44. Не един, не два, а четири проблемни в един клас

[Ани]

44. НЕ ЕДИН, HE ДВА, А ЧЕТИРИ ПРОБЛЕМНИ

В ЕДИН КЛАС ...

сряда, 8 юни 2016 г.

„Проблемни”? Да, аз и други трима, създадохме проблем на училището си. Когато бях в осми клас, се оказа, че четири деца от религиозни семейства сме в една и съща паралелка.

Нарочно казах „проблемни”, а не „набожни”! „Набожни” ми звучи подигравчийски!.... Искаха да ни унизят с това определение, да ни се присмеят!

В училище „Димчо Дебелянов”, бях в един клас с Радка Добрева, дъщерята на Димитър Добрев, и с моите двама братовчеди - Петко Иванов и Петко Тодоров.

Когато наближи момента да ни избират в комсомолската организация, изведнъж училищното ръководство се изправи пред явен проблем. От една страна, ние бяхме отличници, с които училището би трябвало да се гордее, от друга страна — и четиримата бяхме религиозни!

Последното бе в противоречие с устава на ДКМС, и с наредбите в тогавашната образователна система! И един ден, дружинната ръководителка реши да застане очи в очи с проблема на училището, тоест, с нас четиримата. Извика ни в стаята си. И започна направо, и по същество. Каза ни: „Как може вие, възпитани и интелигентни деца, с интереси към наука и изкуство, да вярвате в измислици? Че те, поповете, си ги съчиняват тези неща, и само старите хора им вярват! Не разбирате ли, че на църква ходят само глупави~е хора? Ние тук, в училище се чудим как да ви отворим очите, и да ви спасим от тази заблуда!.....”

Спогледахме се! Тя говореше за църква, а нито един от нас не ходеше на църква, каквато тя имаше в представите си. Единият от братовчедите ми направи опит да й го каже: „Другарко, ние не ходим на църква!....” Но дружинната, не прие сериозно думите му. Тя вероятно си помисли, че той го казва за оправдание, и не му повярва. Погледна го само, и продължи. Явно се бе подготвила да ни държи атеистична лекция: „Вижте, особено това с иконите... да не мислите, че са нещо повече от рисунки? Защо им се кланяте? Смешно е да сте толкова наивни!...” Тогава другият ми братовчед се опита да й обясни: „Ние, другарко не ходим на църква. Моят баща е бил в Евангелската църква, но са го отлъчили.” Включих се и аз: „И моят баща е бил отлъчен.” Петко Тодоров и той каза: „И моят баща е отлъчен.” А Радка направо декларира: „А моят баща, никога не е влизал в църква!”

Дружинната се стъписа! Не знаеше какво да каже. Това тя не бе очаквала, и нямаше подготвен ход.

Тогава аз, понеже обичам да се обяснявам, реших да й помогна, за да ни разбере: „Другарко, ние не ходим нито в православната църква, нито в евангелската църква. Ние ходим в салона. На това място се четат лекции.....” Но тя и на мен не повярва: „Е, не е църква, но нали по стените

има икони? Нали се молите?....” Погледнах я доста ядосано, но й казах все пак кротко и с уважение: „Не, там няма икони. На стените има картини. Например, има две картини на художника Генчо Алексиев, едната е жълт нарцис, който излъчва светлина, а на другата са изобразени латинки в една цветна градина. Това са акварели. На стената в салона са и портретите на Боян Боев. и на полковник Минчо Сотиров, същият, който е подарил салона. Има и една голяма картина на звезда с пет лъча, и на нея пише Мъдрост, Истина, Любов, Правда и Добро.... Искам да ви уверя, че салона въобще не е църква.”

Това за картините, и за звездата с пет лъча, съвсем обърка горката ни дружинна! С положителност, тя не бе чувала нищо за набожни хора, които ходят в салон без икони. И за последно, тя реши да ни заплаши: „В комсомола не се приемат ученици, които вярват в Бог, и ако не се откажете от религията, ще останете вън от комсомола. Комсомолската организация няма да ви допусне в своите редици. Помислете си....” Така срещата ни с нея приключи.

След един месец приеха всички осмокласници в ДКМС, освен нас четиримата. Мислех, че са ни оставили на мира. Ние учехме добре, и не пречихме на никого. Не говорихме със съучениците си на теми, свързани с Братството.

Имаше обаче един случай, от който разбрах че все още искат да променят мисленето ни. Един ден учителката по литература, написа на дъската известната фраза на Карл Маркс: „Религията е опиум за народите.” Поиска от нас да направим граматически разбор, и тенденциозно вдигна Радка Добрева да намери сказуемото, подлога, и т.н. Радка направи това. Преди да си седне, обаче, учителката я запита: „Радке, ти съгласна ли си с тази мисъл?.....” Радка замълча. Аз седях на чина точно зад гърба й. Чаках

я да каже нещо, и се чудех защо мълчи. Радка бе онемяла. Почнах да я мушкам отзад с един молив, и да й шептя: „Кажи „не”, каже „не”....” Но Радка мъдро мълчеше. Не искаше да влезе в конфликт с учителката. Тя така и не отговори на въпроса, и си седна...

Провокацията на другарката по литература ми подсказа, че и тук не ни харесват много, въпреки че учим добре. През същата година, се случи още нещо. Аз самата дадох повод за наказание, и не ми простиха. Наказаха ме. Един ден в началото на час по химия, другарката Станчева забеляза доста боклук в стаята. Попита за дежурните. Едната бях аз. Нареди ми, доста заповеднически и грубо, да донеса метла и да почистя.

Излязох от стаята, но гордостта ми не позволи да се върна с метла там, и да чистя боклук, който не съм направила аз! Не влязох в стаята до края на часа, и с това показах неподчинение. Още на другия ден учителите се събраха, обсъдиха постъпката ми, и ми намалиха поведението с една единица. Това бе сериозно наказание! Постъпиха доста сурово. Към друг не биха постъпили така. Биха процедирали по установения ред. При каквато и да е простъпка първо се наказва с мъмрене. Но аз не получих мъмрене. Мисля, че причината не бе само моят тинейджърски бунт. Не им се искаше да ми простят, че съм религиозна, а се държа гордо.

Хубавото бе, че аз не преживявах дълбоко подобни ситуации!

Не се стресирах!

И вегетарианството ми създаваше понякога повод за подигравки. Но приемах това леко. Даже ми беше смешно, че изреждаха дълго: „А пиле ядеш ли? А риба ядеш ли? А миди ядеш ли?....” Беше им чудно, а на мен беше повече забавно, отколкото обидно.

В крайна сметка, четиримата завършихме прогимназия с отличен успех, но без комсомолски книжки. Пръснахме се из различни училища.

Радка отиде в реалната гимназия. Петко Тодоров влезе в Химическия техникум, Петко Иванов - в Механотехникума, а аз бях приета в Музикалното училище. Скоро след това по някакъв начин, тихомълком, без много шум, всеки бе „направен” член на комсомола. Помня, че в девети клас, по време на едно междучасие ми дадоха да прочета устава на комсомола. Още тогава един мой съученик докато си ядеше кифлата ме препита, и на другия ден ми дадоха книжка. Разбира се, с нареждане да си плащам членския внос редовно.

Аз си бях същата Милка. Мислех по същия начин, както и преди да вляза в комсомола. Дадоха ми комсомолска книжка, защото бе важно за тях....

Ето така се оказахме и четиримата проблемни в редиците на комсомола. Приеха ни като на шега. И мен ме приеха. Такава каквато си бях. Горда, набожна, и проблемна.....

Публикувано от Milka Kraleva в 14:07:00