Jump to content

Списание "Житно зърно" 1999 - бр,1


Recommended Posts

сп. Житно зърно, бр. 1 1999

Житното зърно - беседа от Учителя, резюме

Учителят, Братството, Школата - Георги Стойчев

Антиминсът

Празниците на природата

Ден на равноденствието - Учителя Петър Дънов

Келтските празници - Данън Пери, Ян Търнбул

Декемврийското пълнолуние, зимното слънцестоене и галактическият център

Светлината лекарство на бъдещето

Сфера на Уран - Георги Радев

Човекът - Д-р Светла Балтова

Единството - Борис Николов

Една история за дивите гъски

Живата земя - Джордж Тривелиън

Учителят Петър Дънов "Ето човекът"

Руперт Шелдрейк "Повторното раждане на природата"

Джеймс Лавлок "Живата земя"

Приказка за щастието

Link to comment
Share on other sites

Житното зърно

"Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод." Евангелие от Йоан, 12;24

Житното зърно е емблемата на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Природата. Ако вие можехте да разгърнете листа на житното зърно, да проследите неговата история, щяхте да разберете напълно историята на човешката душа. Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа. Може би за вас житното зърно представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена - 1/16 - хилядна част от килограма; на колко бихте изчислили неговата цена, когато един килограм струва един грош? Обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи. Вие не знаете неговия произход. Хората не го оценяват, кокошките също, никой не го оценява. Но то е една велика загадка в света.

Какво се крие в това житно зърно? То е емблема на живота. Когато го посеем, то ни показва накъде трябва да се стремим - към Онзи, от когото сме излезли - към Бога; че, за да се стремим към Бога, трябва да се разклоним, да зацъфтим, да вържем храна за света, т.е. "да помагате и да се жертвате за своите ближни, както аз правя". Христос казва: "Аз съм живият хляб, слязъл от Небето". А хлябът от какво става? От житното зърно.

120px-Viewer1.png

Има един закон: Когато и истината се яви в света, тя няма да се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха. Затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма. Тази е причината, дето хората не могат да проумеят Истината. Такива са законите на този свят.

Но нека се обърнем към историята на житното зърно. Когато го посеят в земята, какво бихте казали вие, ако бяхте на негово място? "Свърши се с нас, изчезна нашият живот, изгни!" Но в житното зърно има повече вяра, отколкото у нас. Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появят, казва си: "Аз няма да умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други"; и в него се заражда енергия, и то почва да се стреми към Слънцето. Завързва, узрява. Но хората не го оставят, вземат сърп и го изрязват. Неговите страдания не се свършват тук; след като го ожънат, стягат го в снопи, после го бодват с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат, едно връз друго, на големи като планини купи. След това прекарват над него коне и дикани. Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? Като минат диканята и копитата на коня над житното зърно, събират го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, слагат го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка, да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на негово място, какво бихте казали? "И това било живот и свят, които Господ е създал!" Но житното зърно има велико търпение. Изваждат го от воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се жената със своето сито, пресява го, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на негово място, ще кажете: "Нашите страдания се свършиха вече!" - Не! Като втаса хлябът, хайде в пещта, и като го извадят, виждаме хубавите самуни. - "Най-сетне нашите страдания се свършиха!" - Но като мине малко време, почват да чупят тия хубави самуни и да ядат. Житното зърно по такъв начин влиза в стомаха, образуват се сокове, които отиват в нашия мозък, и какво става? В нашия ум се образуват велики мисли, в нашето сърце - нови желания. Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, в лъка на цигуларя. Ето това дава житното зърно. И ако то не беше прекарало този процес на развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата, защото житното зърно ни дава сили да гледаме и да виждаме.

Христос казва: "Аз съм жив хляб." А, за да бъде човек жив, трябва да бъде в общение със своята среда, да се впусне в нея да помага и да му помагат. Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва да се жертваме по същия начин. И жертвоприношението не е толкова тежко.

Христос казва, че ако житното зърно, паднало на земята, не умре, остава само на този свят. Какво нещо е самотията в живота? Самотията е най - тежкото страдание, което може да изпита човек. Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат да живеят сами за себе си. Всякога злото се ражда от това желание – да бъдем сами и да станем център на света. А в божествените закони това нещо е немислимо. В света можем да бъдем щастливи само когато живеем за Господа. И трябва да живеем за Него. Обяснение на това намираме и в самата природа. Когато Слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото всички обича; то е внимателно към всички същества, от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него. От там иде тази енергия, която ви възкресява и въздига. Но, казва ли ни Слънцето, че трябва да влезем в него? То ни казва само да се възползваме от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва да пръскаме светлина и просвещение на окръжаващите ни.

Не трябва да мислим за бъдещето, а да използваме всички блага, които ни дава днешния ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага. Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите. Няма защо да мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва да бъдем спокойни: има известни закони, които регулират отношенията на хората. Че може някой да направи пакост, това не е никак произволно, то ще стане по самия закон. Всяко нещастие обаче ще ви донесе благословение, всяка мъчнотия ще разкрие за вас нов хоризонт. Това можете да проверите всякога и за това не трябва да се безпокоите за нещастията, които може да ви се случат.

Някои ме питат, какво ще стане с България. Ние не седнем да мислим разумно върху законите, които регулират живота, а търсим виновните. Кой е виновен? Виновен е индивидуалният живот на човека. Когато човек иска да стане цар на хората, той е виновен. И онзи, който иска да свали един цар, и той е виновен. Не казвам, че човек не трябва да желае да стане цар, или царица, но кому? На себе си, на своя ум, на своето сърце, на своята воля. Как са вашите поданици - вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в себе си? Вие първи дайте образец на света! Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: "Не крадете!", а сам крада; казвам: "Не лъжете!", а сам лъжа? "Какво ще стане с България?" Аз ви питам: Какво ще стане с вас? Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а вие питате, какво ще стане с България. България - това сте вие! Трябва да се молите, да ви помогне Господ да изпъдите този неканен гост из вас, да запазите своята собственост - своя ум и своето сърце.

Дяволът е виновен за тия страдания. Но не трябва да му се сърдите. Аз го похвалявам само в едно нещо - че е много работлив, не се обезсърчава; ако го изпъдите из едната врата, влиза през другата, ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти. Ето една отлична и насърчителна негова черта. Господ казва: Вземете пример от него; той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца; като ви лъже, лъже; най-сетне, вие ще кажете: "Научихме твоите лъжи, не можеш ни излъга вече!"

За да обичаме Бога, трябва да сме готови да се жертваме, както Бог се жертвува за нас. За да го познаете, вие казвате: "Господи, дай това, което ни трябва!" "Дай, дай, дай!" - ето какъв зов се носи от единия до другия край на света. А нам ни трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър. Ние сме изоставили развитието на своето сърце и значи трябва да се върнем към този основен принцип - да развием и облагородим сърцето си. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето. Всеки от нас трябва да попита своето сърце какво то желае. Нашето сърце се е покварило по наша вина; ние сме го карали много пъти, като слугините – да лъже, да мисли зло и т.н. Господ казва в Писанието: "Сине мой, дай ми сърцето си!" Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да Му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Ще кажете: "Как?" По същия начин, както отваряме прозореца, да влезе светлина в нашата стая. В онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза.

Христос казва: "Аз съм жив хляб и който ме яде, ще има живот вечен." За да можем да разберем думите Христови, трябва да се очистим: да очистим зрението, да очистим ума си. Нашият ум е едно прекрасно оръдие, когато знаем как да го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем да си служим с него. Някои хора казват: "Ние трябва да мислим и да критикуваме", защото науката без критика не можела. Да критикувате, но как? Критика като хирургията – да изрязвате болно място от човешкото тяло – разбирам, тя е полезна, но да изрязвате здраво място, не разбирам. Наука – да, но за да се научим, непременно трябва да се проникнем от закона за добродетелта и любовта.

Когато ви говоря за любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие. Човек, който иска да люби, трябва да опита най-големи страдания в света. Който не е страдал, той не може да изпита този божествен принцип на Любовта.

Ще кажете: "Как можем да приложим това учение в света?" Не се изисква от нас ние да оправим света. Светът е оправен, в него няма анормалности, всичко върви по определен ред; събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо да обръщаме туй течение. Но едно е необходимо - индивидуалното изправление на личността, била тя мъж, или жена. Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по себе си. Какъвто е квасът, такова ще бъде и заквасеното. Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за да се осъществи той. И както една какавида се подема и се образува по-нататък пеперуда, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре. Преобразуванието трябва да стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила. Тогава ние ще дойдем в съприкосновение с ония по-висши, напреднали същества, които наричаме светии. Като влезем във връзка с тях, нашият ум ще се просвети, както учениците се просветяват между своите учители. Светиите са учители на човечеството, те учат света как трябва да се живее и ние всинца трябва да се ръководим от тях. Вие ще кажете: "Къде са тия учители, на кое място са? Ние виждаме образите им в черква". Всяко нещо си има сянката и по нея ние можем да намерим предмета. Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи също; ако искате да разберете същността, трябва да вървите по закона - от сърцето нагоре, към вашия ум, да мислите за Бога. Бог работи в нашите умове. Разположението, което имате всеки ден, се дължи Нему. Както Слънцето ни разполага добре всеки ден, когато изгрее, така и щастливите минути в живота се дължат на това вътрешно Слънце, което ни е огряло.

А когато почнете да страдате, казвайте: "Още не съм минал през целия процес на житното зърно". И когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят, и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както Слънцето съживява посятото житно зърно.

Беседа, държана от Учителя на 23 март 1914 г.

Резюме

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...