Всемирна летопис, год. 2, брой 05

[Ани]

Списанието в PDF

Година 2, Брой 5

(юни 1922 г.)

1. Да се самоосъзнаем! Нашите длъжности. — Положението на българския народ.

2. Нова Естетика. Под небето на Бенгалия. Стихове от Рабиндранат Тагор. Моята песен. Към четеца. Посещение на Духа.

3. Анни Безант. Идеалът на богомъдрието (лекция).

4. Боян Боев. Изследванията на Райхенбаха (с илюстрация).

5. И. Т. - Рабиндранат Тагор (личност - творчество) с последната му фотографическа снимка. (Бележка: тъй като снимката е доста неясна, в текста е поставена друга снимка, а снимката от списанието, може да се види в приложения PDF)

6. Д-р Отто Хартман. Чуване цветове и виждане тонове. Прев. от немски Л. Р.

7. Камил Фламарион. Смъртта и нейната тайнственост (по случай най-новото му съчинение под същото заглавие), с портрета му.

8. Пр. Мълфор. Мистерията на съня или двойното ни съществуване.

9. Окултна хигиена и медицина. Райнхолд Герлинг: Психическото въздействие като терапевтическо средство.

10. К. А. Либре. Астрология.

11. Духовна опитност: I. Излъчване. Спящият вижда тялото си. II. Явяване на умрял. Ясновидки сън. III. Явяване на умиращ. IV. Сън и действителности. V. И животните предсказват събитията. VI. Предупредителен сън.

12. Книжнина.

13. Разни вести.

14. Съобщения на кориците (може да се прочете от поставения PDF)

[Ани]

ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Нашита длъжности —

Положението на българския народ

Народите продължават да воюват помежду си, на бойното и икономическото поле, кръвта още се лее, по-силните потискат по слабите. Няма нито правда, нито пощада. Всички пъшкат под общия гнет и никой не се вразумява. Една неудържима стихия тласка човечеството към гибел, от която не могат да се спасят и тия, които се смятат силни. Бъдещето на всички е застрашено. Всеки отделен народ преживява най-тежки вътрешни кризи. И българският народ не прави изключение. Утрешният ден е пълен с изненади за ония, които поставят всичко на карта и не държат сметка за строгата последователност на събитията. Даже опустошителните градушки в България не са в състояние да стреснат ръководните кръгове, за да помислят върху дълбоките причини на създаденото положение и да потърсят най-разумния модус за изход от него. Едно общо умопомрачение е обхванало всички— управници и управлявани — за да се заслепят и да не виждат пътя, по който трябва да вървят.

Крайно време е да се самоосъзнаем! Нека вникнем в законите, които регулират живота и развитието на човека! Нека изучим основите, върху който почива тоя живот! Нека четем внимателно и смислено живата, божествената книга на природата, която е отворена пред нас, и нека я проучим във всичките нейни сили и прояви — само тогава ние ще турим пръста си на раната, ще узнаем истинските причини на болестта, ще поставим правилна диагноза и ще подобрим положението си. И колко е лесна тая задача за разрешение! Колко е леко бремето на Христа, което носи на всички човешки същества истинска благодат, щастие и спасение, стига само да има всеки добро желание и искрена готовност да разбере дълбокия смисъл на неговото учение и да го приложи в живота си! И чудно е, наистина, как отделните личности, в своята слепота, избягват да се проникнат от светлината на това велико учение, тънат в ужасния мрак на двойното невежество, понеже не знаят, че не знаят, и се тласкат в страшната неизвестност, подбуждани само от своите преходни егоистични интереси, криви разбирания и заблуждения!

Първата повелителна наша длъжност е: да познаем себе си. А от това следва, да познаем Бога, който живее в нас. Щом познаем тоя, живия Господ, ние ще Го възлюбим с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. А ако ние възлюбим Бога, ще възлюбим и ония, които той люби — нашите ближни, и тогава ще съзнаем, че всички хора на земята са братя, който трябва да живеят по братски, да работят задружно и си помагат взаимно, понеже няма нужда да се борят, за да делят земята, която е създадена като наследие на човечеството, за да се ползват всички еднакво от благата, които тя дава. Неизбежна, естествена последица от братството е, равенството, между всички. Да съградим, прочее, живота на отделния индивид, дома, обществото, народа и човечеството върху познанието на истината за произхода и развитието на човека и върху принципа на божествената любов!

И тъй, що е човек? Според данните на окултната наука, произходът на човешкото същество се губи в тайната на далечните епохи, и съвременните хора едва сега, чрез опитни изследвания и по ясновидски начин, се добират до повърхното разкритие на тая тайна. Нито геологическите теории за появата и еволюцията на живота върху земята, нито космогоническите хипотези за формацията на слънчевата система могат да ни дадат ония знания и осветления, които се съдържат в окултната наука, изучавана непосредствено от вдъхновеното слово на Великите Учители. Според нея, за да се знае раждането и съществото на човека в първоначалната му форма, трябва да се изучи неговото отечество — земята в нейните предшестващи фази. А това значи да се изследва, как се е образувала тя като част от нашата слънчева система и в какви съотношения се е намирала с другите планети от същата система. Учителите казват, че между планетите, включително слънцето и земята, е имало в първичната епоха пряко съобщение, тъй като т са били близко една до друга. Но отпосле е настанала дисхармония между тях и прякото съобщение се прекъснало. Слънцето показва, какъв е бил човекът в първоначалното си състояние. А според общопознатата теория, сега човекът е един комплекс от тяло, душа и дух, които взаимно се свързват, проникват и сливат: първото е само неговата видима, физическа форма, втората е неговата нематериална субстанция (седалище и орган на духа, а третият — неговата божествена същина (есенция)¹). Физическата форма на човека, която е временна и преходна, се състои от ония прости елементи, които са достъпни за химическо изследване. Материята, от която тялото се състои, може да се разложи на съставните си елементи и ще се констатира, според окултната химия, че тя е един агрегат от постоянно и невъобразимо движещи се сложни мехурчета всред един всемирен флуид (коилон) с огромна енергия. Тази дефиниция се отнася еднакво за материята изобщо, на всеки жив организъм, защото тя е единна за всички организми. Но в тая материя действат такива невидими и неизчерпаеми сили, че човешкото същество, изучено всестранно, представлява от себе си една неизследима бездна, цел свят, цяла вселена. То е олицетворение на макрокосмоса, с всичките негози форми, органи и сили, според израза на Хермеса върху изумрудената му таблица: „каквото е горе, това е и долу“. Бог е от- разен в човека. Човекът е жива математика, защото всичките числа — от единицата до десет, — в своите най-разнообразни комбинации се съдържат в неговата форма; човекът е жива геометрия, защото всичките фигури от линията и триъгълника до кръга са начертани върху него, и всичките измерения — от точката до последното измерение — се изразяват последователно в него, при съвършенството му ; човекът е жива физика, защото всичките движения и сили, включително електричеството и магнетизмът, се проявяват в него ; човекът е жива химия, защото всичките елементи, начиная от общия, се намират в него, и всичките им съединения стават в него; човекът е жива астрология, защото като в една слънчева система, в него се констатират същите физиологически функции, както и във всичките небесни светове и пр. и пр. — с една реч, човекът е, по форма, съдържание и смисъл, жив израз на цялата наука за природата, той е и живото изкуство, основано на формата, цвета и звука (жива архитектура, пластика, живопис, музика, поезия и пр.). Ето защо е писано, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога.

Тоя къс очерк на човешкото същество явно показва, че развитието на човека, като отделна и социална единица, е подчинено на същите закони, които насочват и поддържат живота в природата. Да изучим тия незиблеми закони и да се съобразим с тях в цялата своя съзнателна, лична и обществена дейност — в това се състои изкуството да живеем. Да изпълняваме волята на Бога, значи да си устроим един напълно хармоничен живот, основан на истинското знание и на божествената любов, като отделни личности и като членове на обществото. И ако всеки от нас и всички сторим това, може ли да се желае по-голямо щастие на земята за хората, обществата и народите? Едно човечество от истински братя, това е върховният идеал на земята! Не е ли казал Христос: „аз съм вашия Учител, а вие всинца сте братя“? Нека всеки ден, всеки час и минута се стремим да вършим всичко, за да приложим това негово учение!

Да почнем от тялото. Понеже то е жилище и инструмент на душата и духа, нека го направим напълно годно да изпълни тая своя роля. За тая цел трябва да манипулираме с него тъй изкусно, че и като жилище, и като оръдие, да реализира най-благоприятните условия за развитието на душата и усъвършенстването на духа. На първо място, ние трябва да даваме на тялото най-добрата храна. А най-добрата храна е естествената, по качество и по количество. Стомахът, като орган на тялото ни, е чуден работник и когато действа и когато почива. Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползва всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка, дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие — всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини — което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането й в хороскопа с други планети — то трябва да се въздейства, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека — това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид — праната — в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всека органическа храна съдържа, напротив, отрова в по- голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване и нормално развитие на целия ни организъм.

Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система. Жизнената енергия, която иде от слънцето върху всички творения на земята, прониква през нашите невидими тела и се натрупва в нашия етерен двойник, от който се разпространява чрез нервите из цялото тяло. Нека приемаме, прочее, от слънцето, през най-благоприятните годишни времена, колкото се може повече прана, за да укрепва и се развива правилно нашият организъм. Нека поглъщаме повече сили от неизчерпаемия склад на всемирния магнетизъм, нека ги разпределяме равномерно в нас и нека ги обменяме съразмерно с електричеството в нашето тяло. Тая храна е също така естествена и необходима за здравето ни. Към нея трябва да се прибави още и дълбокото и ритмично дишане за развиване и уякване на белите дробове в свръзка с окултните физически упражнения (прави и в евритмични движения). Ако някои считат дълбокото дишане за универсален цяр против всички болести, то a fortiori (дори още повече) трябва да се практикува като предпазително средство против всяко заболяване на човешкото тяло.

Но има и друга храна, твърде съществена за човешкия организъм. Тя е духовната. Кой не знае от лична опитност, че добрите мисли и благородните чувства създават винаги добро душевно разположение и радостно настроение, което влияе толкова благотворно върху здравето на човека? При такива условия, които гарантират душевен мир, всичките органи на човека функционират правилно: делата храносмилателна система във връзка с делата нервна, дихателна и мускулна системи действат в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, по и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т. е на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всека чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не до- пуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им и, ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става“, казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото обобщение, обаче, с Учителите и ползването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе си да дисциплинира мислите, чувствата, желанията и действията си и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа.

Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се по- сочат великите закони на неговото развитие.

Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т. е. равновесието и хармонията на силите, които действат в човешкия организъм, ще създадем условията за духовното си развитие. Това последното се стимулира от взаимодействието на трите закони: за мъдростта, вярата и любовта.

Божествената мъдрост, която е израз на безкрайното съзнание или свръхсъзнанието, ни дава онази сила, която ни е необходима, за да разбираме всички неща. Когато говорим за Бога, ние схващаме висшата мъдрост, проявена в неговите творения. Първото мерило, следователно, е божествената мъдрост. Ние трябва да бъдем постоянно в свръзка с нея. А това значи, да има пълно единение между нашето подсъзнание, самосъзнание и свръхсъзнание. Инструментът на всичките токове на съзнанието отвътре и отвън е нашият мозък. Той е предавателната и приемателна станция на всека мисъл. Чрез всека форма на мисълта ние възприемаме вибрациите на външния свят. И всички знания за последния се складират в нашия вътрешен свят. Ние трябва да притежаваме тия знания през нашия земен живот, защото те са условие за повдигането ни. Земята е училище, което трябва да свършим с отличен успех.

Но външният свят е вътрешният свят. Бог, проявен в живата природа, е в нас и ние сме в него. Божествената мъдрост е във всекиго от нас, само че на разни степени на развитие. За да я развиваме все повече и по вече, трябва ни вяра. Вярата в силата на доброто насочва хората в правия път: тя ги умъдрява. Да вярваш в доброто и да превръщаш винаги злото в добро, това значи, твърдо и непоколебимо да вярваш в Бога, който обръща всичко на добро. С вярата си, следователно, способстваме за развитието на нашия ум и за облагородяването на нашето сърце. Отпадането от вярата е скъсване връзката между божествената мъдрост и божествената любов.

Любовта е най-великият закон на живота. „Бог е любов“, казва еванг. Йоан. Любовта е създала човешкото сърце. Любовта е мерната на всички неща в света. Светът е основан върху любовта. В нея няма никакво изключение: „слънцето свети и на добрите, и на злите“. В божествения свят на любовта няма никаква дисхармония. Ако ние любим Бога, както Той ни люби, ние любим всички негови живи творения, защото във всяко от тях живее Бог. А Бог се изявява само на тия, които любят. Любовта трябва да се въплъти в нашия живот. Когато стане това, Христос ще заживее в нас. Защото неговото учение е учение на любовта. Той казва: „любете се един другиго“ и „любете враговете си“. Първото от тия две правила означава, да пожертваш всичко за брата си, за ближния, а второто означава, че се изключва всяко насилие, всяко отмъщение, всека съпротива на злото. Истинско геройство е да любиш врага си! „Любовта всичко претърпява, на всичко хваща вяра и на всичко се надее“, казва Павел. В нея няма нито лъжа, нито измама, нито завист, нито омраза, нито гордост. Любовта е връзката на съвършенството. Само любовта е силата, която спасява. Само любовта е, която вдъхновява хората към велики подвизи. Само любовта е, която крепи и поддържа майката в нейните мъки при раждането и в безкористното отглеждане на рожбата си, само любовта е, която свързва за винаги две сърца, двама братя, двама приятели, само любов- то е, която обединява Учителя и учениците. Законът, който изменя и възражда всичко в света, е законът за любовта. Любовта, изразена като стремеж, чувство, сила и принцип —това са стадиите на най-великата проява на човешката душа!

От всичко казано до тука лесно е да се заключи, че истинският, смисленият живот се съдържа само в прилагането на трите тия закони: за мъдростта, вярата и любовта. Да живееш хармонично, значи да живееш в тия три закони. Умът и сърцето, свързани чрез вярата, трябва да работят заедно. В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство.

Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към само- познание и самоусъвършенстване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на гореспоменатите три закони, ако. с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua non за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си — чрез добри мисли, добри чувства и добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се проявят във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобилни по сърце — ето великата вътрешна реформа,, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с. нас!

*

_____________________________________________

1) Виж подробно по тоя предмет в кн. X, год. I на Всемирна летопис.

[Ани]

НОВА ЕСТЕТИКА

Под небето на Бенгалия

Стихове от Рабиндранат Тагор

МОЯТА ПЕСЕН ¹)

Песента, която пея, сине мой,

музиката си около теб разлива,

в своите обятья за да те обвива

с нежните ръце на любовта.

Седнала при тебе тя, кога си сам,

на ухото ти ще чуеш да говори,

но и всред тълпата тя ще ти разтвори

дивният простор на самота.

Песента ми е за твоя сладък блян

две крила големи, най-могъщи, леки,

с тях сърцето ти ще полети навеки

към предели на незнаен свят.

С песента ми — в твоята зеница лъч —

ще назърнеш ти в сърцето на нещата,

и когато аз замина от земята,

ще звучи тя в твоето сърце.

КЪМ ЧЕТЕЦА ²)

Кой ли ще бъдеш ти, четецо

на моите поеми невга,

от днес след сто години? . . .

………………………………

Какво да сторя, за да стигне

до теб едничко цвете само

от всичките съкровища на тази пролет,

или едничка нишка от туй злато,

което набраздява облаците там?

Из цъфналата китка е твоята градина

събирай спомените, що оставих

във тънкото благоуханье на цветята,

отдавнашни, умрели преди сто години . . .

И нек тогава, възрадвано, сърцето

да сети пак, че то живее още

със радостта, коя запява нявга утрин —-

едничка утрина на пролетта —

и преминава, за да те достигне,

с възторжения глас,

през цикъла от сто години . . .

ПОСЕЩЕНИЕ НА ДУХА ³)

Престани да работиш, невесто млада:

ето посетителят ти дойде, слушай...

………………………………………………………

Булото си пак спусни, ако погреба,

на лицето си, иди и до вратата,

но вземи свещта си, ако се страхуваш..

………………………………………………………

Не свърши ли работа, невесто млада?

ето посетителят ти дойде, слушай.

Не запали ли свещта си в твойте ясли?

Не приготви ли за вечерната служба

кошницата си със твойте дарове?...

………………………………………………………

Чуваш ли добре, добре, невесто млада?

Твоят посетител веч е тук и чака —

работата си ти вече остави!...

………………………………………………………

Той зове, каквато си, не се нагиздвай.

Не се безпокой, косичните ти къдри

ако са се лекичко разрошавили,

и не се стеснявай, ако на косите

малката пътечка не е толкоз права

и не свръщани корсетните ти връзки....

Той зове, каквато си, не се нагиздвай.

________________________________________

1) Из Растежът на луната.

2) Из Градинаря на любовта.

3) Ibidem.

[Ани]

ИДЕАЛЪТ НА БОГОМЪДРИЕТО

От Анни Безант

Съвременното общество се намира почти в пълно незнание относно огромната важност на идеала. В индуските свещени книги четем: „Човек е създаден от мисълта ; каквото той мисли, това и става: трябва да мислим за Брама, сиреч за Бога“. Същата мисъл се намира и в западната свещена книга (Библията), дето четем: „Както човек мъдрува в душата си, такъв е той“ (Притчи, 23: 7).

А, без съмнение, тая голяма важност на идеала не се знае затова, защото не се схваща напълно, по какъв начин мисълта смогва да твори човека; не се разбират именно творческите сили на мисълта. Ще ми се позволи, прочее, да обясня сега, как мисълта гради умственото тяло.

Мисълта произвежда трептения в извънредно тънката материя, от която е съставено умственото тяло на човека. Това невидимо за физическите очи тяло може да бъде построено било с по-грубата, било с по-тънката материя на умственото поле. С това искам да кажа, че в умственото поле се намира същата оная диференциация на материята, — колкото се отнася до нейната тънкост и гъстота,— която съществува и тук долу, на физическото поле. Ние имаме на земята осезаема материя, но имаме също и такава, която се казва етер; на умственото поле се наблюдават също така тия различия, сиреч тук се намира една материя, толкова различна от оная, която може да се смята като етер на умственото поле, колкото осезаемата материя се различава от етера на физическото поле. Тези разни състояния на материята се взаимно проникват и образуват умственото тяло по същия начин, както другите състояния образуват физическото тяло.

Тъй че, при всяко мислене се произвеждат един вид трептения: тези трептения на мисълта изгонват от умственото тяло оная материя, която не може да трепти в съгласие с тях, а от друга страна, привличат оная, която се съгласува с тях. Следователно, ако мисълта е долна, тя привлича към умственото тяло по-грубата материя на умственото поле; ако пък мисълта е чиста и възвишена, тя изгонва от умственото тяло по- грубата материя и привлича към него по- тънката. Именно по този начин трептенията на мисълта. изграждат умственото тяло, и с всяко мислене ние работим за създаването на нашия умствен свят.

Да видим сега, как се произвеждат трептенията на мисълта.

Тези трептения се начеват с възбужданията, що идат отвън благодарение на чуждите мисли, които стигат до нас било чрез четенето, било чрез говора или пък чрез събирането с лица, които водят умствен живот. Всички тия външни трептения засягат съзнанието на индивида и извикват в него съответни трептения. Така, когато се четат съчиненията на някой гениален човек, на некоя действително велика личност, съзнанието на четеца бива засегнато от трептенията на тия мисли и претърпява, вследствие на това, известни промени, които извикват нови трептения в материята на умственото тяло. Ние виждаме, следователно, че в съприкосновение с велики идеи съзнанието на човека се променя и произвежда, поради самия факт на тия промени, трептения, които другояче не би произвело и които от своя страна изменя- ват умственото тяло.

Ето, прочее, ползата, която принася четенето на добри книги, и друженето с хора, които имат чисти и възвишени мисли; тяхното съприкосновение с нас ни подобрява, ни възвишава, както това твърдят всички свещени книги. Нашите мисли са по-възвишени, когато се намираме заедно с действително велики души; ние добиваме тогава способността да отговаряме на известни идеи, които не бихме разбрали другояче; и когато сме отговорили веднъж на тия идеи, в наша власт е да ги възпроизвеждаме.

По тоя начин може да се усили един идеал, който непрестанно се отразява в нашето съзнание. Ако мислим за този идеал, трептенията, които произтичат от него, действат върху съзнанието; ние отговаряме на тия трептения, и съзнанието вследствие на това се променя, умственото тяло се гради, и тази сила на идеала променя, както съзнанието, тъй и умственото тяло, посредством което ние мислим. Нужно е, следователно, ако искаме да напредваме, да имаме един велик идеал; а след това да мислим постоянно за тоя идеал... или, по-добре да се каже, да медитираме върху него.

Медитацията е мислене, точно определено и ограничено, пропито с воля и енергия. Обикновено мислите блуждаят и биват тласкани под произвола на подбужденията (импулсите); те си отиват и идват, като безспирно изменят умственото тяло. Много е трудно да се държи фиксирана мисълта; и ако вие сами не направите тоя опит, никога няма да знаете, колко е трудно истинското мислене. Обикновено ние не мислим, не знаем да мислим; ние сме само огледала, които отразяват мислите на другите. Ние възпроизвеждаме мислите на света, в който живеем; на народа, в който влизаме като съставна част — това е едно вечно възпроизвеждане. Точно

определената, силната, ясната мисъл е голяма рядкост; а причината, поради която ние не можем да схванем една такава мисъл; причината, която ни пречи да можем да мислим, сами по себе, сиреч самостойно, седи в това, че ние не сме господари на ония външни мисли, които безспирно проникват в нашия ум. Нашето умствено тяло би могло да се сравни с една къща, отворена за всички. желаещи да влязат в нея и ключът на която не се намира в наши ръце.

Като речем да мислим сами по себе, веднага забелязваме, че сме действително роби на онова умствено тяло, което е образувано от чужди мисли; и когато желаем да добием пълното успокоение на духа, чувстваме, че умственото тяло затрептява с такава страст, с такава бързина, че невъзможно ни е да го завладеем и смирим всецяло.

Медитацията ни прави способни да станем господари на ума си; нужно е да медитираме всеки ден, всека заран, преди да сме почнали каквото и да е друго нещо; никога не бива да почваме отново всекидневния си живот, без да сме медитирали четвърт час, половин час, дори, ако е възможно, и един час, за да може по този начин, подкачването на нашите всекидневни занимания да става при пълно душевно спокойствие и равновесие. Този навик да се медитира всека заран дава енергия на душата и я прави господар на тялото.

Нужно е, прочее, да имаме преди всичко един възвишен идеал; след това да практикуваме медитацията, и то да я практикуваме с постоянство; ето това са трите необходими неща за образуването на едно добро умствено тяло— удобен и послушен инструмент на душата, а не неин тиранин.

Този възвишен идеал, към който трябва винаги да се стремим и по-добър от който не може да се намери, е следният: съвършен човек, уравновесен човек, сиреч човек, тялото,чувствата, интелектът и съвестта на когото са еднакво и съвършено развити, и чиято еволюция представя една хармонична симфония.

Ето това е идеалът на индивида, на отделния човек. Кое е сега идеалното общество?

Идеалното общество е едно общество от братя, дето по-старите братя, сиреч по-напредналите, по-силните и по-добрите души ръководят по-младите братя с един дух на мъдрост, на благородство и самопожертване; тези по-стари братя носят по-тежките товари..., защото винаги по-силните са длъжни да носят тежестта на отговорностите.

В това общество всички хора се обичат, всички са братя в изпълнението на своите респективни длъжности; длъжност на по-старите е да ръководят и подкрепят по-младите; длъжност на по-младите е да слушат по-старите, да им се покоряват, да следват техните поучения и да напредват. Ето идеалът на обществото, както и на отделната личност.

Аз ще говоря сега предимно за този последен идеал, понеже той ни засега по-отблизо. Не може да се построи едно здание, докато не се приготви всичко, което е нужно за строежа; също тъй не може да се Организира едно Съвършено общество, докато не са напреднали индивидите, които го съставляват. Следователно, нужно е да се сформира индивидът, преди да се организира обществото.

Преди всичко, нужно е да се изучи човешката природа, понеже без това знание не може да се сформира един идеален човек; трябва да имаш знания, за да можеш да действаш; знанието по необходимост предшества действането; когато човек действа без познаване на работата, винаги греши. Необходимо е, следователно, да изучим човешката природа, за да знаем, по какъв начин тя може и трябва да се развие.

Науката ни учи, че човекът е едно постоянно развиваше се съзнание и че това съзнание е една единица (монада), надарена с три лица, които, като се отразяват върху низшите полета, се представляват като: 1) разсъдък, сиреч низш ум, или отражение на висшия ум; 2) чувства, или отражение на любовта; 3) физически живот, привидното съществува- не на тялото, или отражение на реалното съществуване, сиреч на духовния живот. Това е именно съзнанието и неговите отражения върху долните полета.

Да поговорим накъсо за физическото тяло. И физическото тяло може да се идеализира; а това нещо може да се постигне, като построим тялото съгласно с принципите и законите на природата. Здравето е един естествен дар, но то не може да вирее в нашето модерно общество, понеже здравето е последица на един редовен живот, а не на живот, в който всички безпътни желания на тялото биват задоволявани, в който има стремеж да се създават все повече и повече такива желания; не на живот, в който има копнеж към лукса и към все нови и нови нужди, дето тялото става тиранин на душата, вместо да й бъде слуга и оръдие; не на един живот, в който тялото се налага на човешката воля и се гневи, когато няма на разположение всички най-изтънчени удобства. Тяло, което не може да работи при малко глад, жажда или умора; тяло, което е неспособно да извърши най-малкото нещо при страдание, такова тяло човешко ли е или животинско? Модерната цивилизация е направила тялото господар, когато то би трябвало да бъде само един инструмент, а то става един прекрасен инструмент, когато е добре ръководено.

За да бъдем здрави, необходимо е, прочее, да дисциплинираме това тяло, а не да се поддаваме на неговите разюздани желания и прищявки; и ако тази дисциплина трудно се постига в нашето съвременно общество, все пак тя е безусловно необходима за осъществяването на човешкия идеал. Не може човек без здраве да има яко и хубаво тяло, а здравето се съсипва от невъздържанието.

Умереността — ето гаранцията на здравето. В Бхагавад Гита четем, че „Йога (сиреч съединението с Бога) не е за ония, които ядат много, или за ония, които ядат много малко, нито пък за ония, които много спят или пък прекалено бодърстват“. Умереност се иска за всяко нещо; нужно е да бъдем уравновесени, за да имаме здраве, хубост и физическа чистота. Нечисто тяло не може да бъде здраво и хубаво, и то остарява преждевременно; а пък не можем да бъдем чисти, ако ядем нечисти храни, ако пием нечисти пития, ако храним нечисти желания и мисли. Мисълта действа върху мозъка, а мозъкът действа от своя страна върху нервите и върху цялото тяло; следователно, нечистите желания и мисли разрушават тялото. А пък нам са нужни здраве, хубост и чистота на тялото.

А безусловното послушание на тялото към човешката воля не е толкова трудно нещо, както се мисли, понеже тялото е един вид автомат, то живее с навици и се поддава лесно на волята, ако тя се покаже твърда за известно време.

Ще срещнем, може би, известни трудности да го държим в подчинение през първите две или три седмици; или пък през първите два или три месеца; но след това всички тия трудности съвсем ще изчезнат.

Луксът е изкуствено нещо: ако тялото привикне към него и го изисква, когато му се позволява да удовлетворява всички свои желания, тогава, при едно внезапно прекратяване на този лукс, тялото ще го иска с по-голяма настойчивост. И тогава, именно, настъпва неговото разбунтуване. Касае се, следователно, да го подчиним и приучим към послушание, докато най-после полека-лека то начене да се чувства много по- добре в умереността, отколкото в невъздържанието. Когато сполучим да го обуздаваме и владеем, външните обстоятелства не могат вече да нарушават нашето равновесие, и ние сме в действителност по-щастливи, понеже нашето щастие е тогава вътрешно и то не зависи от обстоятелствата. По този начин именно ние достигаме до покой и ведрина на душата.

Ето, прочее, един идеал за тялото, трябва да се прилага на практика този идеал, сиреч да мислим за него всека сутрин, като вземем това решение: „Днес не искам да ме владее тялото, господар съм аз, а не то: тялото е само мой инструмент“. Като се проникваме всека заран от това внушение, скоро ще забележим, че тялото почва да се подчинява и че умът става негов господар.

Да дойдем сега до чувствата, и преди всичко, да ги анализираме, за да видим, какво нещо са те. Ние живеем като членове на семейството, на обществото и на държавата; чувствата съединяват едни с други разните страни на човешката природа; те откриват предметите на нашата привързаност и съставляват връзките, които съединяват един индивид с другия. Обществото е основано на чувствата и на връзките, които са образувани от тях; длъжностите, които имаме спрямо нашите ближни, произтичат също от тях — от чувствата, и онова което ние наричаме добродетели или пороци, не са нищо друго освен постоянни прояви (модуси) на чувствата. Всека добродетел е една постоянна способност да се отговаря на някаква обязаност, основана на известни връзки, и когато чувствата се изучават от това гледище, те почват да стават до нейде разбираеми. Нека видим сега, как една добродетел е постоянна проява на чувство.

Любовта е едно чувство, и когато я анализираме, забелязваме, че тя, подобно на всяко друго чувство, се дели на три категории. Можем да имаме любов към по-долу стоящите от нас, били те хора или животни; когато любовта се проявява към по-долните от нас, тя става благоволение, милосърдие, състрадание. Всеки път, когато се проявява любовта, тя се показва под формата на добродетел, и всичките добродетели, които произтичат от любовта и се показват в отношенията на по-горе стоящите към по-долните, са бездруго форми (модуси) и състояния на любовта. Между равни любовта взима формата на приятелство, нежност; а любовта към по-горните става привързаност, удивление и обожаване. Ние делим индивидите всякога на три категории: равни, по-долни и по-горни. По този начин в емоционалната природа на човека се намира една научна основа, основа, съгласна с морала; и оттук следва, че целият морал е основан на чувствата, и че безусловно нужно е да разберем тия последните, за да установим един здрав морал, който да се налага сам по себе.

Трябва, прочее, да култивираме чувствата, и то да ги култивираме с разум, защото посредством чувствата, които са отражение на душата, ние можем да се издигнем от долните до горните полета. Те са като крилата на птицата, но нужно е да ги очистим преди всичко от егоизма. Нека не даваме ухо на ония, които ни съветват да ги унищожим; окултистите от левия път, — черните маги, както ги казват, — убиват в себе си емоционалната природа, за да се освободят от страданието, като действат така с егоистична цел. Истина е, че трябва да се снабдим с голям кураж, за да култивираме чувствата, когато постоянно страдаме; обаче, страданието е нужно на оная душа, която иска да пречисти себе си, която има желание да обгърне със своята симпатия всичко, което съществува тук наземи.

Значи, ученикът, който иска да върви по правия път, трябва да култивира чувствата, но като същевременно ги пречисти бездруго от всеки егоизъм; и когато е победил егоизма, страданията му ще изчезнат, защото тия последните произтичат винаги от личността, която е само маска. Следователно, само в пречистването на чувствата от егоизма можем да надвием на страданията, а не, както препоръчват окултистите от левия път, чрез убиването на чувствата.

Ние изучихме природата на тялото и чувствата; нека видим сега природата на ума и как трябва да го третираме. Нужно е да го култивираме всеки ден, за да може той да се развива все повече и повече; нужно е да се прочитат всеки ден поне двайсет реда от едно сериозно съчинение и след прочитането да се размишлява върху прочетеното.

Случва се понякога, когато почваме да развиваме нашия ум, че четем премного, а не мислим достатъчно върху прочетеното. Една модерна опасност е да се чете постоянно, без да се мисли; като четем, учим се, и ето защо ние искаме да четем все повече и повече ... обаче, човек не става мъдър, истински мъдър, освен когато мисли, когато размишлява върху идеите, които събира от книгите. Ако искаме действително да развием ума си, нужно е да размишляваме две минути за всека една минута четене; с други думи, за размишлението (медитацията) трябва да се употреби двойно време от онова, което е било употребено за четенето. И ако ние посвещаваме всеки ден макар и десет минути за едно свързано и трудно четиво, за да размишляваме после върху прочетеното, ще забележим, след едно упражнение от някой и друг месец, че нашият ум е спечелил много и че неговата сила се е много увеличила. Следователно, само чрез тези практически упражнения в четене и медитиране ние можем да развием своя ум, и, като се трудим да ги правим, невъзможно е да не постигнем такъв резултат; това е една досущ научна истина; това е закон. . .

Съвсем вярно е, че в света, в който живеем, много трудно нещо е сериозното мислене, и нашите мъчнотии произлизат от хората и от нещата, с които сме в съприкосновение. За пример, като четем постоянно вестници, нашият ум се хаби и разсейва; може да се преглежда набърже всеки ден по един вестник, за да се знае, какво става по света, обаче, да се четат четири или пет вестника на ден и да се четат само, и нищо друго освен вестници, ето едно нещо, което много вреди на ума. Като изучавате вашето умствено състояние, можете вие сами да направите това наблюдение; като четете постоянно вестници, дето се минава тъй бърже от един предмет на друг, от една държава на друга, от едно събитие на друго, ще намерите, че мислите ви стават още по-неустановени, по-блуждаещи, отколкото обикновено са, и че все по-малко и по-малко ще сполучвате да ги съсредоточавате; освен това, като четете постоянно тия къси новини, които не изискват напрегнато внимание, разрушавате най-после силата на ума си. А за да се развие умът, трябва, напротив, последователно да се разсъждава, сиреч да се минава от един предмет на друг, без да се прекъсват логическите връзки, които ги съединяват помежду им. Ако се покорявате на модерния навик и четете само къси статийки, вместо сериозно да се посветите на едно продължително свързано четене, тогава вашият ум от ден на ден все повече ще отслабва, вместо да се засилва. Нужно е. следователно, да се стараем да поправим този умствен навик като избягваме късите повърхностни четива, и като си вменяваме в дълг да четем всеки ден по няколко страници от някое сериозно и трудно съчинение, за да размишляваме отпосле върху прочетеното.

Но трябва да направим още нещо повече: да не живеем, без да се стараем да разберем живота, да се потрудим да изучим и вдълбочим законите на природата, инак рискуваме да си при- готвим една много бавна еволюция; нужно е да държим постоянно в ума си мисълта, че след човешката еволюция трябва да изкараме още свръхчовешката, па и божествената еволюция, за да не губим време; трябва, прочее, да работим най-напред върху тази човешка еволюция, сиреч, върху развитието на ума и на разсъдъка, като се стремим да разберем законите, по които те се развиват.

Когато нашият ум се е достатъчно развил, когато разберем законите на природата, когато станем способни да размишляваме ползотворно и да практикуваме съсредоточаването, и когато нашето умствено тяло се е достатъчно развило чрез мисълта, тогава ние почваме да приготовляваме себе си за втората еволюция. А това приготовление става чрез пълното и точно практикуване и усвояване на качествата и добродетелите, нужни за тази втора еволюция.

Има умствени и морални способности, които е безусловно нужно да развием в себе си, преди да можем да стигнем до вратата на посвещението; а именно отвъд тази врата почва свръхчовешката еволюция. Но ние можем да пристъпим към тази работа, само когато се запознаем с тия необходими качества.

Преди всичко, нужно е да развием в себе си туй, което на санскритски език се казва viveka сиреч разпознаването., различаването между онова, което е илюзорно (привидно), и онова, което е реално (действително), между преходното и вечното, между формата и живота; viveka е различаването във всеки предмет, във всичко онова, което ни окръжава, тези две различни неща: животът, който е реален, формата, която е временна. Ето, прочее, първата крачка, която трябва да се направи.

Когато сме почнали да разпознаваме, кое е вечно и кое преходно, ние сме вече готови да направим втората крачка към посвещението, или vairagya (безразличието), защото разпознаването води досущ естествено към безразличието, към онова, което е временно.

Додето формата влияе на нас, додето тя спотайва от нас живота, а преходното скрива от нашите очи вечното, невъзможно е да бъдем равнодушни към предметите, които се разрушават около нас. Самите наши страдания зависят от факта, че ние се привързваме прекалено към формата, а не към живота. Е добре, формата се разваля, и ако ние се наскърбяваме от това, причината. на тая скръб е липсата на разпознаване, поради която прекалено се привързваме към формата, вместо да обръщаме погледите си към живота, който е единствено вечен.

След като сме работили да придобием тези две важни способности на разпознаването и на безразличието (равнодушието), остават още други атрибути (качества), които трябва да се развият в нас: Shama, или контрол на мислите, който бездруго трябва да притежаваме, и Damа, или контрол на действията, защото поведението трябва да се ръководи всецяло от волята и да се подчинява на нея. Забележете това нещо: потребно е да упражняваме най-напред контрола на мисълта, а след това контрола на поведението. Хората отдават важност само на контрола на поведението, а пренебрегват контрола на мислите, който е много по-нужен, защото, ако мислите са добри, и поведението ще бъде по необходимост добро. Може да се случи, щото вашето външно поведение да бъде добро, макар и мислите ви да са лоши, в тоя случай ние имаме работа с човек, засегнат от некоя заразителна болест. . . понеже с лошите мисли много по-опасно се заразява ближният, нежели с физическите болести. Има хора, уважавани и почитани от всички, но които са безкрайно опасни, понеже разпространяват наоколо отровата на своите собствени мисли, отрова, която убива душите. Належащо е, прочее, да упражняваме контрол върху мислите, преди да се заловим с контрола на постъпките.

След това трябва да научим онова, което се казва Uparati, или съвършена толерантност — една от най-редките и най-трудните добродетели за придобиване. Тук не става дума само за религиозната толерантност (веротърпимостта), която не иска нито да ограничава, нито пък да насилва чуждата съвест; а става дума за оная толерантност, която вижда всекиго точно на неговото стъпало на еволюцията и не изисква от него ония качества, които са свойствени само на едно по-високо стъпало. С такъв дух на търпимост може да се гледа на един престъпник със състрадание и да му се каже: „Вие сте мой брат; макар и по-млад и по-невежа от мене, вие изучавате сега уроците, които аз преди векове съм научил; не искам от вас нито качествата на един светия, нито ония на един герой, нито пък ония на човек, уважаван от обществото; аз мога да ви помогна да ускорите своето морално развитие; аз не храня към вас нито омраза, нито отвращение; приемам ви такъв, какъвто сте, — слово на Бога живаго, избъбрено от детски уста“.

Ето това е толерантност; толерантност, която схваща нуждата на едно дадено лице да научи известен урок в даден момент, понеже само като научи тоя урок, ще стане по-добър. Трябва да имаме за ръководство онази божествена мисъл, онази толерантност, която не изисква от човека повече, отколкото сам Бог изисква от него, сиреч, една бавна и постепенна еволюция. Ние, вие и аз сме били престъпници в предишни съществувания; може би сега сме светии... а днешният престъпник ще бъде светия в идещите векове. Защо да мразим едно малко момче, което едвам сега начева своето възпитание в света... Толерантността седи в това: да приемаш от един човек онова, което той желае и може да даде, а нищо да не изискваш от него. За пример, не изисквайте от една лекомислена жена всичката мъдрост, която е свойствена само на една велика душа; разберете, че и на тая жена предстои да изкара своите опитности, и че тя няма да ги извърши по- скоро, ако хората, които са по-стари и по-напреднали от нея в еволюцията, проявяват презрение към нея. Не искайте никога от една душа онова, което тя не може да даде в сегашното състояние на своето развитие; бивайте винаги толкова снизходителни спрямо другите, колкото строги към себе си. Изисквайте от себе си всичко, което можете да направите; а от другите искайте само, колкото те могат да дадат, искайте от тях само добра воля; ето това е, което в окултизма се разбира под думата „толерантност“.

После, ние трябва да усвоим Titiksha, великодушието, сиреч, способността да понасяме всичко с твърдост, без никаква слабост . . . всичко, безусловно всичко. Значи, да имаме едно безгранично търпение ... пълна липса на злопаметство спрямо когото и да е. Когато познаваме закона, сиреч безусловната правда, вместо да се сърдим, вместо да чувстваме озлобление спрямо някого, който ни е огорчил, ще си казваме: „Никой не може да ми напакости, ако аз със своето минало не съм предизвикал у други една постъпка, която може да ме засегне сега; никой не може да ме нарани, ако аз, със своето минало поведение, не съм му създал повод да ме нарани днес. Тъй че, когато ме връхлети някое неправда, това е едно задължение,което аз изплащам, и съм доволен, че се освобождавам от него. Туй задължение трябваше рано или късно да го изплатя; и затова е по-добре да ликвидирам с него веднага. И ако някой ми причини една сериозна пакост, ще му кажа: „Приятелю, много ти благодаря, че си постъпил така; имал съм да изплащам един голям дълг, ти си ми дал случай да го изплатя, и аз се много радвам за това“.

Ако гледаме на нашите неприятели от тази гледна точка, те ще бъдат за нас благодетели, а пък нашите приятели само ще изплащат дълговете, които са направили спрямо нас; и по тоя начин като изплащаме и страдаме ние сами, може да се освобождаваме от нашите дългове.

Прочее, трябва да смятаме всеки човек, който ни причинява зло, чисто и просто като инструмент на закона; и следователно, като се подчиняваме доброволно на закона, не можем да храним никакво злопаметство спрямо оногова, който е само негов инструмент. Нашето държание спрямо другите става при тия условия безкрайно спокойно и миролюбиво; ние знаем, че хората не само не могат да ни причинят зло, но че те ни правят тъкмо само добро, било като ни плащат своите дългове, било като ни доставят случай да изплащаме нашите дългове. . . Това именно се нарича великодушие.

Накрая нужно е да имаме вяра и равновесие. Вяра в себе си (Shiaddha) и, следователно, вяра в Бога; вяра не в животното, в което имаме своето жилище, а в Божественото аз, което ни оживява; безусловно необходимо е да имаме тази вяра в сами себе, както и в ония велики души, които са спасителите на човечеството.

По-нататък Semadhana или равновесието, което не може да се наруши и което не позволява да бъдем нито разклатени от нещастията, нито пък увлечени и упоени от щастието.

Нужно е прочее както вече видехме, да работим, за да придобием, чрез постоянни опити, всички гореспоменати качества. Не че се изисква да бъдат тия качества съвършени в кандидата, но във всеки случай те трябва да бъдат развити в него до известен размер, защото тъкмо те ще му служат като паспорт за първото посвещение. Важно е, следователно, всеки кандидат да почне да работи върху себе си, сиреч да се упражнява, за да придобие тия качества. Като виждате, от него се изискват единствено умствени и морални качества: а, не се иска нито предсказване на бъдещето, нито познаване на миналото. Душевните дарби не са винаги доказателство за напредъка на една душа; а напротив, много често те са само резултат на телесни упражнения, правени в някой по-раншен живот с цел да се развият тия астрални възможности, и учителите не отдават никаква важност на подобни способности, от които нито една не е нужна за добиване на първото посвещение.

Ние дохождаме сега до посвещението, до началото на свръхчовешката еволюции, която има да премине четири стъпала. Най-напред иде стъпалото на новородения, или синът на учителя, и в това първо стъпало трябва да се извършат три неща, и то трябва да се извършат съвършено, защото несъвършенството не се вече позволява на посветения. Нужно е, следователно, да се усъвършенства едно качество, преди да се мине към следващото. Преди всичко, нужно е да се надрасне личността, сиреч да се унищожи всеки порок, всека страст, всяко плътско, долно и егоистично желание; трябва да сме безусловно чисти, и тялото да служи само като един послушен инструмент; на второ място, трябва да се изхвърли суеверието и мисълта, че без живота формата може да служи за каквото и да е нещо; на трето място, трябва да имаме едно абсолютно убеждение относно великите принципи на природата: безсмъртието на душата, съществуването на Бога, превъплътяването; върху тия въпроси нужно е да имаме едно абсолютно, неизменяемо убеждение, преди да можем се представи на вратата на второто посвещение.

Между второто и третото посвещение трябва да се работи върху развитието на психичните способности, които може да се проявят тук на земята, като придадем към тях пълно спокойствие, пълен душевен мир и пълно равновесие. И само като проникнем в нравствения и умствения характер, ние ще можем да различим ученика от обикновения, надарен с психични сили, човек. В ученика, който е развил истинските духовни науки, ние ще намираме винаги един възвишен морал, спокойствие, душевен мир и висока интелигентност, когото пък в обикновения психичен човек, сиреч в оногова, който е до нейде запознат с астралния свят, ние ще намерим изобщо една разстроена нервна система, една наклонност към раздразнителност и истеричност, една безразсъдна чувствителност, а понякога също и един слабо развит интелект. Когато видим психичните дарби съединени с тия недостатъци, ще знаем, че те не произлизат от развоя на душата, а по-скоро от практикуването на Хатха Йога, на което оная душа се е отдавала в едно предишно съществуване.

Между третото и четвъртото посвещение трябва да се унищожи всякакво проявяване на лошо желание; не говоря за желанията, които с насочени повече към другите, отколкото към самите нас, а за всички ония, които произлизат от личността. . . Отсега нататък човек не живее вече, освен за да служи на другите ... и тук се изисква още да притежаваме в съвършенство добродетелта на толерантността, за която се загатна преди малко. Няма нищо, което да може да привлича ; нищо, което да може да отблъсва, Бога виждаме във всичко, следователно не може да имаме отвращение към никое негово проявление.

Същото се отнася за всяко друго качество, забелязано по пътя на опитността; ние трябва сега да си дадем труд да го усвоим до съвършенство.

А след четвъртото посвещение, преди човек да е станал Учител, му остават още няколко недостатъци, от които е необходимо да се освободи всецяло. Той трябва да унищожи желанието да живее в каквато и да е форма, както и желанието да живее освободен от всека форма; волята на ученика трябва да бъде безусловно съединена с Божията Воля; той няма вече избор, а иска онова, което Бог иска, и желае да отива там, дето е нужно, в оная част на света, дето предстои да се изпълни известна мисия; отива да заеме вакантния пост, който изисква някаква жертва; той не може вече да действа другояче, освен като се отъждестви напълно с Божията Воля.

Важно е още да се унищожи последният остатък от гордост, както и идеята за отделеност, сиреч мисълта, която ни кара да смятаме себе си различни от другите, по-чисти, по-издигнати, по-интелигентни; трябва да схванем и да възприемем идеята, че ние сами сме част от другите и че трябва да делим с тях всичко, което притежаваме; нужно е да възприемем идеята, че можем да се сбратимим с невежествената душа и да споделим нейното невежество, като че ли то да съставя част от нашата собствена мъдрост. Тия различия не се чувстват вече, защото нищо не притежаваме сами по себе; казва ни се: „Ако аз имам мъдрост, тя принадлежи също на невежия, защото ние сме едно; тази идея е дори по-възвишена от идеята на братството, понеже братята са още разделени, когато пък ние сме едно; защото аз съм отъждествен с него“.

Най-после ние трябва да притежаваме безусловното равновесие; да нямаме вече възможността да се тревожим, дори ако пропадне земята и небето.

Незнанието е изчезнало вече, когато човек е стигнал до тая точка; той знае сега всичко, защото очите на духа със се отворили в него; той знае всичко и разбира всяко нещо . . .

Когато е стигнал до тоя идеал на съвършенство, до самия праг на Божеството, човек става Учител . . . от тоя момент нататък всички връзки със скъсани: затворът на тялото е отворен; човек има тогава съвършената доброта и съвършената мъдрост, безгранична сила, ум по-висок и по-широк, безкрайна любов. . . човек е станал напълно божествен, няма вече нужда да се превъплътява; свободен е да остави завинаги земята, свободен де се съедини напълно с Бога.. . но той не винаги прави това. ..

Съществуват такива хора, които притежават безусловната свобода, които имат безгранична мъдрост и безгранична сила; и които, като са постигнали съвършенството, биха могли да влязат във вечното блаженство. Обаче, тези Велики Души гледат със състрадание на нашия страдащ свят, на нашето човечество, което се бори и мъчи във веригите, и си казват:

„Аз съм, наистина, свободен, но пак искам да нося веригите, понеже човечеството ги носи; аз зная всичко... е добре ! искам да споделя с моите братя каквото зная; в мене е съвършената радост ... искам да я дам на хората; в мене е силата. . . искам да я споделя с тълпата; в мене е чистотата... искам да запозная с нея нечистите. Аз не искам да бъда спасен, нито пък свободен само за себе си; аз съм едно с човечеството и не искам да го оставя в неговото окаяно положение...“

И те се връщат на земята облечени с физическо тяло; освободените слизат пак в затвора, за да освободят затворниците. Изпращат навред своите ученици, за да учат човечеството и да му помагат. Тези именно Велики Души ние наричаме Учители; те са ония, които са основали истинските окултни общества, които съществуват сега в света.

[Ани]

Боян Боев

Изследванията на Райхенбах

Уводни думи

Народите от незапомнени времена живеят с вярата в невидимия свят и съществуването на човешката душа след смъртта. Човечеството спокойно до сега живееше с тази вяра и не се запитваше за основанията. Това то не можеше да направи, понеже още не беше достатъчно развит критическият му ум, не бяха напреднали и природните науки достатъчно.

Тогава беше възможно твърдението на Тома Аквински (13. век): „Credo qiua absurdum est“ (Вярвам, защото е абсурдно). Но днес това вече не е възможно. Днес човек иска да постави в хармония своята вяра със своя ум. Невъзможността за днешния интелигент да каже това, което е казал Тома Аквински тогава, показва каква грамадна разлика има между средновековния и сегашния дух на времето. Както човешкият ум, така и природните науки са вече достатъчно развити, за да не е възможно да се направи подобно изявление от един истински интелигентен човек на днешния век. Новият дух на времето в същност почва още от Аристотел, но той почва да се чувства по-ясно едва след Бекона, който каза: „опитът и наблюдението са единствените източници на познанието“. Интелектът постепенно се развиваше в човечеството.

Когато днес един интелигентен излиза да твърди, че човек след смъртта се унищожава и че вярата в задгробния свят и пр. е преживелица от епохата на невежеството, ние не трябва да се отнасяме към неговите изявления пренебрежително. Ние трябва да ги разберем. Няма защо да унижаваме материалиста или да му се сърдим. Окултистът се стреми не да критикува, а да разбира. Щом се знаят причините, ще се знае, какви средства да се употребят, за да се дойде до истината.

И наистина, представете си един честен днешен интелигентен, който е запознат достатъчно с природните науки. Ако той е учил религията в такава форма, в каквато се преподава в училищата, без опит да се постави тя в хармония с науката, той, разбира се, ще намери голямо противоречие между нея и науката.

Ето защо, вместо нападки срещу материалиста, трябва да се покаже по какъв величествен начин може да се хвърли мост между религията и науката. Нека покажем, какви железни необорими факти говорят в полза на твърденията, които образуват ядката на всички велики религии в света.

Целта на долните редове е да посочи някои от тези факти. Днес всеки непредубеден човек може по чисто научен път, с логическа последователност, да дойде до окултизма.

Кратка биография на Райхенбах

Карл фон Райхенбах е роден на 12. февр. 1788. година в Щутгарт. Следвал е по право и естествознание в Тюбингенския университет. След това отваря железарска фабрика, захарна и други фабрики. После се впуснал във фабрикацията на дървен оцет и катран. Той има доста видно име в химията като откривач на креозота, парафина, асамара, капномора и пр. До колко са важни тези негови открития, се вижда от факта, в какво голямо употребление са днес, особено парафина и креозота, в медицината и практическия живот. В геологията е известен със своето съчинение: „Геологически сведения за Моравия“ (1834 год.)

След това той постепенно се заинтересува от одичните явления, в чиито дири попада, и тях той изследва в продължение на повече от 30 години, до смъртта си. Опитите си е правил повечето в замъка си Райзенберг близо до Виена. Некои опити е правил в Виена, Берлин и пр. Благодарение на заможността си, той е могъл да се предаде всецяло на научни изследвания, като изразходвал голяма част от състоянието си за своята главна цел: хвърляне светлина върху одичните явления. Умрял е на 16. януари 1869. година, забравен от учените, отхвърлен и пълен с най-голямо съмнение в бъдещето на своите открития.

Освен по други въпроси, специално върху ода, главният предмет на неговите изследвания, той е написал следните съчинения:

1) Физико-физиологични писма върху динамидите, 2 тома (1849 г.)

2) Сензитивният човек и неговото отношение към ода (експериментални изследвания). Първото издание в 1854 — 1855 г., а второто в 1910 г.

3) Вярата на въглищаря и извратената мъдрост. Отговор до Карл Фохт (1855 г.)

4) Растителният свят и неговото отношение към сензитивността и ода (1856 г).

5) Кой е сензитивен и кой — не. Упътване за лесно намиране на сензитиви (1856 г.)

6) Отговор на възраженията на Фехнер и Карус (1856 г.)

7) Одо-магнетични писма (1856 г.) В тази книга Райхенбах в популярна и сбита форма излага резултатите от своите изследвания.

8) Одични изследвания в Берлин (1862 г.)

9) Афоризми върху сензитивността и ода (186о г.)

Най-важното му съчинение е „Сензитивният човек и неговото отношение към ода“. Това е грамадно двутомно съчинение с 1570 стр., писано в течение на 10 години. В него е изложил всички свои опити. Той по дроб но е изложил опитите си със сензитивите, за да отнеме всяко оржжие от своите противници. Искал е да им покаже, че за своите индукции си служи с богат материал.

Мъченичеството на Райхенбах

Колумб, при третото си пътуване за Америка, бива окован там във вериги и върнат в Испания в 1505 година, т. е. 13 години след откриването на Америка. А още преди него Рожер Бекон, един от великите умове на 13. век, за своите научни открития и идеи, е бил хвърлен в затвора. .Когато великият механик Папин пуснал първия параход в реката, тълпа лодкари се качили на парахода и го разрушили, за да на им конкурира. Когато Аркрайт изнамерил първата предачна машина, народът мислел, че тя ще направи излишни техните ръце, и затова нападнал и разрушил машините. Когато Фултон пуснал своя параход в една американска река, тълпата го подигравала и го считала за луд, додето се убедила, че параходът тръгнал. Такива гонения е изпитал и Стефенсон, който пуснал първата железница в Англия.

И Райхенбах е един от борците за нови идеи, които са носили мъченически венец. Днес вече неговите идеи се признават за верни, обаче, на времето си той е трябвало да се бори с предразсъдъците на своята епоха. Той бил изпреварил своето време, и затова не го разбирали. Най-голяма дейност той е развивал тъкмо в епохата, когато се повдигаше вълната на материализма, именно към средата на 19. век и в началото на втората му половина. В времето на неговата дейност гребенът на материалистическата вълна беше най- високо издигнат, това беше епохата на Карл Фохт, Молешот, Бюхнер и др. Либих, който има толкова заслуги в химията, ще има печалната слава на голям преследвач на Райхенбаха. Той е един от тези, които са станали причина да бъде толкоз време Райхенбах в забрава. Либих в една встъпителна реч към лекциите си в Мюнхенския университет се е занимал с Райхенбаха и остро го е нападнал. После тая реч излязла в отделно издание. Либих казва в нея, че никой човек, свободен от предразсъдъци и със здрави сетива, не е наблюдавал „ода“. А пък това не е вярно, понеже, както ще видим по- долу, между сензитивите на Райхенбаха има сериозни учени. После Либих обвинявал, че сензитивите на Райхенбаха били нервноболни. Райхенбах отговорил, че не били нервноболни, а чувствителни.

Сензитивите виждат по-добре, казва Райхенбах, не защото имат слаба нервна система, а защото са по-чувствителни,. по-възприемчиви. Твърдението на Либих е напълно измислено, непроверено. Либих още го обвинява, че със своите въпроси до сензитивите е обръщал вниманието им върху особеностите на явлението и така ги е упътвал, как да отговарят. С други думи, той обвинява Райхенбаха в най-груба фалшификация, която може да направи един естество- изпитател. С други думи, според Либих, Райхенбах е внушавал на своите сензитиви, какво да виждат и чувстват. А пък съвсем обратното е вярно. Райхенбах при своите опити е гледал да не прави никакви загатвания, за да не подозрат сензитивите, е какво се състои работата. Лицата, с които е правил опити Райхенбах, в първия сеанс често даже не са знаели, в какво се състои работата, какво се изследва.

Други противници на Райхенбах са Хайденрайх, Дю-Буа-Раймонд, швейцарският зоолог и виден материалист професор Карл Фохт. зоологът Йохан Мюлер и др. Последният нарича пасите най-печална заблуда.

Райхенбах бил съвсем съкрушен от неразбирането на своите съвременници. Той, който посветил голяма част от живота си за изучаване неизвестните страни на природата, бил нападнат и подигран. В своите съчинения той с най-голяма благодарност си спомня за Берцелиус, прочут шведски химик и негов приятел, който е бил от малцината съвременни нему учени, които вярно оценили Райхенбаховите опити, които го разбрали. Тъй например Берцелиус пише в 1846 година: „Тези изследвания принадлежат към най-мъчните, които един естествоизпитател може да предприеме, и трябва да признаем смелостта на един естествоизпитател, който имаше видно име в науката и въпреки предразсъдъците, — късогледството и даже подигравките на някои, с.мело продължаваше да работи за поставената цел“.

Райхенбах беше забравен и само новите успехи в областта на хипнотизма и магнетизма накараха хората да си спомнят за Райхенбаха. Днес вече всички работници в тази област с най-голяма почит говорят за Райхенбаха, който по-строго научен метод е изследвал с най-голямо търпение мъчната за изследване област.

Фактът, който говори, че интересът към Райхенбаха е събуден, е появяването напоследък на многобройни съчинения, които се занимават с неговите изследвания. Този интерес се доказва и от излизането на бел свят в ново издание на всички негови съчинения; това предприе немското окултно книгоиздателство Макс Алтман в Лайпциг.

В България покойният професор в Соф. Университет П. Бахметиев беше първият, който привлече вниманието на нашето общество към Райхенбаха. Когато се откриха Рентгеновите лъчи, които проникват през непрозрачни предмети, хората се сетиха, че лицата, с които е правил опити Райхенбах, са можели да виждат вътрешните органи на човека: черния дроб, стомаха, червата и пр. Тая аналогия накара Бахметиева да излезе в списание „Български Преглед“ год. III, 1896 г., кн 5, стр. 114—118) с кратка статия: „Рентгеновите лъчи и Райхенбаховият од“. Там той погрешно иска да идентифицира Рентгеновите лъчи с ода на Райхенбаха. Бахметиев казва в тази си статия: „Жално е само, че одовите лъчи на Райхенбаха са се намирали в течение на 50 години в забрава. Отговорността за това, разбира се, пада, не само на Дю-Буа-Раймонда, но и на цялото материалистично направление в науката.“

Обстановка на опитите му. Приготвяне на тъмна стая

Той е изследвал своите сензитиви и при обикновени условия, но най-важни са изследванията му в специално приготвена тъмна стая. С голяма грижливост е приготвял той такава. Това е много важно да се знае. Тук на кратко ще разкажа, как е правел това Райхенбах.

Без приготвяне на съвсем тъмна стая, всички опити за виждане на одична светлина са напразни или непълни. Едно затъмняване, каквото правят във физическия кабинет при някои опити, е съвсем недостатъчно за изследване на ода. Затъмняването трябва да бъде в най-голяма възможна степен. В обикновена тъмна стая като стоим ¹/₄ час почваме да различаваме предметите, понеже окото свиква да гледа и при по-малко светлина. А ние трябва да достигнем такава тъмнота, че да не може един несензитивен да различава предметите и като стои много часове в стаята, даже и половин ден. Одичната светлина е тъй слаба, че и най-слабата следа от дневна или дори от лампена светлина, която чрез пето или шесто отражение прониква в стаята през малка цепнатинка, прави повечето сензитиви неспособни да виждат одичната светлина; значи, целият труд отива напразно. Съвсем не е достатъчно да спуснем черни завеси на прозорците и да затворим вратите. Райхенбах е правел така: прозорците затварял отвън с дебели дървени кепенци, а отвътре върху прозорците спущал гъст килим, върху килима турял още едни кепенци, а върху тях мукава. Особено внимание трябва да се обърне на ръбовете на прозорците.

Обикновените врати съвсем не са херметично затворени и пропускат светлина. Вратите трябва да бъдат покрити с двойни килими, като се обръща особено внимание на ръбовете. Трябва да се обърне особено внимание и на ключалката. Нейната дупка внимателно трябва да се запуши. Също често влиза светлина и през долния край на вратата, защото остава известно разстояние между вратата и пода. Райхенбах е правел всека врата двойна, и между двете врати спущал килими. При долния край на килимите поставял отвън и отвътре възглавници.

По описания начин Райхенбах е приготвял три тъмни стаи една до друга, от които средната се съобщавала с крайните, и от тях е избирал за своите опити средната. Значи, вратите на средната стая водили пак в тъмни стаи.

Колко деликатна е работата, се вижда от следния случай. Веднъж Райхенбах работил в тъмна стая с един субект, който стоял вече неколко часа в стаята без резултат. Възглавницата била малко отместена и в стаята влизала съвсем слаба светлина. Това било достатъчно за неуспеха.

В такава тъмна стая след малко стоене високо-сензитивните почват да виждат често след 5 — 10 минути. А някои виждат почти веднага, като се отстрани дневната светлина. Средните сензитиви имат нужда от повече време, за да видят. Според силата на сензитивността, те имат нужда от ¹/₂ до 1 час, а може да се случи и от 2 — 3 часа. Некои след два часа стоене още не виждат нищо. Райхенбах е почвал да се съмнява в тяхното зрение. И след 2 часа едвам почвали да забелязват слаба светлина. И чак след три часа виждали добре всички одични явления и то пропорционално на своята сензитивност. Общо правило е, че колкото човек е по-слабо сензитивен, толкоз по- дълго време трябва да стои в тъмно, за да види. Дължината на времето, което е нужно, за да почне виждането, може да се вземе изобщо като мерило за степента на сензитивността. Обаче, по някой път влияят странични обстоятелства, както ще видим по-долу. Има сензитиви, които и след третия час още не виждат, и чак след четвъртия почват да виждат слабо и едвам след петия час виждат добре.

За да се поясни казаното, ще приведа един пример за несериозно отнасяне към въпроса. Един виенски професор по физика приготвил набързо тъмна стая и поканил 16 свои студенти, които не видели никаква одична светлина в кристала, магнита, човека и пр. Един от тези студенти после дошъл при Райхенбах, именно Едуард Ф. Райхенбах го поканил да постои в неговата тъмна стая. Не се минало и един час, и студентът почнал да вижда светлината на ръцете, кристала, магнита и пр. Защо професорът не сполучил? Както разбрал Райхенбах, този професор приготвил тъмна стая не по наставленията на Райхенбаха: капаците на прозорците не били добре затворени, при: вратата долу не били поставени възглавници и пр. Освен това студентите не стояли в стаята неколко часа. След 10 минути стоене професорът почнал. опита, и след половин часово стоене той обявил опита за несполучлив.

Кой е сензитив, що е „сензитивност“ и „од“?

Преди да отидем по-нататък, трябва: да се запознаем с понятията сензитив, сензитивност и од. Сензитив Райхенбах нарича този, който има извънредно чувствителна, възприемчива природа и затова може да чувства такива дразнения, които другите хора никак не могат да възприемат. Напр. сензитивният в тъмна стая след изтичането на известно време почва да вижда светлина, а несензитивният да стои в такава стая и с часове няма да забележи нищо. Тая светлина, която сензитивният вижда в тъмна стая, не е обикновена, а една нова сила, която Райхенбах нарича од. Способността на човека да чувства, да възприема ода Райхенбах нарича сензитивност (на френски sensitif — чувствителен). От опитите на Райхенбаха следва, че човек отделя от себе си на всички страни од. Действието на ода, който изпуска човек, се намалява с увеличение на разстоянието. Думата од Райхенбах получил от санскритската дума Va, което значи вея. Тая дума има общ корен и с името на древно- германския Бог Один.¹)

Одичната светлина на живия организъм Райхенбах нарича „биод“ (на животните — „зооод“, на растенията — „фитод“), на кристала — „кристалод“, на магнита — „магнитод“, на слънцето — „хелиод“, на луната — „артемод“.

Разните сензитиви са на различна степен сензитивни. От друга страна, върху сензитивността влияят разни условия. Един и същ сензитив при разни настроения ще има различна сензитивност.. Сензитивите имат периоди на по-голяма възприемчивост. Това е във време на менструация, бременност и кърмене. От друга страна, по-лесното или по-мъчното виждане зависи и от силата на одичната светлина. Последната може да бъде толкоз слаба, че и най-силно сензитивният да я види с голяма мъка, след дълго стоене в тъмна стая. А тя може да бъде толкоз силна, че да се види много лесно. Един пример: самият Райхенбах не бил сензитив. Той не виждал нищо в тъмна стая. Но имало е случай на толкоз силна одична светлина, че и той я виждал. Това се е случвало при наблюдаване на конвулсии. В време на Конвулсии болникът изпуска силна одична светлина, и то червена.

Средносензитивният след половин часово стоене в тъмна стая почва да вижда, а след 1 час стоене вече всичко вижда добре. Веднъж един такъв сензитив не почнал да вижда и след 3 часа стоене, и чак след 4. час почнал да вижда неясно и едвам след петия час виждал ясно. После се разбрала коя е причината. Сензитивът бил пристигнал у Райхенбахови на открити кола, когато слънцето стояло високо на ясното небе. Че местопребиваването на сензитива преди опита влияе, Райхенбах е открил случайно по този начин, но е проверил това с много опити. В тъмно, облачно време сензитивът по-рано от обикновено почва да вижда одичната светлина.

Силно-сензитивните или пък средно-сензитивните във време на усилена сензитивност не само в нарочно приготвена тъмна стая, но и нощем при обикновена обстановка виждат (напр. при събуждане) од в стаята.

Може да се познае веднага след влизане на сензитива в тъмната стая, дали той е в притежание на увеличена или намалена сензитивност. Ако веднага след затъмняването на стаята, той вижда пълна тъмнина около себе си, тогава неговата сила е слаба, а ако вижда около си неясно-белезникаво, той е в силата си.

Заедно със стоене в тъмна стая възприемчивостта на сензитива постепенно се усилва и като достигне до максимума, такава си остава до края на опита. Този максимум е по-висок при висока сензитивност и по-низък при слаба. Много слабо сензитивните се спират до светеща, мъглява маса, а други се издигат до виждане не само на светлина, но и до различаване на бои.

По някой път се случват флуктуации (колебания) в зрителната способност. Напр., г-ца Ацмансдорфер твърде добре виждала в тъмна стая светлината, излизаща от кристала и магнита, които държала в ръката си. По едно време тя заявила, че престанала да вижда и че е в пълна тъмнина. Учуден, Райхенбах я попитал за подробности и за причините. И додето тя почне да описва новото състояние, след 1-2 минути, тя заявила, че пак вижда. И това се повторило в същия ден неколко пъти. Това е ставало и с много други сензитиви, чиито имена Райхенбах изброява в „Сензитивния човек“.

Сензитивите виждат и със затворени очи, но с отворени по-добре. Одичната светлина виждат и слепите, както напр., дърводелецът Болман. При виждането на сензитива съвсем е безразлично, дали той е късоглед или далекоглед.

Сензитивите са били повечето здрави. Сравнително малко е било числото на болните сензитиви. И Райхенбах споменава в отговора си до Либиха сензитиви с желязно здраве. Обаче, изобщо казано, болестта благоприятства за сензитивността. Сензитивите, с които Райхенбах е имал работа, са били 162 души, от които 67 жени и 95 мъже. Те са били от най-различна възраст, характер, съсловие, образование, служба и пр,: фабриканти, дипломати, лекари, учители, професори, механици, дърводелци и пр. Ето имената на някои от сензитивите: лекарите Милиховер, Яв. Щайнер, Робел, Кьолер, проф. по анатомия в Виена Пергер, Натерер, виенски физик, проф. по ботаника в Виена Унгер, проф. по физика във Виена — Шабус, проф по химия Шрйотер (главен секретар на виенската академия на науките) и пр.

Райхенбах казва, че броят на сензитивите сравнително е много голям: 50% от хората са сензитиви. Той казва, че дето е правил изследвания, винаги броя на сензитивите е бил почти равен на броя на несензитивите.

Райхенбах е пробвал своите служители и намерил следното: от тях сензитиви са били две слугини, една готвачка, един писар, един друг чиновник, един файтонджия, един домашен дърводелец, един негов помощник, един градинар и неколко надничара.

Сензитивността не зависи и от възрастта. Има сензитиви малки деца. Г-ца Пон си спомняла, как, когато била малка, често виждала в тъмно своите братя и сестри светещи. Тя често правела подобни изявления. Даже за тези си думи тя е била често мъмрена от родителите си, и най-после била наказана. Г-ца Райхел също разправила Райхенбаху спомени из своето детинство. Тя като 5 годишно дете често е събуждала майка си в тъмни нощи и страхливо й показвала разни неща в стаята горящи. Майката, запозната вече с тази светлина, я успокоявала, че това не е горение, и за да я увери, че е така, взема я на ръце, за да види отблизо светещите предмети. И при това й казвала да не казва никому това, защото никой няма да повярва и ще я считат за смахната. Това г-ца Райхел изпълнявала до срещата си с Райхенбаха.

Сензитивният най-добре вижда одичната светлина от разстояние 48 с. м. При приближаване или отдалечаване от предмета става известно изменение на боите, при още по-голямо отдалечаване светлината става невидима.

13 000 опити. Какво вижда сензитивът

Райхенбах,заинтересуван веднъж от одичните явления, искал е да ги изследва по строго научен начин. Той направил около 13,000 опита, за да тури своите заключения вън от всяко съмнение и за всестранно изследване на предмета. В тъмната стая сензитивът изпърво вижда тези предмети, които са по-силно светещи, обикновено своите ръце. От начало той почва да ги различава като сиви безформени мъгляви маси, неясно очертавани в общата тъмнина. От начало това е толкоз несигурно, че наблюдателят не знае, дали това е сетивна измама или действителност. След това той опитва: движи ръцете си на- сам, нататък и вижда, че и светещите облаци се движат в същата посока, и от това познава, че не са оптична измама. Скоро светлината става все по-силна, и облакът добива форма на ръка. Обаче, още не могат да се различат частите на ръката. При раздалечаване пръстите на ръката си един от друг, той още не може да ги различава по отделно, а само забелязва, че светещият облак е станал по-широк. Често от този момент нататък трябва да се измине още — 1 час, за да могат да се различат пръстите.

По-нататък светещият облак се изменя. Сивият облак постепенно става белезникав. Предметът като че ли е потопен в одови пламъци, обвити със светещ ореол. Появязат се пламъчета по върховете, искри; нещо като светещ дим или пари се отделя от светещите предмети и се издига във въздуха и най-после почва да се различава всичко в стаята, тъй като тъмните предмети се осветляват от светлината на светещите предмети. Тъй че най-после в стаята става светло за сензитивния като в полуосветена стая; той вижда всичко до най-големи подробности, с най-голяма сигурност се допира до дръжката на прозореца, до печката и до разни други предмети.

Хората от начало биват виждани като бели призраци, по-големи от обикновените човешки размери, понеже тук играе роля одичната еманация, изпускана от тялото наоколо. Когато Райхенбах в тъмнина търсил един инструмент, сензитивът като разбрал, какво търси, веднага го намерил и му го подал. Когато един съжалил г-жа Цецилия Бауер, че стои толкоз време в тъмно, тя казала, че няма защо да я жалят. понеже тя не е в тъмно, а вижда ясно предметите, и че напротив тя съжалява другите (т. е. несензитивните), понеже те именно се намират в тъмнина.

Формите на одичната светлина са следните: одов жар, одов пламък, одови искри, одови изпарения и одови лъчи. Всички тези прояви на ода се срещат и в човешкото тяло.

Сензитивите не само виждат главата да свети, но виждат около нея светещ ореол. Г-ца Цинкел напр., за пръв път през април 1846 год. забелязала Райхенбаха в тъмна стая, и казала му, че вижда около главата му ореола на светиите. Рейхенбах по този повод бележи в „Сензитивният човек“, че ореолът, който рисуват около светиите, не е измислица, но има основание. Само че тази светлина не може да се види с обикновеното зрение. Очите в спокойно състояние изпускат особено силна светлина, но кога човек внимава, кога е афектиран и пр., те изпускат по-голяма светлина.

Местото под лъжичката издава особено силна светлина. Често даже това място е по-светло от самите пръсти. Често то е най-светло в делото тяло. То свети и през дрехите, но колкото по- малко са дрехите върху тялото, толкоз по-светещо се вижда.' Най-светещо се вижда, кога съвсем се махнат дрехите. Това Райхенбах приписва на близостта на Plexus Solaris (слънчево сплитане) на симпатичната нервна система. Изобщо, нервите изпускат много светлина. Светлината от ръцете е толкоз силна, че се вижда от всички сензитиви, — и от най-слабите. От края на всеки пръст се струи пламъкообразна светлина. Често се вижда, как при движение на ръцете във въздуха, остават искри след ръцете като звезди. Светлината, която изпускат пръстите, високосензитивният вижда 2—3 пъти по-дълга, отколкото другите сензитиви.

Дърводелецът Форман веднъж с изненада видел да се движи в стаята детето му като светеща фигура. Това, значи, той е констатирал вън от тъмната стая. Обаче, подобни работи постоянно се констатират в тъмната стая. Баронеса Мария фон Август видела Райхенбаха и мъжа си в тъмната стая като два подвижни стълбове. Такива примери Райхенбах привежда още много. Човек, гледан от сензитив в тъмна стая, като че ли е обвит с неколко слоя памук или може да се сравни с едра снежна фигура, или като че ли цел е посипан с брашно. Райхенбах при изложението на тези опити забелязва, че с тяхна помощ могат да се обяснят разказите за явяване на призраци, каквито разкази съществуват у всички народи. После с тях, казва той, могат да се обяснят много места из германската митология, дето се разправя за призраци.

Виждане на боите — Поляритети

Когато сензитивът влезе в тъмната стая, от начало вижда светлина без бои, но по-после почва да различава и бои. А слабосензитивният се спира на първата фаза.т. е. не вижда боите. Лявата ръка свети повече от дясната. Това се потзър- дява от много сензитиви. Затуй често сензитивите забелязват лявата ръка по-рано от дясната. Обаче, освен по сила, светлината на двете ръце се различава и по бои- Светлината на лявата ръка има повече жълточервен цвят, а на дясната — син. Но и другите части на тялото се виждат с бои. Левият крак се вижда жълточервен, а десният — синкав. Изобщо в лявата страна се виждат жълти, жълточервени и червени цветове, а в дясната сини, сивосинкави и сиви. Също и цялата лява половина на тялото е по-светла от дясната. И в магнита се забелязват светлини на съответните полюси: на северния полюс син пламък, а на южния — червен.

Обикновеното положение на наблюдавания човек е с гърба към север. А когато той се обърне с гърба към юг, тогава дясната му страна е по-светла от лявата.

От тези и много други факти Райхенбах вади заключение, че човек има поляритет. Одът в човека е полярен. Дясната страна на човешкото тяло е одоположителна, а лявата — одо-отрицателна. Райхенбах, освен тази се, е намерил още 2 оси в човешкото тяло: една между долния и горния край на тялото и друга — между предната и задната страна но тялото. Значи, според Райхенбах, човек има три поляритетни оси.

Горният край на тялото е одо-положителен, а долният — одо-отрицателен. За третата ос няма да излагам подробности, понеже не считам изучаванията за достатъчни. Северният полюс на магнита N, понеже изпуска син пламък като дясната човешка страна, е одо-положителен, а южният S одо-отрицателен. Северното полукълбо на земята е негативно, а южното — положително. Полярен е и кристалът. На единия си край той има червен пламък, а на другия— син. И яйцата са полярни. Тъпият край на кокошето яйце е одо-отрицателен, е острият — одо-положителен. Издъхнатият въздух е одоположителен. Положителният од сензитивният го чувства студен, а отрицателният — топъл. Вътрешната страна на ръката (дланта) е одо-отрицателна, а гърбът й — одоположителен. После има поляритет и на отделните пръсти на ръката, обаче, той може да се забележи само от високо сензитивните.²).

Сега нека видим, що се нарича хетерономно и изономно действие на полюсите. Когато до некоя точка от тялото на сензитива се доближи едноименен полюс на друг човек, магнит или кристал, той чувства възбуда, увеличение на мускулната сила и на чувствителността, топлота, повишение на телесната температура, неприятност; при доближаване на разноименен полюс той чувства успокоение, хладина, приятност, намаление на болките, понижение на температурата, намаление .а мускулната сила и чувствителността. Първото действие се казва изономно, а второто — хетерономно. Казаното за изономното и хетерономното действия образуват основата на науката за лекуване с магнетизма.

При приближаване до някоя точка на тялото на едноименен полюс на друг човек, получава се затъмняване, а при. приближаване разноименен полюс — по-силна светлина. Това се наблюдава от сензитивите, когато хора в тъмна стая се приближават един към други_ Когато двама души приближат един към друг лицата си, то този от тях,. който е сензитивен, ще види, че лицето на другаря му потъмнява, а от най-близко разстояние няма вече и да вижда лицето му. Такива опити Райхенбах е правил много. Той е заставал срещу сензитива и е допирал с лявата си ръка неговата дясна и то така: палец срещу палец, показалец срещу показалец и: пр. Светлината се е усилвала; дължината на пламъка, който излизал из пръстите, се е увеличавала значително. А това е, защото лява ръка се допира с дясна. А при допиране на лява ръка с лява или поставяне дясната ръка до дясната на сензитива, ръцете ставали тъмни, и само на гърба им се виждала малка святлинка.

Как можем да познаем сензптнвите? Обяснение на някои

явления в живота чрез сензитивността

Райхенбах дава обширни упътвания за познаване на сензитивите. Преди всичко, ще попитате човека, дали спи спокойно. Несензитивният ще ви отговори, че спи през цялата нощ спокойно, без прекъсване Обратно, сензитивите спят неспокойно, често крайно неспокойно, а някои дори до безсъница. Обаче, има някои от тях, които спят спокойно. Често сензитивът сутринта или още през нощта при събуждане констатира, че одеялото е паднало долу. Често при нощно събуждане се намира отвит и се събужда от студа. Има сензитиви, които през цялата нощ не се събуждат, обаче, спят съвсем неспокойно, като постоянно се въртят на тая или онази страна. Те сами не знаят това, но падналото одеяло ги издава. Причината е в смукването на нейния од от околните предмети (постелка, завивка, възглавница), вследствие на което има изономно действие, което е неприятно и причинява въртене в леглото. Несензитивният не чувства подобна неприятност, понеже изобщо е нечувствителен към ода.

Сензитивният спи предпочтително на дясната си страна, понеже тя е хетерономно полярна спрямо ода на земната повърхнина, именно: дясната страна на човека е одо-положителна, а земната повърхнина одо-отрицателна.

Ако поставим 4 стола на кръст по четирите посоки на света и поканим сензитивни и несензитивни по ред да сядат на всички столове,то несензитивния няма да усети разлика между четирите стола, обаче, сензитивният ще усети най- голяма приятност, когато седне с гърба си към север, а най-голяма неприятност — когато седне с гърба си към запад. Райхенбах е намерил, че сензитивите не спят спокойно с глава към юг или запад, а спят спокойно с глава към север или изток. Ето причината: север има поляритет противоположен на поляритета на главата, а при глава обърната към юг ще има изономно действие.

В театъра сензитивът желае (и най-добре се чувства тогава) да вземе място не в средата между другите, но краен стол, и то предпочтително от дясна страна, понеже тогава ще бъде до положителната страна на съседа си, а положителният од е по-приятен от отрицателния. Сензитивният избягва изобщо голямата навалица, и то не поради блъсканицата, но поради чувствителността към ода.

Несензитивният еднакво се отнася към всички цветове, а сензитивният не обича жълтия цвят, а най-обича синия. Това е по отношение на цветята, дрехите, стайните стени и пр. Причината е в следното: синият цвят е с положите- лен, а жълтият и червеният с отрицателен од. А положителният од, както казахме, е по-приятен от отрицателния.

Сензитивът щом се приближи до болен, макар и последният външно да изглежда съвсем здрав, веднага ще почувства, че той е болен, понеже болният е повече одо-отрицателен, отколкото здравият.У болния отрицателният од преобладава, а сензитивният чувства неприятност от това.

В слънчевата светлина положителният од е повече от отрицателния. Вода, стояла на слънце, става одо-положителна и затова — приятна, а вода стояла на лунна светлина, става одо-отрицателна, понеже отрицателният од на лунната светлина е повече от положителния, и затуй такава вода е неприятна за сензитива

През 1844 год. Райхенбах получил неприятно писмо, бил наскърбен, но се стараел да скрие скръбта в себе си, тъй че външно никой нищо да не познае. Когато този ден се срещнал с г-ца Райхел и я поздравил, тя веднага си дръпнала ръката и казала, че усетила болка не само долу в пръстите, но и в цялата ръка до рамото, и ако не си дръпнела ръката веднага, не би издържала.

Още малко ще.па да извика. Тя му казала, че трябва да му се е случило нещо съвсем необикновено. След 1 час направила пак опит. Същият резултат. Шест опита направили до вечерта със същия резултат. На другия ден впечатлението било по-слабо. Чак на третия ден то съвсем се изгубило. Същото Райхенбах изпитал веднъж с г-ца Цинкел през 1847 г. и друг път пак с нея през 1851 година.

Има и апарати за доказване на сензитивността. Такива са хипноскопа на Охорович, сензитивометра на Дюрвил, магнитометра на Фортен и биометра на Барадюк.

Пренасяне на ода

Райхенбах показал на сензитива в тъмна стая сух къс от ябълково дърво. Последният не видел нищо. След това взел парчето в ръцете си, държал го известно време, като го въртел, и пак го показал на сензитива. Последният го видел слабо светещо. Обаче, това светене траяло само неколко секунди. Това показва, че ръката предава одичната светлина на предметите, до които се допира. Тези предмети я задържат малко време и след това я изпущат. Райхенбах взел чаша до половината пълна с вода и като я държал в ръката си неколко минути, показал я на сензитива. Последният видел водата светеща. Водата е била пълна с одичен пламък, а над водата излизала доста на високо светеща одична мъгла. Опитът бил направен с двете ръце. Тогава светещата мъгла откъм лявата ръка бил червен, а откъм дясната син. Подобни опити били направени с г-ца Байер, г-ца Цинкел и др. Райхенбах взел във всека своя ръка по чаша вода и след известно време ги подал на г-ца Цинкел и то така: отрицателната лява чаша дал на положителната й дясна ръка и обратно. Тя видела, как светлината в тях изгаснала и след време се появила отново, само че с обратни цветове. Когато Райхенбах е движел в тъмно водната повърхнина в чашата, то г-ца Цинкел виждала следната картина: като че ли той разбърква нажежен до червено пясък.

Веднъж той дал на г-ца Цинкел квадратче хартия. Тя насочила перпендикулярно към хартията един свой пръст. Изпърво тя не виждала хартията, но скоро последната се напоила с нейния од и станала видима. По-после станала съвсем светеща, а след това даже от ръбовете й излизала тънка мъгла. Мъглата била по-силна при върховете на хартията. После тя взела хартията и я подпряла на петте си пръсти. Явлението си останало, само че светлината се усилила. Същото се получило, когато взела молив в ръката си.

Г-ца Байер е седяла на канапе в тъмната стая. Като станала, видела на мястото, дето е седяла, голямо кръгло светещо петно. Подобно нещо са виждали мнозина сензитиви при разни случаи.

Г-н Аншуц, сензитив,казвал, че в тъмни нощи, кога ставал от леглото си, виждал последното светещо на мястото, дето лежал. Това светене на леглото траяло около четвърт час, често и повече. Светенето още по-добре се виждало на възглавницата. Г-ца Цинкел често нощем при обръщане в леглото си виждала възглавницата си светеща на мястото, дето била положена главата.

Металическа жица, взета от сензитива, ставала светеща. А ако е била дълга, самата не светела, но била заобиколена от светеща мъгла. При държане в девата ръка светлината била червена, в дясната — сиво-синя. А от върховете си е изпускала пламък.

Сензитивът вижда магнита обикновено на южния полюс червен, а на северния — син. Райхенбах допрел до южния полюс петте пръсти на дясната си ръка. Пламъкът на северният полюс, който по-рано бил дълъг един пръст, сега станал 1¹/₂ — 2 пръста дълъг и си останал син. Когато Райхенбах допирал лявата си ръка до южния полюс, пламъкът на северния полюс се удължавал по-малко и се боядисвал синьо- червено.

Понеже од излиза и из човешките уста, то когато Райхенбах турял единия край на металическа жица в устата си, сензитивът виждал жицата светеща, а от свободния й край излизал пламък. Когато стъклена пръчка или медна жица се вземе за краищата от двете ръце, то тая нейна половина, която е откъм лявата ръка. става червена, а другата — синя. Към средата й цветовете постепенно преминават един в друг.

Много наблюдения и опити показват, че човек, огряван от слънцето, поглъща в себе си слънчевия од. Ето един такъв случай. В тъмната стая са били сензитивите Мюлер, жена му и г-ца Цинкел. Райхенбах излязъл от тъмната стая, за да вземе нещо. Тъмната стая била заобиколена и от двете си си страни пак с тъмни стаи, тъй че при отварянето на вратата не влизала дневна светлина в средната стая. Райхенбах на връщане за неколко мига бил огрян от слънчевите лъчи. Когато се върнал в тъмната стая, сензитивите единодушно зачудени твърдели, че се върнал по-светещ, отколкото по-рано, и то както дрехите, така и тялото. Това бил слънчевият од, с който е бил натоварен преди малко. Това по-светещо състояние траяло неколко минути.

Райхенбах е констатирал пренасяне на ода от човек на човек. Той турил лявата си ръка на лявото рамо на Д-р Рабел. Девата ръка на последния веднага станала по-светеща и от пръстите й излизали по-дълги светлини. Райхенбах дръпнал ръката си, и всичко се възвърнало в първоначалното положение. Пренасянето на од от човек на човек става не само при допиране, но и при просто доближаване.

Залавяне на верига

Райхенбах седнал на канапе от ляво на сензитива съвсем близо до него. Съседните им страни се затъмнили, а противоположните, т. е. лявата на Райхенбах и дясната на сензитива, станали по-силно светещи. Това още по- добре се видело, когато допрели съседните си ръце, а още повече когато си допрели ръцете чак до рамената, също и краката. Лявата страна на Райхенбаха била червена, а лявата на сензитива — синя. Заинтересуван от това явление, Райхенбах направил обратен опит, т. е. седнал от дясно на сензитива. Същият резултат се получил, т. е: съседните им страни се затъмнили, а противоположните — разсветнали. Тогава Райхенбах предприема опити в по-голям мащаб, за да види, няма ли да се получи нещо подобно на батерия. Той помолил г-ца Цинкел да наблюдава в тъмнината своята дясна и Райхенбаховата лява ръка. От ръцете на вън излизали пламъци дълги един пръст. След това Райхенбах седнал до нея и уловил със своята дясна ръка, нейната лява. Тогава г-цата видела, че пламъците, излизащи от пръстите на свободните ръце, станали двойно по-дълги, т. е. по два пръста дълги. Между двамата се хванал дърводелецът Клайбер. Тогава пламъците от същите ръце (т. е. лявата на сензитива и дясната на Райхенбаха) станали по три пръста дълги. След това във веригата се заловили в средата двете дъщери на Райхенбаха, Хермина и Отона. Пламъците на двете крайни ръце станали още по-дълги. Същите опити били повторени от Райхенбаха и друг път.

Горепоменатияг опит се състоял в нареждане на верига чрез приближаване на разноименни полюси. Сега той направил обратен опит, т. е., приближил едноименните полюси и то така: помолил r-ца Цинкел да застане права и да си протегне в хоризонтално положение дясната ръка. Зад нея застанали дърводелецът Хлайбер и поставили дясната си ръка върху дясното й рамо. Същото направила зад него Отона, а зад нея — Хериина. Синият пламък, който излизали от дясната ръка на г-ца Цинкел, станал по-дълъг, обаче, не толкоз дълъг както при случая с веригата. Но той бил сега много по-светещ и то толкоз светещи, че синята боя се превърнала в седемте бои на дъгата, нещо, което не станало в първия случай.

Подобен опит бил направени и с левите ръце. И тогава се забелязвал спектър. Същият опит бил повторени и с двете ръце едновременно.

Всичко гореказано обяснява, защо при спиритическите сеанси имат обичай да се залавят на верига, за да усилят явленията.

Паси

Под думата „паси“ се разбира движение на ръцете близо до тялото на някого. Когато се правят паси някому, праща му се од. Пасите са известни на човечеството от най-старо време. Когато се допрем до некоя точка на човешкото тяло, напр. с пръст до челото му, то излиза од из ръката ни и през челото му преминава по цялото му тяло. Но тъй като провождането на ода е по- бавно, отколкото натрупването, то най- сетне на допряното място се набира много од. При пасите Райхенбах леко се допирали до дрехите или пък държали пръстите си на известно разстояние. Разстоянието е било различно: средно около l¹/₂ крачка. По-силните сензитиви усещали пасите от по-голямо разстояние, а по-слабите — от по-близко. Обаче, имало и толкоз силни сензитиви, че усещали пасите и от 30 — 40 и повече крачки. Пасите от главата към краката намаляват и даже съвсем премахват одичното виждане в тъмна стая. Ако на човек, комуто са правени такива паси, се направят обратни паси, т. е. от краката към главата, той пак става сензитивен. Такива опити Райхенбах е правил с г-ца Цинкел и с мнозина други. Когато тя в тъмна стая вече е виждала всичко, Райхенбах е направил паси отгоре надолу, и стаята станала за нея съвсем тъмна. Той я оставил неколко минути в това състояние: след това й направил две обратни паси, и зрението й било възстановено. По своя воля Райхенбах е можел да я прави гледаща и сляпа. Даже нещо повече: тези обратни паси усилват зрението до висша степен, тъй че то надминава нормалната сензитивност. Когато се правят паси върху лицето с две ръце, лицето става по-светещо. Това състояние трае известно време.

Райхенбах открил, че когато пасите са по посока от централната нервна система по нервите навън, имат особено действие, различно от пасите в обратна посока. Действието на първите паси той нарича неметично (разпръсквателно), а на вторите — соретично (събирателно). В последния случай има по- силна светлина.

Пасите отгоре надолу приспиват, а противоположните събуждат. Първите можем да наречем прави паси, а вторите обратни. Първите намаляват ода, а вторите го увеличават и натрупват. При прави паси сензитивният чувства хладина и приятност, а при обратните — неприятност. В същност пасата е права или обратна, според посоката на нерва. Има нерви, които се разпространяват и на страни.

Боите на спектъра в човешкото тяло

Райхенбах легнал на едно канапе в средата на тъмната стая, като поставил канапето в посоката на магнитния меридиан; главата му била обърната към север, а краката — към юг. Г-ца Цинкел го видяла светещ — белезникав, като към главата биело малко на синьо, а към краката — на червено. Когато тя почнала да прави паси, т. е. от главата към краката, светлината около тялото почнала да става постепенно невидима, а при слабите сензитиви тялото е ставало даже съвсем тъмно и невидимо. Пасите тя отначало правела с дясната си ръка. Но същият резултат се получавал, когато ги правела с лявата си ръка.

След това тя почнала да прави обратни паси, т. е. от краката към главата. Още от първата паса фигурата станала видима и се възвърнала естествената й първоначална светлост. Тя продължила тези паси: с всека паса тялото ставало все по-светло. Отначало правела с дясната си ръка, а после с лявата, но нямало разлика. След това почнала пасите и с двете ръце едновременно. Тялото ставало все по-светещо, додето най-после по тялото се появили всички бои на спектъра: към главата — моравата, а към краката — червената. Между моравата и червената били наредени останалите бои на спектъра: тъмно-син, син, зелен, жълт и портокален.

Райхенбах след това легнал в обратно положение, т. е. с главата към юг, а краката към север. Тя пак почнала пасите. Пак се появил спектърът, само че обратен: моравата светлина била към краката, а червената — към главата. Този опит бил повторен от Райхенбах с много лица, напр. с г жа Кинесбергер и др.

Защо правите паси правят тялото светещо, а обратните — тъмно? Защото при правите паси одът се събира и се праща в мозъка, отдето се разпределя пак по цялото тяло. А при обратните паси естественият и прибавеният од се взема и по нервните пътища се праща към нервните краища, отдето през пръстите изтича вън от тялото. Затова именно обратните паси са соретични, а правите — неметични.

Ако се правят паси върху магнит, и там се появява спектър.

Пламъците, които изпускат пръстите на човека, имат определена боя, синя или червена, но когато се разгледат по- внимателно от по-силни сензитиви, в тях се виждат боите на спектъра.

Одът на растенията и животните

Растенията са светещи, т. е. изпускат одична светлина, която се наблюдава в тъмна стая от сензитиви. Райхенбах е правил опити с много растения. Напр. зукумът е бил толкоз светъл, че от него цялата стая ставала светла и можело да се виждат всички по-големи предмети. Венечните му листа били по- светли при основата си, отколкото при върха. При слаба сензитивност се вижда само светене, на растенията, а при по- силна сензитивност се забелязват разни бои. Опити Райхенбах е правил с 40—50 растения: Canna indica, Lobelia erintis, Zinnia elegans и пр. И зелените листа светят, само че по-слабо от цветовете. Зелените листа са по-светли при основата, отколкото при върха. Стъблото най- силно свети. С други думи, в растението най-силно изпускат од тези части, които се намират в усилена органична дейност Растенията, освен че имат одична светлина, изпускат и одични изпарения, които изпълват стаята, в която са поставени. Замъкът Райзенберг е заобиколен от гъста букова и дъбова гора, която притежателите на замъка добре са запазили. Г-ца Дцмансдорфер, като влязла една топла лятна вечер след скорошен дъжд в стаята си да легне, оставила прозорците отворени и легнала да спи. След изгасването на свещта тя видела, че стаята е пълна със светещ дим и се чудела, от де иде той, но после си спомнила наблюденията в тъмната стая и се сетила, че се изпуска от дърветата.

Растенията най-много изпускат одични изпарения в топло време, особено когато е и влажно. Това е особено важно от медицинско гледище. Райхенбах споменава, че още дъщерята на Карл Линей е видела светенето на цветовете у латинката (tropaeolum majus). И в корените се забелязва светене.

Яйцата на животните са светещи. Наблюдавани са яйца на птици, пеперуди и пр. В птичите яйца светят белтъкът и жълтъкът, но най-силна светлина изпуска зародишното петно. И животните имат одична светлина.

Боите на кристалите — Спектър

Боята на кристалната одична светлина е различна. Напр. опушеният топаз и планинският кристал са сини, турмалинът — жълт, сярата — синя и пр. Одичната боя на кристала е съвсем различна от обикновената му боя. Вън от основната боя на кристала, той си има и спектър, който се протака от единия полюс до другия. Одо-положителният полюс е син, а одо-отрицателният — червен. Между синьото и червеното има зелено, жълто и портокалено. Боите на спектъра стават по-ярки, когато се правят паси върху кристала.

Од при дишането

Од се образува при гниене на листа, животински трупове, при дишане и пр. Г-н Яншуц, сензитив, казал, че като наблюдавал една нощ спящата си жена, видел я цяла светеща, а от устата й излизал при всяко издишване светещ огнен облак. По-после г-жа Цедилия Бауер разправила Райхенбаху същото за мъжа си. Тя се била много уплашила, защото и дяволите и беснуемите някои рисуват с пламъци, излизащи из устата. Това тя разказала Райхенбаху в тъмна стая. Повод за това е дало обстоятелството, че тя виждала, как из неговите уста излиза същият огнен облак. Себастиян Цинкел забелязвал нощем същото у спящата си жена. Същото забелязвала г-жа Жозефина Фенцл нощем у себе си и спящия си мъж. Това са забелязвали още Д-р Фрйолих, проф. фон Пергер, г-ца Глезер, Д-р Нид и мнозина други. Некои сензитиви са забелязвали такива светещи облаци да излизат и от носните дупки, и то две нееднакви.

Стените, кристалите и много други непрозрачни

тела стават прозрачни за сензитивите

Веднъж когато г-ца Байер стояла в тъмна стая, а Райхенбах бил в съседната стая, и се разхождал, тя виждала неговото движение през стената. Това виждат само високо сензитивните, а не средно и слабосензитивните. Също и когато Райхенбах е ходел в стая тъкмо над тъмната, г-ца Байер е забелязвала, таванът да става светъл на това място, дето се е намирал Райхенбах. Този опит бил повторен с г-жа Цецилия Бауер и с мнозина други. Значи, за тези сензитиви стените са били до известна степен прозрачни.

Наелектризираните метали стават прозрачни като от стъкло. Наелектризираните железни, медни и цинкови плочи стават светещи и толкоз прозрачни, че сензитивите могат да кажат, какво се намира зад тях.

Когато в 1844 г. Райхенбах е правел опит с г-ца Райхел в тъмна стая, прозорците били закрити с медни плочи. Вън греела луната. Тя огрявала медните плочи. Г-ца Райхел казала, че вижда медната плоча червено-светеща и съвсем прозрачна, защото през нея виждала прозорците на съседните къщи. Това е било в зелния виенски пазар. Райхенбах тогава е бил още в началото на своите опити и се разсмял на думите на сензитивката. Той се отнесъл с нея така, както се отнасят спрямо такива въпроси мнозина други, които не разбират тая област. Обаче, после Райхенбах чул от други сензитиви изявления за прозрачност на пиринчена тенекия и пиринчено кълбо, когато се наелектризират, за прозрачността на жицата, кога минава по нея ток, — и това го накарало да нареди систематични опити, за да види, доколко вярно има в това.

Най-напред Райхенбах повторил опита с г-ца Райхел в Райзенберг и то не вече в тъмна стая, но вън на двора, при лунна светлина. Най-напред направил опит с медна тенекия. Резултатът бил същият, както във Виена. Райхенбах поставил разни предмети зад тенекията и правил разни движения с ръце зад нея, и винаги сензитивната познавала вярно, като че ли медната тенекия от лунната светлина се превръщала в стъкло. Райхенбах заменил медната тенекия с желязна, цинкова, пиринчена — всички за нея са били прозрачни. Най-малко прозрачна била оловната тенекия. Това е в пълна хармония с познанията ни по химия. Знае се, че оловото има много по-голямо атомно тегло (205) в сравнение с медта (63), желязото (56), цинка (65) и пр.

По-после Райхенбах е пробил в прозоречните капаци на тъмната стая четвъртити отвърстия, покрити с медна, цинкова или желязна тенекия. Некои сензитиви, влезли за пръв път след тази промяна в тъмната стая, казали: „Какви прозорчета сте отворили там!“ Райхенбах отначало не разбрал. Сензитивът обяснил, че слънцето направо грее през това място. Значи, за сензитивитт тази тенекия е съвсем прозрачна като стъкло, и през нея те виждали слънцето.

Още по-добре се забелязвало това явление при лунна светлина. За г. Клайбер тенекията е била толкоз прозрачна, че през нея е виждал дърветата, Дунава_v моста на Табор, месеца, звездите. Фрйдрих Вайдлих като влязъл в тъмната стая помислил. че в нея има дупка пробита в стената, и чак когато си поставил там ръката, се уверил, че нито е дупка, нито стъкло. И той е виждал през нея планините, дърветата, Дунава, моста, луната. Мнозина други са правили такива изявления: г-жа Бауер и пр.

През тъмните нощи Райхенбах поставял запалена свещ зад тенекията, и сензитивът виждал последната прозирна. Значи, и одът, който придружава светлината на свещта, е достатъчен, за да премине през тенекията. Тела прозрачни при одична светлина Райхенбах нарича диоданни. Прозрачни са още дървото, мукавата и пр. Но дървото е по-малко прозрачно от металите.

Значи, много тела,осветлени от лунна, слънчева или друга светлина или пък наелектризирани, стават прозрачни. Когато едно тяло стане магнит, също така става за сензитива от прозирно до прозрачно.

Но не винаги са нужни изкуствени средства, за да се получи прозрачност. Кристалите са прозрачни за сензитивите, обаче, тая прозрачност е нещо съвсем друго от прозрачността за обикновеното гледане. Напр. дене черният турмалин е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая става съвсем прозрачен за сензитива и изглежда на златножълто прозрачно стъкло. Това било съвсем неочаквано за Райхенбах, и последният се усъмнил. Той решил да провери по следния начин: показал на сензитива в тъмното разни кристали, напр. планински кристал и др., и чак след това му показал чер турмалин. Тогава сензитивът казал: „това е като предишното жълто стъкло“. А безцветният планински кристал той виждал в синя светлина (като съвсем прозрачно синьо стъкло).

Друг пример. Опушеният топаз е съвсем непрозрачен, но в тъмна стая за сензитива става съвсем прозрачен и син. Сензитивите казват, че вътре кристала като че гори. Те забелязват вътре в него движение на светлина, както при обикновено горене. Вътре в него те забелязват множество светли места, намиращи се във вечно движение. Значи, това което мислеха до сега за инертно и мъртво, е пълно с вътрешно движение. Такива наблюдения са правени с много кристали: планински кристал, берил, гипс, стипца, турмалин и пр.

За високо сензитивните ръцете, пръстите и другите части на тялото са прозирни: видими са всички техни съдове и тъкани.

Изобщо казано, винаги когато се сгъсти на някое място повече од и то било чрез слънчева или лунна светлина, било чрез магнетизъм, електричество, кристална или органична полярност, и когато този од достигне известна сила, предметът става прозрачен за сензитивното око. С други думи, прозрачни см всички тела, напоени силно с од.

Красотата на одичните явления

Сензитивите описват одичните пламъци, искри и бои като явления, пълни с голяма красота. Не.ма нито един сензитив, който да не е изказвал своето възхищение от одичната светлина. Когато г-ца Райхел излязла от тъмната стая, за да отиде в стая осветлена с обикновена лампа, тя намерила последната просто за грозна в сравнение с великолепието на магнитния пламък. Така са се изказали за одичната светлина и мнозина други сензитиви. Често те са били съвсем възхитени и са заявявали, че никога в живота си до сега не са виждали такава красота. Живописците Ранстл и Яншуц били особено изненадани от великолепието на тези нощни светлини.

Одът, не е електричество и магнетизъм

Одът е нещо различно от магнетизма и електричеството. Магнитът освен магнетизъм има и од. Също така електричеството винаги се придружава с од, но последният е нещо различно от него. Доказателство: и обикновеният молив, който човек държи, попива от човешкия од и става светещ за сензитива, обаче това не ще каже, че притежава магнетизъм или електричество.

Връзка между ода и жизнените явления

Има връзка между ода и жизнените явления. При добро здраве има надмощие на положителния од. Има връзка между болестите и ода. Напр. треската е одо-отрицателна.

Райхенбах в един студен есенен ден натоплил тъмната си стая до 18⁰ С. Той съблякъл дясната си страна до долните ребра. В това състояние г-ца Цинкел видяла нормалните бои на тялото. Както винаги, тя констатирала отдясно синя боя, а отляво жълточервена. След това Райхенбах застанал с дясната си страна съвсем близо до студения прозоречен капак, за да причини изстиването й. Когато усетил дясната си страна студена, показал я на сензитива. Тя видела съвсем променена картина. Синята боя на тая страна изчезнала, даже по бузите и слепите очи съвсем не се забелязвала синята боя, всичко станало червено. Дясната страна при опита е била обърната към изток, което би трябвало да благоприятства за задържането на синята боя. Лявата страна си останала червена. Червената боя на дясната страна е била по-силна от тая на лявата. След като се облякъл и стоплил дясната си страна, явила се нормалната боя. След това повторил опита с лявата страна: червената боя там се усилила още повече, а от дясно си останала старата боя (синя). Този опит бил повторен много пъти и най-сетне се дошло до следното заключение:

При простуда на изстиналото място се развива отрицателен од. А тъй като наблюденията показват, че и при други болести се развива отрицателен од, следва общото заключение, че много болести са свързани с надмощие на отрицателния од.

При възпаление, сензитивът вижда, как възпаленото място изпуска червен од. Количеството и качеството на ода в човека влияе върху здравословното му състояние. Когато човек падне в транс, той излъчва от себе си флуидното тяло и затова пада в безсъзнание.

Самото лекуване с животински магнетизъм показва, че има връзка между жизнените явления и ода. После самият факт, че магнетизаторът след извършените паси се чувства изнемощял, обезсилен поради изхарчване на голямо количество от своя од,показва връзката между ода и човешкото здраве.

Райхенбах е наблюдавал, че колкото човек е по-здрав, в разцвета на телесните си сили, толкоз повече у него преобладава положителния од.

Значи, здравето не е нищо друго освен преобладаване у човека на положителния од.

Райхенбахови изследвания върху магнетичния сън

Райхенбах не се ограничил само с изследване на човешката възприемчивост в будно състояние. Той е изследвал, макар и отчасти, и изкуствения или магнетичния сън.

Резултатите, до които дошъл при своите опити и наблюдения върху магнетичния сън, са доста важни. По-долу ще кажем неколко думи за тях.

Ясновидство в бъдещето

Г-ца Цинкел веднъж, уморена от дневната работа, седяла на един стол. За две минути Райхенбах излязъл с лампата, за да вземе нещо от съседната стая. Като се завърнал, намерил я заспала. Скоро тя почнала да говори с променен тон. Райхенбах познал, че това не е обикновен сън, а транс. Тя казала: „боя се от тази нощ, защото към 12 часа ще имам зъбобол, който ще трае един час“. Райхенбах забелязал тези думи и след това я събудил с обратни паси, като не й съобщил нищо за случилото се. На другата сутрин я попитал с любопитство, как се чувства и как е прекарала нощта. Тя се оплакала, че зле минала, защото имала зъбобол. Той я запитал кога почувствала зъбобола. —Около 12 часа. — И до кога трая? — Цял час, защото чух да бие един. Трябва да се забележи, че тя цяла година не била страдала от зъбобол.

Друг път, към 10 часа, паднала в транс, както си седяла на канапето и казала, че нея нощ ще има конвулсии (гърчения) към три часа след полунощ, които ще траят час и половина и ще се изкачват чак до стомаха. Никой не й казал нищо по това след събуждането й, за да не преживее излишни страхове. В три часа се почнали конвулсиите на краката, изкачвали се чак до гърците и траяли до 4¹/₂ часа.

Г-ца Новотни имала всека вечер каталептична криза, към която понякога се присъединявал и магнетичен сън. В един такъв случай (на 19. март) тя казала, че нейните каталептични кризи ще продължават още 5 седмици; на 27. април ще бъде последната криза; до тая дата кризите ще стават все по-къси и по-къси, а в последния ден ще трае само 4 минути; а главоболието й (от което тя страдала в продължение на 8 години) ще изчезне на 8. май. Предсказанието се сбъднало, защото всеки ден кризата траяла все по-малко и по-малко. На 27. април Райхенбах точно на време бил при нея. По часовника той ви- _дел, че каталепсията и кризата траели само .4 минути. След това кризите спрели, но главоболието продължило. Райхенбах я посещавал всеки ден, за да проверява. Действително, на 8. май тя за последен път имала главоболие. Не- кой може да помисли — казва Райхенбах — че г-ца Новотни е играла комедия. Но той отговаря на това така: „такива примери имам със стотици и хиляди из своята опитност, — примери, наблюдавани и проверени от мене. Този отделен случай споменавам само за пояснение. От тези примери следва, че спящият в транс притежава способността да знае отнапред известни работи и то много седмици по-рано: с една точност до минута.“

Г-ца Райхел много често в транс е казвала предварително с голяма точност близките конвулсивни кризи и всички те се случвали в посоченото време. Служещите обикновено я питали във време на магнетичния й сън за нейната следваща криза, за да бъдат готови за услужване. По това се говорило в къщи като за нещо обикновено.

Г-ца Вайганд предсказвала всеки ден в кой час на следния ден ще падне в транс. Неколко пъти Райхенбах отивал при нея по-рано от уреченото време и се убедил в точността на предсказанията й, Веднъж тя казала, че ще падне на 5 юни 1816 год. в магнетичен сън, който ще трае непрекъснато (без събуждане) три седмици. Това се случило точно така. Г-ца Гиртлер също предсказвала своя транс.

На 22. декември г-ца Цинкел казала в магнетичен сън (транс): „На 19. януари ще имам силно кръвотечение. Погрижете се тогава да бъда на легло“. Това Райхенбах никому не съобщил, разбира се, не и ней след събуждането й. Когато паднала в транс на 16. януари, тя потвърдила, че на 19. януари ще има кръвотечение и прибавила, че то ще почне в 4 часа сутринта и ще трае един час. На 18- януари пак паднала в транс и казала, че през нощта към три часа ще има конвулсии, които ще траят до 4 часа.

Сутринта на 20 ян. Райхенбах я посетил и чул, че тя се оплаква от лошо прекараната нощ. Към три часа имала силни конвулсии, които траяли до 4 часа, имала такова кръвотечение, каквото не й се е случвало до сега в живота. То спряло в 5 часа. Райхенбах видел изцапаните с кръв дрехи.

Такива предсказания и то винаги сполучливо са правели още г-жа Щурман, г-жа Кребс, г-жа Ледерер, г-ца Кинесбергер, г-ци Винтер, Крюгер, Руп, Секендорф, Дорфер, Блахуш, г-н Ало из Байер, г-н Фридрих Вайдлих и пр.

Нямало е нито един случай, казва Райхенбах, дето предсказанието за собственото здравословно състояние да не се е сбъдвало.

Но тук трябва да се забележи още следното. Г-ца Цинкел предсказвала точно кризите. За една криза тя казала, че е последна. Обаче, тя не била последна. След известен интервал тя имала още кризи.

Г-ца Гиртлер казала, кога ще се прекрати болестта й. Тя тогава се прекратила действително. Но след известно време пак се повърнала.

Райхенбах казва, че от неговата опитност следва, какво спящият може да предсказва за своето здравословно състояние, обаче, може да греши, ако предсказва други неща. Той цитира случаи, когато предсказанието не се сбъдва, щом не се отнася за собственото здравословно състояние, а е от друг характер.

Но Райхенбах не е фанатик в това си твърдение. Той казва, че може да е възможно такова по-висше ясновидство в бъдещето, но той не е имал случая да го констатира („Сензитивният човек“, § 2885.).

Четене със затворени очи —

Ясновидство в пространството

Това е ставало в будно състояние, а също и в транс. Райхенбах казва, че с помощта на сензитивността става понятно четенето на книги, затворени в металическа кутия, и то не само дене, но още по-добре нощем, и не само с отворени, но даже със затворени очи или превързани очи. В присъствието на Райхенбах г-ца Гиртлер чела със затворени очи от книга случайни места, като че ли била с отворени очи.

Райхенбах поставял безброй пъти предмети върху главата на г-ца Яцмансдорфер, когато тя е била със затворени очи, и тя ги е познавала след неколко секунди. Такава сензитивка може да види какво става в съседната затворена стая, в една стая над или под нея, даже в една съседна къща и пр. Понятно е, как един болен сензитив при идването на лекаря, когото чакал с нетърпение, викал от леглото си със затворени очи: „сега иде той, сега тъкмо влиза в къщи, сега е на стълбите, сега е пред вратата“ — както е било наблюдавано от Д-р Щайнер (съвременник на Райхенбах).

Излъчване на чувствителността.

(Изследвания на полковник де Роша)

Наблюдаване вътрешните човешки органи

И това е ставало както в будно състояние, така и в транс. Такива наблюдения често са правели пред Райхенбах сензитивите, напр. г-ците Щурман, Ацмансдорфер, Гиртлер, Крюгер, Райхел и пр. При наблюдение на вътрешните органи, те можели да виждат и органическите повреди, като напр. болестите на черния дроб, стомаха и пр. Те виждали вътрешните органи светещи и с разни бои. По-силно светеш бил стомахът, а черният дроб и белият били по-слабо светещи. Г-ца Цинкел често в транс говорела за своята болест, именно че левият й яйчник е по-светъл, а десният мътен, в болезнено състояние. Г-ца Гиртлер казвала в транс да покрият огледалата с нещо, защото, като гледала в тях,виждала в отражение всичките си вътрешности, тъй както това може да се види на аутопсионната маса. Това същото е заявявала и г-жа Кребс, и затова в нейното жилище върху всички огледала били спуснати завеси. Г-ца Крюгер казала, че един път е могла да види вътрешността на другите; че доста добре различила червата и че стомахът бил най-силно светещ. Тя често е виждала своята вътрешност и констатирала, че всичко е в ред, само сърцето било повредено.

Как виждат в транс?

В високата стадия на транса очите са съвсем недеятелни — безчувствени: възприемането става по друг начин. Също и за високосензитивните е съвсем безразлично, дали очите им са отворени или не. За тях това е тъй безразлично, както за обикновения човек е безразлично, дали при гледане лакътят му е вързан или не.

Райхенбах за отношението на някои учени към

въпроса за ясновидството

Той казва в „Сензитивния човек“: „Съжалявам, че мъже с голямо значение и учени с най-дълбоки познания често могат да имат слабостта така леко да оценяват факти от най-голямо научно значение и то защото невежеството е злоупотребявало понякога с тях. Няма нищо маловажно в природата, а още по-малко са маловажни предметите, които излизат над физическата сфера и докосват духовната природа на човека, изучават най-вътрешната му природа, както е с настоящата книга. Това късогледо високомерие е толкоз наивно, колкото глупостта на тези, които считат тези мъже за авторитети, за идоли, и постоянно повтарят техните думи. Ясновидството има известни страни, които трябва да привличат вниманието на всеки мислещ човек“.

Магнетичен сън на Анна Байер

Връзка (Rapport) Предаване на мислите.

Анестезия (безчувственост)

Веднъж Райхенбах посетил виенския лекар Д-р Блас и там за през път срещнал r-ца Яна Байер. Тя била в магнетичен сън. Присъствал и професор Рагски. Когато Д-р Блас й казвал нещо, — тя отговаряла, а когато Райхенбах или професорът я запитвали, тя не отговаряла. Значи, тя е била във връзка (rapport) със своя лекар. Райхенбах проверил и видял, че това не пречи неговото одично влияние върху нея, напр. с паси и пр. Но това още не било нищо. Д-р Блас казал, че приспаната се подчинява във всичко на неговата воля, даже и когато той не й говори, а само мисли върху нещо. За да им покаже това, той ги помолил да пожелаят нещо, Райхенбах почнал да му говори на френски и латински, за да не разбере приспаната (последната е била дъщеря на беден чешки грънчар и никога не е слушала други езици освен немски и чешки, нямала никакви познания по френски и латински). Райхенбах пожелал от Д-р Блас следното: той да й съобщи мислено, тя да поиска чаша вода и да пие.

Проф. Рагски и Райхенбах застанали от двете страни и наблюдавали доктора и приспаната. Докторът стоял с прострени ръце. След минута Райхенбах видял, как приспаната направила с устните си движения характерни за жаждата. Скоро тя поискала вода, и като й поднесли, пила. След това предложил следното: тя да стане от стола си и да седне на съседното канапе. Скоро тя станала (спяща) и, със затворени очи, отишла при канапето и седнала. Били изпълнени и други подобни задачи. През същото време Райхенбах, без да обади некому, се опитвал да й предаде некоя своя мисъл, но напразно. Тя не го слушала, тъй както по-рано не му отговаряла.

Нейният сън бил толкоз дълбок и крепък, че професор Рагски и Райхенбах са боли с игла ръката й, с гвоздеи са налегали ръката й, без да прояви тя най-малкото усещане.

Най-сетне Райхенбах предложил на .Д-р Блас да я събуди без да й продума нещо, — само със своята воля и мисъл. Д-р Блас застанал за малко време мълчалив срещу нея; тя се помръднала на канапето и казала: „Ида веднага“. След това се изправила, почнала да си търка очите и ги погледнала тъй, както гледа току-що събуденият от най-дълбок сън.

След няколко дена Райхенбах повторно посетил Д-р Блас и г-ца Байер. При същите обстоятелства бил повторен опитът с чашата вода и дал същият резултат. По желание на Райхенбах Д-р Блас й предал волята си, тя да му подаде лявата си ръка. Това било извършено. След това желанието на Райхенбаха било! Д-р Блас да й подаде перодръжка и мислено да поиска, да му я върне. Това било извършено. По желанието на Райхенбаха Д-р Блас трябвало да й прати мисълта, тя отново да вземе перодръжката от него.

И това било извършено.

След това Райхенбах поискал да види, дали това може да се извърши и от известно разстояние. Д-р Блас отишъл на противоположния ъгъл на стаята и мислено, по Райхенбахово желание, поискал, тя да премине през делата стая и да отиде към него. Отначало тя дошла в безпокойство, след това се изправила (все спяща и със затворени очи), пак седнала, като че ли от безсилие, после пак станала; това било повторено няколко пъти с голям труд, най-после почнала да крачи и дошла до доктора. Той я поставил на канапето и по Райхенбахово желание отишъл в друга стая. Райхенбах искал. да опита, дали мисълта може да се предаде и през стената безпрепятствено, и същевременно, да изпита с туй и самия лекар. Лекарят изпратил от другата стая мисълта, тя да се събуди. Тя се обърнала, изправила се, седнала, въздъхнала и се събудила.

След 8 дена г-ца Байер се намирала вече в дома на Райхенбах. Присъствал и Д-р Блас. Повторени били опитите с чашата вода и със събуждането.

Райхенбах все по-добре и по-добре се запознавал с г-ца Байер. Понеже той често правил опити с нея, появила се връзка и между тях двамата. След известно време тя почнала да го слуша и да му отговаря във време на магнетичния си сън. Райхенбах я събуждал винаги с обратни паси. Сега Райхенбах искал да опита, дали ще сполучи да я събуди чрез мисълта си. Първият опит бил несполучлив. Отначало Райхенбах сполучил нещо междинно, т. е. да я събужда без обратни паси, а само с думи. Това е, било преход към по-мжчния опит да я събуди чрез мислена заповед. Когато връзките, между тях се. усилили, Райхенбах застанал на една крачка от нея и й изпратил желанието си да се събуди. Едвам той почнал да мисли това, тя казала с умолителен тон: „още малко, аз спя тъй добре“. Той продължавал да мисли в това направление и след една минута тя се събудила и изправила. При по-нататъшните опити тя се събуждала веднага след изпращането на мислена заповед от Райхенбаха. Тези опити Райхенбах е правел само за да се увери в опитите на Д-р Блас. И това той постигнал.

Има нещо по-висше от ода. Ясновидството и сензитивното виждане не са идентични

Райхенбах казва, че когато Д-р Блас и г-ца Байер били в Райхенбах можел да влияе точно върху нея с паси и пр., но не и върху нейната воля, нейното съзнание. Нейното съзнание било във „връзка“ с това на Д-р Блас.

Това показва, че връзката (rapport) между приспания и магнетизатора е нещо независимо от силите на ода. Тая връзка между тях не лежи в ода, а в нещо друго. Такова е мнението на Райхенбаха („Сензитивният човек“ том II, стр. 669.).

Според Райхенбаха, сензитивното виждане на ода и ясновидството във време не магнетичния сън не са идентични. Напр. у г-ца Ацмансдорфер, когато едното се усилвало, другото отслабвало, и обратно Първото е нещо по-външно, а второто — по-вътрешно. Когато тя се възбуждал (от гняв, страх и пр.), сензитивността й се усилвала. Ясновидството й в бъдещето — обратно — се усилвало, когато била в спокойствие.

Обратните паси действат соретичнс и усилват сензитивното виждане на ода. А правите паси действат неметично и успокоително, и те не само че намаляват одичното виждане, но даже и съвсем го премахват. От друга страна знае се, че правите паси причиняват падане в магнетичен сън, в който субектът проявява ясновидство. От всичко това се вижда, че не можем да отъждествим сензитивното виждане на од с ясновидството.

Ако се разбира понятието ясновидство в по-широк смисъл, можем да кажем, че сензитивното виждане на ода най-долна степен на ясновидството.

Преживяното във време на магнетичния сън не се помни в будно състояние, но се помни в следния сън:

Райхенбах често е констатирал това. Приспаният подробно си припомнял преживяното в миналия сън. Напр. г-щ Райхел, Ацмансдорфер, Кинаст във време на магнетичния сън добре помнили, какви опити е правил Райхенбахт с тях миналия път, кои лица са при присъствали и пр. В спящо състояние лицето , помни и преживяванията, които имал в будно състояние. С други ду ми, съдържанието на душевния живот във време на магнетичен сън е по-голямо отколкото в будно състояние.

По този въпрос има да се говори много, но тук излагаме Само това, което е констатирано от Райхенбах.

За степените на ясновидството

Райхенбах казва, че ясновидство по-висше от описаното по-добре той не е констатирал, но заявява, че е допустимо. Той цитира думите на Берцелиуса: „нашето познание в края на краищата винаги граничи с непознатото“.

Как се доказва, че показанията на сензитивите са истински?

Някой би могъл да каже: „сензитивите могат да твърдят всичко. Не е толкоз важно какво те твърдят; най важното е, как да се установи истинността на техните показания. Може да се предположи: 1) че те сами са жертва на самоизмама или 2) че нас правят жертва на своето шарлатанство. За да приемем техните показания, трябва да докажем, че тези две възможности са изключени“.

Има хиляди доказателства за истинността на показанията им. Всичките ни твърдения могат да се проверят научно. Ето няколко доказателства за това:

1) Г-ца Баради казвала Райхенбаху в тъмна стая всички негови движения; той отдалечавал ръцете си една от друга, после ги приближавал, — и всички негови движения тя вярно описвала. Подобни опити могат да служат като превъзходно контролно средство. Сензитивът различава в тъмното движенията и на отделните пръсти. От върха на всеки пръст излиза пламъкообразна светлина. Движенията на отделните пръсти сензитивите много добре забелязват поради светлината, която те изпущат. За контрола може да служи и движението на главата в разни посоки. Сензитивите винаги вярно познават в тъмната стая всяко ново положение на главата.

2) Съвпадението на показанията на всички сензитиви е едно силно доказателство. Всички сензитиви по един и същ начин описват одичните явления у човека, животното, растението, кристала, магнита и пр., както при изономно, така и при хетерономно действие. Между сензитивите имало както учени, така и най-прости, повикани случайно. Често сензитивите са нямали никакво понятие от това, което той изследвал. Особено това изпъква при някои сложни одични явления, като напр. следното: приготвя се кристална верига, като се наредят един след друг 5-6 планински кристала успоредно на магнитния меридиан с положителните им полюси към север, а отрицателните към юг. Двете ръце се поставят .на. северния край на веригата и, то едната ръка от лява страна, а другата от дясна. Като движим така ръцете от северния полюс към южния, на допряното место Веригата ще бъде отдясно тъмна, а отляво светла. Така ще бъде, додето стигнем до средата на кристалната верига. Оттам нататък ще се констатира обратното: отдясно ще бъде светло, а отляво тъмно. Това явление е в пълно съгласие с делото учение на Райхенбаха. Тук имаме изономно и хетерономно действие. Цялата кристална верига представлява един одичен индивид. Този опит може да служи като добро контролно средство. Той бил повторен с много лица със същият резултат: Натерер, Клайн, Сумер, Рабел, Рихард Шулер, баронеса Августина, Глазер, г-ца Цинкел, г-ца Гералдини.

3) Прозрачността на стените за сензитивите може да се използва като контролно средство. Некое лице зад стената на тъмната стая ще извършва известни движения, които сензитива ще познава. Това е правил Райхенбах, и винаги отговорите били верни.

4) За сензитивите са прозрачни и кристалите. Одичната боя на разните кристали нема нищо общо с обикновена»е им боя. Ако разбъркано показваме на сензитива разни кристали, между които някои да се повтарят, той винаги вярно ще описва тяхната одична светлина, без противоречие със своите предишни показания и с показанията на другите сензитиви. Напр. безцветният планински кристал е винаги със синя одична светлина, сярата — също, турмалинът — със злато-жълта и пр.

5) Видяхме, че металически и други някои предмети, върху които пада лунна светлина, слънчева, и пр. в други случаи стават прозрачни. Можем да поставим зад такава металическа плоча разни предмети, да изменяме тяхното положение, и сензитивът винаги вярно ще познава всяко тяхно положение. Това е сторено от Райхенбах. Когато високосензитивният вижда вътрешните човешки органи, той вярно познава, някой заболял орган поради промяната в неговата одична светлина.

6) Много важно доказателство за верността на Райхенбаховите наблюдения е и фактът, че той е имал предшественици. Ако изучим вярванията на разните народи и съчиненията на миналите изследователи, ще видим, че на много места се говори за лъчи, изпускани от човешкото тяло. Ето какво пише в Библията :

„Тогаз Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му издаваше зари, като бе говорил Бог с него. И видеха Аарон и всичките Израилеви синове Мойсея, и ето кожата на лицето му издаваше зари. И убояха се да приближат до него“ (Изход, глава 34, ст. 29—30).

Одът на Райхенбаха е бил известен почти във всички времена, само че с разни имена.

Човешкият од — това е част от неговото етерно тяло, чието съществуване всички окултисти са знаели и твърдели. Още шотландският лекар Максуел е обнародвал в 1679. година книгата „De medecina magnetica“. Месмер също е знаел тая сила; после Маркиз де Пюйсегюр, Тарди де Монравел, Делйоз, Д-р Шарпинйон, Д-р Деспин и пр.

Райхенбах е открил ода независимо от своите предшественици. Интересното е, че одът е откриван много пъти: самостоятелно, и всеки един .от самостоятелните откривани е мислел, че за пръв път го открива. Затова разните изследователи му дават разни имена. Той е наричан: „магнетизъм“, „лечебен магнетизъм“, „жизнена сила“, „животински магнетизъм“ (от Месмер), „жизнен принцип“ (от Барети), „нервизъм“, „нервен флуид“, „магнетичен флуид“, „нервна лъчиста сила", „физиологичен магнетизъм“ (от Дюрвил), „анимизъм“ (от Яксаков и Феерхов) и пр.

Оригиналното у Райхенбаха е в това, че той по метод, съвсем различен от този на предшествениците си, е изследвал ода.

7). Изследванията след Райхенбаха бляскаво потвърдиха неговите резултати. Особено са важни в това отношение епохалните изследвания на Дюрвил, Де Роша, Д-р Барети, Карл дю Прел, Охорович, Феерхов и пр. Последният се старае да отъждестви ода с N-лъчи на Блондло.

Заключение. Значението на Райхенбаха

Както казахме, окултизмът отдавна е знаел съществуването на ода. Окултистите са твърдели неговото съществуване от векове насам. Също и това, което Райхенбах говори за магнетичния сън. Неговите съчинения са бляскаво . потвърждение на известни окултни истини.-

От изследванията на Райхенбаха може да се извади заключението, че възприемателната способност на човека; може да се разшири. Човек може да вижда повече, отколкото вижда. Вярно е, че туй, което виждат сензитивите на Райхенбаха, не е още духовния мир, а е етерното поле. А знаем от окултизма, че етерното поле се брои още като» част от физичното поле.

Обаче, с изследванията си върху магнетичния сън Райхенбах навлиза една по-дълбока област. От изследванията му в тази област могат да се извадят по-дълбоки изводи за скритите страни на човешкото естество.

______________________________________________

1) Проф. Бахметиев в горепоменатата статия в „Български преглед“ казва, че този корен значи на старогермански „всепроникващ“.

2) Забележка. Френският изследовател Дюрвил, който проверил опитите на Райхенбаха, казва, че Рейхенбаховото наименование на полюсите не е сполучливо Пс добре е, казва Дюрвил, този полюс, който Райхенбах нарича положителен, да наричаме отрицателен, и обратно. Според мен Дюрвил има право. Ето основанието за това: когато в един електрически елемент от мед и цинк пуснем ток, токът ще върви по жицата от медта към цинка. Сензитивът вижда при медта син пламък, а при цинка — червен. Във физиката медта се нарича положителен полюс, а цинка — отрицателен. Ето защо, лявата човешка страна по аналогия трябва да се нарича отрицателна, а дясната — положителна. А Райхенбах ги именува обратно. Аз, като по-правилно, съм приел наименованието на Дюрвил. Впрочем, названията положителен и отрицателен са чисто условни. На всякъде, дето аз употребявам думата положителен, у Райхенбаха стои „отрицателен“, и обратно.

 

[Ани]

Смъртта и нейната тайнственост

От

Камил Фламарион

Просветените умове всред съвременните народи, предадени всецяло на издирването на истината, издигнатите души, въплътени на земята, за да служат на човечеството, вдъхновявани от чист алтруизъм и от вродения си стремеж да проникнат в най-дълбоките тайни на живота, продължават с най-твърдо постоянство и добросъвестност да разкриват пред очите на обикновените невежи и на заблудените материалисти смисъла на човешкия живот и, изобщо, на цялото битие на вселената. Неуморно, с все по-пламенна ревност и усърдие, тия жреци на истинската наука служат пред олтара на божествения храм, за да изгрее от там за помраченото и бедстващо човечество светлината на истинското знание, толкова необходима да ни упъти към един нов свят и към един нов живот на безкрайна радост и нетленно щастие.

Един от тия пионери на истината е бележитият французки психист и астроном Камил Фламарион. Повече от половин век тоя учен работи за разрешението на най-великата проблема,като си служи единствено с експерименталния метод: чрез научни опити и изследвания, резултатите от които могат да се проверят от всеки безверник, той е събрал толкова много и необорими доказателства за съществуването, силата и еволюцията на човешката душа, че даже и най-упоритите му научни противници прекланят глава пред неговите неоценими заслуги за оборването на отживялата вече материалистична теория.

Любознателният му дух и непоколебимото му убеждение, че няма смърт, са се проявили още от детинството му. Биографът му свидетелства, че Фламарион, още на седмата си годишна възраст, когато за пръв път видял едно погребално шествие в родния му градец Монтини лйо-Роа (през пролетта на 1849. год.) възразил на обясненията на по-големия си другар за умрелите, че „хората не умират“,.“тоя човек не е умрял“ „няма смърт“ и пр. От тогава още Фламарион не е напуснал своето убеждение за вечния живот и не е престанал, с една рядка активност, да събира доказателства за истинността на това свое убеждение. Той не е съзнавал, може би, че е бил определен да стане астроном, за-да се вдълбочава в бездните на тайнственото и да донася от там все по-нови и по-чудни знания за човечеството. Фактите, които той събирал, се трупали все повече и повече и от тях той успя да съгради монументалното здание на здравата човешка мисъл върху живота, в противовес на явно погрешното, станало вече дори смешно, схващане за грубата сила и материя. Точно 60 години постоянни изследвания и изучавания са извоювали за Фламариона триумфа на лъчезарната истина, че човешкото същество, и след като се съблече от физическата си форма, продължава да живее и се развива съгласно с неизменните закони на природата, в която Бог живее. Но къде? И как? Под каква форма? — ето към какво са насочени най-новите му изучавания.

За тая цел, след като издаде известните си вече трудове — „Тайнственото и психичните проблеми“, „Непознатите естествени сили“, „Урания“, „Стела“, „Люмен“, „Въображаеми и реални светове“, „Множествеността на населените светове“ и ин. др. — от миналата година е почнал публикацията на тритомното си капитално съчинение, озаглавено „Смъртта и нейната тайнственост“. I-ият том е посветен върху изследването на явленията, които стават преди момента на смъртта, а II-ият — във време на смъртта. Тия два тома са вече в продажба, а третият том, кой го е под печат, ще бъде озаглавен: „След смъртта“ и ще съдържа сбор и коментари на факти. За манифестации и явявания на умрелите и за душата след смъртта. В края на I-ия том, самият Фламарион ето как определя целта на съчинението си:

„Единствената цел на тоя труд, единствената амбиция на автора му, е, този сборник на засвидетелствани, по един безспорен начин, събития да донесе, доколкото е възможно, при сегашното състояние на положителната наука, желаното удовлетворение на толкова легитимни стремежи към познанието на истината. Този пръв том от едно твърде сложно съчинение доказва съществуването на човешката душа, независима от телесния организъм.. В това се състои, струва ми се, един спечелен вече факт от най-голяма важност за цялата философска доктрина.“

Бихме желали да дадем по-подробни извадки от двата излезли тома, с цитати на много интересни факти и на заключенията, които прави Фламарион, но колоните на Всемирна Летопис, при все че то е, както се вижда, най-обемистото българско списание (32 страници, голям формат, с дребен шрифт!), ще се окажат тесни да поберат това резюме. Ще се задоволим сега да запознаем четците ни само с отделите, които се съдържат в двата тома.

За основните идеи, които са занимавали Фламариона при написване на съчинението му, свидетелстват изложените от него на заглавната страница на I-ия том тезиси, както и мотото, с което си е послужил. Тия тезиси са: 1) погрешността на материалистичния позитивизъм; 2) динамизмът на вселената и на душата; 3) присъщи качества на душата; 4) духовният свят; 5) волята, действаща на разстояние; 6) телепатия — пренасяне на мисълта; 7) времето и пространството: 8) виждане без очи и 9) познание на бъдещето. А първото мото е един цитат от Паскал:

„Безсмъртието на душата е толкова важно нещо за нас и толкова дълбоко ни засега, че би трябвало да сме изгубили всяко чувство, за да останем индиферентни пред необходимостта да знаем, какво е то.

Нашият най-голям интерес и нашата първа длъжност е да се осветлим по този предмет, от което зависи цялото ни държане в живота. И ето защо, между ония, които не са убедени в него, аз правя едно крайно различие на тия, които работят с всичките си сили да го изучат, от ония, които живеят без грижа за същото и без да мислят за него.

Това нехайство към едно дело, което се касае за самите тях, за тяхната вечност, за всичко, което са те, ме дразни повече, отколкото самото дело ме трогва ; то ме учудва и ужасява: то е просто чудовищно за мен! Аз не казвам това от благочестива ревност към духовна набожност, а напротив, разбирам, че всеки трябва да притежава това чувство, като изхожда от един принцип на общочовешки интерес.“

Другото мото е прочутият израз на Хамлета: „То be or not to be“ (да бъдеш или да не бъдеш).

А основните идеи, развити в II-ия том, са: 1) двойниците на живите; 2) опитни явявания; 3) производителната мисъл на образите; 4) сцени на умиращи, виждани от разстояние; 5) изявления, които из- вестяват смърт ; 6) телепатически възбуждания ;7) явления, придружаващи смъртта ; 8) проявления и появявания и 9) в момента на умирането.

Мотото към втория том е един цитат из гръцкия философ Сократ:

Камил Фламарион,

психист и астроном.

„Никой не знае, що е смъртта, и дали тя не е най-великото от благата за човека. Между туй, страхуват се от нея, като да е тя най-голямото зло.

„Атиняни, вие сега ме осъдихте на смърт. Божественият глас, който не е престанал да се чува в мен през целия ми живот, днес мълчи, и аз не съм защитен против вашите обвинения. Това показва, че каквото и да стане с мене, то е едно благо.,

„Аз ще понеса участта, на която вие ме осъдихте, но неправдата и безчестието ще останат свързани с паметта на моите съдии. Аз ще си получа наказанието, но и те ще получат своето. Тъй трябва да става всичко и, според мен, всичко е за добро.

„Когато смъртта се приближава до човека, каквото смъртно има в него, се разлага, а онова, което е безсмъртно и неразложимо, се оттегля непокътнато“.

Отделите в I-вия том са следните:

1. Най-великата от проблемите (за живота и смъртта) може ли вече да бъде разрешена?

2. Материализмът е едно погрешно, непълно и незадоволително учение.

3. Какво е човек? Съществува ли душата?

4. Свръх нормални, непознати и малко изучени способности на душата, които до- казват съществуването й независимо от материалния организъм. — Предчувствия. Прорицания. Предсказвания. Усещания на сън. Тайнствени , позиви.

5. Волята, действаща без думи без никакво знак и на разстояние. Магнетизъм. Хипнотизъм. Умствено внушение. Самовнушения.

6. Телепатията и психически пренасяния на разстояние. Телепатическо виждане и чуване.

7. Виждане без очи, духовно, извън телепатическите пренасяния. — Ясновидство.

8. Виждане на бъдещи събития. Фатализмът, детерминизмът и свободното решение. Проблемата на времето и пространството.

А отделите в II-ия том са следните:

1. Изложените факти в първия том доказват ли необоримо съществуването на душата?

2. Двойниците на живите Опитни явявания.

3. Производителната мисъл на образите, проектирани на разстояние. Психична кинематография. Сенсориални телепатически пренасяния.

4. Явления на умиращи преди смъртта.

5. Изявления на умиращи преди смъртта.

6. Виждане на сцени на умиращи и на умрели на разстояние. Чувания от същия характер.

7. Различни изявления, които предхождат смъртта или я известявате. Лични предвиждания на умрели на определени дати. Признаци.

8. Умствени възбуждания на разстояние за умрели или за злополуки (без физически явления).

9. Смъртни случаи, известявани с шумове, с удари и физически явления. — Електричеството и мълнията.

10. Между живота и смъртта. Последни факти, в които действието на живия може още да се прояви. Умиращи, които казват: „аз съм умрял“.

11. Проявления на умиращи в момента на умирането (освен появяванията) и

12. Появявания на умиращи в момента на умирането. Етерни струи и трептения.

Всичките тия отдели са пълни с факти, съобщени чрез саморъчни писма от свидетели-очевидци и каквито ние възпроизвеждаме в отдела „Духовна опитност“ на списанието.

[Ани]

Пр. Мълфор

Мистерията на съня или двойното ни съществуване¹)

В съня ние живеем, действаме, скърбим и се радваме също тъй, както и в будно състояние! Тогава ние живеем с ония изтънчени духовни чувства, които притежаваме още от зародиша си и на които зрението, обонянието, вкусът и слухът на физическото тяло са само груби изображения.

Тази страна на нашето съществуване угасва веднага, щом като при събуждането ни външните сетива отново започнат да действат — защото нашето дневно съзнание може да задържи само откъслеци от ония сцени, случки и опитности, които ние преживяваме, докато нашето тяло лежи безсъзнателно. Тия откъслеци, често пъти несвързани, колебливи и забъркани, ние наричаме сънища.

Нашите сънища са неясни следи от един действителен живот, — един живот, който се развива в други чувствания и от който остават само откъслеци в дневното съзнание.

През време на съня, една мисловна връзка (сребърната брънка) свързва тялото с духа — даже и когато духът може-би се намира далеч от тялото. Чрез тази връзка духът изпраща на спящото тяло един жизнен ток от добро или лошо естество — според това, в какъв мисловен свят се движи той.

Смъртта, т.. е. разлагането на тялото, настъпва тогава, когато се скъса тая връзка. Ако духът се издигне до едно състояние, което да го прави способен да черпи все нови мисли и истини, то връзката става все по-силна и по-силна и не може да се скъса. Тогава ние ще приличаме на извори, които извират из живота на вечността.

Така ние живеем две съществувания, които взаимно едно друго се изгасват. В продължение на двадесет и четири часа ние сме две различни същества, които не знаят нищо едно за друго. Ежедневно ние живеем в два пространствени, близки свята, разделени от една бездна на безсъзнание.

Ние имаме една материална способности за спомняне, която не регистрира нашето духовно съществуване, тъй както духовното спомняне не регистрира дневния живот.

Още ап. Павел говори за материално и духовно тяло. Това духовно тяло съществува едновременно с физическото, следователно, и след неговото умиране, както е съществувало и преди неговото раждане.

Денем и нощем, когато спи и е буден, човек се състои от две същества, които са чужди едно на друго, но

1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата —теория, практика и тълкувание—от прочути окултисти. имат дял в един и същ дух. Денем този дух използва едното тяло, подобно на рудокопачът, който облича някаква груба риза, за да слезе в рудницата. В другото съществуване той не използва телесните чувства — само че всичко преживяно „отвъд“, като спомен за съня може да бъде запазено в дневните мисловни и чувствени форми.

Според това, доколко нашето истинско „аз“ е развито, ние по-лесно или по- мъчно ще се научим направо да оперираме с тази по-висша чувствена група, без да става нужда предварително да я пренасяме във физическото.

Колумб откри един нов свят. Обаче, във всекиго от нас се крие половин свят — един половин живот, който чака да бъде открит, култивиран облагороден и, в истински смисъл на думата, осветлен.

Според това, доколко нашите духове или души се развиват в това или онова съществуване, тия два свята или съществувания ще се слеят така, че ние ще можем да живеем съзнателно и в двата.

Молитвата и желанието ще ни приближат до тая мистерия — „непрестанната молитва“, т. е. желанието да узнаем истината ще ни открие тия велики сили, чиито зародиши спят у нас, и тогава животът ще стане нещо различно от това, което съвременната печална действителност ни представлява.

Тогава ние ще бъдем в онова блажено състояние, да преживяваме съзнателно двете съществувания. Днес това не би ни принесло някаква полза, защото ние сме свикнали в съня да се движим в същия кръг от грижи, усилия, ядове и прекалености, от които сме завладени и в будно състояние. За щастие, ние запазваме много малко от това в нашето дневно съзнание — иначе, нашето съществуване би било двойно по-тежко. Обаче, това лутане из низшите духовни области не остава без лоши последици. Два часа, прекарани в чистите области на съня, усилват и опресняват повече от десет часа, прекарани в низшите области.

Спането е състояние на почивка и регенерация на физическото тяло, а не и на духовното същество. Окото, което гледа в съня, вижда с ширината на мислите, — то е око на най-външния край на мисловния лъч. Нашият дух през време на съня се връща в съответния му духовен свят и живее в него. Той се връща обгърнат със специфичния мисловен елемент на оная сфера — елемент, който придава на тялото сила или слабост, блаженство или мъка. Доколкото нашият дух е бодър и чист и доколкото той жадува за сила и добрина., изпълнен с вяра в грандиозните възможности на битието, в едно вечно подмладявано тяло, красиво и свободно от страдание — дотолкова от тия богатства ще донесе той и на тялото от царството на съня. Ако той, напротив, е ограничен и завистлив, ако вярва само в това, което се вижда и осезава — прилепен към смъртта и материалното — то от този свой свят ще носи все нови елементи за разрушение на физическия си живот.

Спането не винаги е почивка! Неспокойният, угриженият, недоволният, разгневеният дух преминава (при отсъствие на молитва за мир и сила) в сферата на дребнавостите и при събуждането той предава на тялото пак дребнавости. Ако духът е обзет от мисли за болести, то той преминава в един свят на страдания, и при събуждането той предава страдания.

Затова болният, преди да заспи, трябва да концентрира своите мисли върху картини на здраве, и да си казва: „повреден е само инструмента, който аз използвам. Моето духовно „аз“, обаче, е здраво, и през време на съня то трябва да излекува моето тяло“.

Това трябва да си казва болният всяка вечер; и ако действието не дойде веднага, той трябва да си помисли, че има да поправя през цял живот това погрешно мислене, че неговото духовно развитие бавно се освобождава от такива грешки: това освобождение непременно ще дойде.

Непознатият живот през време на съня е по-важен от будното съществуване, — защото той е живота, посветен на духовните чувства и на тяхното развитие. Нашето истинско съществуване е онази невидима сила, която направлява нашите ежедневни и ежечасни мисли. Мислите са основите на тялото. Нашето мислене е пролетта, която поддържа източника на живота.

През време на съня, духът крепи тялото със собствените си убеждения и мнения. Който твърдо, без съмнение и без да пита, вярва, че неговото тяло през течение на времето ще покаже признаците на старостта и упадъка, неговият дух ще му донесе мисловният елемент на смъртта. Също и онзи, който в своите будни часове допусне само въпроса, дали това умиране на тялото, след известно време, е една абсолютна необходимост — не е ли то по-скоро едно обичайно вярване, ръководено от късата опитност на човечеството? — той вече чрез своя дух все повече и повече ще бъде предпазен да не се забърква през време на съня в дълбоките области на позитивизма, на малката задушна смъртна сфера, в която днес нашата раса се върти като пленено животно. Само молитвата и вярата в безсмъртието на плътта с време донасят признаците и доказателствата за тази вяра. Духът прекарва тогава в съня с мислите за младостта и свежата сила, които прозират в тялото, през дългите часове на нощта, следователно в продължение на половината живот.

Елементите на тялото вечно се изменят! То не е вече същото, което сме имали преди десет, петнадесет, двадесет години, — защото и духът не е вече същият: според него, изменят се и клетките на организма! — Тялото се образува според това, дали духът вниква в новите истини или замръзва в старите заблуждения. Вашата вяра, каквато и да бъде тя, се материализира в месо и кръв. Вярвате ли в упадъка, и месото и кръвта ще произведат знаците на упадъка. Ние носим видимо нашите преобладаващи мисли с нас! Според това, как духът действа върху тялото, той така и праща духовните елементи, които е получил от своя свят, във всичките органи; тези елементи се материализират, кристализират се из невидимото в мускули и кръв, както из един бистър разтвор малко по-малко се утайват твърди кристали, — както дървото произвежда листа и плодове из невидимите части на земята и въздуха!-—Но който от година на година се върти в същото заблуждение, той внася елементът и материализацията на това заблуждение във физическото си тяло! Това може да се нарече и грях! Признаците на греха са винаги омразата, упадъкът, смъртта — физически или душевни страдания!

Но все пак, ако духът не е още много отеготен, той се стреми на горе и понякога, при сънното състояние на тялото, той му донася малка част от изтънчената сила на по-висшето битие, макар и разнородно смесена с низост и слабост.

Човекът, чието тяло е издържало 80 — 90 години, има по-силен дух (не интелигентност), отколкото оня, които при 30 години умира. По-силният ум инстинктивно изисква и по-голяма сила, често и съвсем несъзнателно.

Но основната грешка на тия осемдесет, деветдесет годишни хора е, че те все пак вярват, че най-после трябва да умрат. Тази идея-фикс в тях, както и в околните им, които споделят това мнение, се сгъстява като един облак над стареца. Страшната сила на това „трябва“, — този най-голям разрушител или създател на воля — е насочена в невярна посока.

Сутринната молитва за през деня или за физическото съществуване, трябва да бъде отправена към това, да се изпроси помощ от безкрайното съзнание, за да вземем участие в целия живот — на растящото дърво, на облаците, на океана, на птичките, звездите и слънцето. Това, което виждаме от тях, е само една част от тяхното съществуване; зад тях, недостъпен за физическите ни сетива, стои друг живот, един елемент, една мистерия, един дух, който заповядва, движи се, живее. Нашата душа има чудната способност да притегля към себе си нещо от тази жива сила и да я съхранява завинаги! Който гледа цвете, той се моли за неговата красота; който гледа морето, той се моли за силата му; който види друг предмет, много добре оформен, изтънчен и силен, моли се за неговата стройност, изтънченост и сила. Безкрайното съзнание е във всички тях; и когато ние се вдълбочим в тия милиарди живеещи форми, вдълбочаваме се във вечното съзнание, все повече и повече се сливаме с него и вземаме част от личната прелест и сила, които имат свой особен израз във всеки предмет. Докато физическите сетива през деня бодърстват, те са в състояние, направлявани добре, да притеглят тези сили към себе си. Никоя длъжност не е така изнурителна, че да не може да се отдели една минута за тая цял, — тази минута е творческа сила. — Работата на нощта е друга,—тогава сетивата не работят, но силата, погълната в будното състояние, се оживява и помага на духа да се стреми напред, в един невидим свят, откъдето той ще донесе други съкровища. — Колкото по-високо той се възкачва, толкова по-финно се поглъща там психическия елемент. и толкова по-силни стават духовните сетива, докато те успеят да проникнат в дневния живот. — — — — Тялото и духът винаги взаимно си въздействат, — — — усилват се, допълват се и се изменят един друг. — — — Тялото прилича на корена на едно дърво, а духът — на клоните и листата му. Корените изтеглят от земята сила, за да се образуват стъблото, клоните, листата, цветовете и плодовете, а листата и зелените клончета изсмукват из светлината и въздуха елементи, без които стъблото и корените биха умрели. Нашият дух, правилно ръководен, смучи, подобно на листата, един елемент отгоре и го предава, когато сме будни, на тялото. Тялото — коренът черпи из дълбочините, с помощта на този изтънчен флуид, силите, които поддържат духа. По този начин има, както гласи Старият Завет, „такива, които ходят по Бога“, и тяхното физическо тяло толкова дълго време е било запазено, че сега би ни се видяло това баснословно! Но някои влизат без смърт в Господа.

Така, четем за живота на Еноха в Битие — V глава, 23 и 24 стихове.

Животът на Еноха бил сравнително съвършен. Неговият дух имал достатъчно мощ над физическото, за да постигне дематериализация на своето тяло и да изчезне то пред очите на хората. Подобни случаи в Библията се споменават често. Според това, доколко одухотворяването на нашата раса напредва (и това ще стане), тези дематериализации ще заместят смъртта. Но най-висшата цел на човечеството е, чрез постепенни регенерационни процеси така да се спиритуализира тялото, че да отговаря на развиващите се нужди на духа.

— — — — — — — — — — — — — — — — — — — — —

Който страда от безсъница, нека си каже сутрин: „тази нощ ще спя — аз трябва да спя и ще изпрося от безкрайното съзнание помощ, за да ми изпрати сън!“ По този начин ще се създадат. условия, при които още през деня ще: се произведат елементите на почивката през нощта. Който рано сутринта се: съсредоточи по този начин, ще има за своя подкрепа всичката духовна сила на повишаващото се дневно течение. Защото всичките неща, според здравия, естествен ред на живота, са по-силни, когато земята се обръща към слънцето, отколкото при отклонението й от светлината. Който страда от безсъница, трябва; да опитва това всеки ден. — Не трябва да се обезкуражава, ако не сполучи веднага! Той не трябва да взема и своите делови грижи със себе си в леглото; спокойствие и сън трябва да преобладават в неговите мисли!

Има активни индивидуалитети, които, като сложат главата си на възглавницата, почват да спекулират мислено и да чертаят планове; те работят, спорят и се изморяват повече от всякога, — просто от навика, който те несъзнателно следват. Духът е докаран в едно направление съвсем противоположно на естественото. Той постоянства да живее във физическото, когато би трябвало да влезе в духовната област. Така той и в съня остава близо до сферата на безпокойствията, и при събуждането предава на тялото пак безпокойствия. По възможност, добре е при безсъницата да се промени стаята. Също и: смяната на мястото изпъжда призрака на безсъницата. Този „призрак“ е една ми слова мрежа, която ни омотава в нещата, намиращи се около нас. Погледът, допирането до стените, до мебелите на една и съща стая извикват веднага в нашето съзнание старата нишка от монотонни мисли. Снабди твоят дух с елементите на покоя, за да може да укрепне. Една спеша котка в стаята или в къщи е по-добър другар, отколкото един нервозен, безпокоен човек, който се движи непрекъснато, само заради движението! Освен това, животното поглъща нашето собствено неспокойствие и го отнася. От това гледище, добре е да имаме около себе си млади, силни, безвредни животни, но не такива, които трябва да стоят затворени в кафез или на които свободата някак си да е отнета. Свободното животно, към което се отнасят с любов, поглъща духовните елементи, които ние излъчваме и, при опасност тези духовни елементи могат да бъдат отново погълнати от нас, ако са още в нашата аура. Животните ги носят, в себе си, без това да им вреди. Едно загатване на тези странни факти се намира в староеврейския обред на „козел-отпушения“, който, натоварен с греховете на целия народ, всяка година бивал изгонван в гората.

Който е усвоил неизцеримия навик да взема наркотик или други приспивателни средства и не може веднага да прекъсне употреблението им, трябва да си казва всеки път, когато взема такова средство; „аз моля безкрайното съзнание да ме избави колкото е възможно по-скоро от необходимостта да прибягвам към такава изкуствена помощ. Искам, това средство, ако и да е една гнила тояга за подпиране, да въздигне .моя дух в областта на едни по-чисти и всемогъщи мисли. Моля, то да ме освободи от вредната представа, че не мога да напусна този навик и че приспивателното средство принася само полза, но не и вреда!“ Едно наркотично средство именно вреди много повече, когато човек мисли: „аз зная, че то е гибелно за моето здраве, но въпреки това аз съм принуден да го употребявам“, отколкото ако се вземе онова духовно становище, за което по-рано говорихме.

Всички неща биха могли да бъдат полезни дотолкова, доколкото ние нарастваме над необходимостта Да ги използваме, с условие, че ние ги употребяваме правилно, т. е., че се молим да получим от тях най-големи блага и най-малко зло и колкото е възможно по- скоро да се освободим от нездравото, неестествено състояние на тялото, още повече на духа, който избягва тези изкуствени средства.

__________________

1) Редакцията възнамерява да даде редица научни статии за сънищата — теория, практика и тълкувание — от прочути окултисти.

[Ани]

ОКУЛТНА ХИГИЕНА И МЕДИЦИНА

Райнхолд Герлинг

Психическото въздействие като терапевтическо средство

Самонаблюдението ни учи и научното изследване доказва, че душевните процеси са в състояние, в по-малка или в по-голяма степен, да въздействат на тялото. Всекиму е известно напр., че страхът, един чисто психически процес, предизвиква усилено сърцебиене, даже в някои случаи изпотяване; уплахата предизвиква временна, понякога продължителна, парализа на част от мускулатурата (между другото, и мускулите, които стесняват пикочния канал, вследствие на което се явява неволно изпускане на пикочта). Под влияние на ядосването, както показаха класическите опити на руския физиолог Павлово, стомашният сок престава да се отделя и поради това храносмилането страда. Същият физиолог доказа опитно, че при вида, при миризмата, даже само при представата за некое вкусно ядене слюнчените и стомашните жлези започват усилено да отделят своите важни за храносмилането секрети.

Известно е, освен това, че за оздравяването на един болен, съвсем не е безразлично, дали неговото душевно състояние е добро или не, дали той има доверие в своя лекар или не, дали околните му хранят надежда за неговото оздравяване или не и т. н.

Обстоятелството, че психически въздействия могат да предизвикват промени — в една или друга посока, в телесното състояние и функции, е дало основание да се приложат тия психически въздействия за терапевтически цели.

Съзнателно и рационално тоя метод за лекуване е бил използван от жреците в Египет, Гърция, даже в Вавилон и Палестина.

Наново открит е бил психическият метод преди един век от английския лекар James Braid. Като истински основател на психотерапията, обаче, трябва да се счита французкият лекар D-r Liebeault. Той е първият, който изказал идеята, че чрез внушение болестите могат да бъдат лекувани или, най-малко, благоприятно повлиявани. Това Liebeault доказал и с ред опити и наблюдения.

Изследванията и работите в тая област през последните десетки години установиха извънредно важния закон: „всеки очакван психологичен или физиологичен процес в тялото има тенденцията да се реализира“. Този закон дава ключа да се разбере не само терапевтическото действие на внушението, но и причините га появяването на ред болести. Така напр., когато у един истеричен внезапно се яви парализа на едната ръка или крак, и лекарят не може да намери никакво органическо заболяване, то в тоя случай той трябва да постави въпроса, дали причината на парализата не е в централната нервна система, дали не липсва централният им- пулс за движението на ръката или крака. Вероятно е, че у даденият пациент

несъзнателно започва да доминира представата, че кракът resp. ръката е парализирана. Задачата на лекаря тогава ще бъде да замести тази представа с противоположната. Това става чрез внушение в будно състояние или във време на сън — според възприемчивостта на пациента. детето, напр., което се е ударило на ръба на масата, скоро се успокоява, ако майка му поглади удареното място и му каже една утешителна дума. Болката изчезва, защото детето вярва в уверенията на своята майка. Не е така, обаче, у възрастните, у които критическата способност е по-силно развита. Те не тъй лесно вярват в уверенията, които им се правят. Затова те трябва предварително да бъдат приведени в едно състояние на по-голяма вяра, на „повишена сюгжестивност“. В такова състояние се намира човек през време на сън. Известно е, че най-безсмислените и невероятни сънища, докато спим, ни се струват за чиста истина. Защото представите тогава се развиват в автоматично работещото низше съзнание, в „подсъзнанието“, докато критиката — „горното съзнание“ през това време бездейства.

За психическо въздействие се използва именно това състояние — когато критиката бездейства. Д в такова състояние на бездействие на критиката, както видехме, се намира всеки човек през време на естествения, нощен сън. В такова състояние може да бъде приведен той и през всяко време чрез хипнотизиране. Проф. Bernheim, Liebeault, и др. намират нощния и хипнотичния сън напълно идентични. В полза на това твърдение говори опитността, че спящите естествен сън са също тъй възприемчиви за внушения, както и хипнотизираните.

Правилата за психическо въздействие върху спящи естествен сън са следните: хипнотизаторът се приближава внимателно към спящия, проверява дали спи дълбоко, и ако е нужно, вдълбочава съня му чрез месмерически паси. След това започва да му говори тихо и спокойно, като най-напред му внушава дълбок сън, напр. по следния начин: „Вие спите дълбоко, Вие не можете да се събудите, обаче, чувате думите ми ясно“. Ако веднага след това не последва „да“ от страна на пациента, внушението се повтаря, без, обаче, да се изговаря името на последния.

Получи ли се някакъв отговор, като „да“, „хм“, „какво“ или нещо подобно, това показва, че контактът е установен и хипнотизаторът започва своите внушения — тихо, но енергично и ясно. Тази метода, която често се прилага, при наличност на достатъчно търпение и спокойствие от страна на хипнотизатора, дава добри резултати — особено бързо и лесно при деца.

В случай че пациентът се събуди преди установяването на контакта, опитът не се повтаря същата нощ, а се отлага за следващата.

ХИПНОТИЗИРАНЕ

Има разни методи за изкуствено приспиване или хипнотизиране. Целта на всичките, обаче, е една: да възбудят толкова интензивна представа за съня, че хипнотизираният наистина да започне да очаква заспиването. Това се постига чрез монотонни раздразнения на чувствата, които предизвикват умора и сън.

Най-често прилаганите методи са следните две:

1. Комбиниран (Герлингов) метод. Той се състои в следното:

Лицето, което ще бъде хипнотизирано, се поставя да седне в един удобен стол с гърба към светлината (най-добре в слабо осветена стая), и се поканва да съсредоточи всичкото си внимание върху думите на хипнотизатора, да фиксира очите на последния и да очаква съня. Сам хипнотизаторът сяда срещу пациента, слага леко ръцете си върху тия на пациента и му внушава чувство на топлина в ръцете, а после тежест в членовете. След това - хипнотизаторът издига бавно ръцете си, без да престава да фиксира пациента и прави няколко паси от главата до областта на корема, при което, според метода на Bemheim-Liebeault, прави следните внушения:

1) „Не мислете за нищо, освен върху заспиването“.

2) „Очите Ви се уморяват, клепачите Ви започват да се затварят“.

3) „Обща отпадналост обзема тялото Ви“.

4) „Ръцете и краката Ви стават нечувствителни“.

5) „Очите Ви започват да сълзят, погледът Ви се замъглява“.

6) „Сега Вие си затваряте очите“.

7) „Вие вече не можете да си отворите очите“.

8) „Вие заспивате“.

Когато пациентът покаже отпадналост и умора, без да прекъсва фиксирането и внушаването, хипнотизаторът слага леко дясната си ръка върху главата му, смъква кожата на челото малко на долу, за да предизвика чувство на тежест в клепачите, и след това полека ги затваря, като настойчиво и спокойно внушава: „Сега Вие заспивате“ — и целта е постигната.

Ако след няколкократно прилагане този метод пациентът не заспи, опитва се другия метод.

2. Методът на Брайд. -той се състои в продължителното фиксиране на някой дребен предмет: игла, лъскаво копче или нещо подобно. Предметите, които служат за тая цял, се наричат хипноскопи. Те се държат на разстояние 10 см. пред очите, срещу основата на носа, между двете вежди. На пациента е казано да съсредоточи всичките си мисли върху заспиването. Освен това, съобщава му се предварително, че при фиксирането на хипноскопа, той ще почувства тежест в клепачите и умора, и веднага след това ще заспи. Обикновено това внушение се сбъдва. За вдълбочение на съня се правят и няколко паси от главата до краката, без никакво допиране до тялото на пациента и с леко свити длани.

След това се установява контакта. Хипнотизаторът допира леко гръкляна на пациента и говори в следния смисъл: „Вие спите дълбоко, обаче, чувате ясно моите думи. Отговорете ми на висок глас с едно да!“

Ако пациента отговори тихо, или ако прави напразни усилия да произведе тон, хипнотизаторът още веднъж допира гръкляна му и заповядва: „сега Вие можете да говорите високо и ясно. Отговорете ми с да!“

Отговорът идва веднага. След това се правят внушенията. Те, обаче, не трябва да бъдат във форма на въпроси, напр.: „Можете ли сега да говорите?“ или „Чувате ли ме?“ но във форма на заповеди: „Вие сега можете да говорите,“ „Вие сега чувате!“ и т. н.

Събуждането е не по-малко важно от приспиването. От едно внезапно и грубо събуждане у пациента се явява безпокойство, понякога даже сериозни разстройства. То трябва да стане по следния начин: когато хипнотизаторът свърши своите внушения, спокойно съобщавана пациента:

„Сега аз ще Ви събудя. До като аз изчета до 3 (или до 5 или до 10) Вие ще се събудите. След събуждането Вие няма да се учудите от промененото положение, ще бъдете напълно добре, няма да имате главоболие и веднага ще бъдете съвсем буден и весел. Вие ме чухте и разбрахте. Отговорете ми с „да!“ — Като се получи отговор, хипнотизаторът продължава: „внимавайте, аз започвам да броя: едно, две, три...“ — Пациентът се събужда.

Внушенията, които пациентът получава, трябва да се реализират или веднага, във време на съня, или след събуждането. Това зависи от целта на внушението. Да се намери най-добрият, най-ефикасният начин на внушение за всеки даден случай, е нещо много важно и много по-трудно за самата техника на хипнотизирането. Ясно е, че целта е съответното внушение, а хипнотизирането е само средство, към което, както видяхме, може и съвсем да не се прибягва.

За пояснение методиката на внушението ще дадем няколко примера:

Когато пациентът се оплаква от безсъние, прави му се следното внушение: „довечера в 18 часа Вие ще почувствате умора и вследствие на това ще се съблечете и ще си легнете. Като вземете една удобна поза, ще започнете да мислите върху това, което аз сега ще Ви съобщя. Очите Ви ще натежнеят, умора и отпадналост постепенно ще обхванат цялото Ви тяло, дишането Ви ще стане дълбоко и редовно.Вие чувства- те приближаването на съня. Едно тъмно було пада върху вашите очи, те се затварят, съзнанието Ви изчезва и Вие заспивате дълбоко.“

Ако това внушение се реализира, то се- повтаря и на следния ден с прибавка,, че сънят трябва да грее до един определен час, и че той трябва да остави чувство на укрепване и телесна свежест.

Често внушението с думи не стига.. Тогава то се засилва с други средства. В такъв случай на пациента се казва: „Вие получавате от мен един прах, ще вземете от него в 10¹/₂ ч.- една чаена лъжичка в чаша вода. След това в 11 ч. ще почувствате умора“ и т. н.. както по-горе. Тоя прах е обикновена млечна захар — нещо, което, разбира се на пациента не се казва.

Когато трябва да се изкорени лъжливостта на някое дете чрез внушение, постъпва се по следния начин: най-напред на хипнотизираното дете се разправя за грозотата и последиците от тоя порок. Впечатлението е много по-дълбоко и по-трайно, отколкото ако тия обяснения се правеха в будно състояние.

След това се внушава силно зачервяване, както и безпокойствие и треперене след всяка изказана лъжа. Ако това внушение се реализира, прави се ново, според което зачервяването, безпокойството и треперенето се явяват само при мисълта да излъже. Такова едно състояние е ужасно, докато изказването на истината веднага причинява облекчение и доволство.

Ние ще се ограничим с тия два случая. При другите случаи се постъпва в същия дух.

Трябва да се спомене, обаче, че при много болести, напр. при болестите на сърцето, при анемията, при органичните заболявания, при всички инфекциозни болести, внушението и хипнозата не дават никакви резултати. Опитността е показала, че добри резултати чрез психическия метод се получават при следните заболявания: главоболие, безсъние, меланхолия, невралгии, неврастения, алкохолизъм, никотинизъм, морфинизъм, нервна астма нервна кашлица, истерия, стомашни болки, липса на апетит, диария, запек, маниачество, функционални парализи, заекване, фучене в ушите и. др. подобни.

Прев. Л. Р.

[Ани]

Ж. А. Либра.

АСТРОЛОГИЯ

(Продължение от кн. III.]

Графология

Слънцето: Правилни кръгове, пълни криви и спирали.

Луната: Неправилни линии, криволици.

Меркурий: Къси, остри линии и нежни, тънки криви.

Венера: Ритмични извилини и криви.

Марс: Остри ъгли и куки, тънки, прави линии.

Юпитер: Пълни, царствени линии и украшения.

Сатурн: Твърди, къси и прави линии, стегнати форми.

Уран: Чудновати, своеобразни, тънки извилини и черти.

Нептун: Смътни, неясни, тук-там прекъснати и ритмични извилини и криви.

Без съмнение, ще се получат изненадващи резултати, ако се проучат ръкописите на различните планетни типове в свръзка с горния малък списък.

Но могат да се правят и успоредни между планетния тип и стила на писането, което му съответства.

Геоцентрично движение на планетите

обикаля всички знакове на зодиака в 27 деня, 7 часа и 4 мин. , и ги обикалят за една година.

— за 20 месеца

— за 12 години

— за 29¹/₂ години

— за 84 години

— за 156 години

Това е средното време. Поради ретроградното им движение, понякога времето бива или малко по-късо или малко по- дълго.

Околоосното им въртене, — сиреч дължината на деня е:

За , , приблизително еднаква с тази на земята, т. е. 24 часа.

За = 10 часа (приблизително).

За = 10'30 (приблизително).

За = 9'30 (приблизително).

Възгледите на астрономите по този въпрос не се напълно съгласуват.

Сетивните органи и планетите

- управлява зрението

- пипането

- вкуса мириса

– слуха

Два сетивни органи, които тепърва се ,развиват

– ясновидството

- психометричния сетивен орган

Планетни сфери

Една електрическа хипотеза

Как ни влияят планетите, и в какво лежи същината на това влияние — подразбирам духовната му същина — е въпрос на който трябва да отговори езотеричната астрология, доколкото това може да се изрази с думи. Тук мога да кажа само, че онова,. що сме навикнали да наричаме планети, е само една безкрайно- малка част от тяхната току-речи безконечна сфера, която упражнява влияние върху нас. То е само физическият им силоцентър, както трябва да смятаме и видимото слънце като физически силоцентър, или като сърце на нашата планетна система. Същинските сфери на планетите се проникват взаимно, а слънцето прониква от своя страна цялото. Слънцето, като сърце, препраща по цялото тяло на вселената (космоса) своята жизнена сила (Прана), както човешкото сърце препраща по тялото кръвта.

„Както горе, така и долу“.

Понеже ние възприемаме обикновено чрез нашите материални сетива, а те винаги ни мамят, съставяме си една преограничена представа за планетите и виждаме само онази малка част, която се проявява за физическото ни око. Самата планета избягва от нашето възприемане, и така е с всичко, що ни окръжава. Ние възприемаме само външната страна на нещата;—истинската им същина ни се изплъзва.

Трябва да схванем, че естеството на планетите прониква земята, с други думи — проявява се върху нея и чрез нея, както и във всичко, що живее и се развива. Така, ние достигаме до един по-добър възглед за тяхното действие и влияние.

Ако е нужно какво-годе материално обяснение, следното ще хвърли негли до нейде светлина:

Науката ни учи, че във и върху земната повръхнина се движат постоянни магнетически и електрически течения, подложени, обаче, на непрекъснати промени. Относно нашата земя, ние говорим за положителни и отрицателни магнетически и електрически течения; земята има свои магнетически полюси и т. н. и т. н. — Накъсо, ние можем да смятаме земята като един огромен електромагнит, а със същото право, разбира се, и другите планети.

С тази представа много добре се съгласува това, що се знае за специфичното тегло на земята, именно — ако вземем средната аритметична на специф. тегло на онази част от земната кора, която ни е позната (суша и морета, взети средно аритметично), достигаме до едно специф. тегло на земната кора близо 2'5. Ала посочено е, че специф. тегло на земята е около 5‘4, а от това би трябвало да излезе, че по-голямата част от земната кора трябва да има специф. тегло най-малко 6'5 - 7; а това число почти съвпада със специф. тегло на желязото.

Същото можем да очакваме и за другите планети, защото и те са произлезли от същия извор. При тях, обаче, поради по-малката или по-голяма гъстота — агрегатното състояние значително ще се различава. Има едно друго състояние на трептеж и тъкмо този прехождащ към безкрайни промени трептеж е същинската причина на Майа — илюзията — за всичко, което е материално;— то е онова трептежно състояние, що скрива истинското реално под една нереална маска, — което кристализира, така да се рече, божествената мисъл. Но нещо друго придава сигурност на горния логичен извод.

И що виждаме, наистина? — Че метеоритите, които от време на време падат върху нашата земя и които се смятат за останки от некое залязло небесно тяло, се състоят главно от желязо, — от така нареченото метеорно желязо.

Ние можем с разумно основание да изтъкнем, че отделните части на нашата вселена (с изключение на една част от кометите) са произлезли от слънцето (според теорията на Кант-Лаплас), и следователно, разликата помежду им не може да бъде голяма. Та можем да приемем, че и зародишът на нашата земя се състои от метеорно желязо.

Исполинският магнит на нашата земя бива непрестанно осветяван от слънцето, с други думи непрестанно се насища с електричество.

Съществуват, прочее, всички основания да се сравнят планетите — както в горните разсъждения се изтъкна — с огромни електромагнитни тела (чисто физически казано, разбира се) — упражняващи взаимодействие едно върху друго — тела, които се постоянно променят, спрямо положенията, които заемат едно към друго.

В свръзка със слънцето, трябва да посоча, че силните електрически и магнетически течения, които понякога могат да на- влекат големи опустошения, са във връзка с появата на слънчевите петна, поради което вълненията в електрическото лъчеизпускане на слънцето (Прана) имат за последица вълнения и в електрическото равновесие на земята. Ще рече, съществува едно електрическо течение от слънцето към земята, а разумява се — и в обратна посока. Слънцето не изпраща топлина, но неговите електрически токове срещат съпротива в сферата на парите, както и на земната повърхнина, и като последица от тази съпротива се явява топлина. Атмосферата тук действа предпазително, защото земята би изгоряла, ако електрическите токове срещнеха — без тази предпазваща атмосфера — пряката съпротива на земната кора. Таи, дето атмосферата на земята е много тънка, за пример по-високите върхове, действието на слънчевите лъчи върху кожата е по-силно, отколкото в низините. Всеки възлезвач по планините знае това. Причината не е винаги отразяването на слънчевите лъчи от снега на ледниците.

И тъй, съвсем естествено е, ако ние отидем по-далеч и приемем — след като съществуването на електрическите извори във вселената е доказано, — че тия електрически токове търпят промени, според това как менят местата си един спрямо други изворите — силоцентровете. (Оттук произлизат планетните аспекти).

Не трябва да си мислим, че планетните влияния съществуват за да доведат до съвършенство само нашата земя и всичко, що живее на нея. Нелепо би било да твърдим, че ние повече струваме от жителите на другите планети, и че нашата планета, която е една. от най-дребните, има по-голямо значение, отколкото всички други планети, взети купно. Нашата земя съдейства от своя страна на работата, която мери развоя на цялата наша вселена, и другите планети търсят нашето въздействие по същия начин. както и ние тяхното.

Ала ние имаме още толкова много да се занимаваме с нашето дребно земно стопанство, че не можем влезе сега във връзка с другото. На онези пък, които биха се съмнявали, че другите планети са обитаеми, бих сложил въпроса: могат ли си представи каквото и да е място, където да не се е проявил живот в каквато и да е форма?

Навред има живот, навред има развой, само че начинът, по който той се проявява, се мени, естествено, спрямо дадените отношения; а отношенията, що съществуват на другите планети, се доста различават от тия на земята.

Нашата слънчева система е обективен .първообраза не всичко, което в природата можем схвана като отпечатък, и тъй като слънчевата система претърпява безкрайни и безчислени промени, броят на различните отпечатъци или отрази е също безкраен, — безкраен не само в човека, но и в животните и растенията, и ако дирим — можем да посочим във всяка билка, във всяко цвете, във всяко животно връзката му с известно съзвездие. Човек, Животно, Растение и Минерал — това са, тъй да се рече, символи на вселената в различните й стъпала на развой, и възможно ще е негли да се посочи туй с числа.

В същност, планетите са в нас и наопаки — ние сме в планетите; както планетите и земята се намират в Логоса и Логосът —- в нас. Нашите физически сетива ни показват. само онова, що бихме могли да назовем символи на вселената, сиреч физическите прояви на небесните тела. По същия начин всичко онова, което възприемаме физически, можем да схванем като символи на онази истинска същина на нещата, която ние не можем да възприемем с нашите сетива.

Всичко, що ни окръжава в природата, дори до най-нищожния веществен атом, носи отпечатъка на цялата вселена — слънцето и неговите планети — и според това, коя част от вселената се е появила най-мощно в него, можем подреди тварите на четирите царства — човешко, животинско, растително и минерално — под слънцето, луната и разните други планети. Парацелзус по гениален начин ни е посочил пътя към това.

Нашите познания по физика непрестанно се разширяват и при всяко ново откритие се разкриват нови възгледи. Такъв бе случаят, запример, когато Максуел откри връзката между скоростта на светлината и електрическата и магнетическа константа.

В електрона е намерена отрицателната атомна единица на електричеството или, с други думи, в микрокосмоса на атома са открили планетите, а навярно лека-полека ще намерят и положителната единица-атом на електричеството или, другояче казано, слънцето на атома-микрокосмос.

Изнесеният от материалистичната наука атом с неговите електрони е прототип на една пълна планетна система в малък размер, и затова електроните в нея представят планетите. Ще рече, те са открити — или, по-добре, доказани — а положителният единица-атом, който сега дирят, представя слънцето на нашия атом-микрокосмос.

Крупното откритие на нашето столетие — то е електрическата теория на веществото. И трябвало е да дойдат до там, че да приемат адхезия, кохезия, магнетизъм, лъчеизпускане, като продукти на електричеството. А слънцето е неизчерпаем извор на всичкото електричество.

Както нашата планета търпи влияние, така и тя на свой ред влияе на другите планети и на жителите им.

В другите планети има духовни същества с тяло, душа и дух, както в човека и — подобно човека — ония космични същества са подложени на еволюция.

Че всяко небесно тяло, което ние познаваме под името звезда, планета и т. н., е в същност одушевено същество, е едно учение, което е било вещано през всички времена, от философите на древността до окултните Учители на нашите дни. Ние намираме това учение в различните периоди между тия две външности; Платон запример казва: (цитирам от един английски превод):

„Слънцето, луната и всяка звезда си има своя душа, присъща ней или приспособена към собственото й тяло. Всяка една от тези души, облечени в небесна субстанция, и във всяко от видимите небесни тела има (живее) по един бог¹).

Колкото еволюирали и индивидуализирани да са те — техният живот и съзнание са в известен смисъл живота и съзнанието на Логоса.

Макар че — повърхностно погледнато — може да се види чудно да си представим планетите проникващи се една друга, — в същност, това не е кой знае колко особено, щом се проникнем от представата за развоя на физическите планети, според небуларната теория, където пръстена, от който по-късно се е сгъстила планетата, представя външните граници на същинската планета.

Всичко, що лежи вътре в пръстена, е било, значи, първоначално битие на планетата и си остава такова, дори и слЯд като се е образувал по-късно в пръстена силоцентъра, който се проявява в триизмЯрно поле.

Битието на слънчевия Логос обхваща и прониква всички планети, които ние можем да смятаме като органи на този слънчев Логос, а физическото слънце — като сърце.

Четирите елементи във вселената — Земя, Вода, Въздух и Огън — съответстват на твърдите вещества, на кръвта и лимфата, на дишането и на телесната топлина в микрокосмоса, и така бихме могли да продължаваме, да теглим паралели между вселената и човека.

„Както горе, тъй и долу“.

Че човек е верен отпечатък на вселената, каквато е била тя в мига на раждането му, става явно не само от формата, която тялото приема, и от особеностите, които характерът проявява, но и от притежаването, запример, на особени душевни качества, каквото е психизмът. И наистина, виждаме, че силно психично и магнетично сложените натури се раждат в мига, в който магнетическото напрежение на земята е най-голямо, сиреч в полунощ. Слънцето се нахожда тогава в хороскопа близко до най-низката точка на меридиана (Надир). Виждаме също, че и , и когато при раждането се намират в тази точка, предизвикват психизъм. Ала слънцето и луната пораждат най-силно това явление.

Това прави личността твърде отрицателна (негативна) и, поради това, чувствителна, способна да възприема всички промени в магнетичните отношения на околната сряда. Наопаки, многото планети в М. С. (зенит, юг) правят човека твърде положителен.

Друго едно доказателство може да се даде от опитите, които Карл фон Райхенбах²) от дълги години е правил с чувствителни хора (сензитиви) и чрез които опити е дошъл до откритието, че земята и човекът показват еднакви цветове в аурата. У човека тази аура изплаква най-ясно, когато се намира в хоризонтално положение, с глава към север При този случай аурата около главата е синя, а при нозете — тъмночервена, а между тези два цвета — преходи към сиво-син, от дясна страна, и към жълто-зелен, от лява.

Небето също показва тези цветове, именно: магнетично-син в Надир (Север) и електрично-червен в зенита (юг), сив на източния и жълт — на западния хоризонт.

Представата за слънцето и планетите, като едно цяло, се явява за нас по-малко невъзможна, щом схванем, че в никой случай не можем се довери на нашите ограничени материални сетива, и че дори нашата представа за времето и пространството е погрешна.

Сега за сега ние не можем да не свързваме нашите представи с понятията за време и пространство. Много просто е да се рече: пространството е безкрайно — или с други думи, към него не може нито да се прибави нито може се отне от него; — но след като установи човек това, пак може тутакси да дойде до заключение, че нищо, нищо не е спечелил. Същото е и с времето. Време и пространство са понятия, които са се родили от несъвършеното възприемане на способност на човешкия ум, което ще каже, че те са ограничения на нашата възприемна способност. В същност, време и пространство не съществуват.

Можем да се доближим негли донейде до това понятие, като сравним наблюдаването на природата през прозореца на един влак, който се движи с нашето обикновено наблюдаване. В първия случай, ние виждаме да изминават пред погледа ни телеграфни стълбове, дървета и др. и възприемаме предметите един след друг, но слезем ли от влака, ние виждаме, че всичко е в покой. Това именно наблюдаване от прозореца на влака съответства на нашето физическо възприемане.

Че понятието за време не е нищо друго освен изкуствена рожба на нашите ограничени сетива, това може да стане ясно от следното:

Ако човек се намира мислено на не- коя звезда от 12-а величина, откъдето светлината употребя 4000 години, за да ни достигне, той ще може да види оттам ония събития, които са се случили на земята преди 4000 години. Нека си представим пък, че бихме могли да се пренесем за един нас от тая звезда към планетата Венера. В такъв случай бихме видели да изминават за един час пред очите ни всички случки, които са произлезли вътре в 4000 години; сиреч от времето на нашите предци от бронзовия век до днес. Не е важно, дали е възможно за нашите сетива да обхванат една толкова бърза редица от случки и даже като изпуснем из пред вид, че можем да си представим сетива от по-висше естество., които биха били напълно годни при този случай. Примерът служи само да покаже, че понятието за времето е съвсем разтегливо: то зависи изцяло от окръжаващите условия.

Освен това, този пример може да ни даде понятие за всевидство, всезнание и всесъвременност.

Аспектни ъгли

Чрез дългогодишни наблюдения се е достигнало до познанието, че планетите упражняват най-мощно влиянието си под определени ъгли. Земята, с всичко ш.о се намира на нея, е подложена на постоянното им влияние. Яла най-силно действие се проявява под следните ъгли:

Знак-------------Аспект------Ъгъл--------Влияние

- съед. ---- съвпад. ---- 0° ---- Различно, в зависимост от свойството на планетите

- опозиция - противостоеж - 180° - нехармонично

- квадрат - квадратура - 90° - нехармонично

- полуквадрат - полуквадратура.- 45° - нехармонично

- сескиквадр. - квадрат и половина - 135°- нехармонично

- тригон - триъгълниче - 120° - хармонично

- секстил - шестинка - 60°- хармонично

- полусекстил - полушестинка - 30° - хармонично

- квинконция - квинконция - 150° - нехармонично

Р. - успоред - успоредно- различно

, , , са много силни по действие, , . са по-слаби, а най- слаб е .

Мнозина астролози приемат и следните ъгли:

квинтил = 72° хармонично

биквинт. = 140° хармонично

Ала обикновено тези много слаби аспекти не се вземат под внимание.

Образуване на аспектите.

Ако се взрем по-отблизо в тези ъгли, ще намерим, че те всички са ъгли от правилни вписани многоъгълници. Ъгълът се образува или от страните по периферията или от лъчите, излизащи от, средоточието към ъгъла. Така, ъгълът:

30° е характерен за правилният 12-ъгълник

45° е характерен за правилният 8-ъгълник

60° е характерен за правилният 3-ъгълник

90° е характерен за правилният 4-ъгълник

120° е характерен за правилният 6-ъгьлник

135° е характерен за правилният 10-ъгълник

А и отговарят на правата линия.

Общопризнато е, че природата действа по математически линии. Това виждаме, запример, при кристалните форми. Виждаме го също и при пререза на златото (1: 1.62), който се повтаря както в четирите царства на вселената, така и в отдалечените небесни тела, които образуват вселената (по-нататък ще говорим повече по този въпрос).

Можем да проследим още, че в. Кристалните форми на повече метали,, запример, всички горепосочени ъгли се също срещат.

Това негли ще хвърли що-годе светлина върху начина, по който планетите ни въздействат. Ако си представим слънцето и планетите като едно цяло тяло (тук естествено не се подразбира триизмерно физическо тяло), чиито съставни части са хармонично наредени в, същинското тяло на слънцето и си представим при това, че в туй огромно тяло на вселената са прокарани сечещите линии, които намираме в кристалите, ще започнем да разбираме, как тези последните трябва да са били образувани по великия образец на вселената и нам въздейства по посока на тези линии.

Така кристалните форми могат да ни натъкнат на следи, които водят към възможни нови аспекти.

Оглед на аспектите във връзка с еволюцията на човека

От различните становища, от които можем да разглеждаме аспектите, за да вникнем в техния смисъл най-важно е разглеждането им от гледището на Кармата и характера, защото най-вече аспектите между отделните планети са, които ни показват последиците от нашите дела в предишните ни съществувания.

Аспектите делим на хармонични (благозвучни) и нехармонични (неблагозвучни), ала ние знаем, че те са били наречени така според начина на действие, който предизвикват в нас. Ние видехме, че това космично влияние не може да бъде в същност неблагозвучно,, ние го възприемаме като такова, поради нашата собствена дисхармония, която се проявява в заболяванията на нашето тяло, или като смутове в нашето съзнание, било е мисълта ни, било в чувствата ни.

Хармония и дисхармония, подобно доброто и злото, са само противоположни полюси на едно и също качество. В злото лежи злоупотребата с доброто, и там, дето в миналите си съществувания сме допуснали в голяма мера нарушения, намираме го в това си въплъщение изразено в хороскопа ни като неблагозвучен аспект. Така, ако накъсо характеризираме планетите по следния начин:

— висш Аз (Его)

— интелект

— любов

— страст

— набожност

— себелюбие

— висш интелект

— висша любов

— като носител, временно аз (личността)

не е мъчно да дойдем до едно обобщително заключение, относно различните аспекти на планетите.

Например, един между и () се проявява в характера като себелюбие, а в преживелиците на човека като ограничение и спънка (злочестина) в някаква област. Ето защо с пълно право можем да кажем, че сами сме си положили камък на пътя, сами сме си поставили ограничение, което спъва по-нататъшния ни вървеж, понеже в миналите си съществувания сме подхранвали това себелюбие. Въпросът тук е бил за една борба между низшите наклонности, и по-нисшото се е показало много по-силно, та е оборило доброто (висшето). И в този си живот ние често ще се препъваме о този камък, докато научим урока си.

Един между и () ни показва добрата страна, противоположния полюс на ограничението, —този аспект се проявява в характера като прямота, простота, сериозност, сила на волята, съсредоточаване и глъбина на мисълта — качества, добити в по-раншни съществувания, — например кога съзнателно сме изпълнявали дълга си във всички случаи.

Така един или между и сочат на един конфликт между сластолюбието и любовта, и камъкът, който човекът среща на пътя си постоянно дава повод за нови конфликти, които в края на краищата трябва да доведат до побеждаване на по долните елементи.

Тия примери са достатъчни за нашия общ преглед.

Ще рече, неблагозвучният аспект сочи някаква злоупотреба с доброто в миналите съществувания — и каква-годе съпротива, която ние трябва да превъзмогнем, — на някакъв камък, който ни спъва.

Благозвучните аспекти наопаки - сочат на една добра употреба на доброто, както и на помощни сили или помощни извори, които ние сами сме породили в минали свои съществувания, и от които можем да черпим сега (-ния, -аспект).

Следователно, ние сами сме си приготвили нашия път в живота и трябва да се проникнем от мисълта, че този път изпречва пред нас стръмни нанадолнища и остри скалисти вършини, че не е лишен и от приветни сенчести кътове за почивка и разкошни изгледи на напред.

Сега разбираме, защо думата карма означава деяние и защо в нашия хороскоп трябва да.съзрем пътя, който трябва да извървим през това си въплъщение.

Така, астрологията ни ясно учи, че в общи черти нашият характер гради съдбата ни — само че трябва да вземем думата „характер“ в малко по-друг смисъл, отколкото тя обикновено се употребя, — в него трябва да виждаме по- скоро едно временно облекло, в което се е облякъл Азът през това си земно съществувание. Понякога астролозите с твърде склонни да се въсят на оногова, чийто хороскоп изобилства с неблагозвучни аспекти. Вярно е, че твърде често туй е белег за един не дотам издигнат характер, ала това може да е и знак за мощната сила на Аза, който е имал смелостта да поеме при въплътяването си кръст, който за мнозина би бил претежък. Той е сторил това с умисъл да отиде по-бързо напред, за да може в сегашния си живот да „изплати“ колкото може повече карма.

Няма защо да се доказва, че такъв човек има мъчен живот и че трябва да се бори с неволи от всякакъв род. Ала той има сила затова и в края на краищата или ще победи, или ще изнемогне, но никога неговите неволи и жестоки премеждия не ще смогнат го подведе да извърши некое низко деяние — и това тъкмо го отличава от низшите типове с твърде неблагозвучен хороскоп, които още не са се обособили като личности.

„There is no death — what seems to us transition

This life of mortal breath,

Is but a suburb of the Life Elysian,

Whose portal we call — Death“

Longfellow

„Няма смърт, както нам изглежда като преход,

Този живот от смъртно дихание

е предградие на елисейския живот,

чиято врата ние наричаме смърт.“

Лонгфелоу.

(Следва).

_________________________________

1) Plato and the other Companions of Socrates by Georg Srot p. 418. Ill Виж no този въпрос и „Secret Doctrine“ от Е. П. Блаватска.

2) В. Карл фон Райхенбах — Одът. Неговите изследвания са публикувани в тази книжка на Всемирна Летопис.

[Ани]

ДУХОВНА ОПИТНОСТ

Излъчване. Спящият вижда тялото си.

Г-н Г., началник на телеграфо-пощенската станция в гр. Д., ни разпра ви следното:

„Това беше през първата половина на ноември 1920 година. Вечерта към 8 часа се разделих от другарите си. Последните отидоха да спят, а аз останах да чета. Отначало четох на масата, а после четох седнал на леглото, облегнат на възглавницата. Лампата беше закачена на стената. Моята квартира е в самата станция. Четох книгата „за ясновидството“. Бях прочел книгата за ясновидството във време на спане. Исках като заспя, да продължавам да мисля върху това, за което мислех в будно състояние. Изгасих лампата и легнах към 1 часа. По едно време се унесох, писнаха ми ушите, аз се забравих, обаче, усетих, че се повдигам, като че ли някой ме повдига във въздуха. Усетих се във въздуха, и като че ли беше дене, защото всичко виждах в стаята. Видех масата, книгите, които бях оставил на стола (при лягането бях ги оставил на стола), видех шкафа с канцеларските книги, видех дрехата, закачена на стената. Даже погледнах навън и видех снега. Видех и тялото си на кревата. Тогава се сетих, че това е действителност, а не сън. И имах същите мисли, както при заспиването, продължение на същите мисли. И веднага почувствах страх и се събудих.

Помислих си, дали не съм бил с отворени очи. Но като си отворих очите, разбрах, че съм бил дотогава със затворени очи. Видех че е тъмно в стаята. Дълго време мислех по това, и даже мислех да стана. Не исках да заспя, да не би пак да видя същото, защото ме беше страх, като не бях изпитвал до тогава такова нещо. От дълго мислене пак се унесох с пискане на ушите. Пак същата опитност. От страх пак се събудих. Това ми се случи три пъти. След това не можех вече да спя, и станах. Часът беше към шест. Разбудих другарите си, които спяха в съседната стая и им разправих всичко".

Явяване на умрял. Ясновидски сън.

Жената на гореспоменатия телеграфо-пощенски началник, г-жа С., ни разправи следното:

„През есента на 1920 година тате беше болен. На 13 октомври (неделя) ходих у мамини и видех, че тате беше по-добре, и си казах, че скоро ще оздравее. Във вторник (на 3 ноември) си вършех това-онова и си казвах: „ще меся в среда, и от фурната ще отида у мамини, защото са близко“. В вторник вечерта, като се прибрах, положих детето в люлката да спи. Аз бях будна, когато ми се яви тате три пъти. Лампата беше запалена. Помислих си, че ще стане нещо с мен. Работих после до 11 часа. Като си легнах, сънувах, че съм отишла у мамини. Там видех съседката ни, че сучи свещи. Като я видех, попитах я защо сучи свещи, а тя ми каза:

„А влез в другата стая и ще видиш баща си умрял“. Влязох на сън в другата стая и видех, че наистина е умрял и положен на едно място. На сутринта в среда ме извикаха. Отидох и видех тялото на същото място положено, както бях сънувала през нощта (когато тате беше болен лежеше на друго място). И стаята беше тъкмо така наредена, както сънувах. И същата жена, която видях насън е, че сучи свещи, после на сутринта я видях, че сучи свещи в същата стая, в която я бях сънувала. Баща ми бил умрял в 7 часа вечерта“.

Явяване на умиращ.

В същата телеграфо-пощенска станция, в която служи г. Г.,раздавач е г. 3. . . Той е родом от родопското село Ш., дето живеят и домашните му. Обаче, през 1905 г. той не бил на пощенска служба и живял у дома си. Той разправи следното:

„През една от декемврийските нощи на 1905 година, — не мога да си спомня точно деня и датата — легнах към 9 часа. Домашните ми спяха в съседната стая заедно със сестричката ми, която беше на 10 години и болна от няколко време. Към полунощ се събуждам и случайно поглеждам към прозореца. В стаята беше тъмно, и виждам, че сестра ми е дошла в стаята ми и се е изправила там.

Станах от леглото си, посегнах към нея, за да я взема и положа на леглото да спи. Какво голямо беше моето учудване, а в същото време и страх, като не можах да хвана никого, въпреки че аз посегнах на няколко пъти да я уловя. Ръцете ми минаваха през тялото й, а призракът продължаваше да стои. Не на шега се уплаших и избягах, та се завих през глава, и беше ме страх да погледна в стаята.

След малко ме извикаха и ми съобщиха, че сестра ми се поминала“.

Съобщава: Б. Б. , учител

(Панагюрище).

Сън и действителност.

Ст. Ник., софийски жител, ул. „Цар Самуил“ № 40, преди неколко месеца сънува, че си изгубва портфейла, но скоро се успокоява от мисълта, че го е забравил в една своя близка роднина. На следния ден, станало му нужда от пари, поради което подирва портфейла, но не го намира в джоба си, Не след много той се сетил, че е оставил портфейла в баджанака си, където го и намира.

2. Същият г-н ми разправи за друга своя опитност, когато е бил ученик. Сънувал, че един от неговите преподаватели, по искането на учениците, съобщава бележките по своя предмет на всички ученици. Понеже Ст. Н. бил на- правил добре писменото упражнение, въз основа на което му е било турната бележката по този предмет, обръща вниманието на преподавателя, когато последния му съобщава, че е получил „слабо“, което нещо последния след втора проверка действително констатира. На следния ден същия преподава- тел по реда, както се е явил на съня на Ст. Н., съобщава бележките на всички ученици, между което и че Ст. Н. е получил „слабо“. Казаният ученик протестирал. Тогава преподавателят проверява отново писмената работа и туря на ученика добра бележка.

3. Мъжът на X. И., учителка при една от столичните прогимназии, се е бил парализирал от дълги години. В едно полусънливо състояние той вижда, че вратата на стаята му се отваря и един разсилен от М-вото на Народната Просвета донася писмо, с което се съобщава за повишението на жена му в по-горна степен. Два дни след това учителката наистина получава писмо за повишение и то в същия ред и обстановка, както й бил разправил мъжът й веднага след случката с него.

Съобщава: Хр Мих. —

София.

И животните предсказват събитията.

През мес. юни 1877 год., във време на руско-турската война, брат ми Симеон Дойнов държеше в с. Константин (бивше Аматли) хан с дюкян, в който търгуваше с галантерия и манифактура. Руските войски, които квартируваха в с. Беброво, достигнаха в схватките си с турците до Аматли и го опожариха. Брат ми напусна дюкяна си и се прибра в Беброво. Една сутрин тур- чинът от съседната махала, Кара-Хюсеин, дойде у дома ни и каза на моя брат Симеона, че по-първия ден бил в Аматли хазяинът на дюкяна Хаджи Сюлюш и уж бил казал, да отиде брат ми да си прибере стоката от дюкяна, защото башибозуците щели да го разбият и я разграбят. Брат ми повярва и повика за другар Велчо Стойков, за да заминат в Аматли. Когато отишъл в яхъра да изведе коня си, последният не искал да излезе из вратата. Брат ми го сритал с крака си в корема и чак тогава конят излязъл. Същото станало и на двора: конят се противил и по никой начин не искал да тръгне, като почнал силно да цвили и да удря крака си в земята — нещо, което той дотогава не е правил. Буля ми Тодорица казала на брата ми; „Драгинко, недей отива сега“, но брат ми, решен веднъж да тръгне, не се съгласил да отстъпи от решението си. Обаче, на пътя за с. Аматли, близко до селото, причакали го, от засада, неколцина турци, смъкнали го от коня, вързали му ръцете отзад, също и на другаря му Велчо Стойков, нарязали с ножовете си по челата им кръстове и са ги откарали при копиловското ефенди (който по онова време разпореждал с всичкия тозлушки башибозук) и той е заповядал да бъдат убити. От тогава и до днешен ден не можахме да намерим костите им. Разбира се, ако бе послушал предупрежденията на коня си, брат ми не щеше да бъде постигнат, може-би, от такава участ.

Сега ще разкажа за друга случка. През месец април 1890 год. аз бидох преместен по служба от Еленската пощенска станция в Търново, поради което. изпратих жена си с двете деца в с. Беброво. Една сутрин, около 8 — 9 часа, като Се връщах в къщи с продукти, на пътната врата, от единия до другия край, бе се изтегнала една змия. Щом отворих вратата, щях да я настъпя, но като ме видя, тя се скри в стената. След Това излязох от къщи и отидох на кафенето, дето разказах на познатите ми за змията. Съседите ми тогава обясниха, че същата змия и други път се е явявала и всеки път, след нейното явяване, някой от тая къща е умирал. И действително, 2 — 3 дни подир тая случка със змията, получих писмо, че детето ми в с. Беброво се разболяло. Отидох си в отпуск и след 18-дневно тежко боледуване то се помина. Същевременно се разболя и баща ми, който се помина все по това време.

Съобщава: Ив. Дойнов —

София.

Предупредителен сън.

Спомням си много ясно. — Беше на добруджанския фронт, през средата на месец октомври 1916 г„ няколко дни преди атаката на Кобадинската укрепена линия.

След уморителната нощна работа по укрепването на позицията, бях се за- върнал заедно с другарите ми от ротата, подпоручиците К. и Л., в общата ни землянка, която беше издълбана в първия окоп и по-рано бе служила за наблюдателен пункт на командира на дружината, която бяхме сменили. От няколко дни имаше голямо затишие. Тая нощ неприятелската артилерия почти не се обади. Изтегнали се в землянката, дълго време приказвахме за предстоящия голям бой, за промените, които забелязахме в противника, за появяването на руски части срещу нас, за разни новини от другите фронтове и вътрешността на царството, за ранените, болниците, самарянките и пр. Стана дума и за печалната участ на нашия другар от ротата, поручик Д., убит от румънците в един ожесточен бой преди десетина дни, с когото по-рано също така в землянката приказвахме и мечтаехме за победи и за скорошен щастлив мир.

Неусетно така в разговор заспахме и засънувах, че пак се намирам на приказка в землянката, само че компанията ни беше увеличена с покойния поручик Д., който взимаше живо участие в разговора. Тъкмо когато той говореше на някаква обикновена фронтаджийска тема, дойде ми на ум, че бе починал, защото в боя почти пред мене издъхна, и че навярно сънувам. Разтъжих се и се обърнах към него със следните думи: „Ах Петре, Петре, какво стана, че сега само на сън да можем да си приказваме и виждаме!“

За миг неговите очи се напълниха със сълзи от неизразима тъга, но бързо в него стана един прелом и като ми каза: „сети ли се“, с привидно озлобление се приближи до мене, хвана ме за гушата и започна да ме стяга.

Вярвайки, че не може нищо да ми направи, спокойно го гледах в очите, но когато почувствах, че ме задушва, хванах му ръката, за да я отстраня. Тогава той се усмихна, като че искаше да ми каже, че се е пошегувал и, гледайки ме приятелски с неописуемо печални очи, пусна шията ми и ме погали с ръка по косата над дясното сляпо око.

Събудих се без да Отдам никакво значение на тоя сън, мислейки го за следствие на нервното напрежение от дългото ни стоене на позиция, непрестанните боеве и несгоди.

След няколко дни започнахме настъплението. Боя беше продължителен и много кръвопролитен. Отчаяната съпротива на русите и румънците бе сломена и те бързо отстъпиха по целия фронт, като на няколко пъти се опитаха да забавят настъплението ни, но напразно.

В предвечерието на един бой след падането на Кобадин и цялата укрепена позиция, облада ме някакво предчувствие и безпокойство — мислех че непременно в предстоящия бой, нещо ще се случи с мене, че ще бъда ранен, а може-би и убит, но никак не ми идваше на ум за съня.

С пукване на зората ние настъпихме и боя пламна с голямо ожесточение. Пред нас беше някакъв сибирски полк, който се биеше с отчаяна упоритост, обаче, въпреки това, принудихме го да отстъпи двата си реда окопи и да се оттегли. След отбиването на последната му контраатака, румънската артилерия, за да прикрие отстъплението му, откри силен огън по нашите вериги. Заповядах на войниците да наскачат във взетите от противника окопи, докато премине артилерийския ураган. В момента когато и аз скочих в окопа, една бризатна граната с трясък се пръсна на няколко крачки пред мене. Ако бях закъснял със скачането си в окопа една секунда, гранатата трябва- ще да ме разкъса. Само главата ми бе останала вън от окопа и едно от парчетата ме нарани на същото място по темето над челото, където през времето на съня ми покойният поручик Д. ме беше погалил!

Раната не беше опасна и скоро, напълно оздравял, взех отново участие в следните големи боеве.

Съобщава: запасен поручик М.—

София.

[Ани]

КНИЖНИНА

1. D-r Auvard. Здравето. Как да бъдем здрави, според духовната наука. В миналата книжка отбелязахме появата на това съчинение и обещахме да дадем къси извадки от с държанието му. Според автора, човек е една троичност, състояща се от съзнание, материя и сила: 1) съзнанието, като нематериален елемент, не е друго нищо, освен това, което наричаме душа, Его, 2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето, става в нас енергия, жизненост прана и 3) материята формира различните наши тела, които могат да се наредят в две категории: а) външно същество, временно: подчинено физическо тяло; стула, астрално тяло; кама, външно умствено тяло и външен манас, и б) висше същество: висши манас; будическо тяло, буди; атмическо тяло, атма. Физическото тяло се подразделя на видимо и невидимо или етерен двойник. Телата, съставляващи висшето същество, са обобщени под названието каузално (причинно) тяло, което остава неизменно през всички превъплътявания, във време на развитието си. За да се избегне всяко двусмислие и смесица, авторът употребява в съчинението си само следните 8 термини:

1. Тяло видимо. (физ. тяло)

2. Етерично: етер. Двойник. (физ. тяло)

3. Каманас: външно астрално тяло и външно умствено.

4. Причинно: висше умствено тяло, будическо и атмическо.

5. Прана: силата или жизнеността.

6. Его: съзнанието или душата.

7. Подчинено или външно същество, съдържаше тялото, етерика и каманаса.

8. Подчиняващо или висше същество, синонимно на причинното, съдържаше висшия ментал, буди и атма, от време на време през тяхното развитие.

Етерикът е в нас резервоарът или събирателят на жизнената сила или праната. Когато той се поквари, развива се болестта, наречена неврастения или астения.

Съзнанието, като формира в нас монадата, душата, Егото, е съществена част от нашето битие. Отделена от канарата, която се нарича Бог, тя трябва да пътува през разните царства на природата— минералното, растителното, животинското и човешкото — за да се възвърне отново в Бога, от когото е произлязла, след като е прекарала през един специален процес, който е обновителен за нея. Пътят на нормалната еволюция е тоя, който ни води направо към Атма.

Атма е божествената мисъл, локализирана в материята на петото поле, наречено атмическо. Петото поле или план, един от седемте, общността на които образува природата, представлява божествената интелигентност (Богът на нашата слънчева система или Сагуна Браман на Индусите).

За да се свърши нашата еволюция, трябва интелигентността на всекиго от нас да се слее с Атма. Трябва, прочее, нашето Его, в прогресивното си развитие, да достигне атмическия план (5-ия план). Когато Атма и нашата интелигентност станат едно, човешката еволюция е свършена, човекът е пред самия Бог.

Еволюцията е, прочее, пътя, преминат от човека от раждането му, т. е. умственият план или третият до петият, през многобройните му въплътявания.

Силата на внушението е силата на мисълта.

Материята е това, което трепти. Силата я прави да трепти. Съзнанието прониква трептението. В това именно се резюмира животът, понеже да вибрира значи да живее.

Съзнателната работа включва три области: 1) физическата, мускулна работа, 2) астралната, емоционална (чувствена) работа и 3) умствената, интелектуална работа. Внушението се нарича самовнушение, когато се ражда в самите нас и разновнушение, когато иде от друго лице. В втория случай, то е плод на един внушител, чиито мисли проникват в ума на истеричния и върху който той има повече или по-малко пълна власт.

Нашият ум е съставен от подсъзнание, съзнание и свръхсъзнание. Чрез постоянно и продължително усилие, психикът трябва, за да бъде здрав, да запечата в своето подсъзнание идеите, които го водят там, като не забравя, че човекът става това, което мисли. Трябва да знаеш какво искаш. Трябва да се иска доброто. Искай го дълго време.

Силата, жизненият флуид, наречен прана, изтича, като всека енергия, от слънцето. Като прониква в нас през нашите невидими тела и чрез храната, тя се натрупва в етерика и оттам се разпространява, с помощта на нервната система, из целия ни организъм. Не се касае за една нервна сила, но за сила, която преминава през нервната система: думата неврастения, която се прилага на една нервна сила, по-малко приляга в случая, отколкото думата астения, коятз означава силата изобщо.

Патологията се дели на три големи разреди от болести: истерия, астения и телесна повреда.

След като установява тия главни положения, Д-р Овар препоръчва подробно начините за лекуването на болестите. Препоръчваме книгата му на нашите четци.

2. Французкото списание La Connaissance, задачата на което е да прави общ преглед на новите идеи в литературата и изкуството, отделя доста голямо място на въпросите по окултизма, мистицизма и езотеризика, като редигирането на първите два отдела е възложило върху своя постоянен и твърде вещ сътрудник Емил Дермангем, автор на статията От биологията към мистицизма, която поместихме в първата книжка на списанието ¹). В юнския брой на La Connaissance намираме една критическа бележка от Пол Марто върху езотерика, която не е лишена от интерес и за българските четци. В нея се казва:

„Не може да останем индиферентни в една епоха на идеи към това, което изобщо наричат окултизъм и което, по научно, се класира под категориите на езотеризма и психизма. Никой сериозен ум, никой осведомен интелигентен човек не се съмнява, че ние живеем всред много сложни и тайнствени сили и че е важно за живота да извлечем от тях известна морална подкрепа и да добием религиозна светлина. Систематическото съмнение, официалният скептицизъм, обидите отрицания се свързват най-често със застоялия догматизъм и непостоянните философски възгледи, за да осмиват или пренебрегват с лесни и измамливи резонирания ония сили, които окръжават и водят. За да схванат идеите и да се прекрачат несигурните граници на научното зарегистриране, съществуват силите от психическия свят, които могат да бъдат изучени в техните проявления, основи и начин на действие. Единството в принципа на всичките религиозни вярвания във всичките епохи и по цялото земно кълбо е едно силно указание за традицията.

La Connaissance не може да третира четците си без внимание, като не внесе в своите изучавания една толкова важна култура на човешкия дух: това списание желае да почита идеите и да заинтересува умовете, като представи и анализи на езотерични съчинения. Езотеризмът съставлява неразделна част от изкуството. Данте, когото католишката църква чества неотдавна, доказва със съчиненията си, че неговото посвещение е било пълно. Целият текст на Шекспир е една материя за размишления на окултиста. И как друго яче са могли да дешифрират символа на живописта на Леонардо де Винчи, ако не чрез окултизма?

Ние имаме също така намерение да правим. преглед на основните идеи на групите, от които езотеризмът гради учението си. Некои от тях са от грамадна важност и тяхното действие е далеч да бъде ограничено в Франция.

Езотеризмът в нашата страна, до последно време, бе изключителна работа на един интелектуален елит, чиято огромна заслуга е, че е улеснил пътя на по-малко преданите към него. Съвременната литература държи широко сметка за новите идеи, но би било за съжаление, ако техният прилив я унесе към чисто езотеричните концепции. Езотеричното учение има едно много по- обширно поле от самия свят, и ние не можем да приемем, че то е стеснено от манталитета на известни литератори, загрижени повече за тиража на техните издания, отколкото за искреността на тяхната мисъл.

Ние ще бъдем, прочее, от ония, които изтъкват, че науката, религията и философията образуват една неразделна троица и че само паралелното им проучване може да позволи на ума да излезе от частичните схващания и да образува онова необходимо цяло за изработването на най.-великото дело, с което е било позволено на човека да се занимава.

Тук няма да намерите тесният догматизъм, нито условната лекота, а още по-малко некакво сектантство, но едно сериозно залягане да се разбере истината и да се направи тя достъпна за другите. В тоя дух ще поддържаме тази рубрика, като съединяваме винаги ерудицията с интуицията и добрата воля със старанието“.

Редакцията на Всемирна Летопис ще следи изпълнението на това обещание и, при сгода, ще държи своите четци в течение на идеите, които ще се съобщават и обсъждат в новия отдел на поменатото французко списание.

3. Др Ив. Теодоров. Ролята на душата при заболяване и лекуване. Кн. VIII от „Народна Хигиена“. Варна, 1921, ц. 10 лв. Малцина са ония български лекари,които се занимават с духовни въпроси. Ако някой от тях се заинтересува да изучи, макар и повърхностно, душевния живот на човека, трябва да се признае, че се подбужда към това от нуждите на лекарската си практика. Искаме да вярваме, че авторът на горната книжка не е от тия лекари, роби на официалната университетска наука и на професионалните си и материални интереси, а се вдъхновява от идеалистични подбуждания. Но, както той признава, след като е прочел редица книги по психотерапия, не можал да си създаде какво-годе понятие за онова, което става в мозъка на човека, а разбрал само, че „нашия душевен живот е объркан и тъмен и всичко около него се върти само в предположения“. Трябва да се съжалява за тая констатация. Защото ние знаем, че няма нищо по-ясно и по-лесно достъпно за изучаване и лекуване от душевния ни живот. Душата на човека е едновременно и божествена книга, която можем да четем и разберем, и божествена цигулка, която можем да нагласим, когато се разстрои, стига само да знаем законите на нейната граматика и динамика. А това се постига не само с четене на книги, а главно чрез систематично и непрекъснато развитие на собствените си духовни сили. Това е велика наука и велико изкуство!

____________________________________

1) Вж. кн. I — II от год. II на Всемирна Летопис.

[Ани]

РАЗНИ ВEСТИ

Сведенборгско сдружение „Християнски живот“ в Прага. В кн. VI от I год. на Всемирна Летопис бяха дадени кратки сведения за бележития шведски ясновидец и мистик Емануел Сведенборг. Живял през времето на господството на папската римокатолическа църква, ревнив изследовател на свещ. писание, до толкова ревнив че, недоволен и съмняващ се в точността на латинския му превод, изучил го от самия му еврейски оригинал, неговите възгледи върху християнското учение едва в началото на настоящето столетие се подемат и намират разпространение най първо в „Сведенборговото общество“ в Лондон, а след това и другаде.

Такова Сведенборгово сдружение, под название: „Християнски живот“, е основано в Чехия, със седалище в Прага и през пролетта на 1920 год. официално заредено в числото на другите групи, като за ръководител на групата бе посветен от специални пратеници на американската и швейцарска групи, чешкия Сведенборгов преводач Яр. Им. Янечек.

Сдружението си поставя за цел: чрез разпространение Сведенборговите възгледи, да въздейства за моралното повдигане на обществото. Молитвените събрания стават всеки четвъртък, при което, освен молитви и песни, се обяснява свещеното писание в духа на Сведенборговите съчинения, които той, по собственото му признание, е писал като ясновидец под диктовката на ангели, имащи, според неговите видения, напълно човешко подобие. Сведенборговите последователи смятат Сведенборг за пратеник на небето след Христа, с мисия да основе „Новото Християнство“ — „Новия Ерусалим.“ За забелязване е, че последователите на Сведенборг, който определено и ясно не се изказва за прераждането, отричат това последното, основавайки се на неговите съчинения, според които ¹) човек — по-точно човешката душа, оставяйки тленното си тяло на земята, прекрачва прага на смъртта и встъпва в духовния свят — в ангелски общества, съобразно степента на духовното си развитие и това на членовете, които ги съставляват, и всички тези ангелски общества от духове, като се стремят нагоре — към Бога, и произлезли от човешко поколение, съставляват небето, а обществата от духове стремящи се надолу — съставляват ада; човек влиза в духовния свят със съвършено човешкото си подобие и памет, с всички свои мисли и наклонности, които е имал през земния си живот и там — в духовния свят минавал редица етапи на духовното развитие и усъвършенстване. Чешката сведенборгска група има за свой изразител един свой орган — по-рано ежемесечник, а сега излиза най-малко 6 пъти годишно, под наслов: „Нови Ерусалим“²), вестник за разпространение новото християнство, съобразно принципите изложени в съчиненията на Емануел Сведенборг, редактиран от Яр. Им. Янечек в Прага.

________________________________

1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек.

2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg

[Ани]

Рабиндранат Тагор

Личност — Творчество

Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис¹⁾, и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи.

Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора.

Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си. Дълго време той управлявал именията на баща си, след което тръгнал да пътува, като по-голямата част от времето си прекарва в Англия. През 1913. год. той получи литературната премия Нобел. Освен няколко драматически трудове, той е написал на бенгалски, в стихове, горепоменатата сбирка Гитанджали която впоследствие превел на английски в проза, а напоследък издал Растящата луна, Градинарят на любовта и Кошница с плодова.

В всичките си тия съчинения се изразява дълбокия мистицизъм на Индия в най-трогателна поетическа форма. За да си съставят нашите четци ясно понятие за мистичната лирика на Рабиндранат Тагор, ние привличаме още веднъж вниманието им върху съдържанието на Гитанджали и ги каним да прочетат пак тая певуча проза. Колкото повече човек я чете, толкоз по-силно усеща неизчерпаемата наслада от тоя покъртителен символизъм, в който се открояват възвишените красоти на цялото битие. Освен това, за характеристика на поезията му, ние даваме в тази книжка три от стихотворенията му, поместени в новите му сбирки. Четците ни сами ще се убедят, как, върху най-обикновени теми и в най-проста форма, Рабиндранат гради величествената сграда на общочовешкия идеал — растежа на душата в огъня на божествената любов.

Рабиндранат Тагор
(последната фотография, публикувана в списанието може да се разгледа в приложения PDF)

В първото стихотворение „Моята песен“, извлечено, от сбирката му The crescent moon, авторът изтъква могъщото влияние на поетическата мисъл върху душата и сърцето. С музиката си тя прониква дълбоко в душевния мир, разлива потоци от любовни чувства в човешкото същество, унася го в далечните простори на невидимия свят и му разкрива вечните тайни на битието. Мистицизмът, след в , намира най мощен израз за себе си чрез поетическото възпроизвеждане на висшите красоти на невидимия божествен свят. Този идеал е, на кой го служи новата естетика, начиная от Гьоте, когото Д-р Рудолф Щайнер справедливо нарича неин баща²⁾.

Във второто си стихотворение „Към четеца“, извлечено от сбирката Градинарят на Любовта, Рабиндранат Тагор централизира своята мисъл върху човешкото развитие. Цикълът от сто години означава, в пряк смисъл, възрастта на човека и, следов., тълкуването на думата „човек“, а в преносен смисъл, той представлява една божествена епоха. Може ли всеки ум да схване тая дълбока концепция на един период на развитието и чувствителната душа да изпита, всичката сладост от връзката, което поетът-мистик сочи между цветята, съкровищата на пролетта, тайният произход на златните небесни светлини, милите спомени, дишащи в тънките благовония, и живата радост на сърцето, която протича през процеса на душевната еволюция? Каква велика мисъл и каква упоителна нежност в тия толкоз прости слова!

Третото стихотворение „Посещение на Духа“ е едно от най-мистичните, ако може да става дума за степените на дълбочина г необятния мистицизъм на Тагора. Той, верен на обективната божествена истина, говори за „младата невеста“ на Духа: тя е душата, която, след дълъг житейски труд и работа във физическото тяло, след разнообразната опитност, която е добила, посреща своя жених със свещ в ръка — скритият божествен лъч, небесния : огън, който вечно гори в нея. Ние оставяме на четците сами да разгадаят символите, с който поетът си служи, за да обрисува картинно тайното и тясно общение между душата и духа: булото, вратата, яслите, вечерната служба, кошницата с даровете, разрошавените къдри, пътечката на косите, връзките, общото неглиже и пр. В тая наглед груба тривиалност се съдържа очарователна мистична прелест!

И наистина, основателно бележи един французки литературен, критик, като разглежда изкуството на Тагора, че то не е само песента и проникващата я музика, то е целият му живот. В Тагора вие намирате слени в една троичност мъдрецът, вярващият и любещият, т. е. човекът — въплътена хармония. Той точно схваща великите закони на живота , всичката си духови а мощ черпи от първоизточника — живия Господ, и му се предава в самоотвержена служба с всичкото си сърце. Ето един велик образец за подражание!

За характеристика на неговите схващания за вселената, нека цитираме от кн. IV, год. I на Всемирна Летопис следното му стихотворение в проза (№60 от Гитанджали):

„На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца, Безпределното небе е неподвижно, и безпокойните води са бурни. На морския бряг на безкрайните светове деца се срещат с викове и хора.

„Те си правят къщици от пясък и свирят с празни раковини. От увехнали листа те си правят лодки и с усмивка ги пускат в необятната глъбина. Децата си играят на морския бряг на световете.

„Те не умеят да плават, те не умеят да хвърлят мрежи. Онези, които търсят бисери се хвърлят във водата за тях, търговците плуват на своите кораби, а децата събират камъчета и пак ги разхвърлят. Те не търсят тайни съкровища, те не умеят да хвърлят мрежи.

„Морската повърхност се смее, и бледно сияе усмивката на прибрежието. Пръскащите смърт вълни пеят празни песни на децата, подобно майка, която люлее люлката на детето си. Морето си играе с децата, и бледно сияе усмивката на прибрежието.

„На морския бряг на безкрайните светове се срещат деца. Бурята се скита по безпътицата на небето, корабите гинат в неизследваните води, смъртта царува наоколо, а децата играят. На морския брег на безкрайните светове 3 има велико сборище от деца“.

За култа на Тагора към Създателя и за божествената му любов нека свидетелстват следните бисери из Гитанджали (№ 34):

„Най-малката частица нека остане от мене, за да мога да кажа аз: Ти си всичко.

„Нека остане най-малката частица от 1 моята воля, за да мога да те чувствам аз навсякъде и да прибягвам към Теб с всичките си нужди, и да ти предлагам своята любов ежечасно.

„Нека остане от мене и най-малката частица, за да не мога аз никога да се скривам от Теб.

„Нека остане най-малката частица от моите окови, за да бъда свързан аз с Твоята воля — чрез оковите на Твоята любов“. № 49?

„Ти слезе от трона и застана пред прага на моята колиба.

„Много славни певци има в Твоите чертози, непрекъснато там се пеят песни. Но моята проста и скръбна песничка пробуди Твоята любов. Тя се смеси с великата музика на света и, с цвете за моя награда, Ти дойде и застана пред прага на моята колиба“ . . .

Така, ние бихме могли да цитираме още много от тия бисери, но това не би ни помогнало да посочим, кой от тях е по-бляскав. За да завършим тоя къс очерк на творчеството му, необходимо е да подчертаем извънредната важност, която Тагор дава на мълчанието, за ученика на окултизма и мистицизма. Мълчанието е по-свещено, по-красноречиво и по-звучно от говора. В него душата се моли, говори и пее. В него се вкушава и силата на мъдростта, и инфлукса на Духа, и сладостта на любовта. Ето защо Рабиндранат Тагор говори за „море от безмълвие“, за „музиката на мълчанието“ и за „службата на мълчанието“. Не напразно и Метерлинк е посветил най-изящните страници на съчинението си Le Tresor des Humbles (Съкровището на смирените) върху значението и силата на мълчанието. Тагор пее?

„В едничък привет към Тебе, Господи, нека се разтворят всичките ми чувства и да докоснат този свет при Твоите нозе.

„Подобно на дъждовен юлски облак, низко надвиснал над земята под бремето на неизлятата влага, да се преклони душата ми пред твоите двери в едничък привет към Тебе.

„Нека моите песни слеят всичките си съзвучия в един поток и да потекат в морето на безмълвието в едничък привет към Тебе.

„Като ято тъгуващи за родината си жерави, които ден и нощ летят към своите планински гнезда, целият ми живот да се устреми към своята вечна обител в едничък привет към Тебе“. (Гитанджали, № 103)

— „Аз се спущам в глъбината на океана на формите, с надежда да намеря най-съвършения бисер на безформеното.

„Свърши се плаването от едно пристанище до друго в моята разбита от ветровете лодка. Отдавна минаха онези дни, когато аз считах за щастие да се нося по вълните.

„И сега жадувам смърт в безсмъртното.

„В разкошните чертози на неизмеримата бездна, дето се ражда музиката на беззвучните струни, аз ще взема арфата на моя живот.

„Аз ще я настроя за винаги и когато изтръгна последния ридаещ звук, ще я положа, безмълвна, до нозете на безмълвния“. (Гитанджали № 100).

„Нека всички радости се слеят в моята последна песен: радостта, която кара земята да тъне в буйно обилие от треви, радостта, която кара близнеците — животът и смъртта — да танцуват по необятния свят, радостта, която лети с бурята, която раздрусва и пробужда със смях живота, радостта, в сълзи наведена над цъфналия червен лотос на страданието, и радостта, която хвърля в прах всичко, каквото има и не знае думи“ (Гитанджали, № 58)

— „Ти си небе, но Ти си и гнездо.

„О прекрасни, в гнездото е Твоята любов, която облича душата с пъстроти, звуци и аромати.

„Ето настъпва утрото със златната кошница и в дясната си ръка държи венецът на красотата, та мълчешком да увенчае с него земята.

„И ето, по незнайни пътечки настъпва вечерта, по безмълвни ливади, дето вече не се виждат стада, и в своята златна стомна носи от западния океан на покоя прохладна влага на мир.

„Но там, дето се е ширнало безкрайното небе, където иска да отлети душата, царува непорочно бяло сияние. Там няма ни ден, ни нощ, ни образ, ни цвят и ни едничко, ни едничко слово“. (Гитанджали, № 67)

И тъй, творчеството на Рабиндранат. Тагор черпи сили и вдъхновение от неизтощимия източник на живата я вселена с всичката й тайнственост и вечност, и вие чувствате, че се потопявате в животворните вълни на тоя бездънен океан и се носите по безкрайността. И душата се радва, упоена от нектара на божествения живот, и добива нови крила в безспирния си стремеж към Вечния Извор, който всякога ни е поил ободрявал и възраствал!...

И. Т.

 

__________________________

 

1) Виж. Год.1, книжки II, III, IV, V и VI.

 

2) Вж. „D-r Rudolf Steiner: Goethe als Vater einer Neuen Asthetik“.

 

[Ани]

Д-р Отто Хартман

Чуване цветове и виждане тонове

Често в обикновения живот чуваме да се говори за светли тонове, кресливи цветове, мрачна музика и пр. Очевидно, това показва, че впечатленията на един чувствен орган, напр. ухото, по-лесно могат да се характеризират с усещанията на друг такъв, в случая — окото.

Ако органите на чувствата възприемаха само един вид усещания, както обикновено се мисли, изрази като поменатите не биха били понятни и нямаше да се употребяват. А в същност, ние слушаме тия изрази не само в ежедневния живот, но ги срещаме в твърде голямо изобилие и в литературата. Така напр., известният компонист Роберт Шуман в своите писма разглежда една сбирка музикални парчета и, между другото, казва: „преодоляващият цвят на цялата сбирка е приятно син; само тук таме има места по-резки, с по-сив оттенък.“ При по-старателно разпитване се оказва, че мнозина намират напълно естествено да чуват някои тонове, мелодии, вокали, придружени с известни, ясно определени, цветови усещания. Некои от тия хора, между които видни артисти и музиканти, употребяват терминологията на цветовете за характеризиране на известни тонове и мелодии с такава увереност в естествеността на това, че очевидно е, какво те считат този начин на усещане и израз достъпен за всички хора. Този факт доказва, че във всеки случай тук не се касае до една случайна асоциация на представите, но че в това явление се крие нещо повече.

Преди не много време, когато тези и други подобни явления за пръв път обърнаха вниманието на учените, считаше се, че това са ненормални, патологични душевни състояния. В последствие», обаче, се оказа, че това не са болезнени състояния, а напротив — вероятно, всички хора имат такива смесени възприятия — синопсии, но те не във всички са изразени в еднакво силна степен.

Не само чуването на тонове, вокали и мелодии се придружават у някои хора с цветови усещания. Съществува и една друга група синопсии, при която имена, цифри, букви и др. т. се явяват пред нашето духовно око, придружени с определени фигури и образи. Не са рядкост, напр. хората, които си представляват цифрения ред, като крива, в която на всяка цифра съответства точно определено место. Това явление се нарича „диаграмна синопсия“. Ние ще се занимаем, първо, със съчетанията на тоновете с цветовите представи, съчетания, които се наричат „хроматични синопси и“.

Сравнително често се срещат хора» в съзнанието на които вокалите се съчетават с определени цветови усещания. При това съществува известно сходство в усещанията, — напр. вокалите е и и обикновено се съчетават със светли, а вокалите о и у с тъмни цветове. Случва се даже, че някои вокали да бъдат възприемани с напълно характеризирани цветове. Напр. а — зелено, е — кафяво, и — жълто, о — тъмночервено, у — черно и, според това, комбинациите еи — кафяво-жълто, ау — тъмно-зелено. Относително тия детайли съществуват, обаче, значителни различия между различните лица. Често думите, в които преодолява известен вокал, получават цвета, който отговаря на съответния вокал.

Понеже разните музикални инструменти имат различен тембър, понятно е, че склонните към хроматична синопсия лица ще възприемат тембъра на различните инструменти, асоцииран с известни цветове. Така напр., един приятел на психолога Вехофер счита за напълно естествено, че тонът на кларинета има нещо зелено в себе си, тоя на обоя — жълто, а тоя на флейтата — азурно-синйо. Забележително е, че индивидуалните различия при това не са много големи.

Каква роля играе в живота това явление и колко е то разпространено, показват и следните примери. — Наблюдавани са хора, които немат абсолютно музикално ухо, но, въпреки това, могат да различават и правилно да означават тоновете, които слушат, благодарение придружаващите тоновете цветови усещания. Други не са способни да познаят гамата, в която е написана известна музикална композиция, но забелязали веднъж какви цветове съпровождат дадена гама, те после само по цветовите усещания могат правилно да познават гамите. — Обикновено ми-минорната, си-бемол-мажорната и ла-мажорната гами се възприемат като тъмни цветове; фа-диез-мажор се възприема светла, а фа-диез-минор се възприема като резко-светла и ледено-студена. Един певец съобщава, че от асоциираните с тоновете цветови усещания той можел да съди за чистотата на своята интонация и евентуално да се поправи.

Луи Елерт, като разглежда Шубертовата симфония в C-dur, казва: „Песента в A dur в скерцото е тъй чувствена, тъй гореща и тъй сочно-зелена, че мене винаги ми се струва да вдишам миризмата на млади елхови дръвчета“.

Но не винаги се получават само прости цветови усещания — понякога се възприемат фигури, комбинации от цветове, даже цели цветни рисунки. Трябва да се забележи, че в тези случаи при получаването на цветовите усещания съзнанието не играе абсолютно никаква роля; произволното получаване на асоциирани цветови усещания е напълно невъзможно. При това, за да се явят цветовите усещания, не стига само едно повърхностно слушане на музиката, но се иска тя да проникне дълбоко в душата на слушателя.

Талантливият музикант и психолог Вехофер така описва впечатленията си от слушането на Моцартовата симфония в А-moll: —„Веднага след първите пълни акорди, които ме приведоха в Моцартовско настроение, пред моите очи почна да се развива една игра, която аз следях с учудване и възхищение. Залата като че ли се оживи, образува се сребърно-бяло небе, по което се движеха облаци — розови и сини, понякога златно-червени или смарагдово-зелени. На едно тихо место започнаха да преминават сребърни нишки през облачния венец, после тоновете станаха по-бурни и цветните фигури взеха грамадни размери, пълни с движения и живот — една игра с цветове, която беше несравнено по-красива и по-богата и от най-съвършения калейдоскоп!“

Един часовникар във Виценца пише следното: „ако аз бях музикант или живописец, бих създават цветове за всички тонове или тонове за всички възможни цветове. Тогава би се признало, че ние, хората, сме надарени със способността да схващаме отношенията между светлината и звука. Последната мисъл е особено важна, защото тя, както и другите подобни наблюдения, показват, че в тази област има таланти и гении, но че това не е една способност вложена в някои избраници, а се намира в зачатък у всекиго — нещо, за което говори съществуването на някои общоупотребими изрази.

Ако наистина тонове и мелодии могат да се възприемат, съчетани с цветови усещания, понятно е, че типичният стил на някои гениални компонисти ще се възприема придружен с известна цветова представа. Една дама съобщава, че за нея всеки компонист е свързан с един основен цвят. Напр.: Хайден — приятно зелен, Моцарт — изобщо син, Шопен — приближава се към червения цвят. а Вагнер се представя

като блестящи облаци, които постепенно менят своите цветови нюанси. Един господин възприема операта „Аида" от Верди синя, „Хвърчащият Холандец“ от Вагнер — мъглива-зелена, увертюрата към „Танхойзер“ — бляскаво жълти облаци върху тъмно-син фон. При тия два случая значи, не прости тонове, а цели музикални творения, съответно на тяхната основна музикална идея, дават у склонните към хроматични синопсии хора характерни цветови усещания.

В повечето случаи цветовите усещания, които се явяват в края на тоновете, немат оная живост и изразителност, каквато имат явяващите се пръз време на слушането. Но психологът Хениг съобщава за един господин, който при последните тонове на Бетховеновата пета симфония, или на Веберовата увертюра към „Фрайщутц“, вижда един тъй интензивно бел цвят, че е принуден да си затваря очите.

Понеже, очевидно, у много музиканти хроматичната синопсия е силно развита, изглежда напълно понятно да приемем, че тази способност играе известна роля и при творенията на компонистите. Може би те вземат пред вид в своите творения придружаващите тоновете цветове, като ги използват като художествени средства, Пълната естетична стойност на такива произведения ще може да разбере естествено,само този, у когото хроматичната синопсия е също развита. При това, разбира се, при възприемането на асоциираните цветове може да съществува голямо разнообразие, — според степента, до която е развита тая способност.

Струва ми се, че и в поезията не малка роля играе отношението между вокалите и цветовете, оптичните представи изобщо. Вероятно, причината за голямата достъпност и силното действие, което оказват Гьотевите стихотворения или тия на кой да е виден лирик, се крие именно в тези тайнствени отношения между цветовете и вокалите, които поетите интуитивно схващат и използват. Също и компонистът (композиторът ?), когато иска да изобрази природата, трябва да умее да използва именно такива тонове, които да дават цветовите усещания и оптичната представа за природата.

Възможен е и обратния случай: живописецът да използва тоновете, за да намери най-подходящите цветове. Съобщава се за един живописец, който, за да може да намери истинския цвят за известно впечатление, най-напред си възпроизвеждал това впечатление с тонове, и след това използвал асоциираните с тия тонове цветове.

От голям интерес е отношението на слепите към синопсиите. Слепородените естествено не получават никакви цветови усещания чрез тоновете, но у ослепелите по-късно хроматичната синопсия силно се развива. Това показва, че истинската светлина и цветове препятстват за развитието на синопсията. Очевидно е, че за нейното проявяване се изисква известна съсредоточеност в себе си, каквато е свойствена на слепите.

Некои хора възприемат асоциирани с цветове известни мисли и понятия. Леон Гоцлан, напр., разправя за себе си следното: „не знам защо у мен всичките впечатления и идеи са свързани с някакъв цвят. За мене съчувствието, напр., е светлосиньо, резигнацията е сива, радостта е светлозелена. Пресищането е свързано с понятията за кафе и мляко, удоволствието е свързано с розовия цвят. Сънят има цветът на тютюнев дим, болката е черна, отегчителността шоколадено-кафява. Неприятната мисъл, че трябва да изплатя някаква сметка, се придружава с оловен цвят, а мисълта за парите, които имам да получавам, е придружена с бляскаво-червен цвят“.... Също и тук, макар че туй съобщение звучи твърде странно, не трябва да се мисли, че се касае до една случайна или съзнателна асоциация на представите, каквито може да се получат, напр., когато човек чуе някаква дума и същевременно получи силно впечатление за някакъв цвят. Тогава думата и цветът се асоциират и след това винаги заедно се явяват в съзнанието. За случая на Гоцлан, трябва да се приеме, че у него съществува никакво сродство между думите и цветовете.

Най-после искам да спомена за още едно интересно явление. Някой нарекъл архитектурата „вкаменена музика". И наистина, мен често ми се е случвало при вида на някоя постройка или група от постройки да изникват в паметта ми известни акорди или мелодии. Че наистина зрителни впечатления могат да се превърнат в музикални преживявания, показва следния случай с компониста Вебер, съобщен от един негов приятел: „когато ние дойдохме з градината, тя беше напусната от гостите поради дъжда, а масите и столовете бяха събрани на групи, и обърнати с краката на горе. При вида на тези групи от маси и столове, наредени в редове и интервали, Вебер внезапно се спре, подпра се на своя бастун и каза: „погледнете, не приличали това на един величествен победоносен марш? Аз ще използвам това!“ — И по такъв начин се създаде прочутия марш от „Оберон“.

За обяснение на тия синопсии не можем да кажем много, понеже фактите са още недостатъчно проучени. във всеки случай, аз мисля, че в основата на тия яздения не стоят случайни асоциации, а никаква тайнствена връзка между отделните чувствени области. Че тия синопсии са главно между областите на зрението и слуха, се обяснява с това, че човек се ориентира главно с тия две чувства.

Накратко, искам да кажа още нещо за поменатите в началото на статията диаграмни синопсии. С това понятие се означава явлението, че много хора си представляват букви, цифри и др. подобни, наредени в известни пространствени схеми. Тия схеми често представляват комплицирани криви, в които може да има цветове и нюанси. Явно е, че тия диаграмни синопсии често, но не винаги, са дълбоко втълпени асоциации на представата. Лично на мене числата от 1 — 100 ми се представляват като една не еднакво осветена сложна крива, в която всека цифра има строго определено место. Различията в осветлението и във височината на разните цифри аз отдавам на различната трудност, която ми създаваше тяхното заучаване в детинството ми. Месеците си представляваме наредени в елипса, в която пролетта и есента стоят горе и долу, а лятото и зимата в дясно и ляво. Тук произходът на моята схема е ясен. Тя изхожда от рисунките на земния път около слънцето, които аз в детинството си изучвах. Произходът на тия схеми ние обикновено забелязване късно—в началото те ни се струват напълно обикновени и естествени.

(Из сп. „Kosmos“ 1921, № 3).

Прев.: Л. Р.

Б Р. Даваме място на горната статия, поради фактите, които се констатират с нея. Окултното им обяснение, обаче, за което авторът едва загатва, ще бъде предмет на друга статия.