него се създават четирите годишни времена.

Като ученици на Велика Школа, вашата задача е да изучавате земята, на която живеете, но същевременно трябва да изучавате и другите планети. Днес, със способностите и чувствата, които имате, можете да изучавате земята, но ще дойде ден, когато ще развиете своите вътрешни чувства и способности. Тогава ще можете по желание, да се пренасяте от една планета на друга. Като пътувате съзнателно от една планета на друга, вие ще можете да проследите пътя, по който сте минали. Ще видите, че и на другите планети има живот. И там има същества, които обработват своята почва, както правят хората на земята. Тогава обитателите на другите планети ще слизат на земята. Ако днес някое същество от другите планети слезе на земята, няма да му вярват, ще го наричат луд, лъжец и т. н. Ако някой се осмели да каже, че е слязъл от слънцето, никой няма да му повярва. Защо? Защото хората имат особено понятие за слънцето. Според мнозина слънцето е горящо тяло, с много висока температура.

Има едно особено слънце, на което всеки човек трябва да отиде. Жителите на това слънце подигат човешкия живот. Те са наречени братя на любовта. Когато слязат повече от тях, земята коренно ще се преобрази. Тогава всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички ще говорят на един общ език. Всички майки и бащи ще образуват една майка и един баща. Те ще излязат от главата на човека, но ще минат през очите му. Очите са единственото място, през което те могат да минат. Когато дойдат на земята, те ще внесат радост и веселие в човешката душа. Затова казва Псалмопевецът: „Когато видя Бога, душата ми ще се изпълни с радост".

Външната светлина, която виждаме, е резултат на мисълта на възвишените същества, които са над нас. Тя излиза от очите на тия същества. Животните възприемат оная светлина, която излиза от нас. Те не виждат нещата, както ние ги виждаме, понеже приемат светлина, която е минала през две гъсти среди, вследствие на което е претърпяла двойно пречупване. Човек представя известен инструмент; важно е, каква музика ще излезе от него. Мислите и чувствата представят музиката на човека. Каква ще бъде мисълта на човека, и каква светлина ще издава, това зависи от разположението му към братята на любовта, които идат отгоре. И като млади, и като стари, вие трябва да възприемате любовта, отдето да иде тя. Любовта е за всички хора, а не само за младите. Според мене, млад е онзи човек, който има градини, пълни с доброкачествени плодни дървета, и сам къса плодовете си. Не може ли всеки човек да има такива градини и всякога да бъде млад?

Новият живот, към който всички хора се стремят, води към Божествените градини и предлага на всички сами да късат от плодовете на техните дървета. В този смисъл, новият живот изисква млади, любещи хора. Сега и ние ви поканваме да излезете от стария живот и да влезете в Божествените градини на новия живот, сами да си откъснете от новите плодове. Времето помага за това, но и ние ще ви помогнем да влезете в тия градини и да си изберете от най-хубавите плодове. Всеки ще си избере по вкуса на своя ум и на своето сърце.

Бъдете готови сега да приемете благата, които вашите братя ви носят. От хиляди години насам човечеството очаква тия братя. Те идат вече. Ония, които не разбират смисъла на идването им, казват, че иде вече второто пришествие. Други пък го наричат край, свършване на света. Ония, които разбират нещата, казват, че иде „началото на новия живот".

12. август, 5 ч. с.

1939_08_12 Опознаване.pdf

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Езикътъ на любовьта".

Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2003

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Опознаване

Добрата молитва

“Духът Божи”

“В начало бе Словото”

Ще ви говоря тази сутрин върху опознаването. В опознаването има четири състояния, четири положения. Опознаване без съзнание не може да се прояви. Значи имаме четири състояния, през които човек минава: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Сега ще направя едно разграничение. Подсъзнанието е подобно на състоянието, когато детето е в утробата на майка си. Съзнанието е подобно на състоянието на дете, което е родено вече. Самосъзнанието е дете, което се изправило на краката си и ходи на училище да се учи. Свръхсъзнанието е състояние, в което човек служи на Бога. От тези четири състояния се ражда стремеж, от тях произтича животът. Сега аз говоря за един живот не на страдания и на изпитания, но за един организиран живот. Организираният живот е съчетание на мислите, чувствата и постъпките, в него има пълно единение. Съвременното човечество е вече минало двата етапа.

В първа глава на Битието е казано, че Бог е направил човека от пръст. Пръста показва едно бременно състояние. Първоначално човек не е съзнавал живота, той бил в положението на почвата, върху която ние сега живеем, в положението на камъните, на водата, която тече, на въдуха и след като Бог вдъхнал дихание на човека чрез носа, тогава идва съзнанието. Носът показва съзнанието на човека, устата му показва подсъзнанието, ушите му показват самосъзнанието, а очите му показват свръхсъзнанието. Тези четири състояния се обединяват чрез закона на Любовта. Когато човек стъпва на краката си вече, той трябва да съзнава онова положение, от което е изваден - първото положение. Второто положение е, когато ние срещаме животните. Животните представят съзнанието: рибите, птиците, млекопитающите.

Една малка бележка ще направя: тъй както са езиците на всички съвременни народи, те нямат точните думи, с които да си изразяват идеите.

Човекът сам представя самосъзнанието. Самосъзнанието се отличава с две качества. То носи в себе си радости и страдания. Страданията произтичат от онзи неестествен, неорганизиран живот. Радостта пък е онзи организиран живот. Значи организираният и неорганизираният живот се срещат в човека. Неорганизираният живот е в страданията, а организираният - в радостите. Великото, безпределното, Бог, като се е ограничил, е създал малките форми, докато настани хората. И с това се изгубва вечното. Когато хората се ограничават, раждат се страданията. Представете си сега, че вие идете от Париж, от местото на всичките удобства, а тук нямате такива удобства: нямате тези люлеещи легла, автомобили, хубави апартаменти. Тук апартаментите ви са със стени няколко милиметра дебели.

Опознаването носи една велика идея - възприемане на Любовта. В Любовта има няколко елемента: слизане и качване. Първо Любовта слиза. Само разумният човек, само Бог може да слиза в света. Само разумният, само Бог може да възлиза. Там, дето Бог може да слиза, и там, дето Бог може да възлиза, никой друг не може да слиза, никой друг не може да възлиза. Любовта се изразява чрез живота. Това че Бог е слезъл, показва живота, който имаме сега. Това е присътствието на Бога в нас. И понеже Той е слезъл от един възвишен свят, дошъл е в един свят, както вие сте дошли тук в планината. За да слезе в този свят, Той се е приспособил, за да намери едно малко место в нас, в което да се настани. Значи Бог се самоотрича от своята слава, величие, от всичко, което има и слиза да живее между своите деца. И ние може да кажем, че Бог живее както човек, както ние живеем. После пък ние ще отидем при Бога, ще живеем в Бога като човеци. Значи Бог живее в нас като човек, а ние живеем в Бога като човеци. Бог, който е слезъл у нас, носи всички свои благословения и търси начини да ни предаде своите благословения, за да не злоупотребим с всичко онова, което Той ще ни даде. Следователно чрез закона на страданията и радостите, Той е почнал да ни учи да оценяваме Неговите блага.

Страданието произтича от известно вътрешно пресилване. Ако претоварите стомаха си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате сърдцето си, вие ще имате страдания. Ако пресилвате ума си, ще имате потъмняване или неврастения. Всякога, когато човек се заеме да извърши нещо, за което не е готов, той страда. И всякога, когато се заеме да извърши нещо, което той знае, той се радва.

И тъй законът на Любовта, който сега влиза в света, ще преобрази света. Първоначално човек се е стремял да живее за себе си. Божествено качество е да живееш за себе си. И Бог не може да живее за другите. Да живееш за себе си, това е едно от най-великите качества. И Бог като няма за кого да живее, иска да живее за онези, които е създал. Ето защо Бог е започнал със самоограничението. Той се е радвал в органичението, че може да слезе, да опознае онези същества, които е създал. Но присътствието на Бога в малките същества е причинило техните страдания. Това ограничение е подобно на състоянието ви, когато се намирате пред някоя голяма планина, която хвърля сянка отгоре ви. Тя непременно ще ви причини известно страдание, понеже не може да имате такъв голям простор. Вие страдате от това, че Някой ви е засенчил. Децата страдат от майките си, които ги засенчват. Синовете страдат от бащите си, които ги засенчват. Слугите страдат от господарите си, които ги засенчват. Учениците страдат от учителите, които ги засенчват. Целият свят е пълен само с засенчване. И когато хората искат да се освободят от засенчването, изсичат горите. Когато хората искат да се освободят от засенчването на къщите, събарят ги. Следователно за бъдаще къщите ни трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Майките трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Бащите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Господарите и учителите трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Най-после и самите ученици трябва да бъдат прозрачни, да не засенчват никого. Прозрачността може да се образува само по закона на Любовта. Аз употребявам думата прозрачност в смисъл да няма никакво съпротивление в човешките мисли, в човешките чувства и в човешките постъпки.

Сега аз разглеждам живота от едно ново становище тъй, както днес може да се прояви. Ние живеем в един неоценен свят. Запример нито един от вас не е доволен от състоянието, в което се намира. Майката не е доволна от синовете и дъщерите си, понеже не я обичат тъй, както тя желае. И децата не са доволни от майка си и от баща си, защото не са такива, каквито те ги искат. Понякога бащата и майката стават капелмайстори. Децата трябва да пеят, а те не знаят още добре пеенето. Тогава майката е принудена да прави некаква забележка на децата си.

Сега ще ви задам въпроса: Как трябва човек да живее? Първоначално като човек ти се намираш затворен в яйце и трябва да знаеш, как да счупиш черупката. Който не знае, той счупва яйцето, а който знае, той разтваря яйцето. Следователно разтварянето на яйцето, това е основният тон на живота. Това наричат и в музиката основен тон. И тогава, който взима основния тон на живота правилно, той не боледува. Когато направите една погрешка, вие боледувате. Всяко боледуване показва, че вие не сте взели основния тон на живота.

Сега ние говорим за опознаването. Да опознаеш себе си или да опознаеш другите, това значи да дадеш на този, когото обичаш, всички условия да се прояви в умствено, сърдечно и физическо отношение. Това, което видехте тази сутрин на изгрява, това беше една художествена картина, която показваше какъв е бил света, когато вие сте били създавани. Сега пък времето показва, къде отивате, какво ще бъде бъдещето. Съвременните хора имат нужда от трансформиране на езиците, за да се разбират. В новия живот Бог ви дава вече условия да се опознаете. И първият процес на опознаването седи в това, че онзи, с когото трябва да се опознаете, той ще ви проговори. И тогава цялата природа представя съвокупност от всички елементи: като започнем от физическия свят, органическия и дойдем до човешкия. Туй показва възможностите за човешката душа, които предстоят в бъдеще да се прояват. Всека форма е възможност на душата да придобие известно богатство. Запример вие се намирате при едно дърво и мислите, че това дърво е неразумно. Не, това дърво е много чувствително. Много примери в живота потвърждават това. Ако един престъпник отиде при някое дърво, това дърво непременно ще умре, изсъхва. Има случаи, когато Някой праведен или светия отиде при някое сухо дърво, дървото оживява. Значи когато дърветата изсъхват, престъпления се вършат. Когато дърветата израсват, добро се върши в света. Когато хората умират, престъпления се вършат. Когато хората се раждат, добро се върши в света.

В един разказ от древността се разправя за трима учители, които се състезавали за една и съща мисия в света. За тази цял заставили и тримата да гласуват, да изберат едного между тях. След гласуването намерили три бюлетини, всеки гласувал за себе си. Случило се това, което е станало някога в миналия век при посрещането на един европейски крал. За тази цял били избрани дванадесет красиви моми, всека от които носела букет, но една от тях, трябвало да ги предаде на краля. Чрез гласуване трябвало да бъде избрана една от тях. Като гласували, намерили дванадесет различни бюлетини - всека гласувала за себе си. Сега как бихте разрешили вие тази мъчнотия? Трябваше да дойдат дванадесет крале, че всека една от тях да му поднесе букет. И понеже това противоречие е съществувало и съществува и до днес е така наредено, че за хората, които се женят, всеки мъж да бъде краля, когото посрещат, а жена му да бъде младата мома, която ще му предаде букета. Детето, което майката ражда, е кралят, който иде, а майката предава букета. Следователно за да няма противоречие в човешкия живот, за всеки даден случай, всеки човек трябва да има само една идея, която да посрещне като краля. Мисълта - това е синът, който трябва да се роди. Той е кралят, царят е Божественото, което трябва да дойде в човека. В сърдцето пък трябва да се роди само едно хубаво чувство, това е дъщерята. Дъщерята се ражда в сърдцето. Това е царицата, която трябва да дойде, това е княгинята, която трябва да дойде.

Та рекох, сега трябва да имате едно ново разбиране за Любовта. За да обичаш някого, ти трябва да слезеш на неговия уровен. За да обичаш някого, трябва да му занесеш от своите блага, които имаш, и да го научиш как да ги употребява. И най-после да обичаш някого това значи да го приемеш в себе си и да го заведеш на гости в своето отечество. Тогава всички вие се приготовлявате да отидете там, отдето сте излезли, т.е. да се върнете изново в рая, в райската градина на всичките възможности, на всичките блага, които сте имали. Между земята и рая, дето ще влезете, има една тъмна зона, за минаването на която трябва да имате една модерна запалена свещ, най-малко от 25 милиона свещи. Това е необходимо, за да минете тази зона. Като влезете в другия свят, в Божествения свят тази свещ ще представя една малка червена светлинка. Там тази светлина няма да бъде необходима. Тази зона се отличава не само със своята тъмнина, но тя е толкова студена, че всичко замръзва. Там студът е по-голям от 273 градуса. През тази зона само Любовта е в състояние да ви даде онази топлина, за да не изстинете.

А онова, което ви задържа още на земята, това е човешкият егоизъм. Двата полюса показват егоизъма на мъжете и жените. Северният полюс показва мъжкия егоизъм, който се състои от натрупани снегове и ледове. Южният полюс показва женският егоизъм. Значи има два вида егоизъм: егоизъм на ума и егоизъм на сърдцето. Аз мога да ви кажа, какво представя егоизъмът на северния полюс. Ако си представите всичкия събран лед на северния полюс разпръснат из цяла Европа, той би образувал една планина от две хиляди метра. Ако пък този лед се разпростре по цялата земя, тя би била покрита от един леден пласт, дебел 40 метра. Това е мъжкият егоизъм. Също толкова е и женският егоизъм, ледена планина две хиляди метра. Това не е нещастие. Това е едно благо. Изкуство е да знае човек как да използува това благо. Егоизъмът, това е богатството, което мъжете и жените са събрали от хиляди години на земята, след като са излезли от рая. Значи всичкото това богатство, складирано от хиляди години насам, е натрупано на северния и южния полюс. И хората понякога искат да премахнат този егоизъм. Опасна работа е да се премахне този егоизъм. Къде ще се тури този лед? Цялата земя ще се затрупа, цялата култура ще спре. Пък ако речем да го стопим ще стане цял потоп на земята. Единственото нещо, което може да се справи с този лед, това е любовта. Малко по малко постепенно тя ще го стопи.

Сега аз не искам от вас отведнаж да разтопите своя егоизъм. По никой начин не ви препоръчвам да разтопите вашия егоизъм, защото ще настане цял потоп. Ако пък речете да го разхвърлите у вас, цялата ви еволюция ще спре. Нека седи на своето место, където си е. А понеже умът и сърдцето представят двата полюса на вашия живот. В ума е събран всичкият егоизъм на мъжа, а в сърдцето всичкият егоизъм на жената. И Бог, който вижда опасността за човека, не казва: “Сине мой, дай ми ума си”, но казва: “Дай ми сърдцето си.” Бог иска сега жените да отидат при Него, да се справи с техния егоизъм, да го организира. И тъй от хиляди години насам се стопява егоизъмът на жената. Този егоизъм, който сега се завършва, е егоизъмът на жените. Новата епоха, която иде, започва с епохата на мъжа, да се организира мъжкия егоизъм. Понеже жените вече са освободени от своя егоизъм, те ще дойдат да помагат на мъжете да се освободят. Затова всеки мъж изисква жена му да го [обича], понеже тя ще даде тази топлина, която ще стопи егоизъмът му. Затова мъжът се нуждае от любовта на жената. Аз употребявам думите мъже и жени в много широк смисъл, не в този ограничен смисъл, както сега се разбира. С други думи казано, човешкото сърдце трябва да помага на човешкия ум. Това е жената, това е девата.

Та сега всички, които сте дошли тук, всички имате големи дарби, способности, сили вложени във вас, но още не ги съзнавате. Понякога вие се движите в един илюзорен свят, да мислите, че нищо няма у вас. Нали сте наблюдавали зимно време, като гледате земята, казвате, че нищо няма в нея, но пролетно време, щом дойде топлината, светлината, влагата, всичките цветя израстват. Сега ще направя едно сравнение. Едновременно в човека има две движения, както и земята. Земята има две важни движения: тя се върти около Слънцето, върти се и около себе си. От движението около Слънцето се образуват годишните времена. От движението около себе си се образуват ден и нощ. Радостта това е осветлената страна на вашия живот. Страданието, това е тъмната, неосветлената страна на вашия живот. И затова ние казваме, че когато радостта, осветлената страна се движи, ще дойде в областта на страданието. И страданието като се движи, ще дойде в областта на радостта. Трябва да знаете закона, че радостите и скърбите се сменят, понеже вашият живот се движи около себе си, движи се и около Бога.

Ето сегашните наблюдения показват, че Марс, който беше най-близо до земята, последните 15 години се е изменил. Астрономите са намерили, че инженерите на Марс са много по-напреднали отколкото тия на Земята. Там има такива грандиозни канали, каквито на земята няма. Там има два пъти повече обработена почва отколкото на Земята. Това са предположения. Като четете Сведенборга, виждате, че той ходил на Марс, на Юпитер, на Венера, на всичките планети и описва какъв е животът там. Това са човешките способности, човешките чувства, човешките сили, които могат да се събудят. Щом се събудят, с тях ще изучавате живота и на другите планети.

Дали това е вярно или не, един ден вие ще знаете положително. Представете си, че по някакъв начин ви упояват и вечер, както спите, ви пренасят от вашата стая в някоя друга къща. Вие се намирате в чудо, не знаете дали тази къща е ваша или не. Как е станало преместването не знаете. Но ако съзнателно ви преместват от една къща в друга, вие ще виждате пътя, по който сте минали. Един ден, когато израснете още повече, може би в далечното бъдеще, вие ще имате по един свободен билет за екскурзия и ще можете да ходите по която планета искате, както някои от вас, сте дошли от Париж в България. И тогава ще ходите по Марс, по Венера, дето искате. Един ден ще има посетители на земята и от другите планети, но днес още не могат. Ако сега слезе Някой от другите планети на земята и кажат, че са дошли от Юпитер, ще кажат, че са лъжци и измамници и ще ги турят в затвор като луди. Ако отидете в Париж и сте слезли от Слънцето, ще ви повярват ли? А човек трябва да отиде до Слънцето и да се върне. Има едно Слънце, на което човек трябва да отиде. Има едно Слънце, чийто жители, като дойдат у нас, те подигат човешкия живот. Те са братя на любовта, които сега слизат. Те идат, ние имаме изпратен авангард от тях. Когато те слезат на земята, цялата земя ще се преобрази, тогава всички хора ще говорят на един език. Всички хора ще се наричат братя и сестри. Всички майки и бащи ще образуват само един баща и една майка.

Сега вие ще запитате откъде ще дойдат. Отгоре ли? - Не. Те ще излязат от човешката глава, през там ще минат. Човешките очи ще бъдат вратата, през която те ще дойдат в света. Те са толкова фини, че през никое друго место освен очите няма да минат. През ушите няма да минат. Те трябва да дойдат през очите. И затова казва псалмопевецът: “Когато видя Господа, душата ми ще се изпълни с радост.” И онова, което сега вътрешно съзерцаваме, което виждаме, това е, което произвежда в нас радост. И това, което отпосле чувствуваме и виждаме, това произвежда радост.

Сега тази светлина, която ние виждаме, тя е излезла от очите на други. Ние схващаме светлината на онези, които седят по-горе от нас. Ние възприемаме тази светлина като външна. Светлината пък, която ние издаваме, животните я схващат като външна светлина. Животните не виждат нещата тъй както ние ги виждаме, понеже вече тя претърпява две пречупвания. Вие знаете, че когато светлината минава от по-редка в по-гъста среда, се пречупва. Щом турите една пръчка във водата, тя се показва пречупена. Това са подробности, обширни работи, технически работи, от които всинца не може да се ползувате. Запример вземете един цигулар, който е техник, майстор на цигулки. Той се интересува от какъв материал е направена. Като вземе цигулката в ръка, той ще я разглоби и пак ще я сглоби. Който се интересува от струните, той ще гледа струните на цигулката; който се интересува от лъка, ще гледа как е направен този лък. Обаче обикновените хора, които искат реалността, те искат да знаят какъв тон, каква музика може да излезе от цигулката.

Ние сме различни инструменти. Важно е сега, каква музика ще излезе от нас, какви мисли ще излязат от нас и какви чувства ще излязат от нас. Мисълта на човека зависи от онова предразположение, да възприеме тези братя, които идат отгоре - Братята на Любовта. И всички вие имате опитността, когато сте били млади, виждате един млад човек и го обикнете. Като остареете, както сега някои мислят, че са остарели, вече не виждате тази красота. Аз наричам млади хора ония, които имат градини, пълни с плодни дървета и сами късат плодовете от своите дървета. Стари хора са ония, които са минали през своите градини вече, те не живеят вече в градините си, понеже са консервирали вече своите плодове и се занимават със своите тенекии.

Сега ние вече сме се отегчили от консервите. Някои от тези консерви са развалени. В новия живот ние влизаме пак в Божествените градини и ядем от техните плодове. Сега ние всички ви поканваме да излезете от вашето положение, да влезете в Божествените градини и да си откъснете от новите плодове. Времето помага, и ние ще ви помогнем, като влезете в градините, да знаете как да си изберете от тези плодове. Всеки ще си избере според вкуса на своя ум, според вкуса на своето сърдце. Сега всички бъдете готови за онези блага, които ще ви донест вашите братя, които идат отгоре. От хиляди години насам цялото човечество ги очаква и те ще дойдат. Това го наричат: “второто пришедствие”, но ония, които не го разбират. Това го наричат: “свършване на света”, но ония които не го разбират. А ние го наричаме: “начало на новия живот”.

Отче наш

Беседа държана от Учителя

пред палатката му в 6 ч. с.

12 август 1939г. събота

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...